Определение по дело №273/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……./…….12.2020г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                          СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 273 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Д.Г. ***, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, за осъждане на ответното дружество на осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да заплати на ищците сумата 30281,80 лв., частичен иск от 44289.19 евро, претендирани като недължимо платени по договор за банков кредит №304/6728 от 05.06.2007г. въз основа на твърдения за нищожност на договорни клаузи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В евентуалност, при условие, че съдът приеме, че договорът е сключен с начин на погасяване равни вноски по главницата, се претендира сумата 15173,17 евро като надвзета главница и сумата 309,67 евро като надплатена сума над определената в чл.7.1 вноска по 562 евро на месец до реално събраните суми за периода от 20.02.2015г. до 20.05.2016г.

Поради нередовности на исковата молба производството е оставено без движение двукратно с конкретни указания към ищеца относно нередовностите на исковата молба. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и производството прекратено.

С постъпилите уточнителни молби се посочва, че твърдяната като недължимо платена сума в размер на 44289.19 евро е формирана от платени лихви и други разноски през периода от 05.06.2007г. до 30.05.2017г. Сумата по евентуалната претенция 15173,17 евро се сочи като представляваща сума, платена при предсрочното погасяване на кредита, а сумата 309,67 евро се твърди като недължимо платена сума, която не представлява нито главница, нито лихва.

Въз основа на така посочените уточнения не може да се изведе извод за редовност на предявените претенции: по основната претенция първоначално не се сочи както представлява, а само се твърди като недължимо платена сума без период, след това се сочи, че включва лихви и други разноски за периода от 05.06.2007г. до 30.05.2017г. Не се уточнява каква част се твърди като лихви и каква като разноски.

Същевременно посоченият период обхваща и периода, за който вече е била предмет на разглеждане претенция за надвзети лихви и е налице влязло в сила решение по т.д.№967/2015г. по описа на ВОС, което обуславя недопустимост на претенцията за надвзета лихва в частта относно периода до 30.09.2014г.

Въз основа на така направените уточнения съдът намира, че не са изпълнени всички дадени от съда указания във връзка с изискването на чл.129, ал.2 във връзка с чл.127 от ГПК, а именно да посочи всяка от сумите дали включва главница и/или лихва и в какъв конкретен размер, да наведе фактически твърдения за всяка от сумите. Сочената в уточнителната молба невъзможност към момента да се посочи дали претендираната сума включва главница и лихва и в какъв размер не обуславя отпадане на необходимостта ищецът да сезира надлежно съда с твърдения относно вида и размера на сумите, чиято недължимост твърди. Конкретизацията на ищцовите твърдения е необходима както с оглед приемането за редовно на процесуалното действие по сезиране на съда, така и предвид осигуряване възможността на ответната страна да осъществи адекватно защитата си.

Изложените съображения се отнасят и за заявените в евентуалност претенции, които първоначално са посочени общо като суми, с първата уточнителна молба като главница, а с втората сумата от 15173,17 евро е посочена  отново общо, без конкретизация какво включва, а относно сумата 309,67 евро е посочено, че не е нито главница, нито лихва, без да се сочи какво представлява всъщност. Освен противоречие в твърденията относно вида на евентуалните претенции, в случая като условие за евентуалното съединяване е посочено „ако съдът приеме, че договорът е сключен с начин на погасяване равни вноски по главницата”. Доколкото възприемането от съда на факт по делото за установен не може да бъде вътрешнопроцесуално условие за предявяване на евентуален иск, каквото би могло да бъде отхвърляне или уважаване на основния иск, евентуално съединение при такова условие не следва да бъде прието като допустимо.

Съдът, след преценка на исковата и уточнителните молба във взаимовръзка, констатира, че са налице неясноти и претоворечия в твърденията за вида и размера на предявените искове, които не са уточнени в степен, обуславяща извод за редовност. Неотстраняването на нередовностите се явява пречка за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което съдът намира, че на основание чл.129, ал.3 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 273/20г. по описа на ВОС, поради неотстранени в дадения от съда срок нередовности, на осн. чл.129, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: