Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52/13.2.2023г.
Гр. Пазарджик, 13 февруари 2023
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 30 януари 2023 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 479/2022 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа Решение № 3940/21.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 8461/2021г., по описа на вас, Трето отделение, с
което е отменено Решение № 374/07.05.2021г., постановено по адм.дело №
872/2020г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, както и
Определение № 1104/24.06.2021г. и делото
е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Предявена е искова молба от М.П., гражданка на Полша,
с адрес: ***, Република Полша, чрез пълномощника адв. В.М., против ОД на МВР
гр. Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на незаконното принудително задържане на 26.06.2015 г. и
без да са изпълнени условията, предвидени в Закона за МВР и НПК, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че в следствие на
незаконосъобразни действия на полицейски служители е била арестувана и
принудително настанена в психиатрична болница, без да има реална необходимост
от това. Същата през месец юни 2015 г. е участвала в програма за международен обмен
по проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015, където се е породил
конфликт с други участници. Напускайки по-рано проекта е тръгнала на автостоп,
при което е била последвана от координаторите на проекта – С. Петров и Д.Е..
Сочи в исковата си молба, че същите координатори са повикали полиция, като
полицейските служители са я арестували, без да ѝ бъде осигурен превод,
след което е била хоспитализирана в психиатрична болница. Тези
незаконосъобразни действия на силите на реда, ищцата сочи, че са довели до
реализирането на един кошмар за нея, нанесли са ѝ травма, която не знае
дали и кога ще преживее. Счита, че е задържана против волята ѝ, при което
е изпитала страх и паника, приведена била в безпомощно състояние. Сочи, че с
оглед на гореизложеното са налице тежки нарушения на правата ѝ от страна
на органите на реда, нарушено е правото ѝ на свобода и свободно
придвижване. Предвид на това моли съда да осъди ОД на МВР гр. Пазарджик, да
ѝ заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконното принудително
задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени условията, предвидени в
Закона за МВР и НПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание М.П. изпраща процесуални
представители, които молят съда да уважи исковата претенция ицяло. Допълнителни
аргументи излагат в представено писмено становище. Правят искане за присъждане
на разноски
Ответникът – ОД на МВР - гр.
Пазарджик, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по иска.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, иска за недоказан. Изразява становище, че предвид
констатираното от органите на реда неадекватно поведение на ищцата, служителите
на МВР правилно са процедирали по Закона за здравето, отвеждайки я Държавната
Психиатрична болница. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди релевираните с исковата молба
основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
През м. юни 2015 г. ищцата участвала в програма за
международен обмен по проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015. В
последните дни на провеждане на проекта влязла в конфликти с други участници и решила
да тръгне на автостоп към гр. София, откъдето да отпътува за Република Хърватска.
На 26.06.2015г. около 14,00 часа тръгнала по околовръстния път на гр.
Брацигово, като поради видимо неадекватното си
поведение – празен поглед , не отговаряла на въпросите, била последвана
от св. Е., тъй като се опитвала да скочи пред преминаващите автомобили, което
наложило същият да сигнализира на ЕЕН 112. При пристигането си на място полицейските
служители на РУ на МВР – св. Ч. и Ш. видели, че ищцата седи на пътното платно. Направили опит да разговорят с нея, при което
същата им отвърнала несвързано, почти неразбираемо, била видимо превъзбудена. Седнала
на пътното платно, не пожелала да стане, хвърляла носената от нея раница,
казвала, ще се самонарани, противопоставяла се на опитите им да я отведат на
безопасно място, което наложило поставянето на белезници и отвеждането й със служебен автомобил на МВР в
РУ на МВР – Пещера, където бил повикан екип на бърза помощ.
Обстоятелството, че ищцата била отведена в сградата
на РУ – Пещера на 26.06.2015г., за времето
от 16,20 до 17,05 часа било отразено в дневника- регистър на пропуснатите лица
в сградата на РУ – Пещера. По време на престоя си в полицейското управление,
ищцата се държала предизвикателно и неадекватно – преоблякла се с клин и високи
токчета, уринирала в коридора на полицейското управление. Полицейските
служители не й поставили белезници, с цел да не бъде наранена, тъй като много
буйствала.
При пристигането на място на екип на ДПБ – Пазарджик М.П. не позволила на лекарите да й
поставят медикаменти, с цел овладяване на агресивното и неприемлИ.поведение,
което наложило отвеждането й в ДПБ. Била придружена до линейката от служители
на РУ- Пещера, без поставени помощни средства, по което време се отпускала в
ръцете им и имитирала, че танцува балет. Не бил изготвена заповед за задържане
по реда на ЗМВР по отношение на ищцата.
Последвало настаняването ѝ в Държавната
психиатрична болница в гр. Пазарджик на 26.06.2015г. в 17,30 часа, поради
съмнения за параноидна шизофрения. При приемането й в болничното заведение била
с маниоподобна симптоматика, след употреба на алкохол и ПАВ, с неадекватно поведение, проведено лечение с
Диазепам, Халоперидол и Акинеста. Отказала да подпише декларация за информирано
съгласие за лечение и изписана на
27.06.2015г. в 10,00 часа. По време на престоя си в ДПБ била неспокойна в
рамките на леглото, говорела цинизми, ругаела персонала и активно се
съпротивлявала на манипулации.
За изясняване на относимите факти
и обстоятелства по делото са разпитани свидетелите Д.Е., Ц.Ч. и И.Ш.. Св.Е. –
организатор на проекта, за изпълнение на който на 26.06.2015 год. ищцата
се е намирала в гр. Брацигово, разказва какво се е случило през този ден.
Споделя, че на 26.06.2015 год. два пъти е бил в Районното управление в
Пещера във връзка с действията на М.П.. За първото посещение заявява, че в Районното управление тя не е била
с белезници и въобще не е ставало въпрос за задържане. Тогава тя от мобилния
телефон на свидетеля се е обадила в посолство на Република Полша в Република
България. Заявява, че след като са напуснали районното управление ищцата си е
събрала багажа и е тръгнала пеша посока гр. Пазарджик. Вървейки ищцата е
изкачала на пътя в опис да спира движещите се автомобили. Свидетелят заявява,
че М.П.
е изглеждала неадекватна,
а поведението ѝ било рисково, с оглед на което той многократно
сигнализирал на тел. 112 за оказване на необходимото съдействие. След
пристигане на полицаите ищцата отново тръгнала пеш посока Пловдив, ходейки по
плътното платно. Полицаите я последвали. На голямо разстояние, около няколко
стотин метра вече, видял как я привеждат в патрулната кола, и по пътя обратно
му казали да ги последва в районното управление. Заявява, че при пристигането
му в районното управление ищцата не е била с белезници, но е започнала да
буйства, да бута бюро в опит да го счупи, както и да уринира в коридора. Видял
е също така как при съпровождането на ищцата към линейката последната се е
отпускала в ръцете на придружаващите я полицаи и във въздуха имитирала, че
танцува балет. Свидетелят заявява, че твърденията на ищцата, че ръководителката
на групата е искала да я нарани физически, не отговарят на истината, тъй като
той е присъствал през цялото време. Споделя, че ищцата е твърдяла, че
хореографът я заплашвал, после твърдяла, че всички я заплашват.
Свидетелят Ч. разказва за
поведението на ищцата, докато са я превозвали до районното управление – за
опитите да счупи стъклото на прозореца с глава, както и как от задната седалка
се е прехвърлила на предната. Заявява, че М.П. е качена в полицейския автомобил
след като последната е ходела по платното за движение. Заявява, че в районното управление
ищцата е била без белезници, такива са й слагани при превозването ѝ.
Заявява, че при транспортирането на когото и да е с линейка белезници се слагат
задължително. Заявява, че лицето не е задържано за 24 часа, с оглед на което не
са съставяне докладни за задържането ѝ, както и че личните ѝ данни не са въведени
в книгата за задържане.
Заявява, че в районното управление ищцата не е давала да ѝ се сложи
медикамент, като е крещяла и лекарят се е отказал. Сочи, че тъй като не владее
английски език комуникацията с лицето е осъществявана от колегата му –
свидетелят Ш..
Свидетелят Ш. посочва, че първото
посещение на ищцата в Районното управление е било във връзка с получен сигнал
на тел. 112 от полска гражданка, която е заявила, че иска да присъства лично в
полицията и да разговаря с полицейски служител. Тъй като свидетелят владее
английски език, той е провел беседа с ищцата, на която е станало ясно, че
предходната вечер и на сутринта между нея, организаторите и другите участници в
мероприятията възниква скандал и тя е пожелала да си тръгне по-рано от
предвиденото. Твърди, че лицето не е изнесло данни за престъпление, нито за
каквото и да било друго нарушение. На място пристигнал и св. Е., който обяснил
на ищцата, че не може да си тръгне, тъй като остават няколко дни до края на
мероприятията, тя отвърнала, че няма проблем. Свидетелят заявява, че на П.
ѝ е било предложено да направи директна връзка със служител на
консулството на Полша в Република България. Такъв бил осъществен и лицето си
тръгнало. По-нататък свидетелства, че около 14:00 часа на тел. 112 е получен
сигнал от свидетеля Е., на който той и свидетелят Ч. се отзовали. При
пристигането им със служебен автомобил на МВР ищцата е била с багаж и е вървяла
с гръб към движението в посока с. Бяга. Заявява, че П., чувайки автомобилите,
които минават зад нея, демонстративно е изскачала на пътя, след което отново се
прибирала. Посочва, че не се е легитимирал пред ищцата, тъй като бил в униформа
и няколко часа по-рано бил разговарял с нея в районното управление, както и, че
с ищцата са направени многократни опити за разговор, докато тя се е намирала на
пътното платно, движейки се с гръб на движението. Твърди, че многократно
ѝ е казано да спре да се движи по платното за движение, но тя е
продължила да изскача демонстративно, когато е чувала автомобил зад себе си.
Споделя, че през цялото време ищцата се е държала неадекватно, превъзбудено, неконтролируемо
и агресивно. След едно от поредните изскачания пред минаващ автомобил
свидетелят Ш. посочва, че е преценил, че съществува реална опасност за живота и
здравето ѝ, с оглед на което лицето е качено в полицейския автомобил,
прилагайки физическа сила (извиване на ръката) за поставяне на белезници. На
полската гражданка и е било обяснено, че белезниците са за нейна лична
безопасност, както и за безопасността на полицаите. През целия път ищцата е
правила опити да счупи стъклото на прозореца с глава, ритала е шофьорската
седалка и е правила опити да премине на предна дясна седалка, както и да удари
служителя, който управлява автомобила. Заявява, че в районното управление
ищцата е буйствала, крещяла, плюела по служителите, ритала и блъскала. Заявява,
че опитът за поставяне на инжекция е бил неуспешен. Няма спомени на ищцата да
ѝ е било разяснено правото да поиска адвокат, както и правото ѝ да
се обади по телефон на свой близък или на друго лице.
Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните свидетели като обективни и достоверни, съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал и предвид факта, че лицата нямат
заинтересованост от изхода на делото.
С цел изясняване на обективната
истина в хода на съдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е
посочило, че страхът е нормалпсихологична
защитна реакция, която в свръхмерен размер има патологичен контекст, наричани
фобия и може да достигне до прояви на соматизация и паническа атака.
Поведението на пациенти, преживяващи фобиен афект е подредено и пряко свързано
с афекта, не води до приповдигнато, манио-подобно и агресивно поведение,
каквото е описвано в медицинската документация и свидетелските показания. С
оглед на това експертът прави заключение, че поведението на ищцата, в
описваната ситуация на 26.06.2015 година, не може да бъде поставено в контекста
на страхов афект. Вещото лице посочва, че описанието на дежурния лекар и
придружаващите я полицейски служители, сведенията на мед. лице от ЦСМП показват
очевидни признаци на психично разстройство, което мотивира поведение,
представляващо опасност за здравето, което е мотивирало спешната психиатрична
хоспитализация и физическото ограничаване. Посочва, че лицето не е можело да
носи отговорност за постъпките си и е представлявало опасност за своето здраве
и това на другите. действията на органите на реда не са предизвикали страх и паника
у ищцата. Основните емоционални преживявания у ищцата са качествено нарушен паратимен афект —
смесица от екстазност, превъзбуда, желание да надвие, несигурност и обърканост.
Съобщено е, че действията на полицията и цивилните лица са възприети като
заплаха за нейната сигурност и живот, но поведението не съответства на афекта
при интензивно страхово преживяване, а е изводимо от дезорганизация. Експертът
заключва, че М.П. използва
избягващи стратегии за справяне със заплахи. Търси възмездие. В изведените от
фактите и историята на М.П. са налице
нужните обстоятелства съгласно чл. 153 от Закона за здравето (ЗЗ) за прилагане
на спешна психиатрична помощ. Състоянието на М.П. не очертава психиатричните
критерии за посттравматично стресово разстройство (ПТСР). При така
възпроизведените от М.П. обстоятелства, не е налице сигурна връзка между
преживения инцидент и последвалата необходимост от психиатрично лечение на
ищцата. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на
тази експертиза, като обосновано и компетентно. По делото липсват данни, от
които да може да се направи дори и
хипотетичен извод, за заинтересованост на вещото лице от изхода на настоящото
производство. Вещото лице е предупредено от съда за наказателната отговорност,
която носи по смисъла на чл.291 от НК. Регистрирания в списъка на вещите
лица експерт е специалист, в областта на
медицината, въз основа на което упражнява професията вещо лице - експерт,
висококвалифициран, известен в системата като обективен и безпристрастен професионалисти. Видно от
обстоятелствената част на коментираната експертиза, вещото лице се е запознало
с приложените по делото материали, след обсъждане на всички релевантни за
делото въпроси, е отговорило професионално и компетентно на
поставените въпроси. На последно място обстоятелството, че заключението на
експертизата не обслужва тезата на страна по делото, не я прави необоснована и
неправилна. Поради тези съображения съдът кредитира изцяло приложената по
делото съдебно-психиатрична експертиза,
като обоснована, аргументирана, изготвена от професионалист в съответната
област, поради което и не намира основание да не формира вътрешното си убеждение и върху това
заключение.
По делото е представено и прието писмо
с вх. № 9551 от 25.11.2022 г. от Районно управление – Пещера към Областна
дирекция на МВР – Пазарджик, съгласно което лицето М.П. не е било задържано в
сградата на РУ – Пещера на 26.06.2015 г. и не е съставяна заповед за
задържането ѝ. Към писмото е приложено извлечение от Дневник-регистър за
пропуснатите лица на пост № 1 РУ –МВР – Пещера, от където е видно, че ищцата е
доведена в сградата на РУ – Пещера на 26.06.2015 г. от свидетеля И.Ш. в 16,20 часа и е била освободена
в 17,05 часа на същия ден.
При така установените факти,
Административен съд – Пазарджик, ХIII-ти състав,
достигна до следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен
от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на администрацията на ответника. Претенцията е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно
чл. 205 от АПК – Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Съгласно посочената
разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по
искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от администрацията на държавни и общински органи, при или по повод изпълнение
на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая
ищецът е предявил иска си пред Административен съд – Пазарджик, който е
компетентният съд по мястото на увреждането на ищеца. Следователно е предявен
пред местно и родово компетентния съд.
С оглед на изложеното искът е процесуално
ДОПУСТИМ, а по същество НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки:
1/незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност; 2/вреда от такъв административен акт,
действие, бездействие; 3/причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
С предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, изразяващи се в
незаконно принудително задържане, без да са изпълнени условията, предвидени в
Закона за МВР и НПК.
Отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4
от ЗОДОВ) и причинно-следствената връзка за настъпването на вреди от тази
незаконосъобразна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се
засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно е в
правната доктрина и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се
отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се
присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно
трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се
предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна
административна дейност, засягаща правната сфера на едно лице. Вредоносният
резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни
доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в
тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените
в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
твърдяното незаконосъобразно задържане.
Следователно, първата
предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на
държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което показва
тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или
излага живота си или живота на други лица на явна опасност, като чл. 74, ал. 1
и 2 от с.з. предвижда, че за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава
писмена заповед за задържане с нормативно определено съдържание. Целта на
мярката по чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е да се попречи на
уличения да нарушава обществения ред или да застрашава живота си или живата на
други лица. От събраните писмени и гласни доказателства в настоящото
производство по безспорен начин се установи, че на посочената дата ищцата е
извършвала действия, които са поставяли в явна опасност както нейния собствен
живот, така и живота на другите участници в пътното движение. Тези нейни
действия са обосновали необходимостта от задържането. За действията на ищцата свидетелстват
както полицейските служители Ц.Ч.
и Иво Ш.,
така и подалият сигнал на тел. 112 св. Е.. След като всички факти по делото сочат отклонение
от нормата на поведение на задържаното лице, задължение на полицейския орган е било
и осигуряването на адекватна медицинска помощ. Така и съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЗ спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила
и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично
разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и
непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или
живота на други лица. От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза по
категоричен начин се установи, че към процесната дата са били налице нужните
обстоятелства съгласно чл. 153 от ЗЗ за прилагане на спешна психиатрична помощ.
Действия по осигуряване на адекватна медицинска помощ са били извършени от
полицейските органи, които са извикали медицински екип, след което са осигурили
безопасното транспортиране на лицето до медицинското заведение.
С оглед на това съдът намира, че фактическите
действия на полицейските органи за ограничаването на правото на свободно
придвижване чрез задържането на лицето в помещенията на РУ – Пещера и при
откарването ѝ в психиатрична болница, са извършени на законно основание.
Действително обаче, както бе
посочено по-горе, полицейските органи са имали задължение да издадат заповед за
задържане, в която да бъдат посочени правата на задържаното лице – да обжалва
пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента на
задържането; на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за
своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в
случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се
уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез
Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или
повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, както и да
ползва преводач, в случай че не разбира български език. От събраните по делото
доказателства става ясно, че такава заповед не е издавана. Също така не е
попълнена и декларация от задържаното лице, че е запознато с правата си. Настоящият
съдебен състав намира, че с нарушаване на императивната разпоредба на закона,
полицейските органи са нарушили правата на задържаното лице като са накърнили
правото му на защита. Неиздаването на заповед за задържане и запознаването на
лицето с нея води до невъзможност лицето да разбере защо е задържано, да
разбере правата си, да осигури защитата си, както и да бъде проследен срокът на
задържането, който в този случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Въпреки горното настоящият
съдебен състав намира обаче, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо
условие, за да бъде основателен и доказан предявеният от П. иск за обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на тези незаконосъобразни
действия. Както беше
посочено по-горе, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, от страна
на ищеца е необходимо да бъде доказано настъпването на твърдените вреди, като
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразната дейност на държавните
органи. В
исковата си молба ищцата посочва, че незаконосъобразните действия на силите на реда са
довели до реализирането на един кошмар за нея и са ѝ нанесли травма,
която не знае дали и кога ще преживее. Настоящият състав намира, че за тези обстоятелства не са ангажирани
доказателства. Напротив, от
приетата по делото експертиза става ясно, че действията на органите на реда не
са предизвикали страх и паника у ищцата и че поведението ѝ в описваната
ситуация на 26.06.2015 г., не може да бъде поставено в контекста на
страхов афект. По делото по категоричен начин е установено, че състоянието на М.П.
не очертава психиатричните критерии за посттравматично стресово разстройство,
както и че не е налице сигурна връзка между преживения инцидент и последвалата
необходимост от психиатрично лечение на ищцата. Също така не са ангажирани
доказателства П. да е променила обичайните си навици – да излиза с приятели, да
ходи на работа, да е претърпяла промяна в личната сфера, поведенчески и/или
психоемоционални промени в резултат действията на полицейските служители.
По делото не се доказа и
наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен
предявеният от М.П. иск с правно основание чл. 1, ол. 1 от ЗОДОВ – наличието на
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията на органите на
реда и твърдените да са претърпени неимуществени вреди.
Както вече бе посочено, липсата
на която ѝ да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде
осъществен фактическият състав за уважаване на иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен
и недоказан, със законните последици от това.
Следва да бъде отбелязано, че
настоящият съдебен състав счита за неоснователно направеното при първоначалното
разглеждане на делото възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с §
1 ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на
специална разпоредба в самия закон, е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от
22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието – кой е
началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от
причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на
административния орган. По закон давността не се прилага служебно, поради което
длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че
задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от
ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата
претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, следва да се
приема, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. –
датата на прекратяване на действията по задържането, като петгодишният период
изтича на 26.06.2020 г. Искът, видно от датата на пощенското клеймо, е
предявен на 31.07.2020 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) обаче давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти спират да текат от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение. Срокът на извънредното положение, обявеното с Решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., е удължен до 13 май 2020 г. с Решение
на Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното
извънредно положение. От горното следва да се приеме, че срокът за предявяване
на исковата молба е спрял да тече за период от 62 дни, с оглед на което към
момента на депозиране на исковата молба давностният срок не е бил изтекъл.
Предвид гореизложените,
настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира искът за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и
изрично направеното искане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъдат
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева –
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство по адм. дело
№ 872/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и по КАД
№ 8461/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с вида и количеството на
извършената дейност. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Административен съд – Пазарджик и направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 310,50 лева, като се приспаднат внесените депозити – 300 лева и
153,39 евро /300 лева /, доколкото другите банкови документи касаят доказване сторените разноски
за адвокатско възнаграждение и разноски за превод от страна на ищцата. В тази
връзка липсват основанията за възстановяване на внесения депозит в размер на
153,39 евро, още повече, че в банковия документ, като основание за превода е
посочен Административен съд – гр. Пазарджик.
По изложените съображения и на основание
чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата
молба на М.П.,
гражданка на Полша, с адрес: ***, Република Полша, подадена чрез адв. В.М.
против ОД на МВР гр. Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да ѝ
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконното принудително задържане на
26.06.2015 г. и без да са изпълнени условията, предвидени в Закона за МВР
и НПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.П., да
заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ №
2, представлявана от директора направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА М.П., да
заплати в полза на Административен съд – Пазарджик направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 310,50 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 4898/27.05.2021г., за връщане на ищцата на внесен по сметка на
Административен съд – гр. Пазарджик
депозит в размер на 153,39 евро, равностойност на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/