№ 22953
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110155641 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „Софийска вода“ АД срещу Ц. М. Б.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2330,45
лв., представляваща потребена вода за имот на адрес: гр. София, АДРЕС за
периода от 14.08.2019 г. до 16.09.2020 г.; ведно със законна лихва от
20.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 169,45 лв.,
представляваща мораторна лихва в размер на за периода от 14.09.2019 г. до
16.09.2020 г.; за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ЧГД № 3188/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между него и ответницата са налице договорни
отношения, свързани с предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в
заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес: гр. София, АДРЕС.
Клиентският номер, отнасящ се за имота бил **********. Твърди, че
получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Твърди, че
съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
1
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Посочва, че претендираните от дружеството задължения били
отразени в следните счетоводни документи: Дебитно известие № **********
от 14.08.2019г.; Фактури с № ********** от 14.08.2019г.; № ********** от
15.08.2019г. и № ********** от 17.09.2019г. Посочва, че претендираните
задължения се отнасят за период на предоставяне на услугите от 01.02.2012г.
до 17.09.2019г. Твърди, че ответницата има качеството на собственик на
процесния имот. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е живяла в
процесния имот за периода, за който се претендират задължения от страна на
ответника, както и отрича да е налице облигационно отношение с него,
доколкото между тях нямало сключен договор. Моли за отхвърлянето на
предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
производството по ЧГД № 3188/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.,
имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна – заявените
претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който
се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния
спор.
Предявени са установителни искове с правно основание кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
2
период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на
плащане на претендираните вземания. По отношение на последната пред-
поставка от страна на ищеца е достатъчно твърдението за липса на плащане, а
при установяване на останалите предпоставки в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на
плащането.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на
претендираната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване
изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните
услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения,
като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
3
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на
ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ.
Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на
ползване на имотите, като в Общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя
нарочна писмена декларация за това.
В случая, по делото е приета Справка по лице за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 159900 за ответника в
Служба по вписванията – гр. София, от която се установява, че на 01.12.2000
г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответника е отбелязано
вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот.
Представената справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване
на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна
ответникът, отразеното вписване придобИ.е на процесния апартамент от
01.12.2000 г. съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен
4
писмен договор за продажба на недвижим имот.
Същевременно обаче е вписана и искова молба за предявен иск по чл.
108 от ЗС от ответницата срещу И.ка А. М.-И. по отношение на процесния
имот. По делото е представено и Решение № 141575/14.06.2019 г., постановено
по ГД № 14858/2000 г. по описа на СРС, I ГО, 48 гр. с., с което предявеният иск
е бил отхвърлен, тъй като по делото е установено, че Ц. М. Б. не е придобила
собствеността върху процесния имот, доколкото нейният праводател не е бил
собственик. По-конкретно в мотивите на посоченото решение е посочено, че
Ц. М. Б. се легитимира като собственик на процесния имот на основание
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 117, том IV, рег. №
9664, дело № 751/01.12.2000 г., от продавача Сашо Гергов, легитимиращ се от
своя страна като собственик въз основа на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том II,
рег. № 5931, дело № 438/15.11.2000 г., като за непреки праводатели на ищцата
се сочат И.ка А. М.-И. и Е.И.В.. По това дело е установено, че подписите,
положени за „продавачи“ от името на И.ка А. М.-И. и Е.И.В. в легитимиращия
прекия праводател на Ц. М. Б. нотариален акт № 142, том II, рег. № 5931, дело
№ 438/15.11.2000 г. не са изпълнени от тези лица. По тази причина съдът е
достигнал до извод за нищожност на сключения с № 142, том II, рег. № 5931,
дело № 438/15.11.2000 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот на
основание чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие между страните по
същия. Т. е. праводателят на ответницата по настоящото дело не е бил
собственик на процесния имот, респ. не е настъпил вещно-прехвърлителния
ефект на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 117, том IV,
рег. № 9664, дело № 751/01.12.2000 г., съответно ответницата също не е
придобила собствеността върху процесния имот.
Ищецът не твърди и не е представил доказателства, че ответницата е
вещен или облигационен ползвател по отношение на процесния имот.
Предвид изложеното се налага извод, че ответницата не е имала
качеството потребител на доставените в процесния имот ВиК услуги за
исковия период, респ. не е установено наличието на първата и главна
предпоставка, обуславяща основателността на иска по чл. 198о, ал. 1 ЗВ, а
именно валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К
услуги в процесния имот.
5
Ето защо главният иск се явява неоснователен и като такъв същият
следва да се отхвърли изцяло.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответницата.
Същата обаче не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
срещу Ц. М. Б., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2330,45 лв., представляваща потребена вода за имот
на адрес: гр. София, АДРЕС за периода от 14.08.2019 г. до 16.09.2020 г.; ведно
със законна лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от
169,45 лв., представляваща мораторна лихва в размер на за периода от
14.09.2019 г. до 16.09.2020 г.; за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3188/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6