Решение по дело №3128/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Т., против решение № 1840/13.11.2023г., постановено по АНД № 3755/2023г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-6207-000436/29.05.2023г., издадено от началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, за наложено на Н.Г.А. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание – „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

Касаторът счита, че решението за неправилно и необосновано. Намира, че деянието е несъставомерно предвид постановеното Тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд. Счита, че е налице нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, но не и на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвид установените факти по делото – управление на МПС извън пътищата, отворени за ползване. Касаторът твърди, че в мотивите си съдът е приел различни фактически положения от тези които са отразени в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура Пловдив, тъй като претендира явно малозначителност на деянието. По тези и подробно изложени в жалбата съображения претендира отмяна на постановеното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка приемайки за установено следното:

На 20.03.2023г. около 11.12ч А. управлявал в с.Граф Игнатиево автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** негова собственост, като се движел по ул.Черно море като близо до изхода за с.Динк бил спрян за проверка от полицейски автопатрул. При извършената проверка било установено, че автомобилът на жалбоподателя бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На Ето защо съставил срещу него АУАН № GA 866398 от същата дата за управление на МПС без регистрация по надлежен ред.

За да потвърди издаденото наказателно постановление съдът е приел за правилно ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Приел е, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата регламентирана в ЗАНН. Установени са всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Съдът е изложил подробни мотиви относно възражението, касаещо съобщаването на служебно прекратена регистрация на автомобила, като е приел, че такова съобщаване не се изисква от приложимата норма, а освен това прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на административнонаказващия орган.

Съдът е приел за неоснователно възражението в жалбата, че в процесния участък нямало път отворен за обществено ползване, а водачът се движел по селската мера. Съдът се е позовал както на съставения АУАН, така и на събраните по делото гласни доказателства, като е приел, че при проверката автомобилът е бил спрян на ул.Черно море в населеното място, още повече, че таблетът, с който си служел полицаят при проверката, показвал местоположението на патрула.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като нарушена е посочена нормата на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. Според тази норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определени за това места.

Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Тази норма /за разлика от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/ не предвижда нормативно закрепено задължение органите да уведомяват собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. Това е така, защото настъпването по силата на закона на прекратяване на регистрацията произтича от неизпълнение на задължението на собственика да регистрира в двумесечен срок от придобиването пътното превозно средство, т.е. не изпълнението на това задължение от страна на собственика води като последица до прекратяването на регистрацията. Субект на процесното нарушение може да бъде само собственикът на автомобила, тъй като задължението да го регистрира е само на собственика. Затова именно неизпълнението на това задължение е факт, който се знае от собственика, но не и от други лица. Ето защо на собственика се вменява задължението да познава последиците от неизпълнението на това си задължение. В този смисъл е неоснователно позоваването от страна на касатора на Тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд, касаещо приложението на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По отношение на твърденията в касационната жалба, че деянието е несъставомерно, тъй като автомобилът не се е намирал на път за обществено ползване, настоящата касационна инстанция препраща към изводите на въззивната инстанция като подробни и изчерпателни относно събраните по делото доказателства в тази насока. Събрани са доказателства, от които може да се направи извод за мястото на нарушението, а от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборят.

Не се споделят от настоящата инстанция и възраженията на касатора за неправилна квалификация на нарушението, тъй като нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП е нарушение на друго по вид задължение на собственика, а именно като собственик на придобито регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В случая съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, а автомобилът на жалбоподателя не е бил регистриран след извършената покупка от 04.10.2022 г. на името на новия собственик, макар и с физически налични върху него регистрационни табели, тъй като служебно е била прекратена регистрацията му на 07.12.2022 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Относно възраженията за маловажност на деянието, като се позовава и на отказа да се образува досъдебно производство, съдът намира, че в случая са налице две независими производства. Административно наказващият орган разполага с правомощията да прецени дали действително е налице извършено административно нарушение, при какви обстоятелства е извършено същото и каква е правната квалификация на деянието. Районният съд също правилно посочва в решението си, че макар деянието да не съставлява престъпление поради липса на обществена опасност, изискуема по НК, то покрива състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а в случая обществената опасност е типична за този вид нарушения.

От изложеното до тук следва, че, като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а ответната страна не прави искане за присъждане на разноски.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХIV състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1840/13.11.2023г., постановено по АНД № 3755/2023г. на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: