Решение по дело №5213/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260435
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520105213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                          № 260435

                                 гр.Русе, 25.05.2021 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в проведеното публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

                                                              Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря  Красимира Стоянова  

в присъствието на прокурора ……………………………

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

5213 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В.И.Т. твърди, че на 02.07.2018 г. сключил с насрещната страна писмен договор, по силата на който Държавна опера-Русе, представлявана от Директора, му възложили да подготви сценографията-проекти на декори за музикално-сценичен спектакъл “Бонжур, Мадам Европа“, с планирана премиера на 20.10.2018 г., срещу заплащане на възнаграждение от 4 470 лв.Според т.2 от контракта, в срок до 20.07.2018 г. той, в качеството на изпълнител, трябвало да представи и план-сметка за необходимите материали и средства, както и да проконтролира  процеса на изпълнение.

Сочи, че ответната страна сключила този договор с него, тъй като ищецът бил избран за сценограф от режисьора на постановката-Н.А..

Твърди, че премиерата на спектакъла не се състояла по вина на възложителя.По време на действие на договора обаче ищецът изпълнил по-голямата част от възложената работа в т.2 от контракта-в срок представил на насрещната страна макет на цялостната сценография в мащаб 1:20, изготвил конструктивен чертеж на всички елементи и декори и материалите за изработката им, направил макет и цветен проект на интермедийна завеса в мащаб 1:20, цветни проекти на витражите и кулисите-общо 16 броя.Счита, че това съставлява изпълнение на повече от половината от договорните му задължения. Ответникът отказал да му заплати уговореното възнаграждение.     

Съгласно т.1.2 от договора, при подписване на същия, на ищеца следвало да се даде 50 % от цената или 2 235 лв.Твърди, че това не е направено до настоящия момент.

Сочи, че в изпълнение на възложената работа е провел многобройни срещи с режисьора, на които се уточнявали визията, отделните картини и пространствените решения за спектакъла. Осъществил среща и с ангажирания художник по костюмите /Д.П./.Контактувал с целия екип на ответника, имащ отношение към реализирането на спектакъла.Твърди,че посещавал многократно Операта в гр.Русе, вкл. на свои пътни и квартирни разноски.При провеждане на т.нар. “техническа конференция“ представил на техническите служби на културното учреждение изпълнените от него декори, сценични проекти, пространствени решения, сценични картини и др.Сочи, че на практика почти всички подготвителни действия по представлението са били коректно изпълнени от него, като сценограф.Намира, че ответникът му дължи поне половината от уговореното между тях възнаграждение.Иска Държавна опера-Русе да бъдат осъден ида му заплатят сумата от 2 235 лв. за извършените от него подготовка на сценография и представяне на художествена концепция-проект за декори на музикално сценичен спектакъл “Бонжур,Мадам Европа“ по Договор № 278/ 02.07.2018 г., със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.Търсят се разноски по делото.    

Ответникът Държавна опера-Русе, представлявана от директора Иван Кюркчиев, оспорват иска.Твърди се, че през м.август 2018 г. ищецът е бил в известност, че спектакълът няма да бъде поставен на тяхна сцена.Сочат, че не са приемали изпълнение на никаква работа от насрещната страна, поради което не дължат възнаграждение.Евентуално намират, че такова не се следва на ищеца, тъй като изпълнението на договора е станало невъзможно по обективни причини-не е бил представен готов сценарий на спектакъла, за който да се изработи сценография.Позовават се на чл.1.4 от контракта.Претендират отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Представен е двустранно подписан Договор № 278/02.07.2018 г., с който ДО-Русе възложили на ищеца в срок до 20.07.2018 г. да подготви сценография-проекти на декори за музикално сценичен спектакъл “Бонжур, Мадам Европа“, с насрочена премиера на 20.10.2018 г. в гр.Русе (чл.1).Ответникът се съгласил да заплати за извършената работа общо сумата от 4 470 лв., включваща всички видове заплащания, предварителни и последващи (чл.1.1).Според чл.1.2 от контракта, 50 % от цената следвало да се преведе на същата дата по банкова сметка, ***, а остатъка от вземането-след датата на представлението.

По делото няма спор, че ответникът не е изплатил никаква част от уговорената сума.

В чл.1.4 от договора е казано, че при неизпълнение на поетия с контракта ангажимент, изпълнителят възстановява на възложителя изплатеното възнаграждение.

Според чл.2.1 и чл.2.2, ищецът се задължил да представи в уговорения срок художествената концепция на сценографията, план-сметка за необходимите материали и средства за постановката, както и да проконтролира процеса на изпълнение.

По делото няма спор, че ответната страна сключила процесния договор, тъй като ищецът бил избран за сценограф от св.Н.А. във връзка с направено от последния предложение да постави спектакъл на сцената на ДО-Русе, озаглавен  Бонжур, Мадам Европа”. Няма разногласие по въпроса, че до представление не се стигнало.През м.август 2018 г. ищецът бил известен, че ответникът няма да постави на своя сцена такъв спектакъл.    

Св.Н.А. установява, че през пролетта на 2018 г. директорът на ДО-Русе се свързал с него с молба той да им предложа някакъв материал за работа.Помолил за атрактивно заглавие, което да привлече публиката в салона.Така се спрели на спектакъла “Бонжур, Мадам Европа”, в жанр вариате.Според свидетеля, идеята гравитирала около това как група българи обикаля различни държави из Европа, за да търси късмета си и там се запознават с музикалната култура на тези страни, като накрая стигат до извода, че българското културно наследство не е по-малко значимо.

За този спектакъл Н.А. се свързал първо с ищеца и споделил с него идеите си за представлението.

В ДО-Русе през м.май 2018 г. била проведена техническа конференция, организирана от директора на културната институция.На нея ищецът се срещнал с представители на всички ателиета–дърводелци, железари, театър-майстор  и т.н., в това число със св.П.П., завеждащ постановъчната част, и Т.Т., театър-майстор.Това обстоятелство се потвърждава от последните в съдебно заседание.

Н.А. установява, че на нея среща се обсъждали технически въпроси по изработването на декора.За конкретния спектакъл имало идея на сцената да е поставено едно централно стълбище, а отстрани да има монтирани релсови пътеки, по които да влизат различните картини /в този смисъл са показанията и на другите двама свидетели, без частта, касаеща наличие на стълбище/.След като тогава получил официално своята задача, В.Т. *** и се заел с направата на чертежи за спектакъла.

На Н.А. е известно, че във връзка със спектакъла ищецът е изработил скици, чертежи и картини, които представил на директора на ДО-Русе.От В.Т. свидетелят знае, че е изпращал чрез куриерска фирма на ответника и допълнителни чертежи по проекта.

Н.А. установява, че след подписване на процесния договор между страните имало проведена и втора работна среща в гр.Русе.Тогава със сценографа се обсъждали проблеми свързани с липсата на подходящо железарско ателие в района.От страна на ищеца били представени конструктивни чертежи на всеки един елемент.Те останали при ответника, за да може да се работи по тях, включително да се извърши остойностяване на необходимите материали.Н.А. уточнява, че преди тази втора техническа среща, на него му били показани от сценографа готовите чертежи, скица на конструкция за релсовия път, по който трябвало да се движат пана с витражи - картини към съответните държави.За Холандия били нарисувани мелници, за Франция-части от Айфеловата кула.Имало картини от Германия, Англия.Бил изработени макет от картон. Свидетелят не може да посочи в какъв мащаб е бил изпълнен последният.Не му е известно къде е макетът сега.

Свидетелят установява, че картините, които му били показани от ищеца, били цветни, изпълнени на черно паспарту. Чертежите били направени върху паус или някаква друга хартия.Не си спомня с какво пишещо средство са били изпълнени.Счита, че са били с туш, тъй като с молив става зацапване.Категоричен е, че не са били изпълнени с химикал.

Н.А. сочи, че след второто си посещение в ДО-Русе, ищецът може и да си е взел изготвените за спектакъла проекти. Впоследствие свидетелят е заявил, че ДО-Русе ги върнала на сценографа, когато се разбрало, че спектакълът няма да се състои.

Според Н.А., при проведената втора техническа среща всичко, изготвено от ищеца, било одобрено от директора на ДО-Русе и именно в тази връзка се е стигнало до подписването на процесния договор.Твърди, че тогава Д.Кюркчиев му се обадил по телефона, за да го увери, че работят в насока да се постави спектакъла.

Във връзка с общата им работа по последния, ищецът и свидетелят се срещали многократно в гр.София.За спектакъла била предвидена интермедийна завеса, която да разделя сцената от авансцената,  както и посочените витражи, изобразяващи характерни символи за различните европейски държави, през които преминава пътуващата група.

Свидетелят установява, че в периода 29.07.-06.09.2018 г. бил извън страната.Директорът Кюркчиев се свързал там с него, за да го уведоми, че ДО-Русе няма пари за спектакъла, поради което  реализацията ще се отложи за по-късен момент.

Н.А. сочи, че спектакълът „Бонжур, мадам Европа” не е поставян в друг театър.

Свидетелят пояснява, че не е предавал на ответника своя  сценарий за постановката.Уточнява, че такъв не му е бил искан. Материалът, по който щяло да се работи обаче, Н.А. предал на В.Т..Със съгласие на директора, свидетелят възложил на служителка от операта да направи аранжимент на някой от нещата, които щели да бъдат включени в постановката.Н.А. провел кастинг на изпълнителите.

Свидетелят сочи, че не е виждал изготвена от ищеца план сметка.Според него това било задължение на завеждащия постановичната част при ответника.

Между св.Н.А. и ДО-Русе е воден спор, предмет на гр.дело № 1303/2019 г. по описа на РРС, разгледан от този докладчик по реда на чл.422 от ГПК. С влязло в сила решение искът да бъде установено, че на свидетеля се дължи заплащане на възнаграждение по споразумение с директора на ДО-Русе за дейности по поставяне на русенска сцена на спектакъла “Бонжур, Мадам Европа“, е бил отхвърлен.

В него производство ответникът има направено признание, че е получил от ищеца В.Т., разпитан тогава в качеството на свидетел, проектна цена за декорите в размер на 25 000 лв., което не било по техните финансови възможности. Това ги убедило, че изпълнението на идеята на Н.А. не е рентабилно, поради което се отказали да работят в насока да се постави спектакъл  (л.28 от гр.дело № 1303/2019 г.).

В настоящото дело самият ищец не е посочил този пункт измежду дейностите свършена работа.В съдебно заседание на 17.03.2021 г. представителят на страната е посочил, че при втората техническа среща доверителят му е бил готов с цената на декорите.

Св.Т.Т. установява, че като театър-майстор отговаря за построяването на декорите за даден спектакъл.За да изпълни това свое задължение се нуждае от планове и чертежи, изготвени върху грунд листове, разграфени от режисьора и сценографа на дадена постановка.Свидетелят потвърждава, че на срещата през м.май 2018 г. ищецът донесъл скици, които били предмет на обсъждане във връзка с реализиране на постановката.Поставил се въпросът картините от декора (лицето не помни техния брой) да се движат по релсовите пътища, слизали на сцената, за да обсъдят идеите.Т.Т. сочи, че не му е известно къде след срещата са останали скиците на ищеца.Свидетелят сочи, че той повече не е контактувал с В.Т..Уточнява, че конкретните задачи, свързани с работата му по спектакъла,  трябвало да му бъдат възложени от зам.директора.Сочи, че не е получавал заповеди в този смисъл.Не е получавал и готов грунд лист.Аналогични в тази част са показанията и на св.П.П..

Св.Т.Т. установява, че на проведената техническа среща  лично той се интересувал от скицата на релсовия път.Не обърнал внимание за какво се отнасят останалите чертежи.

Св.П.П. не си спомня да е виждал скици или чертежи на обсъжданите колички и релсови пътища на сцената.Той лично отговарял за декора.Твърди, че не е виждал ищецът да е носил свои материали, свързани с тях.Уточнява, че е възможно да е имало такива сред книжата, предадени му от зам.директора за съхранение след срещата през пролетта на 2018 г. По-късно последният му наредил да ги върне на сценографа.

Ищцовата страна е представила за справка плика, формат А2, с който ответникът на 30.11.2018 г. изпратил оставени при тях книжа от съконтрахента.Като съдържание на пратката е записано “Проект“.

Първоначално св.П.П. е заявил, че връщането на скиците било съгласувано с директора на ДО.В съдебно заседание на 26.04.2021 г. показанията са вече в смисъл, че не искал разрешение за това от прекия си ръководител.Сочи, че към него момент не е бил в известност, че спектакълът няма да се състои, но преценил, че трябва да върне документите на ищеца, защото били негови.Сочи, че не е връщал на В.Т. рисунки, изпълнени във формат А2.

П.П. сочи, че няма спомен дали е виждал картини, изготвени на черно паспарту, но отбелязва, че е възможно да е имало такива.

В съдебно заседание на 17.03.2021 г. от ищцовата страна са били представени за оглед скици на интермедийна завеса /свидетелите Т.Т. и П.П. потвърждават, че на работната среща се дискутирало, че няма да се ползва наличната червена завеса на сцената /, грунд лист, картини с характерни сгради, символизиращи съответната европейска държава, изпълнени и като рисунки, чертежи на декори, на част от тях с надписи, изпълнени с молив, а на друга-с химикал, тетрадка със записки относно подготовка на сценичен декор, рисунки и скица на вещи от реквизита,

Единствената скица, която свидетелите разпознаха да е била показана на срещата през пролетта на 2018 г. е тази, касаеща релсовия път.

При изслушването му от съда по гр.дело № 1303/2019 г. по описа на РРС В.Т. е посочил, че на първата техническа среща е носил макет на декора, който изготвил след предварително проведени разговори със св.Н.А.. Впоследствие си прибрал други разработени от него декори, тъй като не получил пари за труда си.Уточнил е, че ако му е било платено за тях, ще са приложими нормите на ЗАП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:  

          По делото безспорно се установява, че на 02.07.2018 г. между страните е бил подписан процесния договор, имащ за предмет да бъде изготвена от ищеца сценография на музикално-сценичен спектакъл “Бонжур, Мадам Европа” в срок до 20.07.2018 г., срещу което ДО-Русе следвало да му заплати възнаграждение-половината от сумата в деня на подписване на контракта, а остатъка-след датата на премиерата-20.10.18 г.

          Твърденията на В.Топнчаров са, че той е изправна страна по облигационната връзка.Страните не спорят, че възложителят не е престирал уговнореното възнаграждение.

          Според ищеца спектакълът не се състоял по вина на ДО-Русе.Тезата на ответника е, че причината за това била в св.Н.А., който не им представил готов сценарий за постановката, поради което и В.Т. не е имало по какво да работи.

          Събраните в производството доказателства, включително направени изявления на страните по повод друго дело, сочат на малко по-различна фактическа обстановка.Става ясно, че още преди сключването на процесния договор между съконтрахентите се е провела среща, на която била представена идеята на св.Н.А. за бъдещия спектакъл.Към пролетта на 2018 г., както сам е посочил ищецът, той е имал вече изготвен макет на декора.Това обаче е станало не по поръка на ответника, а с оглед поет ангажимент към св.Н.А..Пак на нея среща е имало изготвена със сигурност скица на релсов път, част от идеята за декора.Дали впоследствие последната е претърпяла корекции и подобрения остава неясно по делото.В процесния договор обаче липсва уточнение дали възложителят е поел ангажимент да заплати положен от В.Т. труд преди 02.07.2018 г.Всичко, което евентуално ищецът е изработил до тази дата е било във връзка с неговите взаимоотношения със св.Н.А..

По делото няма спор, че последният не е представил на ответника своя сценарий на постановката.Всички участници в производството са имали някаква обща представа за сюжета на спектакъла, без да навлизат в подробности какво точно ще се представи пред публика.До края на лятото на 2018 г. ответникът преценил, че не разполага с достатъчно финанси да продължи да работи по проекта.   

          В производството бяха представени различни материали по декора на постановката-чертежи, скици, рисунки.Съдът счита, че данните по делото налагат извод, че част от тях са били оставени при възложителя. Безспорно се установява, че на 30.11.2018 г. ответникът е върнал някакви материали на сценографа.Допълнително страната е признала неизгодния за себе си факт, че ищецът им е представил план-сметка за 25 000 лв., каквото задължение той е имал по процесния договор.Съдът обаче намира, че от събраните в производството доказателства не може да стигне до безспорен извод каква част от контракта е била действително изпълнена от В.Т..Последният е показал различни разработки по декора, на които сочи да е автор.Част от тях обаче не е било възможно да са му били върнати в края на 2018 г. (т.е. да са били предадени на ДО), тъй като форматът им е по-голям от представения в заседание плик.В този смисъл съдът не може да направи преценка дали тези материали са били приети от възложителя.При липса на сценарий, за последния не е стоял въпроса дали изработеното отговаря на нуждите на спектакъла, за който е поръчано.В този смисъл не е изпълнен фактическият състав на чл.264 от ЗЗД, т.е. не би моглро да има приемане на работата от изпълнителя.

Извън изложеното, след като ищецът е получил обратно това, което е изработил, попадащо под защитата на Закон за авторското право, то основателно се явява виждането на ответника за липса на полезност от изработеното за ДО-Русе.От една страна ответникът не би могъл да ползва готовия продукт без съгласие на автора.Последният е получил това, което е изработил и е във възможност за бъдеще да го предложи на друга културна институция.В този смисъл не е налице хипотезана чл.267 ал.1 от ЗЗД за получаване на част от уговореното възнаграждение.Ищецът би могъл да получи такова за евентуално направените от него разходи, извършената работа и печалбата, която би могъл да има от изпълненат аработа.Това обаче е извън предмета на този спор.Искът трябв ада се отхвърли.     

          На основание чл.78 ал.2 от ГПК на ответника се следват разноски за производсвтото.

По изложените съображения, съдът

 

                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адв.М.И. ***, срещу Държавна опера-Русе, БУЛСТАТ *********, гр.Русе, пл.”Света Троица” № 7, представлявана от Иван Йосифов Кюркчиев-Директор, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. ***, да му заплатят сумата от 2 235 лв. за извършените от него подготовка на сценография и представяне на художествена концепция-проект за декори на музикално сценичен спектакъл “Бонжур,Мадам Европа“ по Договор № 278/ 02.07.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адв.М.И. ***, да заплати на Държавна опера-Русе, БУЛСТАТ *********, гр.Русе, пл.”Света Троица” № 7, представлявана от Иван Йосифов Кюркчиев-Директор, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. *** лева-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :