МОТИВИ към Решение № 143/08.06.16 по АНД № 338/16г на РС - Свиленград:
Производството по
делото е по реда на глава 28 от НПК.
Образувано е на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление от 09.05.2016г на РП-Свиленград, с което е направено предложение
обвиняемият Л.Д.Х. ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъплението в
извършването на което е обвинен, а именно по чл.191,ал.1 НК .
РП-Свиленград-
редовно призована, не изпраща процесуален представител в о.с.з.
Обвиняемият Л. Димимтров Х., участва
лично в с.з., редовно призован, както и със свой защитник – служебен, назначен
в ДП. Не оспорва фактическите обстоятелства изложени от прокурора, в който
смисъл поддържа изрично изявление и се признава се за виновен, но се възползва
от правото да не дава обяснения по делото. В процесуалното време на последна
дума, изразява искреното си съжаление за извършеното и се разкайва, като
изяснява действията и постъпката си със своето незнание за противоправността на
съпружеското съжителство с непълнолетна, уточнявайки и че продължава да живее с
момичето. Моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия, излага процесуално становище за липса на спор
по фактите на обвинението и съотв. извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при
наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните
доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената
глоба, обосновано с наличие на множество смекчаващи обстоятелства за каквито
сочи - младата възраст на обвиняемия,
фактът че е безработен и не притежава имущество, семейния му статус –
продължаващото съпружеско съжителство и роденото общо дете, както и
ангажиментът му да осигурява издръжката на семейството си, включително и се
позовава на традициите и обичаите в
семейната и социалната среда по произход,с оглед етническата принадлежност.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Л.Д.Х. ***, роден на 30.10.95г, живеел заедно с родителите си в същия град -
Любимец. През 2013г той се запознал със
свидетелката Ф.З.А. и в резултат на взаимните им симпатии и породили се чувства
на обич, те започнали връзка помежду си. След като известно време поддържали
тези отношения на следващата година -
2014г двамата решили да заживеят съвместно, като семейство и през месец август, по-конкретно на
09.08.2014г момичето - Ф.А. се
преместила да живее в дома му. По това време обв. Х. бил вече пълнолетен
навършил 18г и започнал 19-та си година,
а свидетелката А. – родена на 20.04.99г била на 15 години, т.е.
непълнолетна, като и двамата по произход,
били от обща етническа група – роми.
Поради взаимността на чувствата си и обичта, която всеки един от двамата
изпитвал към другия, отношенията им се
задълбочили, което породило и общото им решение да заживеят заедно. След като
обявили това си решение, родителите на обвиняемия - св. З.С.Й. и св. Д.Л. Х. не се
противопоставили на намерението им и дали своето съгласие, от своя страна
майката на непълнолетната – св. З.А. А. също се съгласила, въпреки
първоначалното си неодобрение поради ниската възраст на дъщеря си, но уверена
от нея в силните й чувства към обвиняемия в крайна сметка и тя приела решението
й да заживее съвместно с момчето което обича. Така, се стигнало до съвместното
им съжителство в общ дом, започнало на 09.08.2014г, от която дата св. Ф.З.А. се установила да живее в жилището на
родителите на обвиняемия, находящ се в гр. Любимец. Към този момент тя не е
била навършила 16 години, т.к. вече се посочи родена е на
20.04.99г, точната й възраст, по това
време била – навършени 15 години. Вече
около ггодина по –късно, през 2015г, на 28.07.2015г по традиционен ромски
обичай се организирало неформалното им брачно обвързване, в съответствие с
техните традиции, като се провело съответно сватбено тържество.
Обвиняемият
Л.Д.Х. и свидетелката Ф.З.А. – навършила 15 години, от тогава /посочената дата 09.08.14г/
установили фактически отношения на съпружески начала, като заживели в едно
домакинство, с обща издръжка и грижи в бита, обитавали съвместно една
стая, консумирали отношенията си,
осъществявайки полови контакти, както и спазвали и др. обичайни обвързаности,
присъщи на брачната връзка, така формирали отношения като между съпрузи.
Граждански брак по законоустановения ред и с изискуемите гражданскоправни
формалности те не са сключвали, поради непълнолетието и брачната
недееспособност на свидетелката. Към
момента на установяване на общото им съжителство, обвиняемият бил наясно с
биологичната възраст на съжителстваща с него и фактът на непълнолетието й му
бил известен.
По
време на съпружеското съжителство между обвиняемия Л.Х. и св. Ф.А., последната
забременяла и на 18.09.15г се родило детето им – Д.Ф.А., чийто произход обаче
бащата формално не е припознал, въпреки съвместното му отглеждане от двамата
родители. Грижите за детето полагала свидетелката, подпомагана от родителите на
обвиняемия, които осигурявали и паричните средства за издръжката на младото
семейство.
Възрастта
на свидетелката, както и фактът за бременността й, се установяват от
приложените официални документи – удостоверение за раждане, издадено по Акт за
раждане № 81/23.04.99г на Община Свиленград,
както и социални доклади на
Д-я”СП”-Свиленград, отдел закрила на детето, относно същото лице, така и от удостоверение за раждане на новороденото,
изд. по Акт за раждане №222/23.09.15г на Община Харманли.; удостоверение за
семейно положение съпруга и деца изх. № 840/30.12.15г на Община Любимец
Първоначално,
въз основа на подаден сигнал от Дирекция „СП” в Община Свиленград, било
образувано ДП № 764/2015г по описа на РУП-Свиленград, срещу Л.Д.Х., за
престъпление по чл.191,ал. НК,
осъществено в периода м. 08.2014г до 20.04.15г.След приключване на
разследването, прокурорът е изготвил и внесъл в съда настоящото предложение за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78аНК с налагане на
административно наказание, обективирано в Постановление от 09.05.16г издадено
наоснование чл.375 НПК.
От
служебно изисканата актуална справка за съдимост на обвиняемия Л.Д.Х. е видно,
че същият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК. Същият не
работи, по данни при снемане на самоличността му, не реализира самостоятелни
доходи от труд или от свое лично имущество, каквото не притежава, според
съдържанието на саморъчна декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, приложена в ДП,л.67.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин, въз основа на свидетелските показания,
обективирани в протоколи за разпит от ДП, както и писмените доказателства –
удостоверение за раждане на св. Ф.А. и на роденото от нея дете – Д.З.А.,
социални доклади на Д-я СП-Свиленград, удостоверение на Община Любимец за
семейно положение съпруга и деца с изх. № 840/30.12.15г, които са
приобщени и ценени в съдебната фаза на
процеса, на основание чл.378,а2 НПК и по реда на чл.283 НПК. Така също и от обясненията на обвиняемия,
дадени в хода на ДП пред разследващия орган, като в съдебната фаза на
производството той се е възползвал от правото си да не дава такива. В доказателствения материал не съществуват
каквито и да е противоречия, писмените и гласните доказателства са изцяло кореспондиращи
си, взаимно допълващи се и в пълна корелация помежду си, поради което и
подробното им обсъждането не е необходимо. Съдът изцяло кредитира същите за
достоверни, като за обективно верни се цениха свидетелските показания на св. З.Й.
и Д. Х. – родители на обвиняемия Л.Х.,
на св. Ф.А.-непълнолетната съжителстваща и св. З. А. – нейна майка,
както и на св. Н.К. – полицай, извършил предварителната полицейска проверка, с
оглед безпротиворечивостта им,
правдивото им звучене, взаимното им допълване и съвкупна корелация.
Цениха се за достоверни и обясненията на обвиняемия от ДП изложил
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си обективни и субективни признаци,
предвидени в състава на престъплението по чл.191,ал.1 НК, които се покриват и
са консумирани изцяло с действията и поведението на обвиняемия Л.Д.Х., тъй като
в периода от 09.08.2014г до 20.04.2015г,
в гр. Любимец, същият като пълнолетно лице и без да е сключил брак, заживял на съпружески начала с ненавършилата
16 годишна възраст – Ф.З.А., родена на 20.04.99г. Обективният факт на
навършването на 16 годишна възраст от свидетелката, на 20.04.15г, според
нейната рожденна й дата, свързан с еманципираната брачна дееспособност съгл.
СК, са предопределили формулирането на фактическото обвинение, досежно крайната
дата на инкриминирания период от време.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите, разпитани в досъдебното
производство и ценени съобразно правилото на чл.378,ал.2 НПК, както и от
обясненията на обвиняемия- Л. Д.Х., косвено и от приобщените писмени
доказателствени източници, съдържими се в приетите социални доклад издадено по
преписка образувана от социалните служби- Отдел закрила на детето, относно св. Ф.
З.А., както и удостоверения за раждането й и това на роденото от нея дете, така
и удостоверение за семейно положение, издадено от Община Любимец. Тези гласни и
писмени доказателства, съдът кредитира и при съвкупното им обсъждане се налага
безпротиворечив извод да са доказани релевантните по делото факти, изложени в
постановлението на РП.
Обективно е вярно, тъй като са установени
категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и
лицето съжителствало с него- св. Ф.З.А., както и тяхната възраст.
Последната е родена на 20.04.99г, от
женски пол е, според данните от приложените официални документи за гражданско
състояние и социалните доклади, които не
се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официален документ – удостоверения за раждане и семейно положение се ползват с
обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед
рожденната й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало от
09.08.2014г, тя е била непълнолетна, навършила
15 години, но не и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано е и
установяването на фактическо съжителство между св. А. и обвиняемия Х., във времето от 09.08.2014г
до 20.04.15г – крайната дата визирана в постановлението на РП, с оглед
навършването на 16 годишна възраст от свидетелката – на 20.04.15г. Сложилите се
фактически взаимоотношения между същите лица, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право- СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот
в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и
осъществявани полови контакти. Косвено доказателство за това е бременността на
свидетелката, като фактът за съвместното им фактическо съжителство на
съпружески начала, както и за раждането на дете се признават и от обвиняемия
при разпита му в Дп пред разследващия орган, както и от показанията на всички
разпитани по делото свидетели. И тъй като в настоящото производство е
доказано трайно състояние в отношенията
им при съжителството, от др.страна и предвид възрастта на лицето от женски
пол-ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го е инкриминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е
осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продължено престъпление
по чл. 191,ал.1 НК. До момента на априключване на разследването, както и на
съдебното дирене във фазата на съдебното производството не се събраха
доказателства да е сключен граждански брак между обвиняемия и свидетелката Ф.А..
От
субективна страна обвиняемият Л. Д.Х. е действал виновно, при пряк умисъл. Същият
е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето с което съжителствал –
ненавършила 16 години, съзнавал е видът
и характера на отношенията които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните
обстоятелства,свързани с фактическото брачно съжителство. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е
знаел е бил длъжен. Следователно е
разбирал противоправният и общественоопасният характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В конкретния
случай са налице материалноправните основания на чл.78а НК за освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание. За извършеното от Л. Д.Х. противоправно деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация и
кумулативно с тях- обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на
извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид
характера на засегнатите обществени отношения, свързани с барака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените,нематериални отношения. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, деецът следва да бъдат признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 НК, за което да му бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
деянието и личната такава на дееца, които не са високи, според конкретните
фактически данни по делото. Приложената по делото характеристична справка,
разкриват положителна оценка за личността му. Отчете се също така и етническата
принадлежност на Л.Х., установена при снемане на самоличността му от съда,
изводима и от писмените
доказателства, към социална и етническа
група с ноторно известни традиционни обичаи за женитбата в ранна възраст и
преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – по-малко
от една година, според инкриминирания период от време и навършването на 16 год.
възраст от момичето, всички отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна, съобразно имотното състояние на същия и
неговите доходи, каквито постоянни и/или самостоятелни той не реализира, нито
от работа по трудово или др. правоотношение, нито от лично имущество, т.к. не
притежава такова – собствено, съобразявайки констатираните смекчаващи обстоятелства,
съдът прие да индивидуализира следващото се наказание в размер на минимума.
Поради това, съобразявайки действащата
редакция на чл.78а НК към датата на деянието, съдът определи и наложи на обв. Л.Д.Х.
административното наказание ”ГЛОБА” в
размер 1000 /хиляда/ лева, съответстваща на установения в закона минимум. Това
наказание, в минимален размер, се счете за достатъчно за постигането на
възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната санкция.
Същото се явява справедливо, като съответно на тежестта на извършеното, а и е
съобразено с имотното му състояние, доколкото извън факта да е безработен, по
негови сведения без постоянна работа и доходи, той и не притежава собствено
имущество- движимо или недвижимо от което да реализира самостоятелни доходи,
видно от декларация за имотно състояние, като издръжката му и тази на семейството му се осигурява от
неговите родители. Поради това и индивидуализацията му се намери за съответна
на целите на наказанието.
Водим от изложеното,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: