Р
Е Ш Е Н И Е
№ 587
гр. Враца, 20.03.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 20.02.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 12 по описа на АдмС – Враца
за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл.
63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.Б. ЕООД Е.К.“
КД,
депозирана чрез юрисконсулт Т., против Решение № 59 от 06.11.2023 г.
постановено по АНД № 246 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което
е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция
за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002817/06.07.2023
г., с наложената имуществена санкция в размер на 35 000 лева.
В
касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от НПК. Твърди се, че Районният съд не е
обсъдил всички възражения, направени в жалбата пред него, спецификата на изпълнителното деяние и обстоятелството, че
описаното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се
отмяна на решението и на потвърденото с него НП, във връзка с подробно
описаните в жалбата нарушения при постановяването им, а в условията на
алтернативност да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН с доводи, че описаното административно
нарушение представлява маловажен случай.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.Д., в
представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в
пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във
въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който
правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата, тъй като Районният съд правилно е установил
фактите и е приел, че е отправена покана, чрез брошури, за определен период от
време, за продукт, който не е бил наличен и не е имало информация за неговата
липса и евентуална доставка. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и в съдебно заседание
доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да потвърди
обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на
касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и
НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По
същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на санкционираното административно нарушение. Наказващият
орган е приложил правилно нормата на чл. 210в от ЗЗП, която е едновременно
материалноправна и санкционна, съдържа съответното правило за поведение и
санкцията за неизпълнението му. Отговорността на търговеца е ангажирана за
неизпълнение на влязлата в законна сила Заповед № 226 от 23.02.2016 г. на
Председателя на КЗП, с която на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика от този момент и занапред, а именно: да отправя покана за
покупка на стоки, като не се посочват разумни основания, поради които
търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец
на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена
за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката или
услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и приложената
цена, в нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 5 от Закона за
защита на потребителите.
Забраната съответства
изцяло на описаното в АУАН и НП нарушение, което очевидно е извършено отново,
както в противоречие със закона, така и в противоречие с цитираната Заповед.
Търговецът е обявил продукт в промоция за седмичен период, а не е успял да предложи
същия продукт за продажба при обявените условия.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в
касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за
тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия
касационен състав и
на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат повтаряни.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна. Съдът
е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като
се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които
изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в
производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.
27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за
което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкционната норма
в размер от 35 000 лева.
Броят обекти на
дружеството, размерът на реализираните обороти и приходи на дружеството показва, че
същото осъществява значителна по обем дейност, изразяваща се в продажба на
стоки на потребители. Използването на заблуждаваща търговска практика се
отразява на значителен брой потребители. Освен това се касае за повторно
извършено нарушение и то след издаване на нарочна заповед, с която е забранено
на дружеството да извършва точно същото нарушение.
Не може да се приеме, че
санкция в по-нисък размер би могла да повлияе върху дружеството в посока при
организацията на работа на служителите му да не се позволява използването на
заблуждаващи търговски практики. Липсата на организация в конкретното
търговско предприятие не може да оправдае и в най-малка степен нарушението на
закона, с което са ощетени неопределен и неограничен кръг потребители.
При извършената служебна касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в
съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода
на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което
и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 150 /сто и петдесет/ лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 59 от 06.11.2023 г. постановено по АНД № 246 по описа на Районен съд –
Козлодуй за 2023 г.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К.“
КД ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.