№ 1720
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110204404 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „СНС-Рента кар“ЕООД против НП № 03 –2200721/ 03.08.22г. на И.
И.ов, Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.128 т.1 от КТ вр. чл.244 т.1 и чл.245 от Кт и чл. 10 ал.1 и
чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, на „СНС-Рента
кар“ЕООД , на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП като
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. На работникът освен основна заплата било
начислено и възнаграждение за индивидуален принос, с което общия размер
на възнаграждението покривал нормативно регламентирания минимум.
Нарушението не било описано от фактическа страна, като не било посочено
какъв е размерът на начисленото трудово възнаграждение и имало
противоречие между фактическото и правното описание, като във
фактическото описание се сочило, че не е начислено трудово възнаграждение,
а от правна страна – че не било начислено основно трудово възнаграждение.
Не било описано от фактическа страна дали работничката е отработила пълен
работен месец, нито защо работодателят е приел за дата на нарушението
32.05.22г. Нарушението не ставало ясно от правна страна, като чл.128 КТ
1
регламентирал задължението за начисляване, а чл.245 ал.1 от КТ – за
изплащане. Липсвали и факти относно МРЗ за страната към съответната дата,
както и относно размера на договореното трудово възнаграждение. Нормите
на Наредбата за договаряне на размера на работната заплата възвеждали
изисквания към момента на договарянето.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна, редовно
призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от ю.к
Ошавкова която пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Ставало ясно, че нарушението се изразява в това, че
работодателят не е начислил и не е изплатил основното трудово
възнаграждение в размер на МРЗ за страната. изложено в съпроводителното
писмо към жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Служители на ИТ – Варна извършили проверка и установили, че лицето
Ася Кабакчиева на длъжност „мияч съдове“ в р-т „Хепи Морска гара“ е
отработила 10 дни в работна смяна от 09-17.30 ч., 5 дни работна смяна от 12-
21.00ч. и 4 дни в работна смяна 16.00-24.00ч. при пълно работно време от 8
часа за м. април 2022 г.
За това, че начислил трудово възнаграждение по-малко от размера на
МРЗ, срещу работодателя „СНС РЕНТА КАР“ЕООД бил съставен АУАН,
предявен и връчен на представляващ дружеството срещу подпис и без
възражения. Такива не постъпили и в тридневен срок и било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните писмени и гласни доказателства, а именно материалите по АНП и
приобщените протокол за проверка, копия от ведомости, графици,
присъствени форми, трудов договор и др.
Като конкретни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и
дадени след предупреждение за наказателна отговорност,съдът кредитира
показанията на св. Д..
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
Според чл. 128 ал.1 т.1 от КТ Работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд.
Според чл. 245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
2
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и
се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Според чл.10 и 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата
минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за
отработено време или за извършена работа.При определянето на минималната
работна заплата за страната да се отчитат: потребностите на трудещите се и
на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото
равнище на работната заплата в страната; системата на социално
подпомагане; равнището на живот на другите социални групи;
икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на
страната, равнището на производителността на труда и поддържането на
целесъобразно равнище на заетостта. Минималната месечна работна заплата
за страната, определена от Министерския съвет, се гарантира при
добросъвестно изпълнение на задълженията и не зависи от постигнатите
резултати и платежоспособността на работодателя. Тя е основа за определяне
на минималните размери на социалните и осигурителните плащания.
Именно тези норми са изрично цитирани цифром в наказателното
постановление и преценени в тяхната съвкупност и в съвкупност с
фактическото описание на нарушението, не става ясно за какво е наказан
работодателят. Една от посочените правни норми регламентира задължение
за начисляване на заплати във ведомости, но не се описва от фактическа
страна работодателят да не е начислил заплата във ведомост. Нормата на чл.
245 регламентира изплащане на минимум 60% от уговореното
възнаграждение, но в АУАН и НП не се описва какво е било договореното
възнаграждение, нито какво е било платеното възнаграждение, нито това
платеното да е по- малко от 60 % от МРЗ. Не са описани и факти, от които да
става ясно дали е било налице добросъвестно изпълнение на задълженията.
Съдът споделя изложените в жалбата аргументи за нарушено право на
защита, свързано с липса на фактическо и с противоречиво правно описание
на нарушението. Не става ясно нито от фактическа страна, нито от правна
страна дали дружеството е наказано за неначисляване, или за неизплащане на
възнаграждение. Не става ясно дали става въпрос за основно
възнаграждение, като във фактическото описание се сочи „трудово
възнаграждение“, а в правното – „основно трудово възнаграждение“ .
Наказанието е наложено на основание чл.414 ал.1 от КТ и посочването
на тази норма също не допринася за изясняване на нарушението, за което
АНО е имал воля да накаже работодателя.
Предвид горното съдът намира, че при провеждане на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения.
НП е издадено от компетентен орган и в законовия срок от
установяване на нарушението. В същото обаче, не се съдържат фактите,
отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, поради което
съдът намира, че то не е индивидуализирано от фактическа и от правна
страна. Посочен е правният извод, че не е изплатено възнаграждението, но не
3
и фактите, въз основа на които е направен този извод. Не е описано какви
суми са били изплатени и какви е следвало да се изплатят, за да може съдът
да провери достоверността на тези факти и съответно – дали е осъществен
състава на нарушението, или не. Дори не става ясно дали работодателят е
наказан за неизплащане, или за неначисляване на възнаграждението, или за
противозаконно договаряне на възнаграждението. Както се сочи във
въззивната жалба, не са описани и фактите, въз основа на които АНО е
направил извод, че възнаграждението е следвало да бъде начислено до
31.05.22г.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени т.к. нарушителят е
категорично възпрепятстван да разбере какви са фактическите рамки, в които
следва да организира защитата си, както и в какво точно се изразява
нарушението. Това реално е довело до ограничаване правото на защита.
Описаните факти и съставомерни признаци не позволяват да се направи
безспорен и категоричен извод за това, дали нарушението , за което АНО е
искал да накаже работодателя, се изразява в неначисляване, или в
неизплащане на основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от
МРЗ за страната. При липсата на конкретика във фактическото описание, въз
основа на тези факти съдът е лишен и от възможност да направи преценка
дали е извършено административно нарушение. Безспорно е обаче, че
повечето от цитираните цифром правни норми не съдържат задължения за
работодателя, а легални дефиниции и други. Чл.128 регламентира задължение
за начисляване на трудово възнаграждение, но в случая начисляване на
трудово възнаграждение е налице. Чл.245 регламентира минимум за плащане,
но такива факти не са описани в АУАН и НП и не са описани такива
съставомерни признаци.
Предвид горното, НП следва да бъде отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения и съдът намира, че не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието.
Предвид горното, искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –2200721/
03.08.2022 г. на И. И.ов, Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна,
с което за нарушение на чл.128 т.1 от КТ вр. чл.244 т.1 и чл.245 от Кт и чл. 10
ал.1 и чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, на „СНС-Рента
кар“ЕООД , на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
4
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5