№ 1357
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100900916 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „М. 2000“
ЕООД, ЕИК *******, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от
3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана
прокурорска проверка и извършеното проучване станало ясно, че едноличния
собственик на капитала, който е вписан за управител на ответното търговско
дружество „М. 2000“ ЕООД – Ч.Г.Х. е починал на 28.07.2007 г. След настъпване на
това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което
фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на
подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за
покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 02.05.2024 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. Б. Н., в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за
разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е недопустим,
евентуално неоснователен. Макар и предявен от легитимирана страна – СГП нямало
правен интерес от провеждането на защитата осигурявана посредством този иск.
Посочва се, че смъртта на ЕСК на ответното дружество – Ч.Х. е настъпила още през
2007 г., като същевременно от информация възпроизведена в уведомление на НАП –
София става ясно, че след този момент дружеството е подавало уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ, с които органа по приходите е бил уведомен за сключени/прекратени трудови
договори на 32 лица /по конкретно в периода 2011 – 2013 г./, а така също са били
1
подавани осигурителни и данъчни декларации. Това означавало, че в период от поне 6
години след смъртта на управителя на ответното дружество, последното е
продължавало да упражнява търговската си дейност. За да е възможно това от името
на дружеството са били правени волеизявления покриващи действия по управление.
От особения представител се прави предположение, че тези действия са извършени от
наследниците по закон на починалия ЕСК на ответника, което показвало, че те са
приели наследството. На следващо място се оспорва и основателността на предявения
иск, като се акцентира, че в случая превес следва да се даде на осигуряването на
търговския оборот и трудовата заетост на гражданите, а не на това, че не е било
спазено задължението за вписване на нов управител след смъртта на вписвания такъв
настъпила през 2007 г.
В проведеното съдебно заседание прокурор от СГП поддържа, че са реализирани в
тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, т. 3 ТЗ, което обуславя
постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното търговско
дружество.
На свои ред адвокат Н. в качеството й на особен представител на ответника – „М.
2000“ ЕООД смята, че по спора трябва да се постанови съдебен акт, с който
предявения за разглеждане иск да бъде отхвърлен, защото е недопустим евентуално
неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници, което е издадено на
16.08.2007 г. СО-Район „Младост“ се установява, че след смъртта си Ч.Г.Х., с ЕГН
********** е оставил за свои наследници по закон призовани да го наследят : В. Г.Х. -
съпруга и Г.Ч.Х. – син. Смъртта на Ч.Г.Х., с ЕГН ********** е настъпила на 28.07.2007
г.
Видно от събрани в рамките на полицейска проверка сведения от наследниците на
починалия ЕСК на капитала на „М. 2000“ ЕООД, а именно : В. Х. – съпруга и Г. Х. –
син се установява, че двамата са запознати с това, че техния наследодател е бил
едноличен собственик на капитала на дружеството - „М. 2000“ ЕООД, но не желаят
продължават дейността на същото и да участват в неговото управление занапред.
От приложено уведомление на ТД на НАП-София от 14.03.2024 г., с което е
поискано съдействие от прокуратурата по отношение дружеството - „М. 2000“ ЕООД,
а именно да се предприемат действия по неговото прекратяване. В това уведомление
са изложени данни, че в информационния масив на ТД на НАП-София присъства
информация, че за периода от 2011 до 2013 г. дружеството „М. 2000“ ЕООД е подавало
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени, съответно прекратени трудови договори
за 32 лица, както и за подадени осигурителни и данъчни декларации.
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че считано от 10.04.2003 г. по партидата на
търговско дружество – „М. 2000“ ЕООД за едноличен собственик на капитала е вписан
- Ч.Г.Х., като отново той е вписан и за негов управител. Промени в тези обстоятелства
след упоменатата дата не се наблюдават включително и до настоящия момент, като
промяна не е предприета, включително и след настъпилата на 28.07.2007 г. смърт на
вписания управител и едноличен собственик на капитала на „М. 2000“ ЕООД. В този
контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива
отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от някои от
двамата наследници по закон на починалия едноличен собственик на капитала,
респективно избор и вписване на нов управител на дружеството - „М. 2000“ ЕООД,
2
което е останало без такъв, считано от 28.07.2007 г.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството – Х. е починал на 28.07.2007 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„М. 2000“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 28.07.2007 г. до датата на
упражняване на ИМ – 30.04.2024 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „М. 2000“ ЕООД. Липсата на
манифестирана воля от евентуални наследници по закон на едноличния собственик на
капитала за продължаване дейността на учреденото търговско дружество и нещо
повече установените по делото факти чрез техните извънпроцесуални изявления пред
полицейски орган създават недвусмислен извод, че сред материално легитимираните
субекти, за когото законът е установил подобна възможност няма демонстрирана
заинтересованост в тази насока, съответно същите не възнамеряват да се възползват от
това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Аргумент за обратното не
може да бъде изведен от наличната в уведомлението на ТД на НАП информация, че за
определен периода 2011 – 2013 г. от името на дружеството са извършвани действия по
подаване на декларации и уведомления за регистрация и прекратяване на трудови
договори с 32 лица. Извършването на подобни изявления до приходната
администрация не може да бъде приписано на наследниците на починалия през 2007 г.
ЕСК, тъй като няма данни за това по делото, а напротив сведенията приложени към
ИМ показват, че двамата наследника не желаят да продължават дейността на
дружеството. Трябва да се отбележи и това, че подаването на посочените декларации и
уведомления не може да се определи, като дейност издаваща продължаващо
управление на търговското дружество, а по-скоро съставлява постъпки по изпълнение
на публично-правни задължения установени с императивни осигурителни и данъчни
норми. Очевидно е, че след смъртта на законния представител на дружеството, която е
настъпила през 2007 г. тези действия са извършени от лице, което не е разполагало с
необходимата представителна власт по отношение на „М. 2000“ ЕООД и не могат да
породят правни последици обвързващи дружеството, в т.ч. извод за неговото
функциониране, а още по-малко за воля манифестирана от наследниците за
продължаване на дейността му.
Изложеното прави предявеният в процеса конститутивен иск доказван в неговото
основание, което означава, че съдът следва да постанови исканата с него правна
промяна, каквато до момента не е осъществена, доколкото в ТРРЮЛНЦ не е вписано
прекратяване на ответното търговско дружество, което да е настъпило на различно
правно основание, включително по реда на чл. 157 ТЗ предвид смъртта на едноличния
собственик на капитала, който е същият правен субект като вписания в регистъра
управител.
3
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то
посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „М. 2000“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, кв. „*******. *******.
18.
ОСЪЖДА „М. 2000“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Младост“, кв. „*******. *******. 18, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева -
държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско
възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да представлява
интересите на ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът
е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4