Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 27.07.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на дванадесети юли
две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 54 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Д.Я.Д., ЕГН********** ***, подадена чрез процесуалния му
представител а.. Р.С. ***, против Решение № 94/21.04.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 951 по
описа на съда за 2021 г., с което е изменено НП № 7519/01.12.2021 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ-София,
като така наложения на основание чл.53, ал.1,т.2 от ЗП, за нарушение на чл.26,
ал.2,т.1,б „а“ от ЗП, размер на наказанието „глоба“ е намален от 2000 лв. на
1000 лева.
С касационната жалба въззивното
решение се обжалва в потвърдителната му част. В същата от така изложените
доводи се извлича, че като касационно основание се навежда неправилно
приложение на материалния закон. Излага се становище, че при издаване на АУАН и
НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Моли се
оспореното решение в потвърдителната му част да бъде отменено като незаконосъобразно,
като се постанови друго, с което да отмени
обжалваното НП. Претендират се разноски в двете инстанции.
В съдебно заседание касатора,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е становище
от процесуалния му представител, с което касационната жалба се поддържа на
изложените в нея основания. Излагат се доводи, обосноваващи липса на посочване
от страна на наказващия орган на обстоятелството- къде е направено измерването.
Ответната страна – АПИ-София
се представлява от юрисконсулт Ст., която счита жалбата за неоснователна. Излага
доводи, обосноваващи доказаност на описаната в НП фактическа обстановка и
правилно приложение, както на процесуалния, така и на материалния закон при
издаване на НП. Моли се оспореното решение да бъде оставено в сила като
законосъобразно. По касационната жалба е представен и писмен отговор от
Директора ОПУ-Търговище.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Намира, че
не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Излага доводи,
обосноваващи, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва
да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав
на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
поради което приема жалбата за допустима.
Разгледана по същество
на основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на
делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 09.11.2021 г., в 12.10 часа,
на път II-51, км.71 – преди с. Дралфа, общ. Търговище, контролни органи на АПИ
спрели за проверка управляваното от Д.Я.Д. съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „Волво“, модел „ФХ“ с
рег.№ ... и полуремарке с 3 оси с рег.№ СТ1711ЕМ, което се движело в посока гр.
Бяла, превозвайки багер. При извършената проверка и измерване с техническо
средство ролетка № 1303/18/5м. било констатирано, че ППС е с обща ширина 2.90м.
при максимално допустима широчина от 2.55 м., като водачът не разполагал с
разрешение за движение на извънгабаритен товар, издадено от администрацията,
управляваща пътя. За констатираното на Д.Я.Д. бил съставен АУАН № 8130/09.11.2021 г. за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от гл. инспектор в Дирекция
„АРОК“ в АПИ. В срока по чл.44 от ЗАНН от
страна на Д. са подадени писмени
възражения срещу акта. Приемайки възраженията за неоснователни Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ-София е
издал №
7519/01.12.2021 г., с което на Д.Я.Д., ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2
от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
При
така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че в хода на
производството по ангажиране отговорността на Д.Я.Д. за извършеното от него
административно нарушение, както при съставяне на АУАН, така и на атакуваното
НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че
с оглед на приложените по делото Заповеди № РД-11-1267/17.10.2019 г. и №
РД-11-1232/28.10.2021 г. на председателя на УС на АПИ и разпоредбата на чл.56,
ал.1 и ал.3, т.1 от ЗП, както акта, така и НП са издадени от компетентни
органи, като същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Районният съд е приел също така, че е налице и яснота относно елементите на описаното
в НП административно нарушение, като не е налице противоречие между описанието
на нарушението в АУАН и това в НП. Районният съд е извел извод за доказаност на описаната в НП фактическа
обстановка от така събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
приел, че от показанията на разпитаните свидетели се доказва, че измерената
обща широчина на процесното ППС е била 2.90 м., при максимално допустима от
2.55 м., а самото измерване било извършено с надлежно техническо средство. С
оглед на това съдът е приел, че ППС е било извънгабаритно по широчина по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, във вр. с чл.2 от този
нормативен акт. Изложено е, че съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специално ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/, а Д.
е управлявал процесното ППС без да разполага с такова, с оглед на което същият
в случая се явява субект на нарушение по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Районният съд
е извел извод, че Д. правилно е
санкциониран по реда на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, но че размерът на глобата е
неправилно определен, доколкото в НП липсват мотиви, обосноваващи по-висок
размер. Съдът е приел, че размерът на санкцията следва да бъде определен в
размер на минимално предвидения в закона минимум от 1000 лв., с което биха се
постигнали целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
На основание така направените фактически
констатации и правни изводи въззивният съд е
изменил обжалваното НП, като е намалил така наложения размер на административно наказание „глоба“ от 2000 лв.
на 1000 лв.
Настоящият съд, в рамките на касационната
проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Изводите
на въззивния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на АУАН и на НП, опорочаващи тяхната законосъобразност, изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Налице е яснота относно всички елементи от
фактическия състав на административното нарушение, което се вменява на касатора
и правото му на защита по никакъв начин не е нарушено.
Не
може да бъде споделено и оплакването в жалбата, че Районният съд се е произнесъл
по повдигнатия спор при неизяснена в достатъчна степен фактическа обстановка,
което от своя страна да е опорочило въззивното производство, посредством
допуснато съществено процесуално нарушение. Както е посочил и първоинстанционният
съд, съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки ППС.
Относно преценката в случая дали става дума за извънгабаритно ППС следва да се
съобрази легалната дефиниция по чл.2 от Наредбата, също посочена от съда, според
която „Извънгабаритни са тези ППС
или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям
от стойностите по чл.5.“
В чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че допустимите максимални размери за широчина на всички ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са 2.55 м., с изключение
на превозните средства по б.“б“ - хладилно или надстройки на изотермични
превозни средства или изотермични контейнери или сменяеми каросерии,
транспортирани с превозни средства /2.60 м./. От посоченото е видно, че
процесното ППС попада именно в хипотезата на чл.2, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 от
Наредбата, като ирелевантно е оплакването на касатора, че не може да се
установи къде точно по ППС е установен размер от 2.90 м., доколкото изрично
законодателя е приел, че ППС е извънгабаритно тогава, когато с или без товар
широчината му е над определена стойност. Безспорно е и обстоятелството, че
самото измерване в случая е направено с годно техническо средство, като водачът
е присъствал в момента на проверката, съгласил се е с така направената
констатация и е подписал АУАН без възражения, без да оспори начина или
установения размер на измерването. Безспорно установено е и обстоятелството, че
нарушителят е управлявал така констатираното извънгабаритно ППС без съответно
разрешение или квитанция за платена пътна такса.
Изводите на въззивния съд, че при така събраните
по делото писмени и гласни доказателства, елементите от състава на описаното в
НП административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна се явяват доказани по несъмнен начин изцяло се
споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че на основание
чл.221, ал.2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд не следва да се
преповтарят.
При извършената служебна проверка за съответствие
на оспореното решение със закона не се констатира неправилно приложение на
материалния закон. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, във връзка с чл.37,
ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и подведено по
административнонаказателната разпоредба на чл.53, ал.1,т.2 от ЗП. С
оглед обществените отношения, обект на охрана от нормите на ЗП и предвид на
това, че нарушението е типично за вида си, като не са налице обстоятелства
разкриващи по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид, касационният съд приема, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В
хода на съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени процесуалните правила при събирането на
доказателствата и не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Не бяха
констатирани и допуснати от Районният съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По
изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 94/21.04.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено
по НАХД № 951/2021 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.