О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 379
№ Дата 24.09.2019г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско отделение, трети състав :
Председател:Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил
Митев
в закрито заседание на
24.09.2019 г.
разгледа
докладваното от съдията - докладчик Емил
Митев частно търг.дело № 462 /2019г.
по описа на ПАС.
Производството
е по реда на чл. 15 от ГПК във
връзка с чл.19 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „М.Б.“ ГМБХ и КО КГ“,дружество учредено и
съществуващо съгласно немското
законодателство, представлявано от Щ.Р., в качеството му на Управляващ
директор чрез пълномощника си адвокат И.П. от САК против Определение № 705/
04.06.2019 г,постановено от Старозагорският
Окръжен съд по търговско дело № 358/2017 г.
В частната жалба се поддържа оплакването, че страните са предвидили
арбитражна клауза, съгласно която всички
спорове и претенции,произтичащи от договора за сътрудничество от 23.04.2014 г.
се решават окончателно,съгласно правилника на Международния арбитражен съд при
Търговската камера във В.,А. с прилагане на Виенска конвенция от 1980 г.
Поддържа се
оплакването ,че съдът неправилно е приел
,че договорът за сътрудничество е бил срочен, въпреки че ,според становището на частния жалбоподател
в него не е определен краен срок.
Подържа
се оплакване за нарушение на
процесуалния закон, тъй като съдът изобщо не е обсъдил довода за приложимост на австрийското материално право.
Според тезата на частния жалбоподател
това е ключовият по делото въпрос.
Необсъждането
на довода за приложимост на чуждо материално право е довело до нарушение
на разпоредбата на чл.44 КМЧП и в
двете хипотези,предвидени в тази разпоредба.
Подържа се и трето оплакване за нарушение на
разпоредбата на чл.8,ал.1
ЗМТА,задължаваща съда при наличие на арбитражна клауза да прекрати
производството по делото.
Претендира
се отмяната на обжалваното определение,като въззивният
съд прекрати производството по делото поради
неподведомственост на спора,при налиие на
валидна арбитражна клауза.
Ответника по а частната жалба поддържа писмен
отговор, съгласно който възражението на жалбоподателя на основание
чл.8,ал.1 ЗМТА е неоснователно ,тъй като
арбитражното споразумение е загубило силата си с изтичането на договорения
срок.
Според ответника договорът за сътрудничество има срок от 12
месеца, след изтичането на които договорът се прекратява .
Поради
което и арбитражната клауза,съдържаща се в договора е загубила силата си, което
означава, че е компетентен на рещи спора е сезирания Старозагорски окръжен съд.
Претендира се да се потвърди обжалваното определение което е законосъобразно и правилно съдът е
оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора.
Пловдивският апелативен съд след преценка на
изложените в частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от
закона срок от легитимирана страна против съдебен акт,подлежащ на обжалване с
частна жалба.
Частната
жалба е допустима , като разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
В договора
за сътрудничество се съдържа клауза с наименование „Арбитражен съд“. Съгласно
същата „ Всички спорове или претенции от или във връзка с настоящия договор, включително и споровете
относно неговата валидност, нарушаване, прекратяване или нищожност , се решават
окончателно съгласно правилника на
Международния арбитражен съд към Търговската камара във В.,А. по правилата на Виенската
Конвенция, от трима арбитражни съдии,назначени съгласно този правилник“.
Предвидено
е още, че „Приложимо право е
австрийското материално право“.
Основният спорен въпрос е дали договорът за сътрудничество е прекратен
или не е и продължава действието си. В
договора има клауза с наименование „Срок на договора“.
Съгласно тази клауза „ Договорът се сключва първоначално за срок от 12
месеца от подписването мзу, като всяка една от
страните може да го прекрати с 6- шестмесечно
предизвестие в края на всеки пълен месец.
От
съдържанието на разпоредбата става ясно, че
изтичането на 12 те месеца не води автоматично до неговото прекратяване.
Всяка от страните може да прекрати
действието на договора, но трябва да отправи до другата страна 6 –шест месечно
предизвестие за прекратяване.
Няма спор, че първоначалните 12 месеца са изтекли на дата 23.04.2015 г.
След изтичането на шест месеца страната
желаеща прекратяването на договора трябва да отправи предизвестието си. Ако
правото на едностранно прекратяване не бъде упражнено договорът продължава да
действа и обвързва страните.
ПАС
споделя виждането на частния жалбоподател , че в договора за сътрудничество страните не са
предвидили краен срок като фиксирана дата.
Следва да се съобрази , че договорът за
сътрудничество е рамков договор,
сключен между страните за създаване на трайни търговски взаимоотношения. От
тази гледна точка напълно обяснимо е, че страните не са уговорили срок за
прекратяване на договора.
Ако такава е била волята им,то страните щяха изрична да предвидят, че всички изработки и доставки на съдове, предназначени на хранително-вкусовата промишленост трябва да се осъществят през първоначалните
12 месеца. В този случай биха предвидили и крайният срок. Но очевидно не такава е била волята на
страните,тъй като безспорно е
установено, че след изтичането на 12 те месеца
доставките на съдове и
оборудване продължават.
От съдържанието на исковата молба
става ясно ,че предмет на исковата претенция е заплащането на цената на изработените и доставени съдове и оборудване,
като ищецът- изпълнител по договора претендира заплащането на главница
в размер на 120 909 евро..
Тази главница се формира от стойността на доставките по 6 броя фактури, издадени от изпълнителя,а именно:
а/ Фактура№ *********/ 18.11.2016 г.;
б/ Фактура № ********** от 18.11.2016 г.;
в/ Фактура № ********** от 13.01.2017 г.;
г/ Фактура № ********** от 27.01.2017 г;
д/ Фактура № ********** от04.11.2016 г;
е. Фактура № ********** от
07.11.2016 г;
Следва
логичния въпрос: след като договорът е бил прекратен с изтичането на срока му
на 23.04.2015 г защо доставките на
оборудването е осъществено на следващата
2016 г., а две от фактурите са издадени
през 2017 г. Това е две години след прекратяването на договора за
сътрудничество.
Но най същественото нарушение допуснато от
съда при постановяне на обжалваното определение е ,
че съдът изобщо не е коментирал въпроса за приложимостта на австрийското
материално право. Но това възражение е
било направено от ответника още в отговора на исковата молба, за който с влязло
в сила определение е прието ,че писмения
отговор е постъпил в срок.
Това е
нарушение на чл чл.44,ал.1 от КМЧП,съгласно която
разпоредба чуждото право се тълкува и
прилага както то се тълкува и прилага в създалата го държава в случая А.
Съгласно
чл.44,ал.2 КМЧП Неприлагането на чуждо
право, както неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване.
И не на
последно място съдът е нарушил и разпоредбата на чл.8,ал1,предл.
Първо от ЗМТА, съгласно която съдът,
пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражното споразумение , е длъжен
да прекрати делото, ако страната се позове на негова в срока за отговор на
исковата молба.
Първоинстанционият съд е направил точно обратното: не е
прекратил производството по делото и е оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора.
Приел е, че арбитражната клауза е загубила
действието си, което становище обаче ПАС
не споделя, тъй като договорът за сътрудничество не е прекратен с отправяне на
едностранно писмено предизвестие за прекратяване.
Това е
начинът ,който страните са приели за прекратяването на облигационната връзка,
възникнала по силата на рамковия договор
за сътрудничество.
Следва да се отмени
обжалваното определене като постановено в нарушение
на чл.44,ал.1 КМЧП и чл.8,ал.1,предл.първо ЗМТА.
Съдът е допуснал нарушение на процесуалния
закон ,тъй като не е обсъдил довода на ответника,основаващ се на клаузата в
договора,съгласно която приложимото право е австрийското материално право.
Това означава, че
Арбитражът и конкретно Международния
арбитражен съд към Търговската камара във В. , А. трябва да реши предварително
въпроса дали договорът за сътрудничество е прекратен поради изтичане на
срока или продължава да действа , тъй
като не е прекратен с едностранно писмено предизвестие.
Следва в полза на
частния жалбоподател да се присъдят съдебни разноски, но пред първата инстанция не се установява
документално такива да са направени.
Пред настоящата инстанция се
установяват разноски в размер на 15 лв, представляващи ДТ.
По изложените
съображения Пловдивскшят апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 705 от4.06.2019 г.,пнжостановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 358/2017 г., с което съдът е
оставил без уважение възражен4ието на „ М.Б. и КО КГ“,направено в писмения
отговор от 06.06.2018 г.- за неподведомственост на
спора пред Окръжен съд – град Стара Загора и за прекратяване производството по
делото ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството
по търг.
дело № 358_2017 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд,поради неподведомственост на спора пред
българския съд, с оглед валидна
арбитражна клауза, определяща,че компетентен да
реши спора за прекратяване на договора за сътрудничество е
Международният арбитражен съд към
Търговската камара на В., А..
ОСЪЖДА Х.Х. „АД ЕИК *** да заплати на
„М.Б. ГВБХ и КО КТ“,ДДС № *** направените по делото съдебни разноски в размер на 15 лева ,представляваща
ДТ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок ,считано от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ1. 2.