О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……………
Варненският окръжен съд, в закрито заседание на 05.02.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д. №
238 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.Ц.Н. срещу решение № 4832, постановено на 22.11.2017г.
по гр.д. №4429/2017г. По описа на ВРС 26-ти състав, с което е отхвърлени
предявените от въззивника срещу С.Й. Анастасова
искове за заплащане на сумата от 5 000лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за заем от 13.01.2015г., на основание чл.240 ЗЗД и в
отношение на евентуалност на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на
същата сума, представляваща дадена от ищеца на ответницата сума без основание,
като въззивникът е осъден да заплати и сумата от
700лв. разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че изводите на съда относно
фактическата обстановка по спора са неверни и несъобразени със събраните
доказателства, поради което са неправилни и правните изводи. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че не е установил
фактическия състав на заемното правоотношение. Излага, че фактът на даването на
парите се установява от събраните по делото гласни доказателства, които съдът е
ценил и нтерпретирал неправилно и едностранчиво.
Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявения иск с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД, в условие на евентуалност иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Направено е
доказателствено искане – допускане на разпит на един
свидетел за установяване на факта на получаване на сумата от 5000лв. и
уговорките относно падежа за връщане на сумата. Това искане е обосновано с
твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, което е довело до осуетяване възможността на страната да
установи твърденията си, като е допуснал само двама свидетели от поисканите с
исковата молба трима свидетели.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е депозирана в срок и отговаря на
изискванията за редовност. С оглед на това и на основание чл.267 ГПК съдът
дължи произнасяне по направените от въззивника доказателствени искания.
Действително
с исковата молба въззивникът е отправил искане за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели за установяване
на твърденията за предаване на сумата от 5000лв. на ответницата и уговорките за
падежа за връщане на сумата. С определението си по доклада на делото, съдът е
уважил искането, като е допуснал разпита на двама свидетели на страната на
ищеца. В първото по делото заседание, ищецът не е възразил по доклада и по
допуснатите гласни доказателства, като е поискал отлагане на делото поради
това, че свидетелят, който е присъствал на фактите и обстоятелствата относно
предаването на сумата и уговорките за падежа е възпрепятстван да се яви за
изслушване. Това искане е било уважено.
Изхождайки
от предмета на спора, в частност наведените от ищеца твърдения в исковата молба
и исканията по доказателствата, направени в молбата и съдебно заседание, както
и наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира, че
направеното доказателствено искане е неоснователно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания, като е допуснал
събиране на допустимите и относими доказателства.
Предвид това, че ищецът не е заявил и посочил, че отделните свидетели ще
установяват различни факти и не е конкретизирал същите, следва да се приеме, че
с показанията на всички свидетели е целял да установи едни и същи факти, а именно:
предаването на сумата и уговорките за връщане. Предвид посоченото, настоящият
състав приема, че допускането на двама
свидетели от поисканите от ищеца трима такива за установяване на едни и същи
обстоятелства, не представлява процесуално нарушение, което да обоснове
допустимост на доказателственото искане за събиране на
гласни доказателства във въззивното производство.
Ето защо не
е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за разпит на един свидетел
за установяване на фактите и обстоятелствата относно предаването на сумата и
уговорките за падежа.
Насрочва
делото за разглеждане в о.с.з. на 27.03.2018г. от 10,30 часа, за което да се
уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: