Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 16.02.2022 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД–ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на
секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр.
д. № 836 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Д.А.Г. ЕГН **********
със съдебен адрес *** е предявил иск против Ю.Н.А. ЕГН ********** *** за
установяване на вземане в размер на 22 051 лева, представляващо дадена в заем
сума, както и сумата от 5500,50 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 02.01.2018 г. до 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че в
резултат на устна договорка между страните за предоставяне на заем през 2017 г.
е превел различни суми на ответника, чиято обща стойност възлиза на 22 051
лева. Ответникът не е върнал дадената в заем сума.
В срока по чл. 131 ГПК
ответника оспорва иска. Твърди, че се занимава с производство на мебели, а
ищецът е работил в Шоурум „Хамефа“, гр. София, като между страните не е бил
сключван договор за заем, а получените суми представляват възнаграждение по
договор за изработка на мебели.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От представения по
делото платежни нареждания от 10.03.2017 г. за сумата от 7293,20 лева, от
21.03.2017 г. за сумата от 7069 лева, от 12.04.2017 г. за сумата от 3096,60
лева, от 23.05.2017 г. за сумата от 1032,20 лева, от 13.07.2017 г. за сумата от 1285,00 лева,
от 25.07.2017 г. за сумата от 500 лева, от 17.08.2017 г. за сумата от 500 лева
и от 01.09.2017 г. за сумата от 1275
лева, се установява, че Д.Г. е превел по сметка на Ю.А. общата сума от
22 051 лева. Във всичките платежни нареждания като основание за наредения
превод е посочено захранване на сметка.
От представената от
страна на ответника разпечатка от електронна кореспонденция, която не е
оспорена от ищеца, се установява, че Ю.А. е извършвал изработка на мебели , въз
основа на подадени поръчки от страна на представители на Шоурум „Хамефа“.
Това обстоятелство е
потвърдено и от свидетеля М.Й., която е работела като продавач-консултант н
шоурума и според която Д.Г. е бил негов управител, като именно той е разпределял
поръчките към подизпълнителите, какъвто е бил и Ю.А., тъй като произвеждал
мебели..
От показанията на св. Д.Д.
се установява, че Г. е довел Ю.А. като подизпълнител за обзавеждане на
апартамент на свидетеля. Д. твърди, че е имал финансови взаимоотношения
единствено с Г..
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Предявен е иск за връщане на
даден а в заем парична сума. Договорът за заем е неформален, реален, при който
се предават в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението му да ги върне в същия
вид, количество и качество.
Предвид
изложеното в исковата молба в тежест на ищеца бе да докаже обстоятелството, че претендираната
сума е предадена на ответника въз основа на договор за заем, т.е. наличието на съгласие за връщане на
получената сума от страна на ответника.
По делото
несъмнено се установи, че със седем платежни нареждания ищецът е превел по
сметка на ответника различни суми, чиято
обща стойност възлиза на 22 051 лева. Установяването на това обстоятелство
обаче не е достатъчно за доказването на основателността на ищцовата претенция,
доколкото посочените суми могат да бъдат
предадени на друго основание - ищецът сам да е изпълнил свое задължение, ли пък
във връзка с друго облигационно правоотношение между страните. В този смисъл е
и трайната и задължителна практика на ВКС (Решение № 97/22.03.2011 г., по гр.д.
№ 417/2010 г., на IV г.о.; Решение № 261/22.01.2014 г., по гр.д. № 2354/2013
г., на III г.о.; Решение № 192/07.11.2014 г., по гр.д. № 2519/2014 г., на III
г.о., постановени по реда на чл. 290
ГПК).
Според
настоящия състав, след като не са представени други доказателства за наличието
на заемно правоотношение между страните и при положение, че при извършените
преводи не е посочено основанието за получаване на сумите, не може да се
презумира от факта на получаването, че то е станало по силата договор за заем.
В този смисъл, съдът приема, че ищецът не успа при условията на пълно и главно
доказване да установи основанието за претенцията си, поради което и предявеният
иск за реално изпълнение по чл. 240, ал.
1 ЗЗД
- за връщане на дадена в заем парична сума, е неоснователен
Тъй като
акцесорният иск - за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на парично задължение е обусловен от изхода на правния спор по
главния иск, при неговата неоснователност следва да бъде отхвърлен и искът с
правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По разноските
При този изход на делото в
съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените от него
съдебни и деловодни разноски, които възлизат на 1500 лева и включват
заплатено адвокатско нъзнаграждение и депозити за възнаграждение на свидетели.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Г. ЕГН **********
със съдебен адрес *** против Ю.Н.А. ЕГН ********** *** за установяване на вземане
в размер на 22 051 лв. /двадесет и две хиляди и петдесет и един лева/,
представляващо дадена в заем сума, както и сумата от 5500,50 лв. /пет хиляди и петстотин
лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
02.01.2018 г. до 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
19.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.А.Г. ЕГН **********
със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Н.А. ЕГН ********** *** сумата от 1500,00
лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/