№ 12
гр.Сливница 16 април
2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, пети състав, в публичното заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 611 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.150 от СК от В.Х.К., като майка и законен
представител на малолетните Виктория С.Л., с ЕГН ********** и Симона С.Л., с
ЕГН ********** и от Т.С.Л. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител В.К. срещу С.Т.Л., с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплаща увеличена месечна издръжка на децата
си Виктория и Симона в размер на 200 лева месечно и на детето си Т. в размер на
250 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане до навършване на пълнолетие от децата или до
настъпване на друга законова причина за нейното изменение или прекратяване.
В исковата
молба е изложено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен по реда на чл.51 СК с влязло в сила съдебно решение. По време на
брака са родени трите им деца Т., Виктория и Симона. Отразено е, че с
одобреното със съдебното решение за прекратяване на брака споразумение,
страните са постигнали съгласие ответникът да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 130 лева за всяко от децата. Ищцата посочва, че от прекратяването на
брака са изминали почти две години, през което време са се увеличили нуждите на
децата от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности,
които не могат да бъдат покрити от размера на определената издръжка от 130
лева. Ищцата твърди, че ежемесечно плаща такса за детска градина, която
посещават децата Виктория и Симона, както
и свързаните с това консумативи. От своя
страна ищцата Т.Л. посочва, че са се увеличили разходите й свързани със
закупуването на учебници, тетрадки, джобни пари и обучение. Също така ищцата В.К.
посочва, че децата имат нужда и от средства за забавление и странични
занимания. Заявява, че размерът на месечната издръжка на трите деца е над 800
лв. Ищцата счита, че делът от издръжката, с който бащата участва в отглеждането
на децата е крайно недостатъчен да задоволи нуждите им. Същевременно нейните
доходи са недостатъчни, за да задоволят нарастващите нужди на децата и
нормалния им жизнен стандарт. Ищцата изтъква, че в момента е в отпуск за
отглеждане на четвъртото си дете, което има от друг брак и получава обезщетение
в размер на 560 лева месечно и месечни надбавки за деца в общ размер на 225
лева, които не покриват средствата необходими за отглеждането им. Затова ищцата
разчита и на финансовата подкрепа на родителите си. Ето защо ищците поддържат,
че са налице условия за изменение на размера на издръжката, още повече, че към
настоящия момент определения с решението за прекратяване на брака на ищцата К.
с ответника размер противоречи на установения законен минимум от ¼ от
минималната работна заплата. Ищците смятат, че ответника реализира доходи,
които му позволяват да живее нормално и да плаща и по-висока издръжка на
малолетните деца и на непълнолетната Т.Л., тъй като не се грижи за възходящи
или други свои низходящи. Ето защо
молят съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща
увеличен размер на месечната издръжка за двете малолетни деца и за ищцата Т.Л..
Претендират и разноски по делото.
В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът С.Т.Л. е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва
предявените искове. Счита същите за недопустими, поради непосочване от страна
на ищците на правната им квалификация. По същество оспорва исковете по размер,
който намира за завишен. Заявява, че не е в състояние да заплаща претендираните
размери на месечната издръжка за всяко от децата си съобразно реализираните от
него ежемесечни доходи, които са в размер на минималната за страната работна
заплата. Посочва, че за 2018 г. минималният размер на издръжката е 127,50 лева,
изчислен като ¼ от минималната работна заплата, която за 2018 г. е била
510 лева. Освен това посочва, че здравословното му състояние е влошено, тъй
като страда от заболявания, налагащи честото му хоспитализиране. Ответникът
изтъква, че поради здравословните си проблеми и намалена работоспособност е
ограничен в намирането на по-добре платена работа. Също така приема медикаменти
на обща стойност 190 лева месечно и в момента живее при родителите си, които
помагат за лечението му. При тези съображения моли исковете да бъдат оставени
без уважение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От
удостоверения за раждане, серия „УС – 0“, № 673016 от 16.11.2006 г., издадено
от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че децата на страните
по делото Симона С.Л. и Виктория С.Л. са родени на *** г. и Т.С.Л.
е родена на *** г.
С
решение № 324657 от 29.01.2018
г. по гр.д. № 73755 / 2017 г. по описа на СРС, е прекратен бракът между ищцата В.К.
и ответника и последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата им в
размер на по 130 (сто и тридесет) лева за всяко, считано от 16.10.2017 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
От
представените служебни бележки № 53 и 54 от 19.09.2019 г. от ДГ „Сливница“ и №
11 от 03.02.2020 г. от „В ШОПЛУКЪ“ ЕООД се установява, че децата Симона и
Виктория Лилови за учебната 2019/2020 г. са записани в подготвителна група на
детската градина и посещават детска танцова школа „В ШОПЛУКА“, като за едното
дете се заплаща месечна такса от 25 лева, а за второто – 12,50 лева.
От
служебна бележка № 3 от 18.09.2019 г., издадена от СУ „Св.св.Кирил и Методий“ е
видно, че Т.С.Л. е редовна ученичка в 10а клас през учебната 2019/2020 г. и
посещава редовно учебни занятия.
От
удостоверение от 30.09.2019 г., издадено от „БО ЕЛ 2016“ е видно, че ищгцата В.К.
е назначена на длъжност „барман“ с трудов договор от 01.03.2017 г. като в
периода от м.септември 2018 г. до м.август 2019 г. не е получавала трудово
възнаграждение, поради ползването на отпуск поради бременност, раждане и
майчинство.
От
удостоверение № 22-00111118/ 10.02.2020 г. от НОИ се установява, че в периода
м.11 2019 г. – м. 01.2020 г. ищцата В.К.
е получавала обезщетение за отглеждане на дете по чл.53 от КСО в размер на 380 лева месечно.
Ищцата
е представила и касови бележки за заплатено дентално лечение на децата Виктория
и Симона Лилови.
Ответникът
е представил медицински документи (направление, болнични листове и амбулаторен
лист), в които е вписано, че същия страда от подагра.
От
представеното удостоверение № 2 от 04.11.2019 г. се установява, че в периода от
м.ноември 2018 г. до м. октомври 2019 г. ответникът е реализирал месечен трудов
доход в размер на минималната работна заплата за страната (510 лева за 2018 г.
и 560 лева за 2019 г.).
От
показанията на св. Виолета Григорова К., която е майка на ищцата, се
установява, че след прекратяването на брака между ищцата В.К. и ответника,
основно майката полага грижи за трите деца, като е подпомагана от своите
родители. Свидетелката посочва, че и трите деца посещават извънкласни
занимания, таксите за които плаща ищцата К., като финансово й помагат отново
нейните родители. Тя посреща и периодичните нужди на децата от сезонни дрехи,
учебници и средства за лечение. Св. К. споделя, че понастоящем дъщеря й В. е в
отпуск по майчинство за отглеждане на четвъртото си дете и доходите й са
ограничени. Съдът кредитира показанията на св. К., като намира същите като
обективно и достоверно депозирани, независимо от родствената връзка на
свидетелката с ищцата В.К., доколкото същата има непосредствени впечатления от
отглеждането на децата на страните, в което подпомага дъщеря си.
С оглед
на горните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
По
делото не се спори, че страните са родители на децата Т., Виктория и Симона
Станиславови Лилови, непосредствените грижи във връзка отглеждането и
възпитанието на които се полагат от ищцата.
При така установените
обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл. 150 СК за
изменение на присъдената издръжка чрез увеличението й - трайно и съществено
изменение на нуждите на непълнолетните деца предвид възрастта им, която
предполага увеличение на нуждите и потребностите им от храна, облекло, средства
за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Съгласно чл. 150 СК, присъдената вече издръжка или добавката към нея може да бъде изменена
или прекратена при изменение на обстоятелствата. За уважаването на такъв иск е
необходимо установяването на трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или възможностите на задълженото лице.
Законът установява и
критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите
за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на
минималната работна заплата, определен за част от процесния
период съгласно ПМС № 320 / 20.12.2018 г. на 560 лева (приложим за размера на
издръжката за периода от предявяването на иска – 09.10.2019 г. до 31.12.2019
г.) и съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. на 610 лева (приложим за периода след 01.01.2020
г.), а
именно: нуждите
и потребностите на децата от храна,
облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи
нормалното развитие на непълнолетните Т., Виктори и Симона, както и
икономическите условия в страната и възможностите на родителя. По делото се
доказа, че ответникът има постоянна работа и реализира минималния предвиден в
закона месечен доход. Така ответникът следва да бъде осъден да заплаща 140 лева
месечно за малолетните Виктория Симона и 150 лева месечно за непълнолетната Т.,
считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2019 г. до 31.12.2019 г. и 160
лева месечно за малолетните Виктория и Симона и 170 лева месечно за
непълнолетната Т. за периода след 01.01.2020 г., предвид настъпилото в хода на
производството изменение на размера на минималната работна заплата, платима до 10-то
число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
Съдът като взе предвид
нуждите и потребностите от храна,
облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала на
малолетните Виктория и Симона и
непълнолетната Т., както и икономическите условия в страната и доходите на
родителите им, намира, че последните ще следва да осигуряват месечно по 300
лева за издръжката на малолетните Виктория и Симона, от която сума ответникът съобразно доходите си ще
следва да заплаща месечно по 160 лева, т.е. размерът на присъдената издръжка за
тези две деца следва да се увеличи с 30 лева за всяко, и родителите ще следва
да осигуряват месечно по 320 лева за непълнолетната Т., от която сума ответникът
съобразно доходите си ще следва да заплаща месечно по 170 лева, т.е. размерът
на присъдената издръжка за това дете следва да се увеличи с 40 лева. Издръжката
следва да се заплаща до 10 – то число на текущия месец. За да вземе това
решение съдът отчете обстоятелството, че от първоначалното определяне на
размера на дължимата от ответника издръжка са изминали около две години,
увеличила се е възрастта на децата, което е довело и до нарастване на нуждите им
от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни
помагала. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на децата Т.,
Виктория и Симона, следва да се престира от майката, ведно с грижите по тяхното
отглеждане и възпитание. За разликата над уважените до
пълните предявени размер от 200 лева и 250 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По реда
на чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в осъдителната му част по отношение на издръжката. Ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на Сливнишки
районен съд държавна такса по производството в размер на 100,80 лева върху
увеличената издръжка.
Доколкото
ищцата не е заявила претенция за разноски, а и не е ангажирала доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл.150 СК размера на издръжката, определена
с решение № 324657 от 29.01.2018 г. по гр.д.
№ 73755 / 2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 29.01.2018 г., съгласно което С.Т.Л. е
бил осъден за заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Т.С.Л. в
размер на по 130 лева, като ГО УВЕЛИЧАВА и ОСЪЖДА
С.Т.Л., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Т.С.Л., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител В.Х.К.,
ЕГН **********,
с адрес ***, месечна издръжка в размер на 140 (сто и
четиридесет) лева, считано от 09.10.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 170
лева, считано от 01.01.2020 г., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за
нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.150 СК в останалата му част до пълния предявен
размер от 250 лева.
ИЗМЕНЯВА на основание чл.150 СК размера на издръжката, определена
с решение № 324657 от 29.01.2018 г. по гр.д.
№ 73755 / 2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 29.01.2018 г., съгласно което С.Т.Л. е
бил осъден за заплаща месечна издръжка на непълнолетните си деца Виктория С.Л.
и Симона С.Л. в размер на по 130 лева за всяко, като ГО УВЕЛИЧАВА и ОСЪЖДА С.Т.Л., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Виктория
С.Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, считано от 09.10.2019
г. до 31.12.2019 г. и в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от
01.01.2020 г., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за
нейното изменяне или прекратяване, и ОСЪЖДА С.Т.Л., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Симона С.Л., с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***,
месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, считано от 09.10.2019
г. до 31.12.2019 г. и в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от
01.01.2020 г., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за
нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.150 СК в останалата им част до пълния
предявен размер от 200 лева за всяко дете.
ДОПУСКА
на основание чл.242 ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно увеличената
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 от ГПК вр. чл. 69, ал.1,
т.7 ГПК С.Т.Л., ЕГН С.Т.Л., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати сметка на Районен съд – гр.Сливница сумата от 100,80 лева,
представляваща дължимата държавна такса по производството върху увеличената
издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис от него на страните.
Районен
съдия: