Мотиви на присъда по НОХД
№3640/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас
Производството по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Бургас, с който против Б.А.Н.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
чл.211, ал.1, предл.3, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а”, вр. чл.26, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото в
отсъствието на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението
от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.
Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на
подсъдимия да се наложи наказание от пет
години лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Защитникът на
подсъдимия, в лицето на адв. Е.Д. ***, по време на съдебните прения, не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието на подзащитния й. Относно
определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да се наложи наказание на минимума, предвид в
закона.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
През пролетта на 2005г. подсъдимият Н.
наел апартамент – гарсониера, находяща се в гр. Бургас, к-с „Братя Миладинови",
бл.90, вх.3, ет.5 /среден/, собственост на свидетеля Д.Д.. Подсъдимият наел жилището за три месеца, предплащайки наема, представяйки се на
собственика с името И.Т.. Без да е оправомощен от наемодателя, а именно от св.Д., без да има право да отдава апартамента под наем, Н. пуснал обява във вестник „Ало
Бургас". По повод публикуваната обява на 13.05.2005г. с подсъдимия се свързала св. А.М.,
като в проведения разговор помежду им Н. се представил с името И.. В хода на разговора
двамата се разбрали да се видят същия ден, за да й покаже
жилището, респективно да й го отдаде му под наем при одобряването му. На уговорената среща в к-с „Братя Миладинови", бл.90, вх.3,
св.М. отишла със свидетелката М., тъй като идеята била да наемат заедно апартамента
и да си делят наема. Подсъдимият ги посрещнал пред
блока, след което тримата се качили за оглед на жилището. Свидетелките
М. и М. харесали апартамента, договорили с подсъдимия в качеството му на „наемодател" месечния наем , посочен от последния
като такъв в размер на сто и осемдесет лева. Н. пожелал при подписване на договора
освен горепосочената сума от сто и осемдесет лева да получи и „депозит" в размер на
договорения месечен наем, а именно сумата от сто и осемдесет лева, като предложил сключването на писмен договор.
Горното било възприето положително от свидетелките М. и М., тъй като им
създавало усещане за сигурност на предстоящото наемно правоотношение, каквато
била и целта на подсъдимия. Н. предложил типова бланка за договор за
наем в два екземпляра, като този който останал за наемателите, бил попълнен от
св.М.. Данните за наемодателя в същия последната попълнила, вземайки ги от
представената й от Н. лична карта, издадена на
името на И.Т.Т.. Данните от предоставената лична карта от Н. съотвествали на
име, адрес и ЕГН на св.И.Т., на когото при извършена кражба преди години бил
отнет паспорта. На същата дата 13.05.2011г.
в резултат на възбуденото и поддържано от подсъдимия заблуждение у свидетелките
М. и М., че ще им отдаде под наем апартамент, находящ се в к-с „Братя
Миладинови", бл.90, вх.3, ет.5, ап.59/среден/, всяка
от тях била мотивирана от последния да се разпореди със сума от сто и осемдесет лева, в резултат на което Н. на
същата дата получил поисканата от него сума от триста и шестдесет лева. Подсъдимият поставил изискване нанасянето в жилището да стане след 18-19.05.2005г.,
като дал обяснение, че до тази дата предния наемател на жилището ще се
изнесе.След заплащане на поисканата от подсъдимия сума от 360 лева,
същият предоставил ключ от гарсониерата, като св.М., оставила багажа си в стаята на жилището на
14.05.2005г., тъй като следвало да освободи предишната си
квартира.
На 16.05.2005г. във връзка с дадената от Н. обява за отдаване
на апартамента под наем с него се свързала и св.М.. По отработената вече от подсъдимия схема, двамата се
уговорили и срещнали същия ден, като Н. отново се представил като И.Т., както и
като собственик на апартамента. Свидетелката М. харесала жилището, решила да го
наеме, като въведена и поддържана от подсъдимия Н. в заблуждение , че ще й отдаде
под наем апартамент, находящ се в к-с „Братя Миладинови", бл.90, вх.3, ет.5,
ап.59/среден/ му платила поисканата от него сума в общ размер на 400 лева , от които 200 лева - за наем и 200 лева-,,депозит".
Разбрали се да се чуят на другия ден, за да се нанесе. За тази цел подсъдимият й дал мобилния си
номер. Опитите на св.М. да се свърже на следващия ден -17.05.2005г. с подсъдимия се оказали
безуспешни. Мобилният телефон бил изключен, а на
стационарния номер, даден в обявата, никой не отговарял. Тогава св. М. отишла на адреса и
попитала съседи за собственика на апартамента. Те й дали адрес в к-с „Меден
Рудник". Там тя намерила съпругата на св.Д.Д.-св. К.Д.. Разказала й, че е
наела апартамента в к-с „Братя Миладинови" от лице представило се като
негов собственик и двете отишли там. След като влезли забелязали, че апартамента има чужд багаж, а
св.Калудова установила, че наемателят им - подсъдимият Н. се е
изнесъл. Установили, че багажа е на св. А.М. и прозвънили на
записания номер на мобилен телефон. В последвалия разговор между свидетелките М. и М.
и след изясняване на ситуацията измамата била установена
Съвкупният анализ и преценка на приложените по
делото писмени и гласни доказателствени средства, водят до извода, че са налице
поредица измамливи действия извършени от подс.Б.А.Н..
Подсъдимият Б.А.Н. е несемеен, със средно
образование, осъждан.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло го подкрепят - показанията на разпитаните свидетели
и приобщените по реда на чл. 283 НПК протоколи и документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211, ал.1, предложение трето, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” , вр. чл. 26, ал. 1 от НК , за което му е повдигнато
и обвинение.
Непосредственият обект
на извършените деяния са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост.
От обективна страна
подс. Б.Н. е извършил две отделни деяния, конкретизирани по време, място, начин
и обстоятелства, при които са извършени, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, поради което извършените от подс. Н. деяния се
определят като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК.
На следващо място от обективна страна по
делото се установи, че подсъдимият Н.
е извършил престъплението при
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Осъдителният съдебен акт, обосноваващ „опасния рецидив”
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК е присъда, постановена по НОХД №3617/2002г. , с
което е наложено наказание пет години лишаване от свобода увеличено на
основание чл.24 от НК с една година , като е определено общо наказание от шест
години лишаване от свобода.
От обективна страна
изпълнителното деяние на измамата се е осъществило чрез действие във формата –
възбуждане и поддържане на заблуждение. Подсъдимият е възбудил и поддържал
заблуждение у свидетелите А.М., М.М. и Л. Мърмърова, с което им причинил имотна
вреда. По този начин подсъдимият формирал неверни представи у измамените лица,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Субект на престъплението
е подсъдимият Б.А.Н., за който по делото няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не
разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките
си, следователно пълнолетно и вменяемо, наказателноотговорно лице.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждала е общественоопасните им последици
и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 211, ал.1, предл.3, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а”, вр. чл.26, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимият,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. С оглед относително високата степен на
обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на
извършване на процесната измама на предходни негови осъждания за други престъпления, вкл. и за престъпления по чл. 209 НК, както и с оглед относително високата степен на обществена опасност на
самото деяние, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението , извършено от подсъдимия , следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 54 НК. Значителният период от
време, който е изминал и сравнителни неголемия размер на сумата, взета от
пострадалите, могат единствено да обусловят налагането на
наказание при условията на чл. 54 НК в минималния, предвиден в закона размер,
но не и да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 НК по отношение
на това наказание. Още повече, че както бе посочено по-горе,
по отношение на част от предходни осъждания на подсъдимия за престъпленията вече е бил
прилаган този институт, но очевидно наложеното при приложението му наказани не е оказало своето поправително и превъзпитателно въздействие върху
личността на подсъдимия. По отношение на конкретния размер на
наказанието съдът–въпреки установената относително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подс. Н. в бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен
първоначален СТРОГ режим.
Като причини за
извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на
подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната,
липсата на средства , както и незачитане на установения в страната правов ред .
Така определеното наказание съответства с целите
на наказанията , визирани в чл.36 от НК и е достатъчно за постигане на
генералната и специалната превенция.
Накрая съдът се занима с разноските, които възложи
в тежест на посъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ