РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Кюстендил, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Б. Д. Л.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20241500100139 по описа за 2024 година
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност от СГС и има за предмет
разглеждане на исковата молба на Д. Е. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, ул.„***“
№***, против Прокуратурата на Република България, гр.София бул.„Витоша” №2.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както
следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, частично от
80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й. неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление
по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по което е бил оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД
№495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.12.2022г., до окончателното
изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Й. имуществени вреди – сторени разходи за
адвокатска защита, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-Кюстендил,
потвърдена по ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.12.2022г.,
до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.
Ищецът твърди, че през целия си съзнателен живот работи като охранител по
трудов и граждански договор и от това реализира доходи, от които се издържа. Във връзка с
тази дейност имал разрешение за притежаване на късо огнестрелно оръжие. Сочи, че на
02.11.2015г. започнал работа като охранител по трудов договор към „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
гр.София и отговарял за личната охрана на конкретно посочено в исковата молба лице и
семейството му в гр.София. Ищецът заявява, че за извършването на дейност, свързана с
1
персонална охрана, особено на влиятелни лица, от съществена важност е чистото съдебно
минало на охранителя, доброто му име и притежаването на възможност за носене на късо
огнестрелно оръжие. Й. твърди, че през 2017г. срещу него е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер – причиняване на средна телесна повреда на
повече от едно лице – В. Г. Ж. и Е. Л. Г., на датата 18.12.2016г. в гр.***, в дискотека „***“ -
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК. Фактът на
повдигане на обвинение срещу ищеца станал известен на охраняваното от него лице, както и
на работодателя му, а също станал и пречка ищецът да може да продължи през 2018г.
разрешителното си за носене на късо огнестрелно оръжие. Й. сочи, че в резултат на
повдигнатото срещу него обвинение и невъзможността да носи оръжие, изпълняването на
дейност като охранител станало невъзможно, трудовото му правоотношение било
прекратено, което го лишило както от възможност да упражнява професията, която обича, да
се развива и израства в нея, така и от доходи. Ищецът поддържа, че наред с горното,
тежестта на деянието, в което бил обвинен, внесла сериозен дискомфорт в живота му – с
оглед предвиденото наказание, Й. имал тревожност от налагане на ефективно наказание ако
бъде признат за виновен. Започнал да живее в постоянен страх от влизане в затвора и
притеснения какво би се случило там.
Ищецът твърди, че притесненията му се засилили още повече, когато след близо
едногодишно разследване, през 2018г. Прокуратурата, вместо да прекрати делото, внесла
обвинителен акт в съда, по което било образувано НОХД №758/2018г. по описа на КнРС. В
първата инстанция производството продължило близо 4 години. С присъда от 31.05.2022г.
РС-Кюстендил признал Й. за невиновен. Прокуратурата протестирала оправдателната
присъда и по образуваното по протеста ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил с
решение от 15.12.2022г. присъдата на КнРС била потвърдена и ищецът след повече от
петгодишно наказателно преследване окончателно бил оправдан.
Й. твърди, че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на
оправдателната присъда се чувствал смазан психически, живеел в страх от осъждане,
въпреки невинността му и с тревожност, че няма да може да упражнява професията си и да
реализира доходи; променил начина си на живот, затворил се в себе си, изгубил желание да
живее пълноценно, да се среща с приятели; жената, с която живеел на съпружески начала и с
която двамата имат дете, се отдръпнала от него, което допълнително го разстроило; станал
изнервен, сприхав, раздразнителен, не можел да спи добре, наложило се да пие успокояващи
лекарства. Ищецът заявява, че от качеството му на обвиняем и подсъдим, както и от загубата
на работа се чувствал унизен, а доброто си име на честен и почтен гражданин – за
опетнено.
Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни болки и страдания, биха
могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева,
от които претендира частично сума в размер на 40 000 лева. Също така сочи, че за заплащане
на възнаграждение за адвокатска защита по наказателното дело е дал сума в размер на 800
лева, които счита, че представляват имуществена вреда, която също подлежи на репариране.
Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при СГП,
оспорва основателността на предявените искове. Аргументира разбиране за недоказаност на:
1/ началния момент на увреждане, поради липсата на приложено постановление за
привличане на ищеца като обвиняем; 2/ началния момент на дължимост на законната лихва,
който би могъл да бъде 16.12.2022г., а не деня на влизане в сила на присъдата – 15.12.2022г.;
3/ наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки – претърпени вреди и причинно-
следствена връзка с обвинението; 4/ обема на извършени с участието на ищеца действия в
хода на наказателното преследване; 5/ ищецът да е работил на длъжност „охранител“.
Твърди се, че част от сочените в исковата молба вреди се поддържа да са настъпили в
резултат на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и на преценката на МВР
2
относно наличието или липсата на предпоставки за продължаване на разрешителното за
носене на оръжие, за което Държавата не следва да отговаря, респ. Прокуратурата на РБ не е
пасивно легитимиран ответник. Акцентира се, че данните са в посока, че трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено повече от година след привличането му като
обвиняем, поради което се отрича прекратяването да се намира в причинно-следствен връзка
с обвинението. Счита се, че за вреди от действия на трети лица, включително жената, с която
живее и клиенти на ищеца, които при това не са се съобразили с презумпцията за
невиновност, не следва да се ангажира отговорността на ответника по ЗОДОВ. Също така се
възразява ответникът да следва да отговаря за вреди от решението на Й. да не полага труд по
трудово правоотношение. Поддържа се, че сочените в исковата молба вреди не са пряк и
непосредствен резултат от неоснователното обвинение. Оспорва се верността на
твърденията на ищеца, а именно: че е претърпял огромен стрес и душевни болки; че
обвинението е преобърнало живота му; че е бил лишен от възможност да упражнява
професията си (при липса на яснота за притежавано образование и професионална
квалификация); че са били подронени авторитета и доверието в ищеца; че производството е
продължило неразумно дълго; че е живял в постоянен страх да не влезе в затвора, предвид
факта, че още на етап първоинстанционна присъда е бил оправдан; че е бил лишен от доходи
и средства за издръжка, тъй като се установява, че е работил по трудови правоотношения
след прекратяване на това с „***“ ЕООД; че се е затворил в себе си (което обичайно се
твърдяло при този вид дела), с оглед факта, че е продължил да работи, включително при
няколко работодатели; че е имал нарушения в съня и е приемал медикаменти. Изтъква, че
Прокуратурата не е давала публичност на воденото досъдебно производство, поради което
не би могла да носи отговорност за разпространяването на информация сред познатите и
приятелите на ищеца. Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност
за целия период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на
досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг
и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса зависи до голяма
степен продължителността на съдебната фаза на процеса. Възразява се и срещу размера на
претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от принципите
за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните
при водено наказателно производство. Оправдателната присъда се окачествява като морално
обезщетение за ищеца само по себе си и се счита, че същата компенсира до известна степен
негативните последици от незаконното обвинение.
Претенцията за имуществени вреди също се окачествява като недоказана, а дори да
се установи, че хонорар в размер на 800 лева е бил заплатен за защита по наказателното
дело, се възразява, че същият се явява прекомерен спрямо положения адвокатски труд.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
От данните, съдържащи се в изисканото НОХД №758/2018г. по описа на РС-
Кюстендил, към което е приложено ДП №1316/2016г. по описа на РУ-Кюстендил, както и
ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, се установяват фактите и хронологията
във връзка с воденото срещу Й. наказателно производство.
С постановление на разследващ полицай по ДП №1316/2016г. по описа на РУ –
Кюстендил, ДП №2621/2016г. по описа на РП-Кюстендил от датата 20.09.2017г. Д. Й. е бил
привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, за това, че на 18.12.2016г. в
гр.*** в дискотека „****“ е причинил телесни повреди на повече от едно лице – чрез
нанасяне на удари с крака в областта на тялото на В. Г. Ж. с ЕГН ********** от с.***, му
причинил средна телесна повреда – фрактури на четири леви ребра по три различни линии,
3
предизвикали трайно затрудняване на движението на снагата, и чрез нанасяне на удар с ръка
в областта на главата на Е. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.****, му причинил средна телесна
повреда – черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на съзнание – комационна кома,
предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Й. не е бил осъждан. За престъплението, в което е бил обвинен се е предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Взета е мярка за неотклонение
„подписка“.
Досъдебното производство №1316/2016г. по описа на РУ – Кюстендил, след
повдигане на обвинението спрямо Д.Й., е продължило още малко повече от 3 месеца, като на
02.01.2018г. е бил внесен обвинителен акт в РС-Кюстендил и е било образувано НОХД
№3/2018г. по описа на съда, подновено като НОХД №758/2018г. по описа на КнРС на
25.04.2018г. Съдебното производство пред тази инстанция е продължило четири години и
четири месеца; проведени са били общо 27 съдебни заседания. С присъда №260007 от
31.05.2022г. на РС-Кюстендил по НОХД №758/2018г. Д. Й. е бил признат за невиновен и
оправдан за деянието, за което е бил обвинен.
По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, е било образувано ВНОХД
№495/2022г. по описа на КнОС. По това дело са проведени три открити съдебни заседания и
с решение №130 от 15.12.2022г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Общата продължителност на воденото срещу Д.Й. наказателно производство от
повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда е от
порядъка на четири години и десет месеца.
От приложена към исковата молба справка за действащи трудови договори, издадена
от ТД на НАП, се установява, че за времето от 02.11.2015г. до 01.03.2018г. Д.Й. е работил по
трудово правоотношение с работодател „****“ ЕООД, гр София на длъжност с код по НКПД
***, който отговаря на длъжност „охранител“. От показанията на свидетелите Ф.Б., М.Й. и
М.Пантев става ясно, че по силата на заеманата длъжност ищецът е осъществявал трудови
функции като лична охрана на лице И. П. , както и, че за да работи като охранител към
фирмата, в която е бил назначен, е следвало да притежава разрешително за оръжие.
Видно от постъпила по делото справка с рег.№191000-10608/26.06.2024г., издадена
от ОД на МВР – Кюстендил, е обстоятелството, че Д. Й. е имал издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с №*****, издадено от РУ-
Кюстендил, което е било валидно от 11.03.2017г. до 07.05.2018г. От показанията на
свидетелите Ф. Б. и М. Й. се установява, че през пролетта на 2018г. Й. е посетил сградата на
полицията в гр.Кюстендил и се е поинтересувал дали разрешителното му за оръжие може да
бъде подновено предвид хипотезата, че е обвиняем и е получил отрицателен отговор.
Пак от показанията на свидетелите става ясно, че трудовото правоотношение на Й. с
„***“ ЕООД е било прекратено след узнаване на обстоятелството, че срещу него се води
наказателно производство и, че разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие няма да бъде подновено.
Свидетелите сочат, че ищеца изживял тежко, както повдигането и поддържането на
неоснователно обвинение срещу него, така и загубата на работата, която обичал и считал за
свое призвание. Същият се потиснал от това, че загубил възможността да осигурява средства
за препитание на семейството си. Правил няколко опита да си намери работа при други
работодатели, но с оглед сферата, в която работел, намирането се оказало невъзможно без да
притежава разрешително за оръжие. Станал нервен, сприхав, влошили се
взаимоотношенията с близките му, имал нарушения в съня, изпитвал страх от възможността,
макар и невинен, да влезе в затвора. Тъй като много хора в града го познавали, фактът, че е
обвиняем и подсъдим се разчул, от което Й. чувствал притеснение и срам.
От материалите по ДП е видно, че в рамките на същото ищецът упълномощил
4
защитник, с когото сключил и договор за правна защита и съдействие – адв. И. В.. В
договора (л.29 от ДП) е посочено, че се договаря заплащане на възнаграждение в размер на
300.00 лева, но в същия не е вписано заплащането му, нито в хода на производството е
представена разписка или друг документ за плащане. Посоченото е важимо и за
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева за правна защита и
съдействие в производството пред РС-Кюстендил (вж.л.38 от НОХД №758/2018г. по описа
на КнРС).
При така установените по делото факти, съдът формира извод за частична
основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди и за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на
главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на
ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно
производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед
характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди –
неимуществени и имуществени (предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна
връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди– последните да са пряка и
непосредствена последица на първото. Отговорността на държавата при наличието на
горните предпоставки е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно
длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото се установи наличието на първите две от горепосочените
предпоставки. По ДП №1316/2016г. по описа на РУ – Кюстендил на Д. Й. е било повдигнато
обвинение на 20.09.2017г. за престъпление, квалифицирано от обвинителя, като такова по
чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК. След внасяне на делото в съд и
провеждане на инстанционен съдебен контрол, същото е приключило с влязла в сила на
15.12.2022г. оправдателна присъда по повдигнатото на Й. обвинение.
Съдът приема, че по делото бе проведено от страна на ищеца доказване на
твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането на едно лице
като обвиняем неминуемо причиняват негативни психически изживявания на лицето,
изразяващи се в обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от
бъдещото развитие на производството, евентуално признаване на лицето за виновен в
извършване на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се
презумират, като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване.
От показанията на свидетелите стана ясно, че през хода на цялото наказателно
производство ищецът е бил напрегнат, затворен в себе си, чувствал срам и притеснение.
Тези обстоятелства водят до извод, че ищецът е търпял психичен дискомфорт и същите
съставляват вреди, имащи неимуществен характер.
Към посочените вреди трябва да се добавят и установените да са претърпени такива,
5
изразяващи се в притеснения от загубата на работа, на източника на постоянни доходи,
който Й. е имал, и затрудненията да се реализира професионално в сферата, в която се е
чувствал уверен и компетентен.
Безсъмнено, според съда, е наличието на причинно-следствена връзка между
претърпените вреди и незаконното обвиняване в извършването на престъпление. Ответникът
възразява такава да е налице по отношение на загубата на работа, тъй като счита, че
каузалната връзка е опосредена от действието на работодателя, но следва да се отбележи, че
се доказа, че ищецът се е оказал в състояние да не може да отговаря на изискванията,
поставени от работодателя, по причина, че поради незаконното обвинение срещу него не е
могъл да се снабди с разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Ответникът възразява и относно липсата на каузална връзка между обвиняването и
вредите, релевирайки довод, че тази връзка е опосредена и от дейността на съда.
Претърпените от ищеца вреди са резултат от повдигнатото и поддържано срещу
него от страна на прокуратурата неоснователно обвинение. Каузалната връзка не е била
прекъсната и отговорност не следва да се носи от съда, тъй като по повдигнатото обвинение
няма постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт. И първата, и въззивната съдебни
инстанции са намерили подсъдимия Д.Й. за невиновен и са го оправдали. В този смисъл има
постановена съдебна практика, съдържаща се в решения по чл.290 от ГПК, сред които напр.
решение №300 от 21.10.2011г. на ВКС по гр.д.№213/2011г., III г.о., ГК.
В контекста на изложеното, претенцията, досежно неимуществените вреди е
доказана по своето основание.
Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е предоставено на
съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки всички обстоятелства
във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени по-горе, поради което е безпредметно да
се преповтарят), обема и естеството на претърпените неимуществени вреди, засегнали
различни личностни блага, намира, че претендираната с исковата молба сума, дори като
частична, целяща да обезщети Й., е завишена.
От една страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и
повишаване интензитета на вредите, сред които са относително голямата продължителност
на производството – 4 години и 10 месеца, считано от повдигане на обвинението до влизане
в сила на оправдателната присъда; обстоятелството, че обвинението е било за тежко
престъпление, както и фактът, че негативно е бил засегнат широк спектър от личностни
блага.
От друга страна трябва да се отчетат факти, като този, че и двете съдебни инстанции
са постановили оправдателна присъда; ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение,
както и фактът, че към настоящия момент вредните последици в съществената им част са
заличени.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им
- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, нито да води до неоснователно обогатяване на лицето.
Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо, според съда, със събраните по
делото доказателства, се явява обезщетение за сума в размер на 18 000 лева. Съдът счита, че
това обезщетение би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо, физическо
и морално естество и е адекватно обезщетение за претърпените от него вреди.
За горната сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея
до претендирания размер от 40 000 лева, частично от 80 000 лева.
6
Върху присъдената сума се дължи заплащане и на законната лихва, така, както е
поискана – от влизане в сила на оправдателната присъда, който момент бележи началото за
забавата на ответника, т.е. от 15.12.2022г. до окончателното изплащане.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди остана
недоказан. Твърди се, че ищецът е претърпял имуществени загуби, заплащайки адвокатско
възнаграждение за правна защита по неоснователно повдигнатото му обвинение в размер на
800.00 лева. Както се посочи по-горе, договарянето на възнаграждение за защита в
досъдебното и в съдебното производство в общ размер на сочената сума представлява
установен по делото факт. Заплащането обаче на така договореното възнаграждение не се
доказа, поради което не може да се счете, че ищецът е претърпял имуществена вреда,
подлежаща на репариране от страна на ответника. Неоснователна е и акцесорната претенция
за присъждане на лихва.
На ищеца се следва заплащане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, на съдебните разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 10.00 лева за държавна такса за иска за неимуществени вреди и на
950.00 лева за адвокатско възнаграждение за двата иска. Според уважената част от исковете,
ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 423.62 лева, от които 4.50 за
държавна такса и 419.12 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София бул.“Витоша” №2 да
заплати на Д. Е. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр.****, ул.„***“ №45, сумата от 18 000
лева (осемнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Й.
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение
в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-
Кюстендил, потвърдена по ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 15.12.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от 423.62 лева
(четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сторени по
делото разноски, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 18 000 лева до претендираните 40 000 лева, частично от 80 000
лева, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Й. имуществени вреди – сторени разходи за
адвокатска защита, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-Кюстендил,
потвърдена по ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.12.2022г.,
до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
Решението може да се обжалва или протестира с въззивна жалба или въззивен
протест пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му в препис
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
7