№ 4762
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110169388 по
описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от А. В. М., ЕГН: ********** против .. осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 200 лева, представляваща недължимо платена неустойка по
Договор за паричен заем № .. г., както и сумата в размер на 300 лева, представляваща
недължимо платена такса за експресно разглеждане на документите по Договор за паричен
заем № .. г., ведно със законната лихва от 21.12.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество .. договор за паричен заем № .. г., по
силата на който й била отпусната сума в размер на 3000 лева, като била начислена такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема и неустойка. Излага подробни
съображения, че клаузите, регламентиращи таксата за експресно разглеждане на
документите и неустойката по процесния договор за заем са нищожни на основание чл.
26,ал. 1 ЗЗД, като същите са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
поради което твърди, че не дължи същите. В този смисъл се позовава на практика на ВКС.
Навежда твърдения, че посочените клаузи не са индивидуално договорени и същите са в
нарушение на Директива 93/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с
параграф 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като цитира практика на Съда на Европейския съюз –
Решение по дело С618/10, Решение по дело С-415/11
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Ответникът, в
срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения
за неоснователност на исковата претенция. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че процесните клаузи са нищожни, като в тази връзка твърди, че същите са
1
уговорени при условията на договорна свобода и съгласно изискванията на ЗПК, като не са
налице сочените от ищеца пороци.
С доклада по делото, обективирано в определение от 30.05.2024г. съдът е разпределил
тежестта за доказване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по следния начин: Ищцата следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е предоставила, а ответникът е получил
процесните суми, а именно: сумата в размер на 200 лева, представляваща недължимо
платена неустойка по Договор за паричен заем № .. г. и сумата в размер на 300 лева,
представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на документите по
Договор за паричен заем № .. г. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесните суми, в т. ч. че оспорените клаузи са иднивидуално
уговорени и сключени при спазване изискванията на ЗПК, поради което не се дължи тяхното
връщане, респ. да докаже връщане на сумите, за които обстоятелства се указва, че
ответникът не сочи доказателства, а и не твърди.
Указано е на ищцата, че не сочи доказателства и не е направила доказателствени искания да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е предоставила, а ответникът е
получил процесните суми, а именно: сумата в размер на 200 лева, представляваща
недължимо платена неустойка по Договор за паричен заем № .. г. и сумата в размер на 300
лева, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на документите по
Договор за паричен заем № .. г.
Предявен е с отговор на искова молба за съвместно разглеждане насрещен иск за осъждане
на ищцата по главния иск да заплати на .. сума в общ размер на 3595,54 лева (три хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), от които: - 3000 лева –
главница по Договора за паричен заем . год. - 585,54 лева –договорна лихва по Договора за
паричен заем . год. за периода от неговото сключване 30.08.2022 г. до 11.04.2023 г. /датата на
изготвяне на настоящата искова 2 молба/уведомление за предсрочна изискуемост/.
Ответникът по насрещния иск оспорва иска с твърдението, че договорът е нищожен на
изложените в искова молба и отговора основания. Оспорва иска.
С Определение от 15.10.2024г. е допълнен доклада по делото по следния начин; Приет за
съвместно разглеждане предявеният от ответника насрещен иск за осъждане на ищцата по
главния иск да заплати на .. сума в общ размер на 3595,54 лева (три хиляди петстотин
деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), от които: - 3000 лева – главница по
Договора за паричен заем . год. - 585,54 лева –договорна лихва по Договора за паричен заем
. год. за периода от неговото сключване 30.08.2022 г. до 11.04.2023 г. /датата на изготвяне на
настоящата искова 2 молба/уведомление за предсрочна изискуемост/.
По иск с правна квалификация чл. 79,ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже облигационна
връзка, да установи, че спорното право е възникнало - в случая това са обстоятелствата,
свързани с наличието на съществуващо между страните валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на кредит - заем с параметрите, посочени от
ответника, предаване на сумата, че е поставил длъжникът в забава. При доказване на
горното , в тежест на ответника е да докаже - плащане. По направеното възражение на
2
ответника по НИ в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че клаузите не са
неравноправни, тоест налице е индивидуална договореност между страните, която не
противоречи на закона и добрите нрави. В открито съдебно заседание, проведено на
03.10.2024г. ищцата е направила изменение на размера на иска, като е увеличила същия. С
протоколно определение от същата дата съдът е приел ИЗМЕНЕНИЕ на иска , който да се
счита предявен по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата в размер на
2028,16лв., от който сумата от 545,86лв – неустойка и сумата от 1482,30лв. – такса експресно
разглеждане - недължимо платено по Договор за паричен заем № ......... от 10.01.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата .
По делото са приети без възражение на страните писмени документи като писмени
доказателства по делото. Приета и изслушана отново без възражение на страните е Съдебно
- Счетоводна експертиза.
С молба от 04.12.2024г. ищцата прави признание дължимост на сумата, претендирана от
ответника - ищец по насрещния иск, и се иска съдът да направи прихващане с платените
суми от ищеца по договор № ........./10.01.22г., което плащане е установено от СЧЕ а именно:
сумата в размер на 5647.63лв., които са съотнесени от кредитора по компоненти на кредита
по следния начин: за главница 3000 лв,, за договорна лихв - 599,47 лв,, за неустойка -
545.86лв., както и за такса експресно разглеждане на кредита 1482.2 лв., което е
недопустимо, доколкото не всички суми са предмет на главния иск, както и преклудирано
доколкото възражение за прихващане на ответника може да се направи до изтичане на срока
за подаване на отговор на искова молба. Такова възражение не е направено, а при условията
на евентуалност, ако не се приемат възраженията на ответника по насрещния иск, че
договорът от 30.08.2022г. страда от пороци, посочени в отговора и следва да се счита за
нищожен, при условията на евентуалност ако съдът счита, че следва да породи действие, то
следвало да се връща само чистата стойност на кредита, за което ответницата моли да се
постанови при разсрочено плащане. Не е направено възражение за прихващане, поради
което съдът не следва да се произнася по закъснялото такова.
По делото не се спори, а и от приетите като писмено доказателство по делото документи ,
както и от СЧЕ се установява, че страните е сключен договор за кредит на 10.01.2022г. №
........., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, която
същият се задължил да върне в срок на тридесет вноски, при ГПР в размер на 49,37 % и
лихвен процент за кредит в размер на 40.32 %, като лихвата за срока на договора е
уговорена в размер на 774.60 лева. В договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в
размер на 1482.30 лева, както и неустойка 988,20 лв. . Общата дължима сума по кредита е в
размер на 6245.1лв. с размер на двуседмична погасителна вноска 125.82лв. ( съгласно
приетото в експертното заключение, както и представената справка на погасителен план към
процесния договор от самия ответник с отговор на искова молба).
Кредитът е изцяло погасен, като към 30.08.2022г. остатъкът от сумата в размер на 2292.27лв.
е бил дължим, но е погасен чрез рефинансиране и нов кредит ... ( вземане, въз основа на
3
който са предмет на насрещния иск). Горното се установява както от СЧЕ, така и от
представената от ответника справка по погасителен план към отговор на искова молба.
Задълженията по втория кредит, предмет на насрещна искова молба, към момента на
подаване на последната Насрещнаисков молба - според СЧЕ е в размер на 3000лв. и
585.54лв. възнаградителна лихва за периода от 30.08.2022г. до 11.04.2023г.
По Сключения на 29.08.2022г. Договор за кредит № ... Вл установява, че е договорена
главница - размер на кредита 3000 лв. ; договорна лихва 774.14лв., неустойка 988.20лв.,
1482.3 лв. такса експресно разглеждане на кредита - с двуседмична погасителна вноска общо
30 броя в размер на 125.82лв. - ГПР 49.37%, ГЛП 40.32%.
Ищцата, според приетото заключение на експертизата е заплатила по договор № ..г.. сумата
в размер на 5647.63лв., които са съотнесени от кредитора по компоненти на кредита по
следния начин: за главница 3000лв,, за договорна лихв - 599,47 лв,, за неустойка - 545.86лв.,
както и за такса експресно разглеждане на кредита 1482.2 лв. , като част от тях са платени по
- рано , а други с рефинансиране на кредит от 29.08.2022г. , като по последния освен
плащане на 50 лв., от страна на ищцата по главния иск не е имало, отнесено от кредитора
към разходи по кредита.
След изчисления по начин, посочен в II. 2.1 от СЧЕ вещото лице е установило, че
действителният размер на ГПР по договор № ..г. е в размер на 282.41 %, а по договор с №
.../30.08.2022г. - също 282.41 %, оскъпяването 208.17%. По последния договор е постъпило
плащане единствено в размер на 50лв., което в счетоводството на кредитора е отнесено към
погасяване на разходи по събиране на вземането.
Не е спорно между страните, че в Договор от 10.01.2022г. и от 29.08.2022г. е предвидена
неустоечна клауза в точно определен изначално размер от 988.20 лв. , според която
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя поради неизпълнение на
задължение да предостави обезпечение на последния. Същата сума се разсрочва за плащане
заедно с вноските по главница и възнаградителна лихва и се дължи на същите падежи като
последните, което е определено и в погасителния план, преди да е изминал срокът, който
изобщо е даден на длъжника да намери и предостави горното обезпечение.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
4
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя –такса за
експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл.
10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че
заплатената такса в размер на 45,71 лева. е заплатена при начална липса на основание и
следва да бъде осъдено ответното дружество да я върне на ищцата.
Посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“ и доколкото последващото
изброяване на хипотези в чл. 143, ал.2 от ЗПП не са изчерпателно дадени, а само примерно
(в този смисъл вж. Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК).
Несъмнено, в цитираната клауза на процесния Договор във вреда на заемателя е уговорено
задължение за услуга по експресно разглеждане на документи за предоставянето на кредита.
Следва да се има предвид, че
кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако
заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за който липсват доказателства да е дадена
възможност за индивидуално договаряне на клаузи. Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът като заемател се е съгласил с тази клауза и посочената услуга му е
била предоставена – липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че услугата е
била предоставена и какво е съотношението между бързината, с която са разгледани
документите по отпускането на кредита по процесния договор спрямо договори, по които
заемателят не е поискал да ползва посочената услуга по експресно разглеждане.
В Този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
5
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент,
който към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 49.37%, а съгласно дефиницията на
ГПР в общите условия към договора в него не се включват разходите по допълнителни
незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така включвайки таксата за
експресно разглеждане на заявката и неустойка за предоставено обезпечение към
приложимия по договора размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото
ограничение в размера на ГПР – 282.41% , установен с неоспореното заключение на ССчЕ,
поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, поради противоречието им със закона.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Съдът приема, че задължението за заплащане на неустойка не е свързано с неизпълнение на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по
дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
В случая разходът за неустойка е предварително известен на страните, целта на неустойката
е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора,
което се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва, но все на кредитодателя, който е овластен да получава и
двете плащания. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
6
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и не е
взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в заблуждение
потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респективно цената, която
трябва да плати преди да бъде обвързан от договора.
В допълнение, получаването на заема е обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 988.20 лева,
и по двата процесни договора, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора
погасителен план, т. е. предоставянето на обезпечението е и условие за предоставянето на
заемната сума. С уговорената в чл. 5, съответно чл. 4 неустоечна клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума - т. нар.
„скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок за
изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – тридневен
срок от сключване на договора (чл. 5, ал. 2). Изискванията, които посочената клауза от
договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Посочената
алтернатива за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на
договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се
възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. По този начин
кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако
кредиторът действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е
можел да постави сключването на договора за кредит и предоставяне на паричните средства
под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на
посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В
подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължение за заплащане на неустойка, то същото ще бъде заплащано заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това
отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне
на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Следва да се отчете и задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя като извърши справки в достъпните му бази
данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика с тази клауза кредиторът прехвърля
риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане
на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че задължението по чл. 11, ал. 1 от процесния
договор не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
7
деня на сключването. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
посочен действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения.
Поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на
чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав и др.).
По иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределена
доказателствена тежест да установи, че е платил процесната сума на ответника, което не се
спори по делото, а и е установено с експертното заключение плащане - чрез рефинансиране,
а в тежест на ответника бе да докаже, че сумата е била дължима и е платена на правно
основание, като има право да я задържи, което не се доказва при условията на пълно и
главно доказване, поради което искът за връщане на сумата е основателен.
Лихва се дължи от подаване на искова молба до окончателно плащане на сумата - по
първоначално предявения размер на иск с искова молба , а за сумата , представляваща
разликата до увеличения размер - от момента на подаване на молба за увеличение.
Основателността на предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1)
наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит; 2)
усвояване на сумата от страна на ответницата ...... 3) изискуемост на вземанията и размер на
същите. При доказване на тези обстоятелства ответницата по насрещните искове следва да
установи погасяването на дълга на падежа.
В конкретния случай несъмнено се установи по делото, че на 30.08.2022г. между ищцата по
главни иск, в качеството й на кредитополучател, и ищеца по насрещния иск в качеството му
на кредитор, е сключен Договор за паричен заем № ..., по силата на който , на ищцата е
отпуснат и предоставен кредит с главиница 3000лв.
8
Съдът достигна до извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита, което води до недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Предвид предходното ответницата по насрещните искове не
дължи заплащане на сумите по договора, надхвърлящи чистата стойност на кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че в изпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит ответницата по насрещните искове е заплатила на ищеца
сумата от 50лв., поради което искът за сумата в размер на 2950 лв. е основателен и следва
да бъде уважен , а за сумата над тази част - отхвърлен.
Искът с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 585,54лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 30.08.2022г. до 11.04.2023г. ,
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, по изложените по – горе съображения.
По разноските:
По главния иск - разноски се дължат единствено на ищеца, при този изход на спора. Същият
е сторил такива в размер на 81.13лв - държавна такса и сумата в размер на 250лв. с ДДС
определено възнаграждение от съда за предоставена безплатна правна помощ и съдействие
по главен иск, както и депозит ВЛ - 450 лв.
По насрещен иск, разноски се дължат на двете страни в отношение 82.28 % за ищеца по
насрещни иск и 17.72 % за ответника по насрещни иск. Ответникът по насрещни иск не е
сторил разноски по насрещния иск и не е представил доказателства а такива. Ищецът по
насрещния иск е сторил разноски в размер на 970лв. , от които следва да му се възложат
сумата в размер на 789.12лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. да заплати на А. В. М. с ЕГН: ********** по иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 545,86лв – представляваща неустойка за непредоставено
обезпечение и сумата в размер на 1482,30лв. – такса експресно разглеждане - недължимо
платено по Договор за паричен заем № ......... от 10.01.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 21.12.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата върху сумата в размер на 200 лева, представляваща недължимо платена неустойка,
както и върху сумата в размер на 300 лева, представляваща недължимо платена такса за
експресно разглеждане на документите а за разликата над сумата от 200лв. до 545.86 -
неустойка и над 300 лв. до размер на сумата от 1482.30 лв. - ведно със законната лихва от
9
увеличението на иска - 02.10.2024г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН: ********** да заплати на .. сумата в размер на 2950 лв. -
главница по Договор за паричен заем № .../30.08.2022г., сключен между страните,
предсатвялваща неизплатен остатък от чистата стойност на кредита, като отхвърля частично
иска за сумата над уважения размер от 2950 лв. до пълния предявен размер от 3000лв., както
и отхвърля изцяло иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на
585,54лв. - договорна лихва по договор за паричен заем № .../30.08.2022г. , като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ..... да заплати на адвокат М. В. М. - член на Адвокатска колегия - Пловдив
сумата в размер на 250 лв., с вкл. ДДС - възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
ОСЪЖДА "..... да заплати на А. В. М. с ЕГН: ********** сумата врамзерна 531.13 лв. -
разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН: ********** да заплати на "..... сумата в размер на 789.12лв. -
разноски, сторени по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10