РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5694/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба, предявена от Н.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Н.С.В. твърди, че на 21.02.2017
г., около 23.00 часа, в гр. Русе, път ІІ-21, на км.1.5 в посока Дунав мост,В.С.В.,
при управление на лек автомобил “Мерцедес
300 SEL“, с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по
пътищата, в резултат на
което станал
причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с спрелия
в дясната пътна лента товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. №********.
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било
образувано досъдебно производство № 380/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Банско, пр. пр. № 103/2017 г. по описа на РП – гр. Русе, което с
постановление било прекратено.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП, е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес 300
SEL“, с peг. № ********. В резултат на описаното ПТП, на ищеца били причинени следните увреждания: Политравма;
Контузия на торса и абдоминалната област; Контузия на главата; Фрактура на
дясна ключица; Фрактура на лява ябълчна кост; Фрактура на долната челюст;
Девияция на носните кости; Охлузна рана по носа;
След
настъпване на ПТП, ищецът бил настанен
за лечение в „МБАЛ-Русе“ АД, за периода от 22.02.2017 г. до 28.02.2017 г., където му била
поставена имобилизация на раменния пояс. За периода от 28.02.2017 г. до
06.02.2017 г., ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където били
констатирани множество охлузвания по лицето, стари рани в областта на ментума и
шията, хематом в областта на мандибулата и лявата зигоматична кост, с данни за
фрактура на последната, както и на долната челюст в областта на ментума,
фрактура на ключицата вдясно, срединно разположена интерхемисферна фистула,
фрактура на лява зигуматична кост и унилатерална парасимфизеална фрактура на
мандибулата, вдясно. На 02.03.2017 г., на ищеца била извършена оперативна
интервенция – открито наместване на мандибуларна фрактура. Била направена
репозиция и междучелюстна интермаксиларна фиксация на костта, посредством
поставяне на метални винтове и телена лигатура. На 27.04.2017 г., ищецът отново
постъпил в УМБАЛ „Света Анна“ АД с оплаквания от силни болки и подуване в
областта на брадичката. На 28.04.2017 г., на ищеца била направена нова операция,
посредством която бил извършен дренаж на лицето и пода на устата.
Ищецът
твърди, че в резултат на увреждания, получени при процесното ПТП, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Влошеното здравословно
състояние на ищеца дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения
шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност и безсъние. Страдал от
понижено самочувствие и ниска самооценка поради множеството белези по главата и
тялото, които имали пожизнен характер и загрозявали външния му вид.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/02/116001233119,
валидна от 23.04.2016 г. до 22.04.2017 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес 300
SEL“, с peг. № ********, включително и на водачаВ.С.В..
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева – частичен иск от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от уврежданията, настъпили в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2017
г. до окончателното й изплащане.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД
не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 21.02.2017 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 23.04.2016 г. във
формата на застрахователна полица № BG/02/116001233119, валидна от от 23.04.2016 г. до
22.04.2017 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес 300 SEL“, с peг. № ********, включително и на водачаВ.С.В..
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 21.02.2017 г., около 23.00
часа, в гр. Русе, на път ІІ-21, на км.1.5 в посока Дунав мост, е реализирано пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „Мерцедес
300 SEL“, с peг. № ********, управляван отВ.С.В., и товарен автомобил „Рено
Премиум“, с рег. №********, както и че при настъпване на процесното ПТП, ищецът
е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес
300 SEL“, с peг. № ********.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 22.02.2017 г. (в
01.17 ч.) от разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Русе, в съответствие с чл. 155,
чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 219/38/22.02.2017 г., съставен от мл.автоконтрольор
при ОД на МВР – гр. Русе, който е
посетил мястото на ПТП – път ІІ-21, на км.1.5 в посока Дунав
мост.
По случая е било образувано досъдебно производство № 380/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе, пр. пр. № 103/2017 г. по
описа на РП – гр. Русе, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С постановление от 21.04.2017 г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Русе, производството по ДП № 380/2017 г. по
описа на ОД на МВР – гр. Русе, пр. пр. № 103/2017 г. по описа на
РП – гр. Русе, е било прекратено, на основание чл.
199, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 1, вр. чл. 243, ал. 3 НПК (след като е
прието, че водачътВ.С.В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, но
пострадалият Н.С.В. е негов брат и наказателното производство се възбужда по
тъжба на пострадалия).
С Наказателно постановление № 17-1085-000845/11.05.2017 г., наВ.С.В. е
наложено наказание „глоба“, за това, че на 21.02.2017 г., в гр. Русе, по път ІІ
– гр. Силистра – гр. Русе, след табелата за начало на гр. Русе, е управлявал лек автомобил „Мерцедес 300 SEL“, с рег. № ******** със
скорост, несъобразена с пътната обстановка – паркирани и престояващи товарни
автомобили, като се е блъснал в един от тях, с което виновно е нарушил чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: На 21.02.2017
г., водачътВ.С.В., управлявайки МПС – лек автомобил „Мерцедес 300 SEL“, с рег. № ********, се е движил по път II-21, с посока от град
Силистра към град Русе. На предната дясна седалка е пътувал Н.С.В.. Движението
се осъществявало в тъмната част на денонощието, в пътен участък с две пътни
ленти, предназначени за движение в една посока при дъжд и при условията на
мокра и хлъзгава пътна настилка. В дясната пътна лента имало образувана колона
от спрели, изчакващи преминаване през ГКПП тирове.Около 23.14 часа, след
навлизането си в града, непосредствено след табелата за начало на град Русе, в
района на километър 1+500, в посока към ГКПП „Дунав мост“, водачът на лек
автомобил „Мерцедес 300
SEL“, с рег. № ******** преминавал покрай така образуваната
колона от тирове. Поради излизащо от реда на паркираните камиони МПС, водачът
на л.а. „Мерцедес“ отклонил от посоката на движение автомобила, като предприел
маневра от ляво на дясно, при което реализирал удар в паркираното МПС - влекач „Рено
Премиум“, с рег.№ ********, в товарна композиция с ремарке с рег. №********. Ударът за л.а. „Мерцедес 300 SEL“ е бил челен (цялата предна габаритна част - преден капак, челно стъкло,
двигател и др.). Ударът за товарната композиция е настъпил в задната габаритна
част на полуремаркето „Меркер“ (изкривена задна греда и регистрационен номер). Вследствие на удара са реализирани
материални щети по двете МПС, както и е пострадал пътникът от л.а. „Мерцедес“ —
Н.С.В..
Видно от АТЕ, причините за настъпването на ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията на страна на водача на лек автомобил „Мерцедес 300 SEL“, рег.№ ********, с органите за управление на автомобила - кормилна и спирачна уредба.
По делото е прието заключението по
съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещо лице - специалист ортопедия
и травматология. Вещото лице по СМЕ, след като са е запознало с представената
по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца (на 28.02.2019
г.), е приел, че при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания:
- Политравма;
- Контузио торико-абдоминалис
(контузия на гръден кош и абдоминалната област/;
- Контузия на главата;
- Фрактура на дясна ключица;
- Фрактура на лява ябълчна кост;
- Фрактура на долната челюст;
- Девиация (изкривяване) на
носните кости;
- Охлузна рана на носа;
След ПТП, на 22.02.2017 г., ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ - гр. Русе, където е лекуван консервативно. Дясната ключица е била обездвижена с ортеза за 2 месеца. На 22.02.2017 г. е приет отново за консервативно лечение. На 28.02.2017 г. е приет в клиника по лицево - челюстна хирургия „Св. Анна”. На 02.03.2017 г., е опериран като е наместена мандибуларна фрактура посредством метални винтове и телена лигатура. На 27.04.2017 г., ищецът отново е приет в клиниката по лицево - челюстна хирургия и на 28.04.2017 г. е извършена инцизия поради полученото възпаление в областта на операцията. Направен е дренаж на лицето и пода на устата.
При извършения преглед, ВЛ
по СМЕ е констатирало, че дясната ключица е зараснала на криво и е деформирала
и има ограничени движения на дясната раменна
става. Белези по долната част на брадата 2 на брой с дължина 3 и 4 см. Носът е
деформиран на ляво поради получената девиация. На горната челюст е имал по
един винт от ляво и от дясно на долната също. След два месеца винтовете са
извадени на горната челюст, а на долната
челюст все още има метал, който ще си остане завинаги.
Видно от СМЕ, оздравителния и възстановителен период при ищеца е продължил 6 месеца. Ищецът е претърпял болки и страдания около 6 месеца, като през този период 5 месеца не се е хранил пълноценно, само с течна храна. Ще му останат белезите на брадата за цял живот. Ограниченията в дясното рамо също ще останат за цял живот. За в бъдеще ще има болки в областта на фрактурата на горната и долната челюст при промяна на времето, което ще остане за цял живот.
Трайни последици за здравословното състояние
на ищеца ще има - намален обем на
движенията в дясната раменна става, деформацията на дясната ключица и трайните
белези на долната челюст.
В
открито съдебно заседание, ВЛ е заявило, че по принцип всяко едно изкривяване на носната кухина (девиация)
води до затруднение на дишането, което може да се оправи само с оперативно
лечение.Ищецът трябва да провежда рехабилитация и периодични физиотерапии,
заради ограниченото движение на дясната раменна става, поради счупването и
неправилното зарастване на ключицата.
Видно
от заключението по СМЕ, при станалия
челен удар, ищецът е бил с правилно
поставен предпазен колан и вероятно коланът му е спасил живота и го е предпазил
от много по-тежки наранявания (тъй като колата е влезнала челно под тира в
предно-горната част на тавана, т.е. към главата на ищеца).
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.И.Р., която е майка на ищеца. Свидетелката
сочи, че на въпросната дата - 21 февруари,
след 12.00 часа през нощта, я събудила дъщеря й, която й казала, че има
проблем. Заедно със съпруга на свидетелката тръгнали от с. Кошарна за гр. Русе.
Когато стигнали „Дунав мост“, видели колата, която била в ужасно състояние и
свидетелката помислила, че „няма да ги види живи“. Отишли в болницата, където
им казали, че правят скенер на Н.. След като приключил скенера, не пуснали
свидетелката в стаята, но тя влязла и видяла, че Н. е в ужасно състояние - лицето му било в кръв, имало камъни, стъкла,
бил обезобразен, подут, висяла му брадичката, носът му бил счупен. Лекарите им
отказали да останат с него. През цялата нощ били в болницата, но на сутринта не
ги пуснали да видят Н.. Тогава помолили една медицинска сестра, да го види как.
Тя се върнала разплакана и казала, че той е много зле. На свидетелката и на
съпругът й им станало лошо, направили им инжекции. Свидетелката сочи, че е влязла при сина и картината
била „гадна“ - целият бил в стъкла,
порязан навсякъде. Не можел да пие вода, не можел да говори, целият бил подут. В болницата в Русе нямало лекари за „челюстта“
и закарали Н. в болница „Св. Анна“ в София, където го прегледали, направили му операция
и му сложили импланти. Н. крещял, викал, не можел да спи. След като го
оперирали, станало много зле, „ужасно“. Н.
вдигнал температура, крещял и викал от
болки. Свидетелката спяла през деня, защото през нощта Н. се опитвал да става
сам. Не ядял, не пиел, започнал да вдига кръвно. Сложили му ластици, от болки
си счупил телефона, скъсал ластиците, които му били сложили на челюста с парче
от телефона. Отново му сложили ластици. Докторът казал, че челюстта се е
изместила и отново му я намествали, сложили му и тел. С телта стоял около
месец, като свидетелката сочи, че е било много тежка. След като се прибрал в
дома си, приемал само вода и детски плодови сладки млека. Не можел да се храни
дори и с пасирани супи. Отслабнал близо 18 килограма. В дома си останал 5-6
месеца, не искал никой да влиза при него, само свидетелката влизала. Като имал
болки му правели инжекции. Ръката му била обездвижена, за да зарастне
ключицата, но свидетелката сочи, че към „настоящия момент“ (разпитът е проведен
на 20.03.2019 г.), синът й не може да си вдига ръката.
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Р., предвид
най-близката й родствена връзка с ищеца (свидетелката е негова майка). След
като взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания свидетел са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на
непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, и дадени под страх от наказателна
отговорност, съдът им даде вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. ВодачътВ.С.В. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тук следва
да се посочи, че извършеното от водача В. нарушение не е по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима
на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91
г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д. №
96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС,
решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС,
І НО.
Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява Н.С.В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 24 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Н.С.В., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 80 000 лева. Искът
следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до 100 000 лева –
частичен иск от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 08.08.2017
г. (л. 31 от делото на СРС), като по делото няма данни, че ответникът е определил
и изплатил обезщетение. Ето защо и с оглед цитираните по-горе разпоредби,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, е дължимо след изтичане на три месеца от нейното
предявяване, т.е. от 08.11.2017 г.
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 8488 лева от общо направените разноски в размер на 10 610 лв.
(10 610 лв. х 0.8), в т.ч.: платена държавна такса (4 000 лева),
депозити за АТЕ и СМЕ (600 лева) и платено адвокатско възнаграждение
(6 000 лева с ДДС), ДТ за СУ (10 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 80 000
лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 21.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2017
г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8488
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лева – частичен иск от 150 000 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: