№ 206
гр. Габрово, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 230 от 13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1049/2021 г. по
описа на Районен съд - Габрово, е изнесен на публична продан на основание
чл. 348 ГПК допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, находящи се в
гр. Габрово, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-
50/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с адрес с. В., ПК *, общ. Габрово, с площ от
980 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по преходен план №32,
квартал 3, парцел 13, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***,
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно с построената в
имота сграда, както следва: сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ
от 47 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
съгласно скица на поземлен имот №15-587913-02.06.2021г. на СГКК –
Габрово. Ищецът П. Ц. е осъден на основание чл. 355 ГПК да заплати по
сметка на Районен съд - Габрово сумата 179,70 лв. - държавна такса върху
стойността на дела му, ищецът Д. Ц. е осъден на основание чл. 355 ГПК да
заплати по сметка на Районен съд - Габрово сумата 19,97 лв. - държавна такса
върху стойността на дела му, а ответницата Т. В. е осъдена на основание чл.
355 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Габрово сумата 39,93 лв. -
държавна такса върху стойността на дела й.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
П. Ц., с която го обжалва изцяло. Излагат се аргументи за неправилност на
решаващите изводи на първоинстанционния съд, че към момента на
1
откриване на наследството въззивникът не е живял трайно в имота. Така
формираният извод не бил съобразен със събраните гласни доказателствени
средства посредством разпита на свид. С., Обстоятелството, че след
предявяване на иска за делба ищецът не е предприел извършване на
подобрения в имота се дължало на евентуалната невъзможност на
ответницата да поеме разноските за тях, както и на влошените
взаимоотношения между съделителите, които възпрепятствали извършването
на ремонтните дейности. При така изложените доводи въззивникът моли
обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която съсобственият имот
е изнесен на публична продан като вместо това бъде уважена претенцията му
с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и поземления имот, заедно с
построените в него сгради, бъдат поставени в негов дял.
В изпълнение на указания, дадени с Определение №472 от 11.08.2022г., с
молба от 05.10.2022г. ищецът Д. Ц. заявява, че изцяло поддържа въззивната
жалба, подадена от П. Ц. срещу първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата Т. В., чрез който се оспорва основателността на
въззивната жалба и се излагат доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 338 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1049/2021 г. по
описа на Районен съд - Габрово, е допуснато извършването на съдебна делба
върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Габрово, одобрени със
Заповед № РД-18-50/31.08.2007г. на ИД на АГКК с адрес с. В. ПК *, общ.
Габрово с площ от 980 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с номер
по преходен план №32 квартал 3, парцел 13, при съседи/ имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***,
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор
***, заедно с построената в имота сграда, както следва: сграда с
идентификатор ***.1 със застроена площ от 47 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно скица на поземлен
имот №15-587913-02.06.2021г. на СГКК – Габрово, при квоти както следва: П.
С. Ц. – 9/12 идеални части, Д. С. Ц. – 1/12 идеална част и Т. Ц. В. – 2/12
идеални части.
След влизане в сила на съдебното решение по допускане на съдебната
делба, на 15.04.2022 г. е проведено първото редовно открито съдебно
заседание, в хода на което е допуснато разглеждането на направената в
исковата молба претенция за възлагане на делбения имот в полза на П. Ц. на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
От заключението на вещото лице Р.Г. по изслушаната пред Районен съд –
Габрово съдебно – техническа експертиза и изразеното становище в открито
съдебно заседание се установява, че пазарната стойност на делбения имот
възлиза на 5 990 лева. Вещото лице заявява, че имотът е неподеляем,
доколкото съобразно чл. 19 ал. 5 ЗУТ е възможно поделянето на поземления
имот на два самостоятелни дяла, с което един от съделителите би бил лишен
от привилегиите на имота.
2
От събраните свидетелски показания посредством разпита на свид. С. се
установява, че бащата на ищците С. Ц. обитавал къщата и поддържал имота
преди да почине. П. Ц. посещавал имота, когато имал възможност, защото
работел в К. При посещенията си извършвал ремонтни дейности и
пренощувал. Свидетелят заявява, че не е виждал ответницата Т. В. да
посещава имота и да го поддържа. Бащата на ищците посещавал имота през
почивните дни. Синовете му споделяли, че възнамерявали да ремонтират
къщата, защото в момента се рушала. Посочва, че къщата била стара и
обитаема, но непригодна за постоянно живеене.
От показанията на свид. К., се установява, че процесният имот
представлявал стара къща, в която не съществували условия за живеене и не
се обитавала трайно от никого. Свидетелят заявява, че придобил впечатление
относно състоянието къщата само чрез наблюдения отвън.
В изслушаните свидетелски показания на свид. В., дъщеря на
ответницата, се посочва, че процесният недвижим имот бил порутен и не се
обитавал през последните 18 години. След смъртта на дядото на свидетелката
никой не е живял трайно в имота. Свидетелката заедно с ответницата
посетили имота пред октомври 2021г., при което забелязали, че оградите били
паднали, а влизането в двора и къщата било невъзможно. Заявява, че в имота
не е живял нито бащата на ищците, нито някой от съделителите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилно определяне на способа за
извършване на делбата по отношение на допуснатия до делба апартамент, тъй
като своевременно е направил възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК при наличието на законоустановените предпоставки за уважаването й.
В нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК е регламентирано, че ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д.
№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че основното законово изискване е
делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем.
Недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по
своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди,
отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002
г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на
съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие
същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на
наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. От
обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. За да
3
е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в съсобственото жилище,
следва да е налице трайно фактическо състояние, продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение.
Разглеждането на възлагателна претенция се предпоставя от това същата
да е своевременно заявена и включена в спорния предмет. В нормата на чл.
349, ал. 4 ГПК е регламентирано, че искането за възлагане може да се направи
най - късно в първото заседание след влизането в сила на решението за
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. В случая това изискване е
изпълнено, тъй като жалбоподателят своевременно е отправил възлагателната
претенция с подаването на исковата молба.
С влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на съдебната делба е
прието, че Ц. С. Ц. е придобил по време на брака му с П. И. Ц. чрез правна
сделка – покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален
акт №52/04.05.1993г., том III, нот. дело №691/1993г. по описа на нотариус при
РС-Габрово, правото на собственост върху урегулиран парцел XIII-32 от кв. 3
по плана на с. В., община Габрово, представляващ дворище пл. №32, заедно с
построените в него паянтова едноетажна жилищна сграда, пристройка и
плевня, при граници: парцел XIII-33 – дворище на Д. С., ул. 69-79, ул. 71-72,
дворище 74. Между страните не се спори, че с договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №24/26.01.2018г. том I, нот.
дело №11/2018г. по описа на нотариус П. К., рег. №299 при НК, П. Ц.
прехвърлила на П. Ц. 2/3 идеални части от правото на собственост върху
поземления имот заедно с 2/3 идеални части от построените сгради в него.
Както първоинстанционният съдебен състав правилно е отбелязал, когато
част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствения
имот на друг сънаследник не е налице хипотезата на смесена съсобственост
поради което не намира приложение въведеното ограничение в ТР 1/2004г. на
ОСГК на ВКС.
Обстоятелството, че въззивникът не притежава друго жилище съставлява
отрицателен факт, поради което насрещната страна по възлагателната
претенция следва да представи доказателства, с които да докаже
положителния факт на притежание на жилище от ищеца към датата на
откриване на наследството. В хода на производството не са събрани
доказателства в тази посока, поради което въззивният съд намира, за
правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на втората
предпоставка, обуславяща основателността на претенцията по чл. 349, ал, 2
ГПК.
На следващо място въззивният съд намира за неоснователни въведените
оплаквания за неправилна оценка на изслушаните свидетелски показания,
касателно установяване на факта на осъществявано от ищеца трайно живеене
в имота при откриване на наследството. Настоящият въззивен състав изцяло
се консолидира с изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на
фактите от значение за установяване на последната предпоставка от
фактическия състав по чл. 349, ал. 2 ГПК – осъществявано трайно живеене от
П. Ц. към момента на откриване на наследството, което да се характеризира
като трайно фактическо състояние, продължило във времево отношение,
изразяващо се в установяване, пребиваване в имота с цел използването му по
предназначение за задоволяване на жилищните му нужди. От събраните
свидетелски показания безпротиворечиво се установява, че след смъртта на
4
Ц. Ц. имотът е бил посещаван от бащата на ищците. П. Ц. посещавал имота
спорадично при завръщането си от чужбина, но не е пребивавал трайно в
имота, доколкото цялостното състояние на жилищната сграда и наличните
битовите условия не позволявали обитаването му с цел задоволяване на
жилищни нужди.
След като прецени така установените факти в светлината на дадените
задължителни указания в тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС
въззивният съд намира, че въззивникът П. Ц. не е живял в съсобственото
жилище към момента на откриване на наследството, поради което приема, че
не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК и възлагателната
претенция на жалбоподателя се явява неоснователна, а изводите на
решаващия съд в тази насока са правилни и законосъобразни. Предвид
обстоятелството, че делбеният имот е неподеляем, са налице предпоставките
на чл. 348 ГПК, поради което с обжалваното решение решаващият съд
законосъобразно е избрал способа за извършване на съдебната делба чрез
изнасяне на делбения имот на публична продан. Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските: Въззиваемата претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция. В представения договор за правна защита и съдействие от
22.08.2022г. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева за изготвяне на отговор на въззивна жалба и осъществяване на
процесуално представителство и защита, като не е посочен начин на плащане,
било то в брой при сключване на договора или по банков път. Въз основа на
дадените задължителни указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС искането за
присъждане на сторените разноски не следва да бъде уважено поради
недоказаност на реалното им заплащане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230 от 13.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1049/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5