Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Бяла Слатина 12.02.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II наказателен състав, в публичното си заседание на 01 февруари, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
при секретаря Ивка Вълкова като разгледа докладвано от съдия ШАБАНСКИ АНД №633 /2017г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
Д.Т.Д. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 4749/11.09.2017 на главен инспектор „мониторинг” – Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” - Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 000 лв. на осн. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено. Жалбодателят редовно призован се явява в с.з лично.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща
на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че 14.08.2017г. свидетелят С.В.П., който работи като инспектор в АПИ към МРРБ гр.София и свидетелят Т.И.Т., който работи в Областно пътно управление- Враца. Двамата свидетели работили на територията на с.Алтимир. Около 16.20 часа спрели за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „Ман” и полуремарке с три оси. След спиране за проверката установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя. Същите свидетели работили с електронна везна и ролетка и понеже преценили, че най-вероятно автомобилът който спрели за проверка е претоварен му предложили да бъде измерен. При измерването констатирали, че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 12.885тона, при максимално допустимо натоварване 11.5 тона. При измерено разстояние между осите 1.32 метра сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.920 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона. Сумата на натоварването на оси на ППС е 48.940 тона. След измерване от електронната везна е разпечатано установеното тегло, за което жалбоподателят саморъчно е вписал номера на автомобила и името си. Измерените параметри на ППС показват, че то е извънгабаритно по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11. Тъй като съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от Закона за пътищата – движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение от администрацията, управляваща пътя. Жалбоподателят не им представил документ за разрешение, а също и те извършили справка по телефона и установили, че не е издавано разрешение за движение. За така констатираното нарушение съставили АУАН на жалбоподателя, който отказал да го подпише. За това по телефона бил извикан служител от РУ- Бяла Слатина и по-късно при тях пристигнал свидетелят Ц.В.И.. Пред свидетеля И. жалбоподателят отново отказал да подпише акта и той се подписал като свидетел на отказа му да подпише акта. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните писмни доказателства - АУАН №0005761/14.08.2017г., НП № 4749/11.09.2017г., разписка за връчено НП, кантарна бележка от измерване на автомобила, прикрепена към АУАН, Трудов договор № 28/21.06.2017г., копие на кантарна бележка, пътен лист, Заповед № РД– 11-406/22.04.2015г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, пълномощно с вх. № П-176/23.04.2015г., пълномощно с изх.№ П-54/11.05.2017г., пълномощно с изх.№ П-102/25.05.2017г., паспорт на везна – електронен тип DFW-KR, с фабричен №118873, одобрен тип № 06.07.4603, и свидетелство за калибриране с № 839А-Д-15, както и от гласните доказателства, показанията на разпитаните в с.з. свидетели –С.В.П. – актосъставител, Т.И.Т. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта и Ц.В.И. ***, както и свидетеля М.А.М. – поискан от жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, без свидетелят М., като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля М. съдът не ги кредитира, тъй като спирането е извършено в 16.20 часа, а свидетелят макар и да не си спомня твърди, че е отишъл там където е спрян колегата му около 17 - 18.00 часа. На следващо място свидетелят твърди, че служителят на полицията с идването си е подписал акта и си е тръгнал, което не отговаря на показанията на свидетеля Ц.И., който твърди, че жалбоподателят пред него е отказал да подпише акта, а и както бе споменато по-горе съдът дава вяра на показанията му.
В показанията на свидетеля М. личи явен стремеж за оневиняване на колегата си, с който са работили в една фирма и за това съдът не ги цени.
За това нарушение законодателят предвижда наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева. На жалбоподателят му е наложено наказание „глоба” в размер на 4000 лева, което е близо до максималния предвиден за това нарушение размер. Като мотиви за наложено на това наказание е споделено, че съгласно Наредба № 11 на МРРБ за движение на извънгабаритни или тежки ППС и неизпълнението на условията на чл.37, ал.3 от наредбата ,след акта и продължаване на движението на ППС в нарушение на забраната на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата се отчита като отежняващо вината обстоятелство.
Съдът не може да сподели това виждане, тъй като това изрично е предвидено в Закона за пътищата. Следователно ако жалбоподателят не е нарушил това, то не е следвало да бъде санкциониран.
При индивидуализиране на наказанието, наказващия орган не е съобразил критериите, установени в чл.27, ал.2 от ЗАНН.
На следващо място в трудовия договор е описано, че жалбоподателят получава възнаграждение в размер на 600 лева, което е близо до минималната заплата.
В тази връзка съдът намира, че следва да намали наложената глоба до минималния предвиден за това размер, а именно – 1000 лева.
При цялостна служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 4749/11.09.2017 на главен инспектор „мониторинг” – Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” - Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на Д.Т.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 000 лв. на осн. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като ИЗМЕНЯ същото в „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 13.00 лева, по сметка на РС-Бяла Слатина.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: