РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1079
Град
Пловдив, 28 май 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.А
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 366 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на И.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. К., против принудителна
административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Хюндай“, модел
„И 30“ с рег.№ *** в гр. Пловдив, пл.“Гроздов пазар“, без знанието на неговия
собственик, наложена на 30.01.2021 г., наложена от старши полицай Д.Г. към
сектор „Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Счита, че наложената ПАМ
е незаконосъобразна. Твърди, че на посоченото място за платено паркиране – синя
зона в гр. Пловдив на площада липсва знак за забрана за паркиране, а
непосредствено до него са поставени две табели за платено паркиране, сочещи в
двете посоки на площада, от което смята, че паркирането е разрешено и в двете
посоки. Също така твърди, че мястото не е кръстовище, а е площад. Сочи още, че
на пътната настилка липса маркировка и разграфяване на конкретни паркоместа,
поради което смята, че не може да бъде направен извод как точно е следвало да
бъде паркиран автомобилът. Твърди още, че това е обичайният начин, по който се
паркира на това място, като прилага екранна снимка от мястото на паркиране на
автомобила от приложението Google Earth, която показвала 5 автомобила,
паркирани по същия начин, по който е паркирал жалбоподателят. Твърди се, че не е доказано жалбоподателят да
е извършил соченото нарушение, за което му е наложена процесната ПАМ. Иска от
съда да отмени административните действия на органа по принудително преместване
на управлявания от него автомобил като неправилни и незаконосъобразни.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата -
старши полицай към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив И. Г.,
твърди, че действията му са правомерни, тъй като жалбоподателят е паркирал в
кръстовище.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/ жалбата е подадена на
10.02.2021 г., съгласно съпътстващия оригинал на пощенски плик, а репатрирането
е извършено на 30.01.2021 г./ срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален
административен акт, поради което е допустима.
Между страните по делото
не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.01.2021
г. около 17.15 ч на кръстовището на ул.“Тодор Каблешков“ и площад „Гроздов
пазар“ в гр. Пловдив жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек
автомобил марка "Хюндай“, модел „И 30“ с рег.№ ***, с което създава
опасност за останалите участници в движението. В отсъствие на жалбоподателя
автомобилът е бил преместен на наказателен паркинг.
По делото е приложен снимков материал /7 бр. копия на черно-бели снимки/, с
посочена дата и час на заснемане, както и
заверено
копие от докладна записка от 30.01.2021 г.,
заповед № 8121-з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, както и заповед № 18ОА-2593 от 06.11.2018 г. на кмета на Община
Пловдив.
Жалбоподателят е представил заверено копие на фискален бон,
относно заплащането на таксата за принудително преместване – 60.00 лв. и такса
престой паркинг – 1,20 лв., както и разпечатка от Google Earth, приложение.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ –
принудително преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква
„б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на
конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за
нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателствени
средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1
от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
При това положение както докладната записка, така и снимковият материал
представляват доказателства, събрани в хода на административното производство
по прилагането на ПАМ. Същите представляват годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно приложената заповед
№ 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, същият е
делегирал на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна
полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат
да бъде преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета
на Община Пловдив, на младши инспектор Д.Г., заемащ длъжността старши полицай в сектор „Общинска
полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14
от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай Генков при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Разпоредбата на чл. 171,
т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на
които законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В настоящия случай като
основание за репатрирането в докладната записка от 30.01.2021 г. е посочено: „Паркира в
кръстовище…..“. От посоченото фактическо основание се установява, че процесната
ПАМ е наложена във втората от посочените хипотези, а именно – когато превозното
средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в
движението.
От събраните по делото
веществени и гласни доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е
бил паркиран в кръстовището. Позицията на автомобила се установява от
приложения снимков материал. Нормата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП изрично
предвижда, че престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от тях.
При това положение
посоченото от органа фактическо основание за преместване на МПС е правилно, тъй
като се касае за втората хипотеза на чл.171, т.5, буква „Б“, а именно когато
създава опасност за другите участници в движението.
На базата на събраните
по делото доказателства от правна страна, съдът намира, че правилно е било
установено и квалифицирано описаното поведение, състоящо се в паркиране в
кръстовище, като нарушение именно на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, който забранява,
както престой така и паркиране на кръстовище.
Не се споделят твърденията на
жалбоподателя, че мястото на паркиране представлява площад, а не кръстовище.
Съдът намира, че от приложения снимков материал по делото ясно се вижда, че
автомобилът е паркирал именно в кръстовището между улиците ул.“Тодор Каблешков“ и площад „Гроздов пазар“,
съответно ул. „Дондуков- Корсаков“. Поради тази причина няма основание да се
изисква хоризонтална маркировка за паркиране в случая, тъй като посоченият
триъгълник между улиците представлява кръстовище, а не място за паркиране.
Представената снимка от Гугъл от своя страна не оневинява жалбоподателя - наличието
на паркирани автомобили на това място към момента на заснемане на изображението
от октомври 2019 г. не означава, че същите не са в нарушение на правилата за
движение.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата против принудителна административна мярка за
преместване на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка лек автомобил марка "Хюндай“, модел „И 30“ с рег.№ *** в гр. Пловдив,
пл.“Гроздов пазар“, без знанието на неговия собственик, за неоснователна,
поради което следва да я остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Д., ЕГН ********** ***,
чрез адв. К., против принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "Хюндай“, модел „И 30“ с рег.№ *** в гр. Пловдив,
пл.“Гроздов пазар“, без знанието на неговия собственик, наложена на 30.01.2021
г., наложена от старши полицай Д.Г. към сектор „Общинска полиция“ Пловдив към
ОД на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: