Р Е Ш Е Н И Е
№
280
гр.
Перник, 10.12.2021 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
съдия: Слава
Георгиева
При секретаря Емилия Владимирова,
като разгледа административно дело № 528/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл.
178 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Ц.К.,*** чрез
адв. Н.Б.,*** против решение № КПК-39 от 06.10.2021г. на директора на ТП–Перник на НОИ, с което е
отхвърлена жалбата й против разпореждане № 131-02-22-3 от 25.08.2021г. на
ръководител на осигуряваното за безработица. С разпореждането е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по подадено заявление с вх. № 131-02-22
от 18.01.2021г..
Жалбоподателката счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че е назначена на трудов договор в ****ЕООД и трудовото й правоотношение
е прекратено на 05.01.2021г., което е достатъчно основание да се постанови
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Счита, че
позоваването на констативен протокол и задължителни предписания издадени по
отношение на работодателя й, не може да доведе до постановяване на отказ. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и разпореждането, с
което е е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. Н.Б.,***. Поддържа
жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата–Директор на Териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.С.*** оспорва
жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 131-02-22 от
18.01.2021г., подадено в съответствие с изискването на чл.
1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица, жалбоподателката е
поискала отпускане на обезщетение за безработица, поради прекратяване на
трудовото й правоотношение със ****ЕООД, с ****. Към него е приложена заповед №
006/05.01.2021 г., от която е видно, че трудовото правоотношение на Р.Ц.К. е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 06.01.2021 г.
Със сигнал с изх. № 1042-13-21 от 22.01.2021г. във връзка с Процедура за контрол
и ограничаване на неправомерните разходи при отпускане и изплащане на парични
обезщетения и помощи от ДОО е поискана
проверка на ****ЕООД.
С разпореждане № 131-02-22-1 от 03.02.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП–Перник на НОИ на
основание чл.
54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление № 131-02-22 от 18.01.2021г.
Контролен орган при ТП – София град
на НОИ е извършил проверка на осигурителя ****ЕООД. Констатациите от нея са
обективирани в констативен протокол № КП-5-21-00972334 от 03.08.2021г.. В него
е отразено, че на 18.01.2016 г. дружеството е придобито от Л.Л.Т.и е променило
седалището и адреса си в гр. София, район ****, бул. ****. Същият е управител
на още 14 дружества. Успоредно с това други дружества през този период подават
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, в качеството му на лице, полагащо труд с вид
осигурен 01, за длъжности: „работник строителство“ и „общ работник“. До 2018г.
са подавани декларации по чл. 92
от ЗКПО. През 2019г. е подадена декларация по чл. 39 от ЗС, че дружеството
не осъществява дейност. Фискалното устройство е дерегистрирано на 21.12.2016г..
Установено е, че данни се подават по електронен път с КЕП за 2016г. от
упълномощено лице-М.А.и за 2018г., 2019г. и 2021г. с титуляр-Л.Т.. За периода
от 2015г.-2021г., няма внесени осигурителни вноски по фондовете на ДОО, който
са в размер на 34023лв. От фондовете на ДОО обаче са изплатени суми в размер на
37433лв. по болнични листове за временна неработоспособност. До м.02.2021г.
дружеството е подавало уведомления за сключени трудови договори с 35лица
назначавани на различни длъжности. Управителят на дружеството е декларирал, че
дейността на дружеството е дърводобив поради което са назначавани лица на
длъжност „дървосекачи“. Не разполага с трудово досие на жалбоподателката.
Дейността се извършва на сечища в община Б.. В дружеството няма лица, които да
работят в офис за периода от 2016г. до датата на проверката. Дружеството не
поддържа производствени бази и офиси. Изводът на контролния орган е, че след м.
01.2017г. реално не са упражнявали трудова дейност в ****ЕООД изрично посочени
лица между който е и жалбоподателката, заемаща по документи длъжност „финансов
мениджър“. Прието е, че за лицата, за
които са подавани данни за осигуряване не са изпълнени условията на чл.
10, ал. 1 от КСО, във вр. с §
1, ал. 1, т. 3 и т.
12 от ДР на КСО – не са упражнявали трудова дейност.
Въз основа на извършената проверка и
на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО контролен орган при ТП – Перник на НОИ е издал
задължителни предписания № ЗД-1-21-00972345 от
03.08.2021 г., с които ****ЕООД е задължен да заличи неоснователно подадени
данни по чл.
5, ал. 4 от КСО на общо 17 броя лица, сред които под № 13 и жалбоподателката – Р.Ц.К. за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2020
г. Задължителните предписания връчени на управителя на дружеството на
29.07.2021г., не са обжалвани и са
влезли в сила. Данните за жалбоподателката за периода 01.02.2017 г. до 31.12.2020
г. се заличават по реда на чл.
4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С разпореждане № 131-02-22-2 от 25.08.2021
г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Перник на
НОИ на основание чл.
55 от АПК е възобновено производството по отпускане на обезщетение за
безработица по заявление № 131-02-22 от 18.01.2021 г.
С разпореждане № 131-02-22-3 от 25.08.2021
г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП–Перник на НОИ е отказал
отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 131-02-22 от
18.01.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 10
от КСО. Административния орган приел, че лицето не е извършвало трудова дейност при осигурителя ****ЕООД
в процесния период, поради което не е имало основание за осигуряването му
съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО, във вр. с пар. 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред. Жалбата срещу него е отхвърлена с Решение № КПК-39 от
06.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Перник.
Срещу решението е подадена жалба от Р.К.
въз основа, на която е образувано настоящето съдебно производство.
В хода на съдебното оспорване
страните не са ангажирали доказателства, поради което, настоящият съдебен
състав приема изцяло установената в хода на административното производство
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-106 от 07.09.2021
г., по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП–Перник на НОИ. Обективирано е в
изискуемата писмена форма и е със съдържание съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за съответстващо на
изискванията за компетентност, форма, съдържание и процедура и споделя извода
на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл.
54а, ал. 1, във вр. с чл. 10
от КСО за издаване на заявения административен акт – отпускане на
обезщетение за безработица.
Решението на директора на ТП – Перник
на НОИ е правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че разпореждане № 131-02-22-3
от 25.08.2021 г. е издадено от материално и териториално компетентния орган
съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, а именно: ръководител
на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ, видно и от приложена по
делото заповед. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание,
посочени в чл.
59, ал. 2, във вр. с ал.
3 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени
процесуалните правила, регламентирани в КСО и в Наредбата за отпускане и
изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно
събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и
обстоятелства. Съответен на закона е изводът на административния орган, че не
са били налице предпоставките за издаване на заявения от жалбоподателката административен акт – разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица.
Съгласно чл.
54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168, и не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава.
В настоящия случай е спорно
обстоятелството налице ли е заявеното от жалбоподателката прекратяване на
осигуряването й, на което се основава правото й на парично обезщетение за
безработица. Съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В хода на
проведено административно производство по реда на чл.
108, ал. 1 от КСО е установено, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност при
осигурителя ****ЕООД и по тази причина не е било налице основание за дължимост
и плащане на осигурителни вноски. Това производство е приключило с влязъл в
сила административен акт – задължителни предписания № ЗД-1-21-00972345 от 03.08.2021
г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП – София-град към НОИ за
заличаване на подадени от този осигурител данни по чл.
5, ал. 4 от КСО за жалбоподателката Р.К. за периода от 01.02.2017 г. – 31.12.2020 г.
Въз основа на изложеното се приема,
че през периода 01.02.2017 г. – 31.12.2020 г. жалбоподателката не е имала
качеството осигурено лице по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на КСО и по отношение на нея не възникнало, респективно не е
било прекратено осигуряване, с осигурител ****ЕООД. Поради това и не са налице предпоставките
на чл.
54а, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица.
След като и решаващият
административен орган е достигнал до същия извод с разпореждане № 131-02-22-3
от 25.08.2021 г., като е отказал отпускане изплащане на парично обезщетение за
безработица по заявление вх. № 131-02-22/18.01.2021
г., подадено от Р.К. се приема, че издаденото разпореждане е в съответствие с
материалния закон и неговата цел, поради което като е отхвърлил жалбата срещу
него директорът на ТП – Перник на НОИ е постановил законосъобразен акт.
С оглед на изложеното жалбата е
напълно неоснователна и същата ще се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода от спора право на
разноски има ответната страна. Същите са своевремнно предявени и представляват
юрисконсулско възнаграждение. На
основание чл.
143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждание в размер на 100 лв., определено
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.Ц.К. против решение № КПК-39
от 06.10.2021г. на директора на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба против разпореждане № 131-02-22-3 от 25.08.2021г.
на ръководител на осигуряваното за безработица при Териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
подадено заявление с вх. № 131-02-22 от 18.01.2021г..
ОСЪЖДА Р.Ц.К., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща съдебни
разноски по АД № 528/2021г. по описа на Административен съд-Перник.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.
119, във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
Съдия: /п/