Р Е Ш
Е Н И Е
№ 775 /14.06.2022 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Нели Стоянова
секретар Йовка Банкова
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
747/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.М.И.
***, против решение № 14/02.03.2022 година по н.а.х.д. № 307/2021 година на
Районен съд – Поморие (РС), с което е потвърден електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 5371356, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).
С ЕФ, на И.М.И., за нарушение на чл. 21 ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 50 лева.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно. Твърди че в диспозитива на решението
неправилно е посочена нарушената разпоредба, както и е посочена друга точка от
санкционната разпоредба, а не са изложени мотиви за преквалификация. Поддържа,
че неправилно е прието от Районен съд – Поморие, че нарушението е безспорно
установено, тъй като не установено в посоченото като място на нарушението да е
действало ограничение за скорост на движение на МПС, въведена с пътен знак
В-26.
Иска отмяна на решението и
отмяна на ЕФ.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
основателна.
С ЕФ И.М.И., е наказан за
това, че на 09.12.2019 година, в 11:28 часа, извън населено място – в община
Поморие, област Бургас, на път І-9 (Е-87), на км 229+470, при разрешена скорост
в участъка от 70 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявал със скорост 86
км/ч лек автомобил „************“ с регистрационен № СТ **** РВ в нарушение на
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е засечено с автоматизирано техническо
средство № 503.
За да постанови решението си,
съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото
административно нарушение е доказано по несъмнен начин.
Решението е постановено при
непълнота на доказателствата, която го прави необосновано.
С жалбата си пред Районен съд
– Поморие жалбоподателят е направил възражение относно твърдението на наказващия
орган, че ограничението на скоростта в дадения пътен участък е 70 км/ч.
Направено е и искане за събиране на доказателства – писмена справка (скица или
схема), от която да е видно каква е била максимално разрешената скорост на
движение към 09.12.2019 година на път І-9 (Е-87) км. 229+470, как е била
въведена и имало ли е разположен пътен знак В-26, както и дали процесното място
попада в границите на населеното място или не.
Съдът не се е произнесъл по
направеното искане и нито е уважил, нито е отхвърлил искането, като мотиви в
тази насока не се съдържат и в постановеното съдебно решение. Непроизнасянето
по направеното искане на жалбоподателя е довело до ограничаване на
процесуалното му право да представя и да иска събирането на доказателства за
оборване на установените със санкционния акт констатации. Нарушаването на
правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
докаже своята теза чрез непроизнасяне по направено от него искане за събиране
на допустими доказателства е съществено, тъй като, ако процесуалното нарушение
не беше извършено, релевантните за делото въпроси са могли да бъдат изяснени по
различен начин.
Предвид изложеното, оспореното
решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на РС - Поморие, който да изиска доказателствата по направените с
жалбата против електронния фиш искания, да направи анализ на същите, като
отговори на въпросите налице ли са предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на И.М.И..
При новото разглеждане на
делото въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на направеното
искане за разноски, при прилагането на
чл. 226 ал. 3 от АПК.
Затова, на основание чл. 63в
от ЗАНН и чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение № 14/02.03.2022
година по н.а.х.д. № 307/2021 година на Районен съд – Поморие.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Поморие, съгласно указанията,
дадени в настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: