Решение
гр. С., 12.10.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7433 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Е.С.А.” ЕООД твърди, че наследодателят
на ответниците Е.К.И. издал запис на
заповед в полза на „Е.С.А.” ЕООД (тогава ООД) с падеж 25.11.2008 г., като е
поето задължение за плащане на сумата от 26 000 лв. Образувано е
производство за издаване на заповед за изпълнени, в хода на което длъжникът е
починал на 15.04.2009 г. Производството е продължило при участие на
наследниците З.М. Л. - И. и Е.Е.И.. Последните, след издаването на заповедта за
изпълнение, депозирали възражение. В тази връзка ищецът претендира да се установи,
че записът е валиден, макар и да не е предявен, и моли да се постанови решение,
с което да се признае за установено, че ответниците дължат на „Е.С.А.” ЕООД
сумата от 26 000 лв. Претендира разноски.
Ответниците З.М.Л. и Е.Е.И.
твърдят, че записът на заповед е нищожен, тъй като липсва подпис на издателя.
Твърди се, че датата на падежа е вписана по-късно – сочи, че предявяването с
покана е станало на 26.06.2005 г., а вписаният в ценната книга падеж е 25.11.2008
г. Сочи се, че е изтекъл тригодишен давностен срок за вземането – чл. 531 ТЗ.
Твърдят, че липсва каузално отношение между страните. Молят искът да се
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление от 12.12.2008 г. „Е.С.А.” ООД е поискало срещу Е.К.И. да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумата от 26 000 лв. въз основа на запис на заповед, издаден на 25.11.2002 г. с падеж 25.11.2008 г.
В хода на производството Е.К.И. е починал на 15.04.2009 г., като ответниците по делото са негови наследници в качеството им на съпруга и дъщеря.
Срещу издадената на 3.11.2009 г. заповед за изпълнение са подадени възражения от наследниците. Предвид това от страна на кредитора е заявен настоящия иск.
По делото е представен процесния запис на заповед. В същия е вписано, че Е.К.И. се е задължил да плати на „Е.С.А.” ООД, сумата от 26 000 хиляди лева, с падеж 25.11.2008 г., с дата на издаване на записа 5.11.2002 г. и място на издаване гр. С., Национална банка на Г., а като място за плащане е посочено гр. С., бул. Д. № **. В представения документ срещу подпис на издател не фигурира положен подпис. На следващият ред след текста „Предявена на…” е положен подпис без да е указано от кой и кога е положен.
Приета е ССЕ, установяваща, че записът на заповед не е осчетоводен при дружеството ищец.
Останалите приложени по делото доказателства съдът приема за неотносими към предмета на спора, и като такива не обсъжда.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
В настоящия казус от страна на ответниците – наследници на Е.К.И. е направено изрично възражение, че липсва каузална сделка във връзка, с която е издаден процесния запис на заповед. Изцяло в тежест на ищцовата страна е било да установи наличието на такава каузална сделка, за обезпечаването изпълнението на която е издадена спорната ценна книга. Ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответниците – погасяването му. В тази връзка в първото по делото заседание, проведено на 22.03.2012 г., съдът е дал изрични указания. Въпреки това, от страна на ищцовото дружество каузална сделка нито е твърдяна, нито е установена по съответния ред в хода на настоящия процес. С оглед изложеното без да се обсъждат останалите доводи, искът следва изцяло да се отхвърли, тъй като не се установява наличие на задължение на ответниците по отношение на дружеството ищец. Изцяло в горния смисъл е и съдебната практика - решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Само за пълнота, доколкото този въпрос е предмет на контрол в производство по чл. 413 вр. 417 ГПК, следва да се отбележи, че настоящият състав приема, че в случая процесната ценна книга не отговоря и на изискванията на чл. 535, т. 7 ТЗ. Законът изисква менителничните ефекти да отговорят на строги правила относно тяхната форма. В разглеждания казус липсва каквато и да било категоричност, че подписът положен след думите „Предявена на…” е всъщност подпис на издателя. Мястото на поставяне на подпис на издателя в случая е оставено празно.
Предвид изхода на спора на ищцовата страна не се следват разноски, а на ответниците следва да се присъдят такива в размер на 1800 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Е.С.А.” ЕООД срещу З.М. Л. – И. и Е.Е.И., за признаване за установено, че З.М. Л. – И. и Е.Е.И. дължат на „Е.С.А.” ЕООД сумата от 26 000 лв. по силата на запис на заповед от 5.11.2002 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Е.С.А.” ЕООД да заплати на З.М. Л. – И. и Е.Е.И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1800 лв., като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: