Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното
заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 621/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Витоша“ № 39, представлявано от Н.В.Г.,
против Наказателно постановление № И-10-05-1/17.03.2020 г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с
което на дружеството за нарушение на чл.69 ал.1 от Закон за опазване на
околната среда (ЗООС) във вр. с чл.1 и следв. от Наредба за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения (Наредбата) е наложена еднократна санкция в размер на
17 809,00 лева на основание чл.69 ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗООС във вр. с
чл.83 ал.1 от ЗАНН и чл.19 ал.1 от Наредбата.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до наличие на незаконосъобразност на обжалваното
постановление, тъй като дружеството не е извършило вмененото му нарушение и
поради допуснати съществени процесуални нарушения и алтернативно се предлага да
бъде намален размера на санкцията или приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
поради маловажност на случая. Претендират се и сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от законовия представител и процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и представя писмено становище, в което излага
аргументи за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
Въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира
доказателства и представя писмени бележки, в които излага доводи за
обоснованост и законосъобразност на НП, като иска неговото потвърждаване. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното
НП, при следната приета от наказващия орган фактическа обстановка:
На 04.02.2020 г. експерти от РИОСВ- Пазарджик
извършили планова проверка на обект на „К.“ АД в гр. Пазарджик. В хода на
проверката били взети водни проби от Заустване №3- смесен поток производствени
и охлаждащи отпадъчни води. При проверката била установена производствена
авария в Цех „Транспортна лента”, която предизвикала изпускане на отпадъчни
води с нефтопродукти в река Пишманка. По разпореждане на РИОСВ- Пазарджик
производството в завода и водоподаването били спрени. Извършен бил физико-химичен
анализ на взетата проба, за който бил съставен Протокол от изпитване №
08-0027/05.02.2020г. на РЛ- Пазарджик. От анализа се установявало, че водите от
Заустване № 3 били със съдържание на нефтопродукти над индивидуалните емисионни
ограничения (ИЕО), съгласно разрешително за заустване № 33150014/23.03.2010г.,
а именно 78 мг/л при ИЕО 0,3 мг/л. Изтичането на отпадъчните води било
окончателно прекратено на 05.02.2020г. в 11:40 часа, което било установено от
експертите с извършването на извънредна проверка, за която бил съставен КП №
05-11/05.02.2020г.
Извършена е последваща проверка на 17.02.2020 г., при
която било установено че дружеството нямало монтирано разходомерно устройство
за отчитане количеството на заустените отпадъчните води. Съгласно разрешително
за заустване № 33150014/23.03.2010 г., количеството на заустените отпадъчни
води е в размер на 1901 м.куб/ден и дебит при 8 часов работен ден от 21,99 л/с.
За извършената проверка бил съставен КП №
04-09/17.02.2020г. по чл.69а т.3 от ЗООС, в който били отразени направените
констатации. На база издадения протокол, било направено Предложение по чл.69а
т.4 от ЗООС от инж. Т.В.- гл. експерт „Опазване на водите” в РИОСВ- Пазарджик
за налагане на еднократна санкция на „К.” АД за изпускане на отпадъчни води от
Заустване № 3- смесен поток производствени и охлаждащи отпадъчни води,
превишаващи ИЕО, определени в цитираното разрешително за заустване по показател
„нефтопродукти”- 78 мг/л при ИЕО 0,3 мг/л.
При така установеното било прието, че на 04.02.2020 г.
„К.” АД изпуска промишлени отпадъчни води от Заустване № 3- смесен поток
производствени и охлаждащи отпадъчни води, превишаващи ИЕО, определени в
разрешително за заустване по показател „нефтопродукти”- 78 мг/л при ИЕО 0,3
мг/л, което представлява неспазване на определените в разрешителното
ограничения, което било преустановено в 11,40 ч. на 05.02.2020 г.
Въз основа на направеното Предложение и съответните
изчисления, на 17.03.2020 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, което било връчено на санкционираното дружество по пощата на
30.03.2020 г. (известие за доставяне на л.15). Жалбата против НП е депозирана
от наказаното дружество чрез законовия му представител до съда чрез АНО и била
входирана в деловодството на РИОСВ- Пазарджик на 03.04.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активно легитимирано да инициира съдебен контрол и пред надлежния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Т.В. и М.Ч., както и от обясненията
на Н.Г.- изп. директор на дружеството-жалбоподател. Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
хронологично точни и взаимно се допълват.
При така установеното съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място в АНП са допуснати СПН, тъй като
липсват доказателства за правомощието на АНО- директора на РИОСВ- Пазарджик да
издава НП по чл.69 а.1 от ЗООС за налагане на еднократна санкция. Съгласно ал.2
на посочената разпоредба санкциите се налагат с НП от министъра на околната
среда и водите или от оправомощени от него лица. По делото не е ангажирано доказателство
за надлежно упълномощаване на директора на РИОСВ- Пазарджик от министъра на
околната среда и водите за издаване на такова НП.
При това положение и упълномощаването на св. В. *** за
съставяне на КП по чл.69а т.3 от ЗООС също не е надлежно, още повече че не са
ангажирани доказателства, че св. В. в качеството си на гл. експерт в РИОСВ-
Пазарджик е определен за контролиращото длъжностно лице от МОСВ, за да има
материалната компетентност да съставя КП.
Съдът обаче не споделя възраженията на процесуалния
представител, че освен КП е следвало да бъде съставен и АУАН. Това е така, тъй
като в случая е налице специална процедура по ЗООС, при която не се съставя
АУАН, а санкцията се налага въз основа на документите, предвидени в чл.69а ал.1
ЗООС и по-конкретно въз основа на Констативен протокол, издаден въз основа на
протокола за проверка и предложение за налагане на санкция. Констативният
протокол, протоколът за проверка и Предложението се издават по утвърдени
образци от контролиращи длъжностни лица на Министерството на околната среда и
водите по арг. на чл.69а ал.1 т.т.1, 3 и 4 ал.3 от ЗООС, като по своята същност
представлява АУАН. Тази процедура по налагането на санкция, изключва
съставянето на АУАН съгласно общите правила за образуване на АНП по ЗАНН, които
в случая са дерогирани от специалните разпоредби на ЗООС.
На следващо място според настоящия съдебен състав е
допуснато и друго СПН при издаването на НП, тъй като описанието на нарушението
е непълно. Вярно е, че от същото става ясно кога е извършено нарушението, но не
е ясно неговото място. Посочено е единствено, че се касае за обект на дружество
„К.“ АД, без да е посочено кой е този обект и къде се намира. Само може да се
предполага, че обектът е цех „Транспортна лента“- посочен като място на
аварията в описанието на нарушението, но отново е неясно този цех самостоятелен
обект на дружеството ли е или е част от обект на дружеството, в който е
извършено нарушението. Налице е и неяснота относно това, че в описанието на нарушението
едновременно е посочено, че ИЕО по показател „нефтопродукти“ били 30,3 мг/л и
0,3 мг/л, което води на първо място до неяснота за количеството допустими
емисионни ограничения на нефтопродуктите и на второ място лишава наказаното
лице, а и съда от преценка с колко са надвишени тези ИЕО при изпускането на
отпадъчните води. Непосочването ясно и конкретно на всички тези обстоятелства е
съществено нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице,
тъй като тези обстоятелства са елементи от фактическия състав на нарушението и
срещу тях наказаното дружество се защитава.
Освен това съдът намира, че е допуснато
СПН, изразяващо се в липсата на яснота при определяне вида и размера на
наложената санкция, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. В
НП липсва данни и доказателства по какъв начин е определен размера на
наложената еднократна санкция. Посочено е единствено, че дружеството няма
монтирано разходомерно устройство за отчитане на отпадните води и че съгласно
разрешителното за заустване количеството на заустените отпадъчни води е в
размер на 1 901 м.куб./ден и дебит при 8-часов работен ден от 21,99 л/с.
Само от тези обстоятелства обаче не става ясно как е изчислен размера на
санкцията, тоест механизмът на определянето й. Едва от показанията на св. В. и
приложените към АНП изчисления се установи начинът, по който са направени
изчисленията и защо по този механизъм. Последният обаче следва да бъде ясно и
точно посочен в НП, тъй като липсата на данни в тази насока лишава наказаното
лице от възможността да оборва посочените стойности на показателите по
използваната формула и да оспорва изводите на наказващия орган, което пък
неминуемо нарушава правото му на защита.
Следва да се
каже, че съдът не споделя направеното възражение за противоречие в описанието
на нарушението тъй като в първия абзац на описателната част на НП било
посочено, че се касае за производствена авария в цех „Транспортна лента“, което
обстоятелство липсвало във втория абзац, където е посочено словесно в какво се
изразява извършеното нарушение. Няма съмнение, че в началото на описанието са
посочени всички установени обстоятелства във връзка с нарушението, а във
втората част е посочено самото нарушение и са описани съставомерните обстоятелства.
Налице е още едно СПН свързано с
процедурата по издаване на констативния протокол. Както се посочи по-горе
същият има характер на АУАН и се съставя по реда на чл. 8 от Наредбата.
Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба с него следва да се установи
замърсяване или увреждане на околната среда или неспазване на определени
допустими емисии и ограничения. Този документ, с който се образува
производството, следва да се състави в присъствието на законния представител
или упълномощено от него лице според чл.8 ал.4 от Наредбата. В конкретния
случай тези изисквания не са спазени. КП е съставен в присъствието и връчен на инж.
Й.В.С.- началник отдел „БЗР, ООС и ТНС“ в санкционираното дружество, без да е
бил надлежно упълномощен от представляващия дружеството, с което е ограничено
правото на защита на санкционираното лице.
Дори и
обаче хипотетично да се приеме, че не са налице посочените по-горе СПН, то
според съда е налице основани е за отвяна на НП, поради това, че вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение, за което е санкционирано с еднократна
санкция по чл.69 ал.1 от ЗООС, не е осъществено.
За да е налице извършено нарушение по
чл.69 ал.1 от ЗООС, е необходимо да е констатирано увреждане или замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни
норми и ограничения от съответните ЮЛ. В случая действително е констатирано
замърсяване на околната среда и в частност на водите на р. Пишманка, като това
замърсяване е станало с нефтопродукти, съдържащи се в отпадъчните води изтичащи
от Цех „Транспортна лента“- обект на санкционираното дружество. Замърсяването
се изразява в това, че нефтопродуктите, съдържащи се във водите са 78 мг/л, при
индивидуални емисионни ограничения 0,3 мг/л съгласно разрешителното за
заустване, издадено на дружеството. Вида на замърсителя и количеството му са
установени по надлежния ред чрез взети проби от водите на реката и извършения
на същите лабораторен физико-химичен
анализ. Няма спор по отношение на тези факти- наличие на нефтопродукти в
отпадъчните води от цеха, изливащи се в реката и съответно тяхното количество,
което надвишава ИЕО по разрешително.
Няма спор и по обстоятелството, че това
замърсяване е в резултат на спукана тръба на каломаслоуловителя, който е монтиран
за пречистването на производствените води при Заустване №3 в обекта, преди
изтичането им във водите на р. Пишманка. Това обстоятелство е констатирано още
при първата извършена проверка в обекта на 04.02.2020 г. в 12,20 часа и е
отразена в Протокол за проверка № 05-10 по чл.69а ал.1 т.1 от ЗООС (л.5). В
същия протокол е посочено, че е спряно производството в обекта и са предприети
мерки за отстраняването на аварията. Не
само от протокола за проверка, но и от показанията на св. М.Ч.- експертът от
РИОСВ извършил проверката в обекта на 04.02.2020 г., се установи, че е
констатирана производствена авария в цех „Транспортна лента“ в следствие на
която е предизвикано изпускане на отпадъчни води с нефтопродукти в р. Пишманка.
Тази констатация е отразена и като обстоятелство при описанието на нарушението
в Предложението по чл.69а ал.2 от ЗООС (л.13). За това, че е констатирана
авария в производствения цех се установява и от констатациите в Констативен
протокол № 05-11/05.02.2020 г., в които са отразени предприетите мерки от
страна на ръководството на дружеството по отстраняване на аварията и даденото
предписание за проверка на изправността на пречиствателното съоръжение, преди
същото да бъде възстановена производствената дейност. АНО също приема, че замърсяването
с нефтопродукти се дължи на установената производствена авария, което
обстоятелство е отразено в НП. Този факт не се отрича и от процесуалния
представител на АНО в представеното писмено становище.
Съдът също счита, че е налице
производствена авария в конкретния случай, което се установява не само от
коментираните по-горе писмени доказателства, но и от показанията на св. Ч.
която също заявява, че е констатирана промишлена авария по време на
извършваната проверка. Тя заявява също, че във всяко предприятие съществува
риск от авария, която не може да бъде предвидена.
За това, че е била налице възникнала
авария при извършваната проверка, може да се съди и от направените констатации
от проверяващите, че е налице „леко опалисциране“. Казано с други думи промишлената авария е настъпила по време на извършваната проверка, иначе
опалисцирането би било в много по-голям обем.
При това положение е несъмнено, че в
случая е налице „аварийно замърсяване“ съгласно §1 т.1 от ДР на Наредбата за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, съгласно която разпоредба такова замърсяване е
всяко замърсяване на един или няколко от компонентите на околната среда,
настъпило вследствие на авария.
„Авария“ съгласно т.51 от ДР на ЗООС е
внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със
спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване
на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или
заплаха за живота и здравето на населението. Аналогично е и определението,
дадено в ДР т. 4 от Закона за защита при бедствия, съгласно която „промишлена
авария“ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати или
извършване на дейности с рискови вещества и материали в производството,
обработката, използването, съхраняването, натоварването, транспорта или
продажбата, когато това води до опасност за живота или здравето на хора,
животни, имущество или околната среда.
Анализът на тези понятия води до
извода, че възникването на авария не се дължи на човешко поведение- действие
или бездействие. В настоящия случай е налице точно такава авария в
производството, която е довела до замърсяването на околната среда. В тази
връзка ЮЛ не може да носи отговорност за настъпилото замърсяване. Вярно е, че
отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна, но това не означава че тя трябва
да бъде понасяна във всички случаи, когато е налице замърсяване на околната
среда. Това е така тъй като замърсяването на околната среда, водещо до
санкционирането на ЮЛ, е необходимо да е настъпило вследствие на човешка
дейност- било на ръководителя, длъжностно лице или служител в ЮЛ, за да може да
се приеме, че е налице неизпълнение на задължение към държавата по опазване на
околната среда. В случая замърсяването е в резултат на авария, тоест причината за
замърсяването е непредвидима, тя не се дължи на определено действие или
бездействие.
С оглед на изложеното, съдът намира че
твърдяното адм. нарушение не е извършено от дружеството-жалбоподател, поради
което АНО необосновано и незаконосъобразно е ангажирал отговорността му, с
налагането на еднократна санкция. Това е и самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Предвид изхода на делото- отмяна на НП, основателно се явява искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноските за заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено
своевременно, а именно в хода на съдебното производство още с депозираната
въззивна жалба. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.53), от
който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лева законният представител на
дружеството-жалбоподател е заплатил в брой на адвокат К.К. от ПзАК. При това
положение РИОСВ- Пазарджик (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати
от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Поради липса на своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна не е налице възможност
от страна на съда за коригиране на техния размер.
Пак с оглед изхода на делото,
неоснователна се явява претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран по този начин и след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
И-10-05-1/17.03.2020 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по
околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „Витоша“ № 39, представлявано от Н.В.Г., за
нарушение на чл.69 ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с
чл.1 и следв. от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата) е наложена
еднократна санкция в размер на 17 809,00 лева на основание чл.69 ал.1,
ал.2 и ал.5 от ЗООС във вр. с чл.83 ал.1 от ЗАНН и чл.19 ал.1 от Наредбата, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РИОСВ- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Витоша“ № 39, представлявано
от Н.В.Г., разноски в размер на 1 150 (хиляда сто и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: