№ 1271
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. № № 53954/03.07.2024 г. от Ю. Е.-С. К., чрез адв. В. М., срещу Решение №
2170/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 16090/2023 г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между въззивника и насрещната
страна – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, че дължи на дружеството
сумата от 3907.32 лева, представляваща главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ************* г., както и че въззивникът
не дължи на насрещното дружество сумата, явяваща се разлика над
присъдените 3907.32 лева до пълния претендиран размер от 4902.92 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от
2623.24 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.08.2018 г. до 20.02.2022 г., както и за сумата от 1333.07 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност,
недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че
решението на ВРС е процесуално недопустимо поради разминаване в
стойностите на присъдените с решението суми и тези по Заповед №
872/22.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2020/2023 г. на ВРС. На изложените в жалбата
твърдения отправя искане до въззивния съд за обезсилване на решението като
недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отменено в
осъдителната част. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД депозира
писмен отговор в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение.
Сочи, че е налице обективен и субективен идентитет между заповедното
производство и инициираното исково производство, което предпоставя
допустимост на последното. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът, не се явява, не се
представлява, депозира молба, с която изразява становище по хода на делото,
като поддържа изложеното във въззивната жалба и моли за отмяна на
оспореното решение и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се явява, не изпраща представител в открито
съдебно заседание, депозира молба, с която моли да се даде ход на делото,
като излага съображения за неоснователност на твърденията във въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу
Ю. Е.-С. К. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 4902.92 лева –
главница по сключен между страните договор за потребителски кредит №
************* г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; 2623.24 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
20.08.2018 г. до 20.02.2022 г.; 1333.07 лева – лихва за забава за периода от
20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
872/22.02.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2020/2023 г. по описа на РС –
Варна.
В исковата молба е изложено, че на 06.02.2018 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ********* и Ю. Елефтериос -
Сотириос К. ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски паричен
кредит номер *****************. На 07.02.2018 г. кредиторът е превел по
посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4 825,00
лева (от общия размер на отпуснатия кредит 5 000,00 лева е извадена сумата
за „такса ангажимент“, в размер на 175,00 лева), с което е изпълнил в цялост
задължението си за предоставяне на посочения кредит. Кредитополучателят
2
се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите
лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са
посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за
кредит. Кредитополучателят-ответник в настоящото производство, се сочи, че
не е изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните
вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата
просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.08.2018 г. Ищецът
изложил в исковата молба, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.Л., клон България“ ЕИК *********, в качеството му на цедент и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедентът прехвърлил на цесионера портфолио от
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а от 02.12.2019 г.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата
молба се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.
В постановеното по гр. д. № 16090/2023 г. по описа на ВРС решение
първоинстанционният състав е уважил претенцията по установителния иск за
претендираната главница по договора за кредит до размера от 3907.32 лева,
като отхвърлил иска за останалите суми.
От приложеното по първоинстанционното дело ч. гр. д. № 2020/2023 г.
по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страни:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. В тежест на ищеца е
да установи при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните с твърдения предмет, от която да е възникнало
задължение за ответника за заплащане на процесните суми, както и
изпълнение на задължението си по договора, а именно – че е погасявал
3
задълженията си по договора за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че е сключен валиден договор за
потребителски кредит, вземанията по който били прехвърлени с рамков
договор за продажба на прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. /л. 27 – л. 38
от гр. д. № 16090/2023 г. по описа на ВРС/ на настоящия въззивник, като,
видно от Приложение № 1а, представляващо неразделна част от договора за
цесия /л. 39-л.40 от гр. д. № 16090/2023 г. по описа на ВРС/, вземанията като
стойности по процесния договор са идентични със заявените от взискателя
пред заповедния съд. Няма представени доказателства за погасяване на дълга.
Представени са и доказателства, че длъжникът е бил редовно уведомен на
12.12.2023 г. за прехвърлянето на вземанията.
По отношение на основното оплакване във въззивната жалба за
разминаване в сумите, по повод на които е образувано исковото производство
и тези, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът счита същото за
неоснователно. Исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е
предявена за сумата от 1333.07 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 21.08.2018 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г., а издадената по ч. гр. д. № 2020/2023 г. по описа на ВРС
заповед за изпълнение е за сума в размер на 1914.78 лева.
Една от спецификите на настоящото производство е, че следва да е
налице пълна идентичност между основанието, на което е издадена заповедта
за изпълнение и това, на което се установява съществуването на вземането,
както и идентитет на страните по първоначалното правоотношение,
неизпълнението по което е станало повод за подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение до заповедния съд. В настоящия случай ищецът-
заявител в заявлението по чл. 410 ГПК е посочил като основание на своите
претенции неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор
за потребителски кредит, вземанията по който му били цедирани от
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А – клон България“ на
въззиваемата страна. С исковата молба пред ВРС е заявено същото основание,
въз основа на което е отправено искане до съда за установяване на
претендираните суми. Настоящият състав счита, че е налице пълно
съответствие в основанието на вземанията по исковата молба и по процесното
заявление, както и по отношение на страните по правоотношението.
Разминаването в претендираните суми за лихва за забава при предявяване на
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК /1333.07 лева/ и тази в заповедта за
изпълнение /1914.78 лева/, както и по-краткия период, за който се претендира
сумата, не води до предявяване на повече претенции в исковото производство,
отколкото в заповедното, поради което не е налице недопустимост на
обжалваното решение в съответната част.
Други конкретни оплаквания срещу обжалваното решение няма, а
настоящият състав изцяло възприема съображенията на първостепенния съд,
поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
4
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се следват
на въззиваемата страна съобразно отправеното искане. В случая се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, което
следва да се присъди на въззиваемото дружество. Отправеното от въззивника
възражение за прекомерност съдът преценява като неоснователно, предвид
средната сложност на повдигнатия пред въззивната инстанция правен спор,
както и предвид извършените от процесуалния представител правни действия
в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2170/10.06.2024 г., постановено
по гр. д. № 16090/2023 по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ю. Е.-С. К., ЕГН **********, с адрес: ***************, да
заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-
115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5