Р Е Ш Е Н И Е
08.06.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и първи май |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 499 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0257-000027 от 05.02.2020г. на **към
ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на Н.И.Т. с ЕГН ********** *** на основание
чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20,00 лева за това, че на 15.01.2020г.
около 16:15 часа в гр. Долни Дъбник, като водач на лек автомобил, марка „** с
рег №** /Държава – **/ управлявал
моторното превозно средство по ул. „**“ и извършил маневра завой надясно по ул.
„**“ като не спазил знак Б2-стоп, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.В
жалбата е релевирано оплакване, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка
не съответства на действителната такава. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа поддържа релевираното в жалбата оплакване. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № № 20-0257-000027 от
05.02.2020г. на **към ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2020 година около 16:15 часа в гр. Долни Дъбник, Плевенска област **–
актосъставителят Б.П.Д. и свидетелят В.П.М. изпълнявали служебните си
задължения, свързани с контрол на автомобилния контрол. Двамата се придвижвали
със служебен автомобил, когато забелязали управлявания от жалбоподателя Т. ***
лек автомобил, марка „** с рег №**
/Държава – **/, който извършил маневра – завиване надясно по ул. „**“ без да
спре на на знак Б2-стоп. **ясно възприели извършеното нарушение, след което
спрели автомобила, за проверка и установили самоличността на водача
/жалбоподателят Т./, който бил сам в моторното превозно средство.
Горните констатации актосъставителят Д. изложил в съставения против
жалбоподателя АУАН № 467194 от 15.01.2020г., в който като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното по
съдебен ред наказателно постановление, с което на Н.И.Т. *** на основание чл. 183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева
за извършено на 15.01.2020г. около 16:15
часа в гр. Долни Дъбник, Плевенска област нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните в хода на съдебното следствие по
делото писмени доказателства: наказателно постановление №
20-0257-000027/05.02.2020 г., акт за установяване на административно нарушение
бл. № 467194/15.01.2020 г., копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018
година.
В съответствие с ангажираните по делото писмени доказателства са и
показанията на актосъставителя Б.П.Д. и свидетеля В.П.М., които съдът приема с
доверие като логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по
делото факти, намирали са се на място, осигуряващо им добра видимост към
мястото на нарушението, описано в АУАН и в НП и вниманието им е било насочено
конкретно към спазване на правилата за движение от водачите на МПС предвид
изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с осъществяване контрол
на автомобилния транспорт. От показанията им се изяснява, че на посочените в
АУАН и в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „** с
рег №** /Държава – **/ управлявал
моторното превозно средство по ул. „**“ и извършил маневра завой надясно по ул.
„**“ като не спазил знак Б2-стоп. Свидетелите са категорични досежно
твърдението, че при установяване на нарушението двамата са се намирали в
служебния автомобил, чието обзорно стъкло е било насочено към описаното в АУАН
и в НП кръстовище и ясно са възприели извършеното от жалбоподателя нарушение,
както и че в управляваното от последния МПС не е имало други лица.
Горната фактическа обстановка не се опровергава от обясненията на
жалбоподателя Т., които съдът обсъди като съобрази, че същите освен
доказателствено средство, са и средство за защита. След внимателен и прецизен
анализ, съдът намери, че същите са изолирани и неубедителни, поради което са
израз единствено на предприетата защитна теза. Без да намира опора в доказателствения
материал по делото, твърдението на жалбоподателя: „От 31-32 години съм
правоспособен водач, колата ми е автоматик и колкото да не искам да спра на
знак „Стоп“, аз по навик си спирам“ не може да бъде възприето като установен по
делото факт с правно значение, а единствено като израз на самочувствие от
страна на неговия автор.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Н.И.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП,
като не е изпълнил задължението си да съобрази своето поведение с пътните знаци,
в частност със знака Б2-стоп.
Така осъщественото нарушение е на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на
неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението
е осъществен. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. 2,
т.3, пр.1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 20,00 /двадесет/
лева, каквото именно по вид и размер е наложеното на жалбоподателя. Ето защо
съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът снамери, че АУАН и НП са издадени компетентен по материя, място и
стерен орган, предвид приобщените към доказателствения материал по делото заповед № 8121з-515/2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено като законосъобразно по
реда на чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 20-0257-000027 от 05.02.2020г. на **към
ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-0257-000027 от 05.02.2020г. на **към
ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на Н.И.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00 лева за извършено на 15.01.2020г. около 16:15 часа в
гр. Долни Дъбник нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: