Решение по дело №568/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Т. 2022" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [жк], вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Т. Д. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0303-000018/ 05.05.2025г., издадена от Началника на Районно управление - Момчилград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която заповед, на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „Т. 2022“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за необоснованост на административния акт и за постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че преди издаването на заповедта не е извършена каквато и да е било проверка по фактите и обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, като в оспорения акт нито е обосновано, нито са ангажирани доказателства, че пътното превозно средство е било предоставено за управление на неправоспособен водач, респ. че управителят на дружеството е давал разрешение или е предоставял управлението на товарния автомобил на такова лице. Счита, че издаването за обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по отношение на собственика на ППС, с което е извършено нарушението, се свързва с установяването на извършено умишлено нарушение, каквито установявания в случая липсвали. Твърди, че оспореният акт е постановен без да са изяснени релевантни за случая факти и обстоятелства във връзка със знанието на собственика на ППС, респ. за дадено от него съгласие за управление на автомобила от лицето, извършило административното нарушение, както и за знанието на водача за влизането в сила на наказателното постановление, с което е лишен от право да управлява МПС. По тези съображения и такива за несъответствие на наложената принудителна административна мярка с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по отношение на адресата на мярката, е направено искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник Районно управление - Момчилград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона е прието за доказано наличието на материалноправното основание по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ по отношение на собственика, чието ППС е било управлявано от лице, лишено от право да управлява МПС с влязло в сила Наказателно постановление № 24-1228-000267/03.03.2024г.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На Д. Т. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 423233 от 03.05.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.05.2025г. около 00.31 часа в обл. Кърджали, общ. Момчилград, на път I-5, до разклон с. Загорско, Д. Д. управлява товарен автомобил Ивеко Дейли, с рег. № [рег. номер], собственост на "Т. 2022" ЕООД, като след направена справка е установено, че Д. управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с НП № 24-1228-000267/ 03.03.2024г., с дата на връчване 08.07.2024г. и с дата на влизане в сила от 17.03.2025г., с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0303-000018 от 05.05.2025г., издадена от Началника на Районно управление - Момчилград към ОД на МВР – Кърджали, на „Т. 2022‘‘ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месец. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 03.05.2025г. около 00.31 часа в община Момчилград, на път I-5, до разклон с. Загорско, лицето Д. Т. Д. управлява товарен автомобил Ивеко Дейли с рег. № [рег. номер], собственост на „Т. 2022“ ЕООД, след като е лишен от това право с НП № 24-1228-000267/ 03.03.2024г., с дата на връчване 08.07.2024г. и с дата на влизане в сила от 17.03.2025г. Посочено е, че заповедта се издава на основание АУАН серия GA № 423233/ 03.05.2025г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-0303-000018/ 05.05.2025г., вкл. АУАН серия GA № 423233/ 03.05.2025г., Справка за нарушител водач от 06.06.2025г.; Справка от Централна база - КАТ; Наказателно постановление № 24-1228-000267/03.03.2024г.; Решение № 404/15.11.2024г. по АНД № 2087/ 2024г. по опис на РС - Стара Загора; Решение № 1013/17.03.2025г. по КАНД № 46/ 2025г. по опис на АС - Стара Загора, обяснение от Т. Д. Т. - управител на „Т. 2022“ ЕООД и др.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Д. Т. Д. – баща на Т. Д. Т. - управител на дружеството – жалбоподател „Т. 2022‘‘ ЕООД. Свидетелят заявява, че преди година и половина управлявал кросов мотор в с. Преславен, след извършена проверка от полицаи е установено нарушение, като той завежда дело, за да не му бъде отнето свидетелството за управление на МПС. Разбира от адвоката си, че е загубил на първа инстанция и казал на адвоката, че ще обжалват, след което и до м. май 2025г. не бил уведомяван за нищо. Свидетелят твърди, че работи като шофьор към „Т. 2022“ ЕООД на „два часа“. В края на март – началото на април 2025г. заминал за Гърция с камиона, като транспортирал стоки, после останал малко да поработи в Гърция и през м. май 2025г. се прибрал в България. Прибирайки се към България на 03.05.2025г., след извършена проверка от гранична полиция, разбрал, че е лишен от право да управлява МПС. Твърди, че дъщеря му не знае за наказанието и че не е получавал писмо от органите на полицията, че трябва да върне СУМПС. След като е разбрал това, на 05.05.2025г. доброволно е предал свидетелството за управление на МПС в ПП-КАТ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началника на Районно управление – Момчилград към ОД на МВР – Кърджали, надлежно оправомощен със Заповед № 292з-1972 от 18.09.2023г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви - с посочването на деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна мярка и че управляваният от водач, който е лишен от това право с влязло в сила НП № 24-1228-000267/ 03.03.2024г., товарен автомобил, е собственост на „Т. 2022“ ЕООД, в необходимата степен е обосновано налагането на „Т. 2022“ ЕООД ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. В случая ЗППАМ № 25-0303-000018 от 05.05.2025г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „Т. 2022“ ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 03.05.2025г. около 00.31 часа в община Момчилград, на път I-5, до разклон с. Загорско, лицето Д. Т. Д. управлява товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на „Т. 2022“ ЕООД, след като е лишен от това с влязло в сила НП № 24-1228-000267/ 03.03.2024г.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на „Т. 2022“ ЕООД ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че ППС – собственост на „Т. 2022“ ЕООД, е било управлявано от лице, което е лишено от това право по съдебен или административен ред.

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Справка от Централна база - КАТ, товарен автомобил Ивеко Дейли с рег. № [рег. номер], е регистриран като собственост на „Т. 2022“ ЕООД.

Както вече беше отбелязано, приложената на „Т. 2022‘‘ ЕООД ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д. Т. Д. АУАН серия GA № 423233/ 03.05.2025г. Жалбоподателят нито оспорва тези констатации, нито пък по делото са представени доказателства, с които да е оборена материалната доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН серия GA № 423233/ 03.05.2025г. С оглед което съдът приема, че е установено и доказано по несъмнен начин, че на посочените в АУАН време, място и обстоятелство, товарен автомобил Ивеко Дейли с рег. № [рег. номер], собственост на „Т. 2022‘‘ ЕООД, е бил управляван от Д. Т. Д..

От доказателствата по делото по несъмнен начин се явява установено и доказано, че считано от 17.03.2025г., Наказателно постановление № 24-1228-000267/ 03.03.2024г., с което на Д. Т. Д. е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, е влязло в сила. Съответно към датата на съставяне на АУАН серия GA № 423233/ 03.05.2025г. за управление от Д. Д. на товарен автомобил Ивеко Дейли с рег. № [рег. номер], собственост на „Т. 2022‘‘ ЕООД, доказано се явява обстоятелството, че товарният автомобил е управляван от лице, което е било лишено от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление. Следователно доказано се явява и наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Във връзка с изложените в жалбата възражения следва да се отбележи, че нито съдът, нито административнонаказващият орган, имат задължение за „връчване“ на окончателния съдебен акт по обжалването на НП, още по-малко да уведомяват санкционираното лице за влизането в сила на наказателното постановление и съотв. за датата, на която НП е влязло в сила и че наложеното на водача административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, подлежи на изпълнение. В този смисъл твърдяното „незнание“ от водача Д. Д. на резултата от инициираното от него касационно оспорване на потвърждаващото НП № 24-1228-000267/ 03.03.2024г. Решение № 404/ 15.11.2024г. по АНД № 2087/2024г. по опис на РС- Стара Загора, е абсолютно ирелевантно за наличието на обуславящата наложената ПАМ противоправната деятелност и респ. за съществуването на възприетото материалноправно основание за прилагането на ограничителната мярка на собственика, чието ППС е управлявано от водач, лишен от това право с влязло в сила НП. Съответно твърдяното „субективното възприятие“ на управлявалото ППС лице, че е правоспособен водач, освен че е недоказано, нито изключва, нито може да обоснове извод за недопустимо прилагане на правните последици, с които законът свързва управлението на ППС от водач, който е лишен от правоуправление с надлежно връчено и влязло в сила наказателно постановление.

Основното възражение на жалбоподателя се свързва с обстоятелството, че представител на дружеството – собственик на превозното средство - обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, нито е предоставял, нито е давал разрешение за управлението на товарния автомобил от водача Д. Д., нито е знаел, че превозното средство е управлявано от това лице, както и че водачът е лишен от право да управлява МПС.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми, предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. За прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието МПС е управлявано от водач, лишен от това право по съдебен или административен ред), законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението, наличието на субективно отношение (знание, съгласие) на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Следователно за законосъобразността на оспорената заповед и на наложената с нея ПАМ, е ирелевантно обстоятелството, дали собственикът е предоставил по неправомерен начин управлението на автомобила на водач, който е лишен от право да управлява моторно превозно средство, респ. дали собственикът е знаел, че ППС се управлява от лице, което е лишено от правоуправление. В случая при установеното по надлежния ред със съставен АУАН управление на ППС от водача Д. Т. Д., при наложено на водача с влязло в сила НП административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност обосновано, правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, на „Т. 2022“ ЕООД, с цел да се преустанови извършвано с това МПС правонарушение. Налице са елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС” по отношение на собственика на товарния автомобил в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Отделно от това съдът приема, че твърденията по защитната теза на жалбоподателя (че представител на дружеството – собственик на превозното средство, нито е предоставял, нито е давал разрешение за управлението на товарния автомобил от водача Д. Д., нито е знаел, че превозното средство е управлявано от това лице и т.н), не само че не са доказани, но и се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При условие, че в края на м. март – началото на м. април 2025г., съгласно заявеното от св. Д. Д., е „заминал за Гърция с камиона, като транспортирал стоки, после останал малко да поработи в Гърция и през м. май 2025г се прибрал в България“, очевидно несъстоятелно е твърдението, че за период от повече от месец собственика не знае къде и от кого се управлява товарния автомобил, още повече, че управителят на дружеството – собственик на товарния автомобил – Т. Т., е дъщеря на Д. Д.. А даденото обяснение от Т. Д. Т., че тя е само управител на „Т. 2022“ ЕООД, като търговската дейност се осъществява от нейния баща – Д. Т. Д., а последният при разпита му съдебно заседание заяви, че работи и като шофьор към „Т. 2022“ ЕООД на „два часа“, индицира не само знание, но разрешение чрез възлагане управлението на товарния автомобил от Д. Д..

Принудителните административни мерки налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само доказано от гл.т. наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но се основава и на необходимост от налагане на този вид ПАМ за постигане на предвидената в закона цел. По възражението на жалбоподателя за непропорционалност на приложената ПАМ, следва да се отбележи следното:

Както беше посочено, в рамките на производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като органът няма правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Налагането на ПАМ в хипотезата на по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието ППС е управлявано от водач, лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред), е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съдът приема, че в съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК е определен срокът на наложената ПАМ - продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителната административна мярка обществени отношения и засегнатите интереси на собственика на автомобила. Доколкото не са установени действия/бездействия, сочещи на обективна и/или субективна съпричастност на управителя на дружеството - собственик на товарния автомобил, към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност и противоправен резултат, правилно е прието, че целите на чл.171 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и с прилагане на мярката за предвидения в закона минимален срок от 6 месеца.

Съдът не констатира допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила при провеждане на административното производство. Преди постановяването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП. Противно на твърдяното от жалбоподателя, правоприлагащият орган няма задължения да събира и обсъжда доказателства относно обстоятелства, които нямат правно и/или доказателствено значение по отношение на подлежащите на установяване и доказване факти от правопораждащия състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП.

С оглед изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е постановена при спазване на административно-производствените правила. Приложената спрямо „Т. 2022“ ЕООД на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП ПАМ - „прекратяване на регистрацията на ППС”, е фактически, правно и доказателствено обоснована, съответна на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата „Т. 2022‘‘ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [жк], вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Т. Д. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0303-000018/ 05.05.2025г., издадена от Началника на Районно управление - Момчилград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „Т. 2022“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.