№ 20053
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110165053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „П. - К.“ ООД против „С. 97” ООД за заплащане на
сумата от 4588.83 лева, от които сумата от 3140.41 лева главници по фактури за доставка и
продажба на стоки, както и сумата от 1448.42 лева мораторна лихва върху всяка една от
главниците за периода 13.09.2020 г. – 30.09.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът „П. - К.“ ООД твърди, че основният предмет на дейност на дружеството е
търговия с хранителни продукти на едро, като разполагало с складова база в гр. Б. и от там
обслужвал ресторанти и хотели по Черноморието. Твърди, че ответникът стопанисвал
хотелски комплекс „С.“ в к.к. С. б.. През лятото на 2020 г. ищецът извършвал регулярно
доставки на хранителни продукти на ответника, които били надлежно приети от негов
представител. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати сумите по 8 броя
фактури в общ размер на 3140.41 лв. за доставени хранителни стоки и сумата от 1448.42
лева мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 13.09.2020 г. – 30.09.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „С. 97” ООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва фактурите и подписа под тях. Липсвали доказателства за
реално извършване на доставките и за това кой ги е приел, като оспорва това да е бил негов
представител.
С молба вх.№ 295851/09.09.2025 г., ответникът е признава по основание и размер
исковете, представя платежни нареждания за сумата от 5944.35 лева и моли за прекратяване
на делото.
След размЯ. на книжа, е постъпила молба вх. № 297023/10.09.2025 г. от ищеца, с която
потвърждава, че сумите са постъпили по сметка на П. - К.“ ООД и прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
1
Предмет на производството са искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се доказа наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за доставка на стоки, изпълнението на
задълженията на ищеца по него, цената на стоките и настъпилата изискуемост на
задължението за заплащането и.
В хода на производството ответникът изрично признава исковете, като ищцовото
дружество признава, че е платена сумата 5944 лева. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на
исковете за главница и мораторна лихва. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение
към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене главницата и лихвата не се дължи на ищеца, тъй като са
му платени. Ищецът не оспорва плащането да е постъпило по сметката.
При така обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира за установено по
категоричен начин обстоятелството, че с депозирания на молба вх.№ 295851/09.09.2025 г. е
извършила признание на предявените срещу ответника искове по смисъла на чл. 237 ГПК. С
извършването на процесуалното действие по признание на исковете, спорът относно
съществуването и дължимостта на вземанията по тях се преустановява и вземанията
придобиват безспорен характер. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на
иска не може да бъде оттеглено, а според чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, съдът по искане на ищеца
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, което не се
мотивира по същество. Съдът няма правомощия да отхвърли като недоказан признат от
ответника иск. Той може единствено да откаже да постанови решение при признание на иска
в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК.
В случаи като настоящия, в които признанието на иска е съчетано с плащане на
претенциите в хода на процеса, е налице новонастъпило обстоятелство, което съдът е
длъжен да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай признатите от ответника
вземания запазват безспорния си характер, но исковете за заплащането им подлежат на
отхвърляне поради удовлетворения интерес на ищеца, затова съдът е длъжен да посочи в
решението, че отхвърлянето е постановено поради плащане.
По разноските:
Ответникът е станал причина за предявяването на иска и същият следва да понесе
отговорността за разноските. Доколкото плащането е в хода на исковото производство,
ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в настоящия процес за държавна такса в
размер на 183.53 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., т.е. общо 1185.53
лв., която сума видно от двете платежни нареждания от 22.07.2025 г. и 29.08.2025 г. е
заплатена, поради което е съдът не дължи произнасяне със самостоятелен отхвърлителен
диспозитив за тези суми.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. - К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. "Р." No 14 против „С. 97” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Р.“ № 38, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327,
ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, заплащане на сумата от 3140.41 лева главници по фактури за доставка
и продажба на стоки, както и сумата от 1448.42 лева мораторна лихва върху всяка една от
2
главниците за периода 13.09.2020 г. – 30.09.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 30.10.2024 г. до окончателното плащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на сумата в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3