Решение по дело №560/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 395
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20235320100560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Карлово, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320100560 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявен от Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**, чрез
ЕАД Е. И., ЕИК: *************, адрес: гр. П., ул. „Б.“ №*, ап. **,
представлявано от Е. Г. И. против „К.“ ЕАД, ЕИК:************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/, ет.*, Бизнес
център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С. Я. и „А. Т.“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В.“ *** /сграда „*“/ Бизнес център „Б.“, представлявано от управителя И. М.
Ш..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави, Договор за
потребителски кредит № 2648196/01.10.2022 г., сключен между него и „К.“
ЕАД, както и Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2022 г.,
сключен между него и „А. Т.“ ЕООД. Претендира разноски.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е
сключил, като заемополучател, с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит
№ 2648196/01.10.2022 г., а във връзка със заемното правоотношение –
Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2022 г. с А. Т.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е сключен в нарушение на закона - чл.
11, ал.1, т. 9, т.10, т.11 и т. 20 от ЗПК, по съображения подробно изложени в
1
искова молба. Сочи, че възнаграждението което се задължил да плати по
договора за предоставяне на поръчителство е общ разход по кредита, който не
е обявен. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
кредиторът не е включил в договорения ГПР от 34,49 % разходите, които
следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата -
поръчител. Поддържа, че договарянето кредитополучателят да заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗПК. Доколкото договорът за поръчителство е с акцесорен
характер, той не породил действие, предвид нищожността на кредитната
сделка.
Ответникът „К.“ ЕАД, чрез ст. юрк. Е. В. е подал отговор на
исковата молба. Не спори, че между дружеството и ищеца е сключен Договор
за потребителски кредит № 2648196/01.10.2022 г., за сумата от 1002,57 лева,
при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 30,00 % и годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 34,49%. Не оспорва твърдението на ищеца, че
сумата от 1002,57 лева (главница по договора за кредит) е усвоена от ищеца.
Счита, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание
съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на насрещната
страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Оспорва твърдението, че вземанията на „А. Т.“ ЕООД е следвало са се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че
дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което
изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията
изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноските по делото. Предявява насрещен иск, който моли да бъде
осъден Д. Т. Б. да заплати на „К.“ ЕАД сумата от 459,92 лева – задължения за
главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2648196 /01.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
2
В условията на евентуалност и в случай, че искът на Д. Т. Б. против
„К.“ ЕАД бъде уважен, на основание чл. 23 ЗПК, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 800,57 лева,
представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за
потребителски кредит № 2648196/01.10.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на насрещната искова претенция –
18.05.2023 г., до окончателното погасяване на задължението.
Претендират се разноските по делото.
В насрещната искова молба се твърди, че между „К.“ ЕАД и Д. Т. Б.
е сключен Договор за потребителски кредит № 2648196/01.10.2022 г., за
сумата от 1002,57 лева, от които 950,00 лв. са главница за потребителски
цели, получена в брой от кредитополучателя на каса на EasyPay, а 52,57 лв. са
целево използвана главница, с която е заплатена от името и за сметка на
кредитополучателя застрахователна премия по сключена от Д. Б. застраховка
във връзка с кредита. Твърди се, че договорът е сключен при ГЛП от 30,00 %
и ГПР в размер на 34,49 %. Крайният срок за връщане на заема бил
20.07.2023г., видно от Приложение № 1 към Договора за потребителски
кредит, съдържащо погасителен план. Към 17.05.2023 г. (датата на изготвяне
на насрещната искова молба) падежирали 7 вноски по Договора за кредит за
периода от 20.10.2022г. до 20.04.2023г. в общ размер на 790,42 лв., от които
661,92 лева – главница и 128,50 лева – договорна възнаградителна лихва.
Кредитополучателят направил едно плащане на 17.11.2022г. в размер на
202,00 лв. В случай, че плащането бъде разпределено за погасяване
единствено на падежиралата до 17.05.2022 г. главница в размер на 661,92 лв.,
било налице непогасен и изискуем поради настъпил падеж остатък от 459,92
лв., представляващ сбор от остатък от главница по месечна погасителна
вноска №3 от 20.12.2022г. в размер на 59,74 лв. и месечни погасителни
вноски за главница от №4 до №7 с период от 20.01.2023г. до 20.04.2023г. в
общ размер на 400.18 лв. Поради неизпълнението на основното договорно
задължение, лицето било търсено многократно с цел извънсъдебно уреждане
на отношенията, чрез сключване на споразумение за доброволно уреждане и
изплащане на задълженията и избягване на предприемане на съдебно
производство. Въпреки положените усилия, ответникът отказвал да изпълни,
поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия
насрещен иск.
С отговора на насрещната исковата молба ответникът, чрез адв. Е.
И. оспорва насрещния иск. Не отрича сключването на процесния договор за
кредит и усвояването на сумата по кредита. Счита, че не дължи плащане,
поради нищожност на договора на основанията, изложени в исковата молба –
поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради
3
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. При условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи
предявения главен иск в размер на 459,92 лева, респективно предявения
евентуален иск в размер на 800,57 лева за основателен, прави възражение за
прихващане между главницата по кредита в размер на 800,57 лева със сумата
от 920,19 лева, представляваща получена в периода от 01.10.2022г. до
27.06.2023г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни
договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 320,19 лева и
възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните
вноски в размер на 600,00 лева.
Ответникът по първоначалния иск „А. Т.“ ЕООД, чрез ст. юрк. В. М.
- С. не оспорва, че между дружеството и ищеца Д. Т. Б. е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 01.10.2022 г. Счита че предявеният срещу
„А. Т.“ ЕООД иск е недопустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва всички
твърдения на ищеца, относно сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, относно размера на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство и всички относими към основанието на иска срещу „А. Т.“
ЕООД факти. Твърди, че обезпечението, в това число предоставянето на
поръчител по договора за кредит в лицето на „А. Т.“ ЕООД е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя, като
възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР.
Посочва, че възнаграждението на поръчителя „А. Т.“ ЕООД по бъдещия
договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на
договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноските по делото.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни
и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 01.10.2022 г., между „К.“ ЕАД и Д. Т. Б. е
сключен Договор за потребителски кредит № 2648196 /л.10 по делото/, по
силата на който „К.“ ЕАД се задължава да предостави на ищеца
4
потребителски кредит в размер на 1002.57 лв., при условия посочени в
договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В
чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит№ 2648196 е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай
че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение
на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на
обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и видовете обезпечения, които
кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция,
ако той не представи обезпечение, изразяваща се в неодобряване на
заявлението от „К.“ ЕАД и непораждане на действие на договора между „К.“
ЕАД и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е
14 дни от подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено, че
задължението се погасява съгласно Приложение № 1 – Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по
Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит в размер на
1002.57 лева за срок от 10 месеца, лихвен процент по кредита от 30,00 %,
годишен процент на разходите /ГПР/ от 34,49 % и общ размер на плащанията
от 1148,26 лв.
На същата дата – 01.10.2022 г., е сключен и договор за предоставяне
на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД и Д. Т. Б. /л.75/, в който е посочено, че
„К.“ ЕАД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски
кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя
под формата на поръчителство Съгласно договора, поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, за да отговаря пред
дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения /чл.1, ал.1/ по договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението му а именно – връщане на
предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички дължими
разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане
на забава при просрочие на плащанията по договора /чл.2, ал.1/. Предвидено
е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно –
704,34 лв., дължимо 10 вноски за целия период на действие на договора за
кредит. В чл.8, ал. 5 от Договора за поръчителство е предвидено „К.“ ЕАД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„К.“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор,
5
с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя,
тоест най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо
се това по договора за потребителски кредит се определя като вторично и
погасявано последно по време, за сметка на възнаграждението на поръчителя,
като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „К.“ ЕАД.
Съдържанието на Договор № 2648196/01.10.2022 г. безусловно
налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2
ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на
ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да
бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните.
И кредиторът, и поъчителят са посочили в отговорите си, че
възнаграждението не е включено при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19,
6
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което
общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
разходи. В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3.
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инстР.т, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други
разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. Съгласно чл.4, ал.1 от процесния Договор за потребителски
кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане
на кредита, че ще предостави обезпечение посредством сключване на договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок
до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно
чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението,
като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока,
договорът не поражда действие между страните. От така постигнатите
уговорки между страните следва, че предоставянето на обезпечение на
кредита от длъжника му дава „привилегия“ досежно срочността на одобрение
на заявлението за отпускане на кредит, а неизпълнение в срок на поетото
задължение за сключване на договора за предоставяне на поръчителство с
одобреното от кредитора ЮЛ влече след себе си отказ за предоставяне на
заемната сума. От друга страна, ако длъжникът избере да не обезпечи
вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то той бива
7
поставен в ситуация да чака разглеждане на заявлението му за отпускане на
„бърз кредит“ в рамките на 14 дни, като при липса на воля от кредитора в този
срок, то ще се счита, че заемът не е отпуснат. Така уговорените клаузи
създават абсолютна неяснота и несигурност за кредитополучателя, който
предпочете да не предостави обезпечение. По отношение на ищеца, който е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, възниква
допълнително парично задължение – заплащане на възнаграждение. Съгласно
чл. 8, ал.1 и ал.4 от договора предоставяне на поръчителство потребителят
заплаща възнаграждение по един от следните начини: 1)по банкова сметка на
поръчителя /която не е посочена/ и 2) по банкова сметка на „К.“ ЕАД /описана
в договора/ или по начините, установени в договора за потребителски кредит,
за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към този договор, възнаграждението се
заплаща на месечни вноски за периода на действие на договора, на датата на
падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план.
Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се
включи в размера на ГПР. В посочения в договора за кредит ГПР не е
включен размерът на плащането по договора за предоставяне на
поръчителство, така че в процесния случай е налице разминаване между
посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което
представлява нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща
до неговата недействителност.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
нееквивалентност на престациите и оттук – накърняване на добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Това
е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
кредитополучателят не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето
вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване
за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния
заем. Кредитополучателят е поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с „А. Т.“ ЕООД, което
лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „А. Т.“ ЕООД
се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за кредит, видно от текста на
8
сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство. Основен
принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване,
каквато се констатира да е налице в случая с оглед на което договорът за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
от Д. Т. Б. искове са основателни и следва да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит №
2648196/01.10.2022 г., е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че посоченият в Договора ГПР не
съответства на действителния ГПР, а договор за предоставяне на
поръчителство от 01.10.2022 г. е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави.
Ответникът „К.“ ЕАД е предявил срещу ищеца насрещен осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Претендира се заплащане на сума в общ размер от 459,92 лева – задължения
за главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит
№ 2648196 /01.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
В случай, че искът на Д. Т. Б. против „К.“ ЕАД бъде уважен
/условие, което е налице/, „К.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 800,57 лева, представляваща
чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит
№ 2648196/01.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че размерът на предоставената от „К.“
ЕАД главница по Договор за потребителски кредит № 2648196/01.10.2022 г. е
в размер на 950.00 лв. В сумата 1002.57 лв. посочена в погасителния план се
включват 950.00 лв. – главница и 52.57 лв. – Застраховка по Договор за
потребителски кредит № 2648196/01.10.2022 г. с „Е. Ж.“ ЕАД. По договора е
направено едно плащане – на 17.11.2022 г., в размер на 202.00 лв. С
направеното плащане са покрити: главница – 84.49 лв.; лихва – 25.06 лв.;
наказателна лихва за забава – 0.84 лв.; вноска по договор за предоставяне на
поръчителство, администрирана към гаранта „А. Т.“ ЕООД – 76.61 лв.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, какъвто е настоящия случай, съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение направеното с отговора на
9
насрещния иск възражение за прихващане е частично основателно, а
насрещният иск се явява доказан и основателен до размер главница от 748,00
лева. До пълния претендиран размер от 800,57 лева, както и за законната
лихва, насрещният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. Б. се полагат разноски за
уважените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД – 50.00 лева за заплатена държавна такса
и 250.00 лева за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ или общо 300.00
лева. Същите следва да се заплатят поравно от всеки от двамата ответници.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., всяко от ответните дружества следва да бъде осъдено да заплати на
адв. Е. И. адвокатско възнаграждение изчислено по реда на Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая минималното възнаграждение по иска срещу „К.“ ЕАД е 480.30 лева с
ДДС /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/, а по иска срещу „А. Т.“ ЕООД – 480.00
лева с ДДС /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата/.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за
основателни възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от адв. И. в размер на 1440.00 лева. Неоснователни обаче се
явяват доводите за неговата недължимост. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА,
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават. Ако противната страна твърди, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице
и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне
на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения,
различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в
подкрепа на това свое твърдение. Тоест, в настоящият случай ответникът е
този, който следва да опровергае твърдението на ищеца, че е материално
затруднено лице, което обаче не е сторено /вж. Определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., Определение № 163 от
13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о. и др./.
Насрещният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е частично уважен, поради което
10
на осн. чл.78, ал.1 на „К.“ ЕАД следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от иска или 569.94 лева от общо сторени разноски в размер на
610.00 лева за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
По компенсация с разноските по първоначалния иск, Д. Б. дължи на
„К.“ ЕАД деловодни разноски в размер на 460.00 лева.
На осн. чл.78, ал.3, с оглед цената на насрещния иск, в полза на адв.
Е. И. следва да се присъдят разноски за процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съразмерно с отхвърлената част от иска или 31.52 лева от
общо полагащи се 480,00 лева, с ДДС.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД
сключения между Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №** и
„К.“ ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В.“ *** /сграда „*“/, ет.*, Бизнес център „Б.“, представлявано от
изпълнителния директор С. Я., Договор за потребителски кредит №
2648196/01.10.2022 г., поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД
сключения между Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №** и
„А. Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ *** /сграда „*“/ Бизнес център „Б.“, представлявано от управителя
И. М. Ш., Договор за поръчителство от 01.10.2022 г., поради накърняване на
добрите нрави.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**
да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК:*************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/, ет.*, Бизнес център „Б.“,
представлявано от изпълнителния директор С. Я. сумата от 748.00 лева –
непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
2648196/01.10.2022 г., КАТО до пълния претендиран размер от 800.57 лева,
както и законната лихва върху главницата за периода от депозирането на
насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**
да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/, ет.*, Бизнес център „Б.“,
11
представлявано от изпълнителния директор С. Я., сумата от 460.00 лева –
разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/ Бизнес център „Б.“,
представлявано от управителя И. М. Ш. да заплати на Д. Т. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**, сумата от 150.00 лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/, ет.*, Бизнес център „Б.“,
представлявано от изпълнителния директор С. Я. да заплати на ЕАД Е. И.,
ЕИК: *************, адрес: гр. П., ул. Б. №*, ап. **, представлявано от Е. Г.
И., сумата от общо 511,82 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, от които 480.30 лева за
процесуално представителство по първоначалния иск и 31.52 лева по
насрещния иск.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „*“/ Бизнес център „Б.“,
представлявано от управителя И. М. Ш. да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК:
*************, адрес: гр. П., ул. Б. №*, ап. **, представлявано от Е. Г. И.,
сумата от общо 480.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12