Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 05.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Елеонора
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11414 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен
е иск от И. М. Р., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. П.В. *** с правно основание чл. 226 от КЗ
(отм.) за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в
резултат на ПТП на 09.12.2015 г. в размер на сумата от 50 100 лв./след
допуснато увеличение по чл.214,ал.1 ГПК/,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на деликта - 09.12.2015
г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Чрез своя процесуален представител
ищецът поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които търпи
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“ с
рег.№ СА7776ТТ, управляван от А.П.С.,за който автомобил е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Моли съда да уважи предявения иск, тъй
като е основателен и доказан, ведно със законните последици-разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, гр. София,
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, тъй като по делото не е доказано
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на А.П.С.,а напротив
твърди,че процесното ПТП е настъпило изцяло
поради виновно поведение от страна на ищеца като водач на лек автомобил „Тойота“. Евентуално прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият е бил без поставен
предпазен колан и се е движил с несъобразена скорост. Претендира разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представените с исковата молба справка в базата данни на Гаранционен фонд и
предвид отразеното в Констативен протокол № К-1026 се установява, че към
момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил „БМВ“ с рег.№ *******е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество
по застрахователна полица № BG/02/115001641276,
със срок на валидност от 21.06.2015 г. до 20.06.2016 г..
От Констативен
протокол за ПТП № К-1026/09.12.2015 г., Протокол за оглед на местопроизшествие
от същата дата с План-схема на ПТП и Албум- със снимков материал от
местопроизшествието и схема за организация на движението на кръстовището
образувано от бул. „Цар Борис ІІІ ” и ул. „Бойница ” се установява, че 09.12.2016 г. около 8:20 ч. в гр. София на кръстовището образувано
от бул. „Цар Борис ІІІ ” и ул. „Бойница ” е настъпило ПТП между управлявания от А.П.С. лек автомобил БМВ, per. № *******и движещия
се по пътя с предимство - бул. „Цар
Борис ІІІ ” в посока към Владая лек автомобил Тойота Авенсис с per. № *******управляван
от ищеца И. М. Р.. Водачът на лекия автомобил БМВ не е пропуснала движещия са направо по път с предимство лек автомобил Тойота
Авенсис и при опит да извърши маневра „ляв завой“ е предизвикала ПТП, при което
по непредпазливост е причинила на ищеца закрито
счупване на дисталната част на тибията.
От приетата КСМАТЕ
се установява,че в следствие на произшествието ищецът е получил счупване на дисталната част на дясната
голямопищялна кост /тип пилон/, вътреставно и закрито. Контузии и охлузвания в
областта на дясната подбедрица. Засегната е предната дистална част на костта с
фрактурна линия започваща от средната част на ставното лице, преминаваща през
метафизата напред и завършваща в предния кортекс. Счупването е закрито и
неразместено. Зарастването е настъпило в срок от 100-120 дни в добра анатомична
позиция. Функционалното възстановяване е проведено без усложнение и основните
активни движения в ставата са възможни в пълен обем. Към момента на прегледа
крайникът е възстановен добре.
От
заключението в неговата автотехническа част установява , че процесното ПТП е
настъпило следствие на непропускане на движещият се по пътя с предимство автомобил
Тойота от страна на водачката на лек автомобил БМВ, т.е. причините за
настъпване на процесното ПТП имат субективен характер. Непосредствено преди
удара скоростта на лек автомобил Тойота е би около 51 км.ч., а тази на БМВ
около 26 км.ч. При тези скорости и при видимост от 29 м. ударът е бил
непредотвратим.
Според
общото мнение и на двамата експерти пострадалият е бил с поставен предпазен
колан,тъй като единственото увреждане е счупването на глезена, което
междувпрочем би могло да настъпи и при липса на поставен предпазен колан.
Свидетелят
В.Г., /съжителстваща с ищеца/, установява с показанията си, че след ПТП го е
видяла в МВР болницата, той изпитвал силни болки и изглеждал много зле,глезена
му бил гипсиран. След изписването от болницата с месеци не можел да се обслужва
пълноценно тай като 45 дни имал гипсова имобилизация на крака,след това 30 дни
шина, а след това около 2 месеца се придвижвал с патерица.И понастоящем изпитва
болки на счупеното място при промяна на времето и при натоварване.
От
показанията на св.Ю.П.се установява,че на процесното кръстовище,което е Т
образно има светофар. Булеварда е означен със знаци,че е път с предимство,а
страничните улички има знаци стоп или пресичане на път с предимство.
От
показанията на св. А.П.С. /делинквент/се
установява,че ударът е настъпил при опит от нейна страна да излезе от ул.
„Бойница ” и да направи ляв завой на булеварда в посока центъра на града. Според
свидетелката на кръстовището не е имало никакви вертикални пътни знаци,но пък е
имало прекъсната линия на хоризонталната маркировка,което й давало възможност
за ляв завой.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установи
се, че е налице непозволено увреждане - А.П.С.
при управление на лек автомобил БМВ е нарушила чл. 50, ал.1 от ЗДвП- на
кръстовището, на което единият път е с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат тези, които се движат по пътя
с предимство.
Относно
регулирането на кръстовището съдът възприема представената по делото схема на
организация на движението на кръстовището, от която е видно, че пострадалия се
е движил по булеварда, който е бил с предимство,а за делинквента е имало знак
Б2- Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство. Факт е,че в огледния протокол
не е посочено наличието на пътни знаци в района, както и наличието на
прекъсната линия разделяща платната за движение в различни посоки. Факт е също,че
св.С. спомената само за липсата на знаци,но е категорична,че на мястото е имало
прекъсната линия позволяващ левия й завой.
Съдът
намира,че нарочната схема за организацията на движението е меродавния документ
установяващ наличието на вертикална и хоризонтална маркировка към датата на
ПТП-то и въпреки разминаванията с огледния протокол и показанията на
делинквента и св.П.следва да се приеме за най-достоверния източник на
информация за фактическата обстановка на кръстовището.
Доказано
е наличието на причинени на ищеца телесни увреждания, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия
автомобил БМВ.
Предвид
изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.
Установено
е, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е
бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
при ответното застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД, гр. София.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени и имуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛЕН.
По
отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
взе предвид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки
и страдания в началния период след злополуката около две седмици и впоследствие
неудобства и по-леки болки в продължение на 6 месеца, невъзможността за
самостоятелно придвижване и нуждата от чужда помощ за един доста продължителен
период от време, в който ищецът е бил принуден да разчита на друг, за да
извършва голяма част от ежедневните си дейности. Съобрази също така, че
обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите условия в
страната и да служи единствено за репариране на причинените болки и страдания,
поради което прие, че справедливият му размер е от 35 000 лв. и в този
размер ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане като в останалата
част до 50100 лв. претенцията е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Направеното
от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира за неоснователно,
поради следните съображения: Наличието или липса на предпазен колан е без
значение,тъй като няма претенции за обезщетяване на вреди от увреждания в
областта на главата. Не се доказа ,че скоростта на движение на лек автомобил
Тойота е била несъобразена,а дори да е била малко над допустимата за конкретния
пътен участък не е била в причинна връзка с настъпване на катастрофата,тъй като
опасната зона е била около 34 м.,а отстоянието при което водачът е забелязал
излизащото от уличката БМВ около 29 м.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на адв. П.В. на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 1580 лв.,на самия ищец сумата от 210 лв. разноски
по делото ,а по сметка на СГС държавна такса от 1400 лв.
Ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 69 лв. деловодни разноски и сумата от 750
лв. адвокатско възнаграждение съобразно
с отхвърлената част от иска и предвид възражението за прекомерност.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК******, с адрес: гр. София, ул. „************да заплати на И. М. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. П.В., със съдебен адрес:***, офис 426 на основание чл.226,ал.1 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД сумата в размер на 35 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 09.12.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2015 г. до окончателното й изплащате и разноски по
делото в размер на 210 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 50 100 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД, гр. София ЕИК******да заплати на адв.
П.В.
на основание чл. 38 от ЗА сумата от 1580 лв., а по сметка на СГС държавна такса
от 1400 лв.
ОСЪЖДА И. М. Р., ЕГН ********** *** ЕИК******сумата
от 69 лв. деловодни разноски и сумата от 750 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: