Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260414 02.11.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
На двадесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД
№ 2046 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Г.К.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, чрез адв.С.К. ***
(изрично упълномощен), против наказателно постановление № 20-0769-001313 от 12.05.2020г
на началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер от 200 (двеста) лева.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно
и необосновано. Сочат се нови доказателства.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат. Моли се за присъждане на направените съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение. Представя се списък на разноските.
В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща
представител, но взема становище по основателността на жалбата. Моли за
присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално
допустима-подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН от легитимирано
лице, а след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
- за неоснователна.
Производството по делото е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (лист №5 от
делото) за това, че на 04.02.2020 г., в 16,48 часа в град Б., в ж.к.“М. Р.“ по
бул.“З. С.“ до подстанцията на ЕVN в посока ул.“В.“ свидетелят П.Г.
управлявал служебен автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег № …,
собственост на Б. Ж. Б. с ЕГН ********** от Б., като се движел в лявата лента
на двулентовото пътно платно със скорост от около 70-80 км/ч. Отдясно на движението му, от една пресечка
внезапно пред него излязъл лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“, управляван
от жалбоподателя. При излизането си на платното вместо да продължи по дясната
пътна лента лекият автомобили пресякъл траекторията на движение на автомобила
управляван от свидетеля Г. и го изненадал. Вследствие на таза маневра свидетелят
Г. не могъл да спре внезапно и блъснал с предната дясна част на автомобила си задната
лява част на Опела управляван от жалбоподателя. Двамата водачи спрели отбили
автомобилите за да не пречат на движението и се обадили поотделно на тел. 112.
На място пристигнали служители на КАТ, измежду които свидетелят Г.Д. изпратени от
дежурния по КАТ. При пристигането си свидетелят Д. забелязал, че няма спирачен
път на платното. След това извършил проверка на двамата водачи за употреба на
алкохол. От разказите на двамата участници в ПТП свидетелят Д. съставил протокол
за ПТП (лист 6 от делото). В него отразил, че жалбоподателят в качеството си на
водач при излизане от крайпътен имот отнел предимството на движещия се по
главен път свидетел Г. в лявата пътна лента и последният го блъснал отзад, като
с това реализирал материални щети и по двата автомобила.
След като протоколът бил подписан от двамата
участници, свидетелят Д. съставил и акт за установяване на административно нарушение
като дал правна квалификация на административното нарушение по чл.25 ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Актът бил връчен на жалбоподателя да се
запознае и последният го подписал. Актът бил подписан от свидетелите Д. и Г.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
подал писмени възражение по акта (лист 50 от делото). В тях оспорил описаната в
акта фактическа обстановка и твърдял, че причината за ПТП е високата скорост на
автомобила управляван от свидетеля Г.. По направеното възражение наказващият орган
събрал писмени доказателства - сведения от свидетелите Г. и Д. и двамата
очевидци на нарушението и от свидетеля Д.. По повод този сигнал била изготвена
справка от свидетеля Б. Ж. на длъжност старши инспектор в сектор ПП – Бургас
(лист 48 и 49 от делото).
Като взел предвид събраните в преписката
писмени доказателства акта и възраженията по него административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № 20-0769-001313 на
12.05.2020 г. В него при пълна идентичност с описаната в акта фактическа
обстановка и правна квалификация на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя
била наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани
в качеството на свидетели актосъставителят Д. и свидетелите–очевидци на
нарушението – П.Г. и П.Д. От техните показания се доказва описаната в акта и в
НП фактическа обстановка. Съдът ги кредитира като ги счита за безпристрастни и
изчерпателни.
По желание на жалбоподателя беше разпитан в
качеството на свидетел и старши инспектор Ж. извършил проверката по сигнал на
жалбоподателя. Съдът кредитира и неговите показания като ги намира за
безпристрастни и последователни. Съдът по желание на процесуалния представител на жалбоподателя събра и други писмени доказателства
и доказателствени средства –диск и писмо от регионален център 112 (лист 31 и 32
от делото) схема на пътя в участъка от бул.“З. С.“ между улиците „Г.П.“ и бл. …
в град Б.
С оглед
изложената фактология настоящата инстанция счита, че както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове.
Относно нарушението от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП
водачът на ППС, който ще предприеме каквото и да е маневра, трябва преди това
да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка
и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност
за движението и с това причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба от 100 до 200 лева.
Изискването
на ал.2 от чл.179 от ЗДвП е да е налице пътнотранспортно произшествие.
От
показанията на разпитаните очевидци на произшествието свидетелите Г. и Д. е
видно, че няма разминаване относно положението на двете МПС преди удара и мястото
където е станал инцидентът.
Съгласно §6 т.30 от ДР ЗДвП пътнотранспортно произшествие
е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало
наранявания или смърт на хора, повреда на ППС, на път, пътно съоръжение, товари
или други материални щети.
В
административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДВП от обективна
страна е необходимо да е допуснато ПТП в резултат на неспазване на определени
правила за движение. Наказващият орган е посочил разпоредбата на чл.179 ал.1
т.5 от ЗДвП , като не е конкретизирал предложението, което е нарушено предвид
визираните от законодателя хипотези, а именно не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или заобикаляне, ако от
това е създадена непосредствена опасност за движението. Тази непълнота обаче не
довела до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
словом наказващият орган е описал, че жалбоподателят не е пропуснал движещият се с
предимство лек автомобил марка Пежо модел Партнер. Наложил е глоба в размер на максималния предвиден
в закона – от 200 лева. Същото наказание като размер, според съда, се явява
адекватно на обществената опасност на дееца Видно от представената на листи 9 и
10 от делото справка за нарушител в региона жалбоподателят е правоспособен
водач от 2007 г. и до настъпването на инцидента през 2020 г има издадени две
наказателни постановление и пет на брой електронни фиша. Наложеното наказание е
съобразено и с обществената опасност на деянието, която съдът отчете отново за
висока. При създадената се ситуация е можело да се стигне до нанасянето на
телесни повреди и водачите и техните спътници. Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва
да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го
заплати.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001313 от 12.05.2020 г. на началник група към ОДМВР-Бургас, сектор
„Пътна полиция“ – Бургас, с което на Г.К.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.25 ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер от 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА
Г.К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Бургаския административен съд.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.