Р Е Ш Е Н И Е
№ 705/22.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Десислава Ангелова и с участието на прокурора Тихомир Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно дело №
883 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Р., ЕГН
**********,***, подадена чрез адв. В.С., против Решение № 494 от 25.07.2023
год., постановено по административно дело № 391 от 2023 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед
№ 58 от 20.04.2023 год., издадена от Началника на Затвора – Пазарджик, с която
е прекратена трудовата му дейност в ДП ФЗД – цех № 2, към „АББ България“ ЕООД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт – отменителни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени процесното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
представляващи внесените държавни такси, общо в размер на 15,00 (петнадесет)
лева и адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. С..
Заявява, че поддържа касационната жалба и моли за отмяна на процесното решение.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на Затвора – Пазарджик, чрез
пълномощника юрисконсулт Р., оспорва касационната жалба с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето ѝ. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на С.Г.Р.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед № 58 от 20.04.2023 год., издадена от Началника
на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС и Протокол №
48 от 20.04.2023 год., е прекратено участието му в трудова дейност в ДП „ФЗД“ –
цех № 2, към „АББ България“ ЕООД, считано от 20.04.2023 год.
За да
отхвърли жалбата на Р., инстанцията по същество от фактическа страна е приела,
че със Заповед № Л-116 от 24.01.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, на лишения от свобода е
наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за 7 дни“, за допуснато дисциплинарно нарушение по чл.
96, т.3, чл. 97, т. 2 и т. 4, вр. чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Също така е установила, че с Решение № 186 от 04.04.2023 год.
постановено по адм. дело № 1152 от 2022 год. по
описа на Административен съд –Пазарджик, по оспорване,
предявено от
С.Р. е отменена Заповед № 163 от 25.11.2022
год. на Началника
на Затвора – Пазарджик, с която е прекратено участието му в трудова дейност ДП
ФЗД, Цех „АББ“, считано от 28.11.2022 год.
Като част от административната преписка по издаване на процесната заповед е
приложена Докладна записка с рег. № ИВ-704 от 11.04.2023 год. на инспектор
„СДВР“ при Затвора –
Пазарджик за извършена преценка на обстоятелствата за включване в трудова дейност на лишения от свобода Р.. В нея е посочено,
че касационният жалбоподател е бил назначен на работа със Заповед № 27 от 14.01.2022
год. на Началника на Затвора – Пазарджик, на същата дата. Към датата на
издаване на заповедта лицето е бил с добро поведение, без наложени наказания на
територията на Затвора – Пазарджик, с висок риск от рецидив и среден риск от
вреди. След назначаването на лишения от свобода на работа в цех на „АББ“,
същият е допуснал
извършването на 9 (девет) дисциплинарни нарушения, за
което са му наложени съответните дисциплинарни наказания, с посочени номер и дата на заповеди за налагането им. Р. е наказан с: „писмено
предупреждение“ за това, че е държал и ползвал заточена лъжица;
„извънредно дежурство на хигиената за срок от 7
(седем) дни“ за това, че е държал и ползвал мобилен телефон; „лишаване от
хранителна пратка за срок от 2 (два) месеца“ за това, че е отказал съдействие на проверка за наркотици;
„изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем) денонощия“ за това, че е откал да съдейства
при проверка за наркотици, но тази заповед е отменена по съдебен ред от
Административен съд – Пазарджик; „писмено предупреждение“ за словесна
саморазправа с друг лишен от свобода; „лишаване от хранителна пратка за сорк от
2 (два) месеца“ за държане и ползване на мобилен телефон; „извънредно дежурство
по хигиената за срок от 7 (седем) дни“ за физическа саморазправа с друг лишен
от свобода. В докладната е посочено, че при Р. рискът от
рецидив, макар и снижен към абсолютна стойност, остава във високите граници,
рискът от вреди остава среден към висок. Предвид настъпилия регрес в
поведението на оспорващия Началник сектор
„СДВР“ е предложил да бъде наблегнато на
интензивна индивидуална корекционна дейност и лицето да бъде
включен в специализирана групова работа със зависими до настъпване на позитивни
промени в поведението, като към момента упражняването на трудова дейност не е
дал необходимите резултати в корекционен аспект и социално-възпитателната
работа с него следва да продължи, съгласно договорения план на присъдата.
При изготвянето на
диференцирано психологическо заключение от 11.04.2023 год. психологът от
Затвора – Пазарджик е установил, че лишеният от свобода е с нормален обем на
емоционална експресия в междуличностни ситуации, егоцентричен и нарцистичен е,
с чувство за себеуважение, предпочита индивидуални занимания. Самооценката е
компенсаторно завишена, липсват емпатийни и асертивни умения. Като личност е
подозрителен и недоверчив. Липсва самокритичност, въпреки че декларира такава.
В конфликтни ситуации е реактивен, лесно обидчив и раздразнителен, с ниска
толерантност към стресови натоварвания, емоционално неустойчив при натиск.
Преди евентуално трудово устройство е удачно преминаване през програма за
работа с лица със зависимости, след което да се направи подробен анализ и
преценка.
Относно включването
на лишения от свобода в трудов процес с докладна записка рег. № ИВ-718 от 12.04.2023
год. гл. инспектор – НД „НОД“ е изразил становище, че във връзка със събраната
оперативна информация за употреба на наркотични вещества от страна на Р., по
време на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– гр. Пазарджик и от съображения за сигурност на работните обекти, не е удачно
същият да бъде назначен на работа.
Със Заповед № 70 от
19.04.2023 год., въз основа Решение № 186 от 04.04.2023 год. постановено по адм. дело
№ 1152 от 2022 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, Началникът на Затвора – Пазарджик е възстановил
участието на Р. в трудова дейност от 06-то отделение към ДП „ФЗД“ в цех № 2 към
„АББ България“ ЕООД, като общ работник на 8-часов работен ден при петдневна
работна седмица, с почивни дни - събота и неделя, съгласно приложената към
същата длъжностна характеристика.
На 20.04.2023 год.
било проведено заседание на комисията по разпределение на лишените от свобода,
която на основание чл. 77, ал. 1, вр. чл. 172 от ЗИНЗС, е предложила Р. да премине
от 06-то отделение в цех „АББ България“ ЕООД.
Въз основа на така
установената фактическата обстановка от правна страна първоинстанционният съд е
приел, че както назначаването, така и
прекратяването на трудовата дейност на лишените от свобода са правомощия на началника на затвора, който действа в условията на
оперативна самостоятелност по целесъобразност. Достигнал е до изводите, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, при вземане на решението, е спазената
предвидената в ЗИНЗС и в ППЗИНС, процедура, като в оспорения индивидуален
административен акт са формулирани ясни мотиви за прекратяване на трудовата
дейност, поради което е отхвърлил оспорването на Р. срещу процесната заповед.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от инстанцията по
същество фактически и правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно
решение, към които съдът препраща с оглед правомощията ѝ по чл. 221, ал.
2, изречение последно от АПК.
Неоснователни
са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение
поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Правната уредба на режима на извършване на трудова дейност от лишените от
свобода граждани се съдържа в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Съгласно
чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на
наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по
възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. В съдебната практика трайно е прието, че това право не е скрепено с
безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от
свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки
път, когато те са заявили желанието си. Назначаването и прекратяването на
трудовата дейност на лишения от свобода е въпрос на преценка от страна на
органите на затворническата администрация. Възможността за преценка на
административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от
субективна преценка, но е правомощие на началника на затвора, който действа в
условията на оперативна самостоятелност.
Разпоредбата на чл. 169 от АПК задължава съда при оспорване на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, да провери
единствено дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. Това са изискванията за компетентност на органа,
форма на акта, задължителното излагане на мотиви, спазване на
административнопроизводствените действия, спазване на целта на закона и липса
на нарушение на императивни норми на закона. Тази проверка е
извършена от инстанцията по същество, при което
правилно е установено, че заповедта е издадена при наличие на оперативна
самостоятелност на органа и при спазване на закона.
Възраженията на касационния жалбоподател, че изложените от ответника по
касация мотиви в оспорения административен акт са неприемливи, е неоснователно.
Назначаването на работа е свързано с редица условия, посочени в чл. 164, ал. 3
от ППЗИНЗС, както и с възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите
работни места в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и
комунално-битова дейност на затворническите заведения – чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Според чл. 164, ал. 6 от ППЗИНЗС за заемането на определена длъжност лицата
следва да притежават специална правоспособност, квалификация и здравен статус,
ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. Съгласно чл. 164,
ал. 7 от ППЗИНЗС приоритет при участие в трудова дейност имат лишени от
свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. В
конкретния случай, след като е констатирано извършено дисциплинарно нарушение
по 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС (съгласно Заповед № Л-116
от 24.01.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на лишения от
свобода С.Р. е било наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за 7 (седм) дни“), в правомощията на началника на затвора е да извърши преценка относно
обстоятелството следва ли лишеният от свобода да продължи да полага труд в пенитенциарното
заведение. Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС,
както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от
свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на
оперативна самостоятелност. След като преценката на началника на затвора за
издаване на заповедта не се основава на нормативно установени критерии, а се
определя от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на
лишения от свобода, включително оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС, то тази
преценка се извършва по целесъобразност и по аргумент на чл. 145, ал. 1 от АПК
не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното и липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и като такова следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора съдът не следва да се произнася по разноските.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XIІ – ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 494 от 25.07.2023 год., постановено по
административно дело № 391 от 2023 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)