№ 36
гр. Б., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200243 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска
жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.*, чрез упълномощения от него адв.Св. Н. от САК е
обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 13.01.2021г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П. упълномощен със
заповед № * от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание Т. се представлява от адв.Св. Н. от САК,
която поддържа жалбата против атакуванато НП, излагат доводи за
незаконосъобразност, както и за несъставомерност на деянието.
Въззивната страна – РУ - П. редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата, а със
1
съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В писмено становище упълномощения от
Директора на ОДМВР- С. юрк. П. И. също прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № *; справка за нарушител/водач; картон на НП №*/13.01.2021 г.;
заповед № *; заповед № */14.05.2018г.;. и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите ПЛ. ИВ. В.– актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор ” РУ – П. и Д. П. Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 25.10.2020г. около 08.45ч. свидетелите ПЛ. ИВ. В. и Д. П. Д. –
полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала в района
на с.Д., обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за проверка,
движещия се по ул.“Г. Д.“ в посока към центъра лек автомобил м.”Ф. в.” с
рег.№*, собственост на К. Р. Н. от сД.. Автомобила бил управляван от
жалбоподателя Р. АТ. Т.. При извършената проверка двамата полицейски
служители установили, че горецитираният автомобил е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. С оглед на така констатираното
нарушение на ЗДвП, св.В. съставил АУАН № **/25.10.2020г. на
жалбоподателя в присъствието на св.Д., който му бил предявен за запознаване
със съдържанието и Т. го подписал без възражение. По случая била
извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК, като с постановление с изх.№102/20г. прокурор при РП-Б. отказал да
образува досъдебно производство. Въз основа на горецитираното
постановление на БРП е издадено от Началник РУ - П. атакуваното
наказателно постановление №* от 13.01.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
2
показанията на свидетелите В. и Д., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като
намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал
не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението,
което му е вменено.
В съдебно заседание безспорно се установи, че автомобила,
управляван от жалбоподателя по време на извършената проверка от св.В. и
св.Д., не е бил негова собственост. Към същата дата, автомобила е бил с
поставени на него рег. табели и за същият са били налице всички необходими
по ЗДвП документи. По делото, не са налице никакви доказателства, сочещи,
че Т. е бил наясно, че по време на управлението от негова страна на
автомобила м.”Ф. в.” с рег.№* е бил с прекратена регистрация. В този смисъл
съдът намира, че деянието на Т. от субективна страна не осъществява
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото
деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда
настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този
резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на
обективните свойства на деянието, който протича до започване на
изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от
3
страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не
може да протече и предварителния процес на отражение на обективните
свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент
на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и
волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и
насока към цел.
Безспорно установено е по делото, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал автомобил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния
случай липсва вина от негова страна. Същият е бил със съзнание и убеденост,
че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. Процесното МПС е
собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя
регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага,
че това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина
изключва административно-наказателната отговорност и следователно
вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П.
обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на
разноски за процесуално представителство в размер на 600,00 лв.
Писмено от РУ – П. и ОДМВР – С. е направено възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. в полза на
адв.С.Н. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П.
обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* адвокатско възнаграждение е над
минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1
4
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на Р.
АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*,
вх.*, ап.* разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело №243/2021г.
пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 13.01.2021г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П. упълномощен със
заповед № * от 14.05.2018г. на МВР против Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.*, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* разноски в размер
на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 243/2021г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5