П Р О
Т О К О Л
гр. София, 09.09.2019 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 11 състав в публично съдебно заседание на девети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ ГЕТОВ
Секретар:
Весела Венева
Прокурор:
Зорница Таскова
Сложи
за разглеждане докладвано от съдия ГЕТОВ
НЧД № 2691 по описа за 2019 година
На именното повикване в 13,30 часа се
явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л.К.А. се явява лично и с адв. Ю.С. с пълномощно по делото.
За НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА се явява упълномощеното лице инспектор М.Г..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
Л.К.А., роден на *** г. в гр. Козлодуй,
българин, български гражданин, средно образование, осъждан, разведен, с постоянен
и настоящ адрес:***.
СЪДЪТ разяснява правата в процеса,
както и правото на отвод срещу състава на съда, прокурорът и секретаря.
АДВ. С.: Запознати сме с правата. Няма
да правим отвод на състава на съда, прокурорът и секретаря.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от осъдения
Л.К.А., с която същият моли да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказанието по НОХД № 996/2018 г. на СпНС, което е
в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
АДВ. С.: Поддържам молбата. Имам
искания за събиране на доказателства, които ще представим в днешно съдебно
заседание.
Моля да приемете като доказателства по
настоящото производство, като считаме същите за относими към предмета на делото
– справка от търговския регистър, видно
от която Л.А. се води едноличен собственик и управител на „К.П.“ ЕООД, както и
договор за управление на същото търговско дружество, на което е видно, че Л.А.
е управител и едноличен собственик.
Моля да приемете епикриза, редица медицински
документи, касаещи здравословното състояние на подзащитния ми; фактури, видно
от които, че същият си е плащал за леченията; лист за преглед на пациент при
постъпване в болниците - 3 броя, както и още една епикриза от МБАЛ „Св. София“;
извлечение от акт за смърт на бащата на подзащитния ми К.А.К..
Моля да приемете също така и медицински
документи, касаещи здравословното състояние на майката на подзащитния ми Ц. К.
с посочени в медицинските документи диагнози - 2 броя епикризи. Същите установяват
семейното положение на подзащитния ми.
В закона се сочи, че при дела от такъв
характер за разглеждане на молби за УПО се ползват всякакви доказателства.
Считам, че с оглед характеристичните данни, трудовата ангажираност дори и извън
пределите на местата за лишаване от свобода, са семейното положение и
здравословното състояние са относими към предмета на доказване.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че представените доказателства са неотносими, тъй като те касаят период
преди постъпването на лицето в пенитенциарното заведение по отношение на
неговите епикризи. Тези по отношение на майката на осъденото лице също считам,
че нямат пряко отношение към въпроса, подлежащ на изясняване в днешното съдебно
заседание, поради което ще помоля съда да не ги допуска.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям актуална
справка за изтърпяната част от наказанието. По отношение на представените от
процесуалния представител на осъденото лице
доказателства също подкрепям становището на прокурора, още повече, както
се отразява и в досието на осъденото лице, същият е постъпил в рамките на
пенитенциарното заведение на 04.09.2017 г., а представените доказателства са от
предходен период.
СЪДЪТ намира, че представените по делото
доказателства от страните са относими, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в днешно съдебно
заседание извлечения от търговския регистър и договор за управление по
отношение на „“К.П.“ ЕООД; медицинска документация на името на Л.А.;
препис-извлечение от акт за смърт № 369/26.06.2010 г. на името на К.А.К. и
медицинска документация на името на Ц. Л. К., както и представеното в днешно
съдебно заседание удостоверение от МП-ГДИН относно размера на неизтърпяната
част от наложеното наказание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
искания по доказателствата. Да се приемат писмените такива.
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените по
делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. С.: Моля да уважите молбата за УПО
на Л.К.А., като считам, че същата е основателна, отговаря на изискванията на
закона и са налице към настоящият момент, както формалните, така и материалните
предпоставки същата молба да бъде уважена и Л.А. да бъде освободен условно
предсрочно.
На първо място, видно и от представената
днес справка от представителя на СЦЗ подзащитният ми е изтърпял вече повече от
½ от наложеното му наказание, което е в размер на 3 години и 6 месеца,
като същевременно остатъкът от определеното наказание, който остава да се
доизтърпи е 8 месеца и 21 дни, което говори за наличие на предпоставката,
предвидена в закона за УПО.
На следващо място материалните
предпоставки, които също следва според закона да са налице видно от
представените материали ведно с цялото затворническо досие, което е приложено в
кориците на делото, заедно с всички приложени доклади и становища на
администрацията на затвора, видно от тези документи са налице и материалните
предпоставки, за да се приеме, че Л.А. отговаря на изискванията на закона и е
дал достатъчно доказателства за поправянето си по време на престоя си в
затвора, за да бъде уважена молбата му за УПО.
Аз ще обърна внимание на становището на началника
на общежитието в Казичене, където подзащитният ми е настанен от самото начало
на изтърпяване на присъдата си. Същият началник Р.У.дава положително становище
затова, че Л.К.А. отговаря на изискванията за УПО, дава становище, че риска от
рецидив е намалял от 22 точки на 17 точки, който е нисък според приетото в
закона, нисък риск от вреди сочи също този началник на затвора на общежитието в
Казичене. Сочи се в това становище, че плана на присъдата е изпълнен в цялост,
че лицето има пет награди, че към настоящият момент е със статут на ненаказван,
сочи се че има съхранени контакти и положително отношение към труда.
На следващо място искам да обърна
внимание на доклада на ИСДВР Митев, видно от който подзащитният ми е с едно
дете. Действително и в този доклад, Вие приехте документи за медицинските
проблеми на подзащитния ми, аз не споделям становището на прокуратурата и
представителя на СЦЗ, че същите датират от преди подзащитният ми да постъпи в
затвора. Същите са непосредствено преди постъпването му в затвора и той сам
може да обясни, че от болницата, където е лекуван, директно от там е постъпил в
затвора за изтърпяване на наказанието си и не е могъл да приключи дори
възстановителния период след проведеното му лечение в болницата. Та, в този
доклад също се сочи, че подзащитният ми страда от хипертония и дискова херния,
сочи се че е в добри отношения с бившата си съпруга, сочи се че е в добри
отношения с детето си, което живее все още и към момента дори в неговото
жилище, сочи се г-н съдия, че излиза в домашен отпуск, че е бил трудово
ангажиран до постъпването си в затвора и че е дал достатъчно доказателства за
поправянето си. Също в този доклад се сочи, че плана и целите на присъдата са изпълнени,
признава си вината от стореното и приема присъдата си за справедлива.
Оттук нататък аз не разбирам защо
хората, които има пряко наблюдение към личността на осъдения дават едно
положително становище, а тези, които са в СЦЗ, които нямат пряко наблюдение,
могат да черпят информация единствено от документите, които са приложени дават
абсолютно противоречиви становища, затова дали отговаря на изискванията, или
не, съпоставени с тези от администрацията, които го наблюдават и които се
грижат за изпълнението на присъдата.
Д.Г. без да се мотивира защо се сочи
едно отрицателно становище за уважаване на УПО, като от една страна сочи старо
наказание, което самата тя казва, че е изтекло по давност и е заличено. Аз не
разбирам как може нарушавайки закона, тъй като закона не позволява да се сочат
наказания, които са изтекли по давност единствено като мотив за отрицателно
становище за УПО. Забележете, г-н съдия, сочи се, че следва режимът да му бъде
заменен от „общ“ в „лек“, за да започне осъденото лице да излиза в отпуски, за
да се наблюдава неговото поведение сред обществото. Това е абсолютно тенденциозно
становище, както нейното на Д.Г., така и на Т., на П., като видно от
затворническото досие, което е приложено по делото три пъти тази година
подзащитният ми А. е предлаган не по негова молба, предлаган е от
затворническата администрация за замяна на режима му от „общ“ на „лек“ и именно
администрацията в централния затвор без мотиви три пъти му отказва.
От една страна те казват, че той трябва
да му бъде заменен режима в „лек“ и да излиза по-често отпуски, а от друга
страна си противоречат като затова предложение тяхно като те му отказват да му
заменят режима, което се предлага пак от тези, които имат пряко наблюдение
върху него. Нещо повече, като сочат, че той трябва да излиза отпуски сред
обществото, г-н съдия, ако направите справка, а Вие сте направили сигурен съм в
това, видно от затворническото досие Л.А. излиза отпуски, дори се сочи, че една
от последните награди е три дни домашен отпуск, той е сред обществото и няма
данни да има нарушения и да не може да се впише в това общество, още повече, че
видно от доказателствата, които представихме същият е трудово ангажиран,
търговското дружество, на което е управител продължава да действа и да
съществува въпреки продължителния престой на управителя и на едноличния му
собственик в рамките на затвора, това говори, че този човек извън затвора ще
работи, така както не е спирал да работи през цялото време в затворническото
общежитие, в което се намира. Не следва да се подминава и семейното му положение,
а именно факта, че баща му е починал през 2010 г., факта че майка му е с едни
тежки диагнози, които са поставени видно от епикризите, които представихме –
хипертония, онкологично заболяване, диабет, считам, че тази жена има нужда от
сина си и факта, че толкова време той е съхранил отношенията си със семейството
си, аз считам, че всичките тези данни са за един човек, който отговаря на
изискванията на закона.
Моля да вземете под внимание, искам да
цитирам една резолюция на Комитета на министрите към съвета на Европа,
резолюция № 76(2), в която е указано, че УПО да се дава веднага щом се появи
благоприятна прогноза, генералната превенция не следва да оправдава отказ от
УПО. Ако, така както пише в становището на Р.У.и в доклада на ИСДВР, които пряко
наблюдават подзащитния ми и че плана на присъдата е изпълнен за този човек
оставането му в затвора е изгубено време без да се работи с него, тъй като
точно тези, които работят с него заявяват, че са изпълнени всичко – и плана на
присъдата, и целите на наказанието, и всичко е постигнато към настоящият
момент.
Не на последно място искам да цитирам
постановление № 7/27.06.1975 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление №
7/06.07.1987 г., което казва, че следва да се оценява възпитателното значение
на УПО и то своеобразно да се постановява по отношение на осъдени, които са
дали достатъчно доказателства за поправянето си, както и че за поправянето си
може да се съди по отношението му към труда и това дали той го счита за свое
морално задължение. Тук, първо не е спирал да работи, както се сочи в това
постановление, счита труда за свое морално задължение, извън затвора фирмата му
продължава да съществува, още повече, че същият счита, че следва да води
нормален начин на живот и да изкарва прехраната си без да върши престъпления.
Отделно, че данните за неговата личност от докладите, приложени по делото от
затворническата администрация сочат, че той има нагласа да води нормален начин
на живот. Нещо повече, сочи се тук, че е достатъчно за осъдените за първи път
лица на ефективни присъди е достатъчно да е започнал корекционен процес. Тук
говорим за един завършил вече корекционен процес и аз не виждам какъв е този
двоен стандарт, който в случая хора, които нямат наблюдения върху него, реда за
изготвяне на тези документи, които са приложени е следния: първо се изготвя
становище и доклад от Казичене и след това на база на това становище на този
доклад в СЦЗ изготвят техните становища аз не виждам какво са видели при
положение, че едно наказание, което е вече изтекло по давност, което дори е
заличено, г-н съдия се коментира като единствена причина подзащитният ми да не
бъде пуснат условно предсрочно и въпреки всичко това никъде няма мотиви да се
коментира другия начин на живот в затвора – това, че работи, това, че страни от
проблеми, това, че има добро отношение. Противоречиво се сочи, че риска от
рецидив и риска от вреди към обществото не бил спаднал. Еми, спаднал е видно от
тези документи в досието му, рискът от рецидив му е намалял, същевременно му е
нисък и рискът от вреди към обществото.
Моля да имате предвид, че УПО не го
освобождава от изтърпяване изцяло на наказанието, тук има изпитателен срок,
който също има превантивен характер, също действа превантивно и на подзащитният
ми му е ясно, че ако не живее нормално извън пределите на затвора той пак ще
попадне там и за по-дълъг период ще трябва да си доизтърпи изцяло и
наказанието.
И на последно място видно и от остатъка
– 8 месеца и 21 дни, г-н съдия, ако Вие не уважите молбата му това означава, че
на подзащитният ми ще бъде отказано въобще да се ползва от института на УПО,
тъй като депозирали сме молбата си на 28.05.2019 г., минава достатъчно дълго
време, докато се изготвят документите от затвора и делото се внесе в съда. С
този остатък, който той има очевидно ще бъде лишен изцяло от възможността да се
ползва от УПО, въпреки доброто си поведение и въпреки всички доказателства,
които е дал в затвора. Нещо повече, всичко, което му се предоставя като
възможност в затвора той го е извършил, да работи, да има добро отношение към
администрацията, към другите лишени от свобода. Всяка една възможност той я е
декларирал, така да се каже, затова ще моля да приемете, че отговаря на
изискванията на закона и да се произнесете със съдебен акт, с който да уважите
молбата ни. Не възразяваме, ако прецените, че е необходимо за остатъка на
неизтърпяната част от присъдата да бъде определена и пробационна мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Аз се придържам към
становището на администрацията на затвора, която е приела, че макар и формално
да е налице първата предпоставка, изискуема по чл. 70, а именно изтърпяване на
повече от ½ от наложеното наказание, то липсват доказателства за втората
кумулативно изискуема предпоставка, а именно данните, че дееца се е поправил и
при него е настъпила окончателно корекционната цел на наказанието. Доводи в
тази насока считам, че могат да се изведат на първо място от плана на
присъдата, в която изрично е посочено, че проблемните зони за настоящото
правонарушение са умението за мислене и е зададен едногодишен срок за корекция
в тази насока. Същият срок не е изтекъл към настоящия момент, поради което,
както правилно отбеляза колегата аз също съм изненадана защо индивидуално
работилите с лишения от свобода са заявили, че са постигнали целите при условие,
че не е изпълнен в цялост плана.
Отделно от изложеното считам, че при
липса на корекции в точките, отразяващи риска за личността и за обществото също
не би могло да се говори за трайно постигнати цели на наказанието. Безспорно в
условията на пенитенциарното заведение осъденият А. проявява необходимото
уважение към затворническата администрация и дължимо поведение, но все пак това
е контролирана среда.
С оглед престъплението, за което е
осъден, размера на наказанието, предвидените в плана на присъдата задачи
считам, че към настоящия момент не може да се говори в пълна мяра за
реализиране целите на наказанието спрямо него, поради което ще помоля съда да
остави без уважение така депозираната молба.
ИНСПЕКТОР Г.: Затворническата администрация също счита,
че е налична първата от предвидените в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки,
касателно наличието на повече от ½ от определеното му наказание
„лишаване от свобода“. Нормата на чл. 70, ал. 1 предвижда в себе си една правна
възможност при определени предпоставки съдът да постанови УПО по отношение на
лица, които са дали категорични и безспорни доказателства за тяхното поправяне
и за които са налични доказателства, визирани в НПК и по-конкретно нормата на
чл. 439 а, ал. 1-3 от НПК. Споделям становището, изразено от прокурора в днешно
съдебно заседание, като ще си позволя само да отворя една скоба също и за сведение
на колегата, който предполагам е много добре запознат, че г-н Т. допреди малко
повече от половин година беше началник на ЗО в Казичене и изключително добре
познава осъденото лице. По отношение на колегата Г. считам, че да се говори за вътрешното
убеждение от обективна и субективна страна на колегите в настоящия случай не е
удачно, тъй като същите са го материализирали в своите съответни становища. Именно
цитираната норма на чл. 439 а, ал. 3 изисква проследяване цялостното поведение
на едно осъдено лице в рамките на пенитенциарното заведение. Да, факт е, че
съобразно нормата на чл. 109 от ЗИНЗС осъденото лице се явява ненаказано към датата
на депозиране на молбата си за УПО, но факта, че същият е извършил нарушение и че
това нарушение, макар и с изтекла давност не го изключва от правния мир.
На следващо място оценката на риска от
рецидив се установява, че същата е свалена с 5 пункта, като както правилно
отрази и прокурорът са отчетени спад в две зони, които обаче не са отразени в
плана на присъдата, които са съвсем различни проблемни зони по отношение на
осъденото лице и в изготвения доклад по отношение на тях не се отличава да има извършена
корекция. Не без значение е обстоятелството, че оценката риска от вреди по
отношение на обществото и към настоящия момент е в средни стойности, която се характеризира
с оглед тежестта и характера на извършеното правонарушение и тази стойност е непроменена
към настоящия момент.
Предвид всички обстоятелства, наред с
това считам, че не следва да бъдат приобщавани и прилагани с оглед нормата на
чл. 70 доказателствата за здравословното състояние, както и на осъденото лице,
така и на неговата майка, тъй като на първо място по отношение на осъденото
лице има редица механизми, визирани в ЗИНЗС и НПК, които да способстват лечението
на същия. Както изразих и по-рано становище, обстоятелствата, касаещи майка му
са били налице и преди постъпването на осъденото лице в затвора.
С оглед горното и изразеното становище
моля да оставите депозираната молба на осъдения без уважение.
АДВ. С. (реплика): На първо място
прокуратурата в пледоарията си заяви, че се придържа към становището на администрацията
на затвора.
Коя администрация? Тази в Казичене,
която пряко наблюдава подзащитния ми и казва, че той се е поправил и че е
изпълнен плана на присъдата, или тази в СЦЗ. Това не се установява. Аз виждам
администрация, която е с положително становище и на следващо място пак заявява
СГП, че правилно след като липсва корекция в точките на риска от рецидив и
риска от вреди да не се уважава молбата. Има корекция на точките. Навсякъде се
сочи, че от 22 точки риск от рецидив са му смъкнати на 17 точки в момента и че
риска от вреди е намалял и е в ниски стойност според разбирането на
администрацията в затвора. В крайна сметка аз не виждам в момента представителя
на затвора защо защитава становището на един човек, който вече не е началник по
принцип и чието становище и на Т., и на П., и на Д.Г. не са мотивирани по
никакъв начин. Не са написали какво е трябвало да направи и какво не е
направил, което му се позволява на него в условията на затвора, за да има
достатъчно доказателства. Не са го написали, защото той е извършил абсолютно
всичко, което му позволяват условията в затвора да извърши, за да покаже, че се
е поправил.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ А.: Съжалявам, че г-н Т.
не е тук в тази зала, за да обясни какво ми е наказанието. С г-н Т. имахме така
да се каже устна уговорка и той ми каза: „Л.няма проблеми, това е….наказвам те,
защото….“ Аз съм си изтърпял наказанието, заличено ми е наказанието и това е
наказание, което е най-лекото наказание от незнание, а не че съм извършил деяние.
Аз не съм извършил деяние, наказанието ми е, че друг подзащитен е идвал при мен
с незаконна вещ. Всичко останало, което те са изискали от мен аз съм го спазил
безусловно през тези две години. Без абсолютно никакви проблеми.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ А.: Моля за предсрочно
освобождаване, господин съдия.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 438 и
следващите от НПК, инициирано по молба на осъдения Л.К.А., ЕГН: **********, с
която моли да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от наложеното му наказание 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД
№ 996/2018 г. на СпНС.
От представените в днешно съдебно
заседание доказателства се установява, че е налице първата предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно осъденият е
изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание 3 години и 6
месеца „лишаване от свобода“.
СЪДЪТ намира, че е налице и втората
предпоставка, визирана в закона, а именно лицето да е дало доказателства за
поправянето си при изпълнение на плана на изтърпяване на присъда.
По делото е представено становище от
инсп. Р.У., в което становище е посочено, че оценката от риска от рецидив е снижена
в ниски стойности - 17 точки при първоначални 22 точки, като риска от сериозни вреди
за обществото също е нисък. В доклад на ИСДВР Г. Митев е посочено, че с
поведението си в затвора, с трудовата си ангажираност и при изпълнение на плана
на присъдата осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне,
както и че плана на присъдата е изпълнен в цялост. Отново е посочено, че
стойността на риска от рецидив е редуцирана от 22 на 17 точки, т.е. - нисък. В
представени становища на Д.Т. и на Д.Г. е посочено, че също е спаднал риска от
рецидив от 22 на 17 точки, но той е бил в средните стойности, / в представения доклад е посочено, че средните
стойности са над 40 точки , а до 40 точки са ниски стойности /, т.е. дори в
тези становища, които са отрицателни, е посочено, че риска от рецидив е в ниски
граници.
Обстоятелството, че осъденият А. е бил
наказван през 2018 г. в случая не следва да се вземе предвид, доколкото това
наказание към датата на подаване на молбата за УПО е с изтекла давност, т.е.
същият се води ненаказван. От друга страна по делото за представени множество
заповеди, с които същият е награждаван, включително с награда „домашен отпуск“.
Предвид гореизложеното СЪДЪТ намира, че
са налице предпоставките на закона за УПО на осъденото лице Л.К.А.. На същия
следва да бъде определен на основание чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно 8 месеца и 21 дни, както и
на същия да бъде наложена пробационна мярка за същия период на основание чл. 42
а, ал. 2, т. 2 от НК, т.е. „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за период от 8 месеца и 21 дни.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА
условно
предсрочно осъденото лице Л.К.А., ЕГН: ********** от изтърпяване на остатъкът
от наложеното му наказание 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 996/2018
г. на СпНС в размер на 8 месеца и 21 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК
ПОСТАНОВЯВА изпитателен срок в размер на 8 месеца и 21 дни.
На основание чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за период от 8 месеца и 21 дни
Определението подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
В случай на жалба и протест да се уведоми
Началника на затвора-София за конвоиране на лицето пред състав на САС.
Протоколът е изготвен в открито съдебно
заседание, което приключи в 14,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: