РЕШЕНИЕ
№ 2411
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330109312 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от ********** К. А. Б., чрез пълномощник
адв. Г.Х., е предявил против А. Б. К., ЕГН: **********, от ************************, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1641 лева- обезщетение за
имуществени вреди, причинени от поведението на ответника, който при маневра на заден
ход с лек автомобил „Мерцедес GLK 220 CDI, рег. № **********, ударил на 08.04.2019 г.
около 17 часа в ************************, паркирания на мястото и собствен на ищеца
лек автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № **********, като му причинил щети- резки,
точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл удари с юмрук
върху задната багажна врата на автомобила, като предизвикал деформации, под формата на
хлътване на ламарината, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деликта- 08.04.2019 г. до окончателното ѝ погасяване.
В исковата молба е посочено, че на 08.04.2019 г. управителят на ищеца паркирал
собствения на дружеството лек автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № **********, пред
свой гараж, находящ се в ************************. Около 17 часа същия ден сестрата на
управителя при излизане от апартамента си, находящ се в същата сграда, забелязала как
управляваният от ответника лек автомобил „Мерцедес GLK 220 CDI, рег. № **********,
при опит да излезе, ударил спряното МПС на ищеца, който без извика дежурен патрул на
1
КАТ, се опитал да напусне мястото на ПТП. Очевидката отворила вратата на автомобила на
ответника и настоявала да се извика КАТ за съставяне на протокол, при което той афектиран
от ситуацията, слязъл и започнал да нанася удари с юмрук върху задния капак на
автомобила на дружеството. По случая се съставили протокол за ПТП № **********/
08.04.2019 г., АУАН № **********/ 08.04.2019 г. и НП № **********/ 03.05.2019 г., като
последното било обжалвано и на две съдебни инстанции се потвърдила вината на ответника,
който нарушил правилата за безопасност на движението при маневрата. От настъпилото
ПТП автомобилът на ищеца получил вреди- резки, точки, надрасквания, като се увредили
определени части, чийто ремонт възлизал на сумата от 735 лева. Поведението на ответника
след инцидента, изразяващо се в удари с юмрук върху задния капак на автомобила довел до
деформации на капака, чиято ламарина хлътнала, като тук ремонтът възлизал на сумата от
906 лева. За деликтното си поведение ответникът дължал обезщетение за причинените
имуществени вреди. Механизмът на ПТП се установявал от протокола за ПТП, подписан от
ответника. Налице били всички предпоставки на деликта, за който се дължало обезщетение
на обща стойност от 1 641 лева, според двете фактури за ремонта на повредените части.
Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез законния и
упълномощения си представители поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
На първо място, твърди, че въпросният автомобил не бил собственост на ищеца, а друго
дружество на неговия управител- „Транс сити“ АД, което се установявало от съдържанието
на протокола за ПТП и от регистрите на КАТ. Представеният договор за покупко- продажба
от 11.07.2011 г. бил недействителен и не бил противопоставим на трети лица. Не се
установявал и правен интерес от водене на процеса от чуждо име. Моли за прекратяване на
производството. На следващо място, по същество оспорва иска като неоснователен, като
твърди, че главен инициатор и съпричинител бил управителят на ищеца, който умишлено
паркирал така, за да създаде конфликтна ситуация с цел провокация към ответника. Наред с
това, сестрата на управителя, отворила вратата в движение и нападнала ответника
физически и вербално. Автомобилът на дружеството бил паркиран неправомерно в „синя
зона“, без да притежава талон за това, докато ответникът имал такъв талон и бил спрял пред
офиса си. Патрулът на КАТ, който дошъл на място, не установил наличие на материални
щети, като на ответника не му били отнети точки и бил глобен минимално- само 20 лева.
Управителят на ищеца не можел да черпи права от своето неправомерно поведение- той
твърдял, че собственик на автомобила било другото му дружество, че имал адрес в гр.
**********, а освен това бил задържан от органите на реда за опит за даване на подкуп на
служители на КАТ. По случая не била образувана щета пред застрахователя, при
положение, че и двете коли имали застраховка. Фактурите за ремонта пък били издадени две
години след инцидента и на името на управителя на дружеството. Проформо фактурите не
доказвали плащане и били на името на физическото лице, а по- късно издадените фактури
не ставало ясно дали се отнасят за ремонт на автомобила във връзка с този инцидент. Тези
документи не доказвали нито извършване на услугата, нито пък причинно- следствената
връзка. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание
2
страната лично и чрез пълномощника си оспорва иска. Също представя писмена защита.
С допълнителна молба ищецът посочва, че е собственик на автомобила въз основа на
договора с нотариално заверени подписи, като именно това била и формата на
действителност на подобни договори за прехвърляне на МПС, като без значение за
редовността на сделката или за собствеността било вписването в регистъра на КАТ на
собственика, още повече, че и по делото се представяло влязло в сила съдебно решение
относно собствеността на автомобила. Трето за правоотношението лице, като ответника, не
можело да установява волята на страните по договора, нито пък да доказва симулативност в
процес, в който не участвали и двете страни по договора.
С допълнителна молба ответникът поддържа становището си за недопустимост на иск,
поради липса на активна процесуална легитимация. Ищецът бил само мним и фиктивен
собственик на автомобила, прехвърлянето нямало действие, а в регистрите на МВР като
собственик било вписано друго дружество. Прехвърлителната сделка от 11.07.2011 г. била
симулативна и тя не можела да се противопоставя на трети лица. Отделно от това, нямало
ясно формулиран петитум, указаните в тази връзка нередовности не били отстранени и
исковата молба следвало да се върне, а производството по делото- да се прекрати.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко- продажба на МПС от 11.07.2011 г. с нотариална заверка на
подписите, рег. № **********/ 11.07.2011 г. на Нотариус ********** ***********, рег. №
**********, „Транс сити“ АД, ЕИК: *********, е продал на ищеца лек автомобил
„Мердецес S320SDI, рег. № **********, за сумата от 20 000 лева. Представени са още
свидетелство за регистрация на автомобила, както и справка за сключена на автомобила
застраховка „ГО“ за периода 04.06.2018 г.- 03.06.2019 г. при „ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД. От писмо на нотариуса се установява, че образуваното дело по повод
конкретната сделка е унищожено поради изтичане на 5- годишен срок на съхранение.
С влязло в сила на 10.03.2016 г. решение № 23/ 07.02.2014 г., постановено по гр. дело №
134/ 2013 г. на Районен съд- Панагюрище, е признато за установено по иск на ищеца, че
„Транс сити“ АД и „И Ар Би Лизинг“ ЕАД не са собственици на гореописания автомобил.
С влязло в сила на 08.04.2020 г. решение № 2084/ 14.11.2019 г., постановено по а. н. дело
№ 3582/ 2019 г. на Районен съд- Пловдив, е потвърдено наказателно постановление,
издадено срещу ответника за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДв.П, за което му е наложена
глоба в размер на 20 лева.
Приети са две проформа фактури с № 90024191/ 14.06.2019 г. и № 90024191/ 14.06.2019 г.,
на стойности, съответно от 780 лева и от 936 лева, за ремонт на автомобила. Представени са
и две фактури, с № 242/ 18.03.2021 г. и № 240/ 08.03.2021 г., на стойности, съответно от 906
лева и 735 лева, ведно с касови бонове, за боя, материали и автобояджийски услуги на
автомобила.
Приложени са статии от електронни издания във връзка с инцидента между страните.
Видно от талон за платено паркиране, лек автомобил „Мердецес GLK 220 CDI, рег. №
**********, има пропуск за „синя зона“ за периода 04.02.2019 г.- 03.02.2020 г. От писмо на
3
ОП „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив се установява, че към дата 08.04.2019
г. лек автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № ********** е нямал издаден пропуск за
платено преференциално паркиране.
От сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив е изпратена преписката по издаване на
наказателно постановление № **********/ 03.05.2019 г., издадено против ответника,
съдържаща протокол за ПТП, АУАН, докладни записки, справка за нарушител- водач.
От писмо сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив се установява, че процесният лек
автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № **********, е записан като собственост на „Транс
сити“ АД. В уведомително писмо от Община Панагюрище, която е по седалището на ищеца,
се посочва, че за въпросния автомобил няма данни в базата данни на общината, за което е
приложена и съответна справка.
С постановление от 18.11.2021 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив е прекратено
наказателното производство срещу управителя на ищеца за извършено от него престъпление
по чл. 304а, предложение шесто, вр. чл. 304 ал. 1 от НК.
По делото е прието заключение на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото
лице е посочило механизъм на ПТП, щети по автомобила и тяхната равностойност, като
калкулацията е направена във варианти- за официален и неофициален сервиз на „Мерцедес“.
Експертът посочва, че е възможно при твърдения механизъм на събитието да има повреди
по боята на задната броня и по задния капак.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по двама свидетели, ангажирани от
всяка от страните (протоколи от с.з. от 23.11.2021 г., 01.02.2022 г. и 22.03.2022 г.). Св.
А.И.Т., клиент на ответника, заявява, че на 08.04.2019 г. имал уговорка с адвоката си за
консултация и към 17 ч. се намирал в близост до кантората му. При приближаване чул
разправия и видял ответника долу до колата си- бял „Мерцедес“, като спорът бил за
паркиране. Имало и други хора, които гледали, но при пристигане на патрулния автомобил
те се разотишли. Свидетелят също си тръгнал, но от разстояние видял полицаите да говорят
с ответника и да съставят документи. По другия автомобил- черен „Мерцедес“, за който по-
късно разбрал, че е на г-н Б., свидетелят не видял да има увреждания или деформации, нито
пък бил видял ответника да удря задния му капак. От колегите в кантората на адвоката
разбрал, че искали да извикат паяк, за да премести другия автомобил, но след работно време
паякът не работел. Св. А.И.Т. също бил в близост до мястото и след като чул разправии, се
спрял от любопитство. Заявява, че бялата кола маневрирала и вероятно така ударила
черната, като двете били паркирани една зад друга. Посочва, че шофьорът на бялата кола
бил много ядосан и започнал да удря с ръка задния капак на черния автомобил, като го
ударил няколко пъти. Не видял да има вдлъбнатини от ударите. Свидетелят обаче не
разпознавал това лице в с.з. Посочва, че и при пристигането на полицията шофьорът бил
афектиран и нервен. Имало спорове между участващите лица. Св. А.Н. Б., посочва, че
въпросният ден синът му управлявал фирмения автомобил и на прибиране не могли да
паркират в подземния гараж на сградата си, защото бял „Мерцедес“ бил навлязъл около
метър в зоната на гаража. Качили се горе в дома си и малко по- късно дъщеря му тръгнала
да излиза, за да ходи на фитнес. След малко се чул женски вик и двамата мъже излезли на
4
терасата, като се видяло, че ответникът прави маневри, за да извади автомобила си и
нарочно назад ударил тяхната кола, бил много афектиран и дори започнал да чука с ръка по
задния й капак с юмрук. Веднага слели долу, вече бил подаден от дъщерята сигнал до тел.
112, на мястото станал голям „панаир“, много хора имало. Щетите били хлътнали ламарини
на заден капак и по бронята също имало следи от удара. Полицаите съставили АУАН на
ответника. Автомобилът бил собственост на ищцовото дружество, а по- рано бил на „Транс
сити“ АД, като прехвърлянето станало с договор. В последствие возилото било
отремонтирано. Св. А. Е. Г.- участвал в дежурния полицейски екип, извикан на място,
посочва, че заварил два автомобила, участници в ПТП. Когато пристигнали, автомобилите
вече били разместени, като разбрали, че при маневра назад ответникът ударил стоящият
след него автомобил. И по двата автомобила имало минимални щети, почти драскотини по
бронята. Хората се карали, не видял ответникът да удря по автомобила. В протокола за ПТП
било записано, че има щети по задна броня. Данните за автомобилите ги получил от
талоните. Направили и снимки, нямал спомен за следи от удари по задния капак, не бил
правил оглед. АУАН бил съставен за неправилна маневра назад, а не за материални щети.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, преди излагане на мотиви по съществото на спора, е необходимо да се
обсъдят възраженията на ответника за липсата на активна легитимация на ищеца. По
смисъла на чл. 144 ал. 1 и 2 от ЗДв.П собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор,
а при регистрирани автомобили се изисква и нотариална заверка на подписите. В настоящия
случай процесният лек автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № ********** е прехвърлен на
ищеца с договор за покупко- продажба на МПС от 11.07.2011 г. с нотариална заверка на
подписите, с което законовото условие за валидност на сделката е изпълнено. Вписването на
собствеността на едно МПС в регистрите на КАТ не е част от фактическият състав по
прехвърляне на автомобила и наличната там информация по никакъв начин нито
удостоверява факта на собствеността, нито пък може да укаже влияние върху
действителността на извършената продажба. Нещо повече, промяната в ЗДв.П, свързана с
обмен на информация по електронен път между МВР и Нотариалната камара за
регистрирани МПС и сключени договори, е въведена 27.12.2017 г. В случая прехвърлянето
на процесния автомобил е станало шест години преди това, когато тази норма- чл. 143 ал. 15
от Здв.П не е била приета, поради което единствената последица, до която тя би могла да
доведе за собственика, е евентуално ангажирането му на административно- наказателна
отговорност с глоба/ имуществена санкция, което обаче нито е предмет на делото, нито пък
влияе върху въпроса за действителността на сделката. Наред с това, следва още да се
посочи, че относно собствеността на процесния автомобил е налице и влязло в сила съдебно
решение, по което макар и в друго производство, но спрямо страните по сделката, е
признато за установено кой е действителният собственик на возилото и това е несъмнено
ищецът. Така искът се явява предявен от активно легитимирано лице, а именно-
дружеството, което е собственик на въпросното МПС и оттук ищецът има правен интерес от
разглеждане на спора по същество.
За да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен
5
начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от
фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
Няма спор за това, че спрямо ответника има влязло в сила наказателно постановление,
което обаче е за виновно нарушение на правилата за движение по чл. 40 ал. 1 от ЗДв.П,
според която норма преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Т.е. ответникът не е наказан за деяние, свързано с
извършване на ПТП, от което да са произтекли материални вреди по чуждо имущество,
поради което приключилият административно- наказателен процес няма никаква
обвързваща сила за настоящото гражданско производство, в което на общо основание следва
да подлежат на доказване всички предпоставки на деликта.
Ищецът излага твърдения за това, че ответникът при извършване на маневрата, за която е
бил глобен с наказателното постановление, потвърдено и по съдебен ред, той ударил
спряното МПС, собственост на дружеството, като му нанесъл имуществени вреди,
изразяващи се в резки, точки и надрасквания в контактната след удара част на задната броня
на автомобила, които щети били от естество, водещи до деформация на елементите,
съставни части на вещта. Другата група щети, които се твърди да са били причинени, били
от удари с юмрук върху задния капак на автомобила, в резултат на което се получили
деформации под формата на хлътване на ламарината.
Както вече се посочи по- горе, нито за подобно деяние, нито пък за произтекли от него
вреди, ответникът е бил осъден, поради което ищецът следва да докаже тези обстоятелства в
настоящия процес. Данни за причинени с маневрата вреди се съдържат в съставените АУАН
и протокол за ПТП, където е записано, че е допуснато ПТП с материални щети. От една
страна обаче, и двата документа, макар и съставени от компетентни длъжности лица, нямат
задължителна сила за съда, защото въпросната маневра не се е осъществила пред органите
на реда, извикани в последствие, а в частта относно механизма на събитието тези документи
нямат обвързващ характер. От друга, изрично в АУАН нарушителят е записал, че не е удрял
автомобил, с което той е изразил несъгласие с така описаната фактическа обстановка,
поради което не може да се приеме, че е налице признание от негова страна на неизгодни
факти. На трето място, вещото лице по САТЕ изрично посочва в заключението си, че по
делото няма данни за извършен оглед от специалист на автомобила, който да констатира
щети, нито пък има приложени фотоснимки от повреди по него. При това положение, на
база събраните писмени доказателства и експертиза, въобще не може да се приеме за
доказано твърдението на ищеца за причинени при маневрата на ответника щети по задната
броня на автомобила на дружеството. Данни за такива се съдържат в свидетелските
показания, но и те са противоречиви. От една страна, св. Титов заявява, че имал пряка
видимост от няколко метра на събитието и нито възприел поведение на ответника, свързано
с физическа агресия към другия автомобил, нито пък бил видял вдлъбнати, деформации или
увреждания по бронята му. Св. Г., част от полицейския екип, посетил инцидента, заявява, че
след като пристигнали, автомобилите вече били разместени и той видял и по двете коли
6
„минимални щети“, „почти драскотини“ по задната броня, но не се интересувал за вредите,
защото били извикани по друг повод, като АУАН на виновния водач не бил съставен за
нанесени щети. Заявява също, че не бил видял и нямал спомен да имало следи от удари по
задния капак. Другата група свидетели- тези, ангажирани от ищеца, дават различни
показания относно вредите и поведението на ответника. Св. Т. посочва, че бялата кола „като
че ли“ ударила черната или „вероятно“ я била ударила, но забелязал, че водачът бил много
ядосан и започнал да удря с юмрук на няколко пъти задния капак. Не видял обаче дали от
тези удари имало останали вдлъбнати по колата, нито пък можел да разпознае това лице в
съдебната зала. Св. Б. заявява, че при маневрата си ответникът нарочно ударил техния
автомобил и после с юмруци ударил и задния му капак, като хлътнатите ламарини били
видими и с просто око. При тези свидетелски показания, съдът намира, че твърденията на
ищеца както за деянието на ответника, така и за вредите, са останали недоказани. Първият
свидетел на ответника въобще не е сигурен дали е имало удар между двата автомобила или
не, не е видял щети и не разпознава ответникът, който присъства на съответното съдебно
заседание, в което лицето беше разпитано, като човекът, който е нанасял удари с юмрук по
автомобила. С други думи от неговите показания нито се установява деяние, нито авторство,
още по- малко пък се доказват конкретни вреди и то по начина, по който те са описани и се
претендират. Показанията на св. Б. в частта относно удара между двата автомобила въобще
не са конкретни- къде е станал този удар и какво е причинено с него, а в частта относно
ударите с юмрук по капака, те се явяват в противоречие с тези на останалите свидетели,
които твърдят, че никакви видими следи от вдлъбвания по капака нямало. Отделно от това,
този свидетел е и заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото е баща на
управителя на ищцовото дружество, поради което и показанията му не могат да се приемат
безусловно за достоверни, предвид неговата пристрастност в случая. Така, в обобщение,
съдът намира, че по делото от събраните доказателства не се установява деликтно и
противоправно поведение на ответника, по начина по който то се твърди да съществува в
исковата молба, нито пък се доказват причинени по вид имуществени вреди, описани от
ищеца, които да подлежат на обезщетяване.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че приетата САТЕ не описва
механизъм на събитието, който вещото лице е установило, че се е случил, а експертът
формира извода си, че според посоченото в протокола за ПТП и на база свидетелски
показания, при удар на двете МПС било възможно да настъпят щети по бронята. От една
страна, изводът е условен, т.е. липсва категоричност, че вреди са настъпили, а от друга-
както вече беше изяснено по- горе, протоколът за ПТП няма обвързваща сила за механизма
на събитието, а от свидетелските показания не се установява ПТП с материални щети по
автомобила на ищеца.
Предвид недоказаността на всички елементи от фактическия състав на деликта, се явява
безпредметно да се излагат съображения досежно възражението в отговора за
съпричиняване, което би било относимо към спора само при приемането на тезата, че има
извършени деликтни действия. Същото се отнася и до фактурите, които принципно са
относими към размера на иска, но при недоказано основание на претенцията, тяхното
7
обсъждане се явява ирелевантно, както и САТЕ в частта относно паричната равностойност
на вредите.
В заключение, искът следва да се отхвърли, защото ищецът не доказва деликтно
поведение на ответника по начина, по който го твърди в исковата молба, от което да са
причинени имуществени вреди, които да подлежат на репарация.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника
сторените от него разноски в процеса. Такива се претендират, за тях е представен списък по
чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са реално направени- такси за издаване на
съдебни удостоверения в общ размер на 35 лева, депозит за разпит на свидетел в размер на
20 лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 1 500 лева.
В хода по същество ищецът чрез пълномощника си е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да
присъди и по- нисък размер на разноските. С оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението на
пълномощника на ищеца до предвидения минимален размер според нормата на чл. 7 ал. 2 т.
2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на сумата от 344, 87 лева, колкото следва да присъдят в
полза на страната. Направените разноски от страна на ищеца си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от ********** К. А. Б.,
против А. Б. К., ЕГН: **********, от ************************, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 1 641 (хиляда шестстотин четиридесет и един) лева-
обезщетение за имуществени вреди, причинени от поведението на ответника, който при
маневра на заден ход с лек автомобил „Мерцедес GLK 220 CDI, рег. № **********, ударил
на 08.04.2019 г. около 17 часа в ************************, паркирания на мястото и
собствен на ищеца лек автомобил „Мердецес S320SDI, рег. № **********, като му
причинил щети- резки, точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента
нанесъл и удари с юмрук върху задната багажна врата на автомобила, като предизвикал
деформации, под формата на хлътване на ламарината, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деликта- 08.04.2019 г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от ********** К. А. Б., да заплати на А. Б.
К., ЕГН: **********, от ************************, направените по делото разноски, както
следва: сумата от общо 35 (тридесет и пет) лева- такси за издаване на съдебни
удостоверения, сумата от 20 (двадесет) лева- депозит за разпит на свидетел и сумата от 344,
8
87 (триста четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) лева- адвокатско
възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
9