Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
гр. Силистра, 17 декември 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти декември 2013 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2018 по описа на
съда за
Постъпила е молба от Дирекция „Социално подпомагане” – общ. А., чрез която се предлага настаняването на децата Д.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., Т.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., и Е.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., в семейството на техните баба и дядо по майчина линия Г.С.К. и Д.Н.Я. за срок до навършване на пълнолетие, поради обстоятелството, че майка им трайно се е дезинтересирала от дейността по тяхното отглеждане и възпитание.
Майката на децата Д.Д.Н. не се явява и не се представлява в съдебно заседание, нито под никаква форма взема отношение по направеното в настоящото производство искане.
Бабата и дядото на детето Г.С.К. и Д.Н.Я. се присъединяват към направеното в настоящото производство искане, като заявяват, че полагат грижи за своите внучки още от момента на тяхното раждане.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Производството е по чл. 26, ал.1 във вр. чл. 25, т. 1 и 2 от ЗЗДетето.
Децата Д.Д.Д. с ЕГН **********, Т.Д.Д. с ЕГН ********** и Е.Д.Д. с ЕГН ********** са родени съответно на *** г., *** г. и *** г. от майка Д.Д.Н. и баща неизвестен. И трите дъщери на Д.Д. се родили от извънбрачните й връзки с различни мъже, като непосредствено след раждането на всяко от децата майката изразявала нежеланието си да поеме отговорността за неговото отглеждане, при което, чувствайки се ангажирани със съдбата на своите внуци, бабата и дядото поемали грижите по тяхното отглеждане и възпитание. Д.Д. трайно установила местоживеенето си в чужбина, поради което ограничила общуването си със своите дъщери до редки телефонни контакти, при които им обещавала да се завърне при тях, за да живеят заедно, без до този момент да изпълни обещанията си. Финасовата грижа на майката за трите й деца също била формална и съвсем недостатъчна, тъй като се свеждала до периодичното изпращане на суми от около 100 лв. на три – четири месеца. Цялостната незаинтересуваност на майката не позволила създаването на емоционална връзка между нея и децата, които прехвърлили своето доверие и привързаност върху своите прародители, полагащи всички усилия да осигурят липсващата на внуците им родителска подкрепа.
Притежаваното от бабата и дядото на децата жилище представлява кирпичена постройка, състояща се от две стаи, които се намират в задоволително техническо състояние и се поддържат при д. хигиенни условия. Доходите на семейството се формират от трудовото възнаграждение на бабата на децата, която е включена в Национална програма „Подкрепа за заетост” и от инцидентните трудови доходи на дядото, който не полага труд по трудово правоотношение.
Изслушана в съдебно заседание Д. заяви, че винаги е живяла със своите баба и дядо и желае и занапред да бъде отглеждана именно от тях. С оглед така установената готовност и желание на бабата и дядото на децата да се грижат за своите внучки Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – общ. А.издал заповеди № ЗД-РД01-46 от 10.10.2013 г., № ЗД-РД01-45 от 10.10.2013 г. и № ЗД-РД01-44 от 10.10.2013 г. чрез която временно ги е настанил в тяхното семейство до произнасянето на съда по правилността на така предприетата мярка за закрила.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че направеното искане за настаняване на децата Д.Д.Д., Т.Д.Д. и Е.Д.Д. в семейството на техните баба и дядо по майчина линия Г.С.К. и Д.Н.Я. е основателно и следва да бъде уважено. В конкретния случай се установи, че тяхната майка без основателни причини се е освободила от своята родителска отговорност, необосновано прехвърляйки задълженията по отглеждането на децата си на други лица. Липсата на родителска подкрепа в период, в който децата не са в състояние самостоятелно да се погрижат за своето оцеляване и в който у тяхната личност тепърва се формират представи за заобикалящата ги действителност и способности и умения за бъдеща себереализация, съставлява ситуация на риск, обосноваваща необходимост от предприемане на мярка за закрила. Същевременно бабата и дядото на Д., Т. и Е. с любов и желание полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своите внучки, обезпечават съобразно възможностите си техните жилищни нужди и средствата, необходими за тяхната издръжка, и им осигуряват семеен уют и топлина, всред които те да се чувстват приети и обичани. При тази ситуация е очевидно, че предоставените от тях грижи в най – пълна степен заместват родителската загриженост и внимание, от които техните внуци са лишени, както и че предложената в настоящото производство мярка за закрила превъзхожда по своята ефективност останалите възможности за задоволяване на материални и емоционални нужди на децата, поради което съдът намира, че тя защитава напълно техния интерес, и на това основание счита, че предложението за нейното налагане е основателно. Поради липсата на близки във времето перспективи за отпадане на нуждата от закрила на децата, същите следва да бъдат настанени при своите прародители за срок до навършване на 18 години, а ако учат – до навършване на 20-годишна възраст.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА децата Д.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., Т.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., и Е.Д.Д. с ЕГН **********, родена на *** г., в семейството на техните баба и дядо по майчина линия Г.С.К. с ЕГН ********** и Д.Н.Я. с ЕГН ********** *** за срок до навършване на осемнадесет години, а ако учат – до навършване на 20-годишна възраст.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/