Определение по дело №579/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за заплащане на неустойка с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът – М. на З. и Х. Г.С., твърди, че е възложил обществена поръчка за строителство на обект: „Реконструкция на селскостопански път с.Зимовина - с.К.”, общ.С., обл.Х., като след провеждане на процедурата за изпълнител е определен ответника, с който е сключен договор № РД 51-184 от 05.10.2006 година, за сумата 528 704.10 лева. С констативен акт за установяване годността на строежа от 08.12.2008 год., обекта е приет, като е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от 21.07.2010 година. Съгласно договора, срокът за изпълнение на същият бил 60 календарни дни и започва да тече от датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво. Твърди, че било налице неизпълнение на задълженията, съгласно чл.11, ал.1 договора, от страна на изпълнителя - „. О. - Г. М., изразяващо се в неспазен срок за изпълнение, за период от 21 месеца. Съгласно чл.11, ал.1 от договора при забава на договора или неточно изпълнение на възложените с този договор СМР, изпълнителят дължал на възложителя неустойка в размер на 0.5 % на ден от стойността на договора, определена при сключването му, но не повече от 10 %. Съгласно чл.9, т.9.1 от договора изпълнителят бил длъжен да изпълни качествено и в срок възложените му СМР при спазване на техническите и нормативни изисквания. В тази връзка, ищецът твърди, че ответникът е следвало да изпълни договорените СМР в срок от 60 календарни дни, който започвал да тече от датата на откриване на строителната площадка - 11.12.2006 година и изтичал на 12.02.2007 година. Твърди, че ответникът е забавил изпълнението на обекта с 21 месеца, поради което дължи на възложителя неустойка в размер на 52 870.41 лева. При подписване на договора ответникът представил гаранция за изпълнение в размер на 22 029.34 лева. С писмо рег. индекс № 70-2134 от 08.12.2010 година на М. на З. и Х. - Г. С., министърът на З. и Х., на основание чл.12 от договора, е уведомил ответника, че задържа пълния размер на гаранцията за изпълнение и указал, в 7-дневен срок от получаване на писмото, ответникът да внесе по сметка на Министерството на З. и Х. - Г. С., дължимата в резултат на неизпълнен договорни задължения неустойка в размер на 30 841.07 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 52 870.41 лева. Твърди се също, че в резултат на получения отказ, била изготвена нотариална покана до ответното дружество, която била връчена при условията на отказ. До настоящият момент ответникът не бил заплатил дължимата сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „. О. Г. М. да му заплати сумата в размер на 30 841.07 лева, представляваща неустойка по договор № РД 51-184 от 05.10.2006 г.

Ответникът „. О. Г. М., в представен по делото отговор твърди, че забавеното строителство на договорения обект се дължи изцяло на неизпълнение на договорни отношения от страна на ищеца, основно в две направления. Първо - ищецът не изпълнил свое задължение да осигури определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и за откриване на строителната площадка. По тази причина протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, е бил съставен на 12.05.2007 година. Второ - отделно от това, вместо да бъде осигурен целия обем средства за изпълнение на СМР, съгласно договора в размер на 528 704.10 лева, през 2006 година били отпуснати само 27 000 лева, които ответникът оползотворил за доставянето на стоманобетонови тръби за водостоци на стойност 27 768.75 лева. Твърди, че на 12.05.2007 година, след съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, започнало същинското изпълнение на строителството, като ответникът извършил 90 % от всички СМР през същата година, но като годишна задача от ищеца била определена и били отпуснати само 200 000 лева, срещу които отпуснати средства, актувал с акт Образец 19 строителни дейности за 202 257.54 лева, независимо че общо извършената работа била в размер на 90 % от цялата договорена строителна дейност. Твърди също, че през 2007 година, при изпълнение на два плочести водостока се оказало, че изпълнението е невъзможно по проектирания начин, защото ивичните основи попадали върху наносни наслагвания, което наложило да изпълнят основите като плочеста основа с батерия 2 Ф 220 см., както било по новия проект, който бил предаден на ответника през юни 2008 година. Едва за същата година възложителят заделил по негови разчети и планове средствата за завършване на СМР до пуск на обекта. След представяне на въпросния проект, ответникът започнал и изпълнил СМР по същия, като на 08.12.2008 година бил съставен акт Образец 15, с който акт се извършило предаването на строежа на възложителя. Твърди също, че от месец януари 2009 година до месец май 2010 година, органите на строителния надзор и инвестиционния отдел при М. на З. и Х. - Г. С., не направили необходимото за въвеждане на обекта в експлоатация, за което било необходимо да се направи геодезическо заснемане на обекта и въвеждане на скица в кадастъра. Ответникът поръчал въпросното геодезическо заснемане, като получените документи за геодезическото заснемане и удостоверението по чл.52 от Закона за кадастъра и имотния регистър, представил на строителния надзор. Окончателният доклад за въвеждане на обекта в експлоатация бил представен от органите на строителния надзор и М. на З. и Х. - Г. С., в община С., на 19.08.2010 година, като удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация е било от 21.08.2010 година. Твърди, че дружеството няма вина за забавеното изпълнение на договора, а вината била изцяло на възложителя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между страните по делото е сключен договор № РД 51-184 от 05.10.2006 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи, по силата на който М. на З. и горите, в качеството му на възложител, възлага, а ответникът „. О. Г.М., в качеството му на изпълнител, се задължава да извърши строителни и монтажни работи на обект „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл.Х. по приети количествено – стойностни сметки, съгласно финансовото предложение на изпълнителя – неразделна част от договора. Съгласно чл.2 от договора, стойността на строителните и монтажните работи за обекта възлиза на 440 586.75 лева без ДДС или общо с включен ДДС 528 704.10 лева. В член 4 от договора страните са уговорили начина на разплащане на строителните и монтажните работи, като съгласно чл.4, т.1 от същия, възложителят разплаща изпълнените строителни и монтажни работи по доказани действителни количества и по офертните единични цени на изпълнителя, въз основа на подписан тристранен протокол (изпълнител, консултант, упражняващ строителен надзор и възложителя, чрез определен от него представител, упражняващ инвеститорски контрол) за всяко актуване. Съгласно чл.5, ал.1 от цитирания договор, срокът за изпълнение на договорените строителни и монтажни работи е 60 календарни дни и започва да тече от датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, съгласно чл.157 от ЗУТ. В чл.11, ал.1 от договора, страните са договорили, че при забава по договора /чл.5 от раздел ІІІ/ или неточно изпълнение на възложените с този договор строителни и монтажни работи, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.5% на ден от стойността на този договор, определена при сключването му /чл.2 от раздел ІІ/, но не повече от 10%.

Във връзка със сключения договор и изпълнението на договорените с него строителни и монтажни работи, е издадено Разрешение за строеж № 77/13.11.2006 г., с което се разрешава строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл.Х.”. По делото е представено като доказателство от ищеца заверено копие от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, съгласно който датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл.Х.”, е 11.12.2006 г., като протоколът е подписан от консултант (строителен надзор), възложител, чрез лице упражняващо инвеститорски контрол, строителя – представител на „. О. Г.М. и служител по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Във връзка с датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.Зимовина – с.К.”, общ.С., обл.Х., по делото е прието като доказателство и заверено от ответника копие от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, с дата – 12.05.2007 г., също подписан от консултант (строителен надзор), възложител, чрез лице упражняващо инвеститорски контрол, строителя – представител на „. О. Г.М. и служител по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Представен е и акт за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа от 14.05.2007 година.

С Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.12.2008 г., представителите на: строителя – „. О. Г.М., възложителя – М. на З. и Х., собственика – Община С., строителния надзор и проектанта, са приели, че строежът „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл. Х.” е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. На 21.07.2010 г. е издадено удостоверение № 3 за въвеждане в експлоатация на строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл. Х.”, с възложител: М. на З. и Х..

Предвид горното и с оглед предявения иск за неустойка, ответникът признава, че е налице забавено изпълнение на възложените строителни и монтажни работи от негова страна, като твърди обаче, че забавата е изцяло по вина на ищеца.

По делото са приети като доказателства и сметки за заплащане на завършените натурални видове работи за обект: „Реконструкция на селскостопански път с.Зимовина – с.К.”, общ.С., обл. Х.”, както следва: за месец декември 2006 г. – 27 768.75 лева, за месец декември 2007 г. – 202 287.59 лева и за месец октомври 2008 г. – 298 647.75 лева. Приети са като писмени доказателства и заверени ксерокопия от: извлечение от СЕБРА за извършено плащане по Договор № РД51-184/05.10.2006 г. с дата 21.12.2007 г. в размер на 202 287.59; извлечение от СЕБРА за извършено плащане по Договор № РД51-184/05.10.2006 г. с дата 22.12.2008 г. в размер на 298 647.75 и извлечение от СЕБРА за извършено плащане по Договор № РД51-184/05.10.2006 г. с дата 28.12.2006 г. в размер на 23 140.63 лева и 4 628.12 лева.

С писмо № 70-2134 от 08.12.2010 г., във връзка с постъпила от „. О. Г.М. молба с изх.№ 208/26.07.2010 г. за възстановяване на гаранцията по сключения между страните договор, министърът на З. и Х. уведомява ответното дружество, че задържа пълния размер на гаранцията за изпълнение от 22 029.34 лева и указва в 7-дневен срок от получаване на писмото дружеството да внесе по сметка на М. на З. и Х. дължима в резултат на неизпълнени договорни задължения неустойка в размер на 30 841.07 лева, представляваща разликата от размера на внесената гаранция до пълния претендиран размер на неустойката от 52 870.41 лева. В отговор, с писмо изх.№ 328/16.12.2010 г. „. О. Г.М. уведомява министъра на З. и Х., че не е налице забава, тъй като М. на З. и Х., в качеството си на възложител, не е изпълнил задължението си по чл.7, т.7.1 от договора да осигури необходимите средства за финансиране на обекта, поради което не бил спазен срокът за изпълнение на договорените строителни и монтажни работи, тъй като осигурените средства за финансовата 2006 г. за СМР на обекта били 27 000 лева, а би трябвало да бъдат за окончателното завършване на обекта, за 2007 г. – нямало осигурени средства, а за 2008 г. били осигурени средства за завършване на обекта и на 08.12.2008 г. бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. С нотариална покана № 70-2134 от 01.02.2011 г. на МЗХ, министър на З. и Х. уведомява ответното дружество, че дължи неустойка по сключения между тях договор в размер на 52 870.41 лева, както и че същата ще бъде удържана от гаранцията за изпълнение и кани дружеството в 7-дневен срок от получаването й да възстанови по сметка на МЗХ разликата от 30 841.07 лева до пълния размер на дължимата сума. По делото е прието като доказателство заверено копие от преводно нареждане/вносна бележка от 11.09.2006 г. за платена от „. О. Г.М. гаранция за изпълнение на обект „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К., общ.С.” в размер на 22 029.34 лева.

Съгласно назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, в годишните бюджети на Министерството на З. и Х. за обект „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К., общ.С.” за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са били планирани следните средства: за 2006 г. – 30 000 лева, от тях 30 000 лева за СМР; за 2007 г. – 205 727 лева, от тях 202 288 лева за СМР и 3 439 лева други /проектантски, инвеститорски и др.дейности/ и за 2008 г. – 305 310 лева, в т.ч. 298 647 лева за СМР и 6 663 лева други /проектантски, инвеститорски и др.дейности/.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за изпълнение на СМР от 05.10.2006 г., за основателен. От гореизложеното се установи, че между страните е бил сключен договор № РД 51-184 от 05.10.2006 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи, по силата на който М. на З. и горите, в качеството му на възложител, възлага, а ответникът „. О. Г. М., в качеството му на изпълнител, се задължава да извърши строителни и монтажни работи на обект „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К., общ.С., обл.Х.”, като стойността на строителните и монтажните работи за обекта възлиза на 440 586.75 лева без ДДС или общо с включен ДДС 528 704.10 лева. Съгласно чл.5, ал.1 от цитирания договор, срокът за изпълнение на договорените строителни и монтажни работи е 60 календарни дни и започва да тече от датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, съгласно чл.157 от ЗУТ. А съгласно чл.11, ал.1 от договора, при забава по договора /чл.5 от раздел ІІІ/ или неточно изпълнение на възложените с този договор строителни и монтажни работи, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.5% на ден от стойността на този договор, определена при сключването му /чл.2 от раздел ІІ/, но не повече от 10%.

В тази връзка, от представения от ищеца и обсъден по – горе Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, е видно, че датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С., обл. Х.”, е 11.12.2006 г. Съдът приема именно тази дата, независимо от приетия също като доказателство по делото Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, представен от ответника, съгласно който датата на откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа е 12.05.2007 г. В подкрепа на това е обстоятелството, че още през месец декември 2006 г. е започнало изпълнението на договорените строителни и монтажни работи, което се установява по един несъмнен начин от съставената сметка за заплащане на завършените натурални видове работи през месец декември 2006 г. за строеж: „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К.”, общ.С.”. Видно от цитираната сметка, основание за изготвянето на същата е съставения Протокол обр.19 № 1/14.12.2006 г., приет като доказателство, който е подписан от изпълнителя, от представител на инвеститора и от представител на строителния надзор. От цитирания Протокол обр.19 № 1 се установява, че към 14.12.2006 г. са били изпълнени посочените в същия СМР на обща стойност 27 768.75 лева с ДДС. В подкрепа на изложеното дотук е и обстоятелството, че сумата от 27 768.75 лева, представляваща стойността на извършените СМР, съгласно Протокол обр.19 № 1/ 14.12.2006 г. и сметка за заплащане на завършените натурални видове работи през месец декември 2006 г., е заплатена на „. О. Г. М. на 28.12.2006 г., видно от обсъденото по – горе извлечение от СЕБРА за извършено плащане по Договор № РД51-184/05.10.2006 г. с дата 28.12.2006 г. в размер на 23 140.63 лева и 4 628.12 лева.

В случая не може да се приеме, че се касае за авансово плащане от страна на М. на З. и Х., доколкото изрично в цитираните по – горе писмени доказателства се установява, че се касае за извършени СМР (съгласно сметката за заплащане), респективно – изпълнени СМР (съгласно Протокол обр.19 № 1/14.12.2006 г.). Още повече, че в ценовата оферта на ответното дружество – в т.4 от нея, изрично е посочено, че не се предвижда авансово плащане. Впрочем, клауза за авансово плащане не е предвидена и в сключения между страните договор. Напротив, в член 4 от договора страните са уговорили начина на разплащане на строителните и монтажните работи, като съгласно чл.4, т.1 от същия, възложителят разплаща изпълнените строителни и монтажни работи по доказани действителни количества и по офертните единични цени на изпълнителя, въз основа на подписан тристранен протокол (изпълнител, консултант, упражняващ строителен надзор и възложителя, чрез определен от него представител, упражняващ инвеститорски контрол) за всяко актуване.

При това положение, следва да се приеме, че срокът за изпълнение на договорените строителни и монтажни работи, който е 60 календарни дни – видно от чл.5, ал.1 от договора, започва да тече от 11.12.2006 г. – датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, и изтича на 11.02.2007 г. От изложеното дотук, както и предвид обстоятелството, че обекта е приет на 08.12.2008 г. с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, е видно, че в случая е налице забавено изпълнение на договорените строителни и монтажни работи по договора от 05.10.2006 г. с повече от 21 месеца. В тази връзка, само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво е 12.05.2007 г., въпреки доказателствата, установяващи противното, то отново е налице забавено изпълнение от страна на ответника повече от 16 месеца.

Впрочем, обстоятелството, че е налице забавено изпълнение на възложените строителни и монтажни работи по договора от 05.10.2006 г. от страна на ответника, се признава от самия него, като същият обаче твърди, че забавата е изцяло по вина на ищеца. В тази връзка, съдът намира довода на ответника, че ищецът не бил осигурил необходимото финансиране на договора, за ирелевантен за спора. Съгласно сключения между страните договор, ответникът се е задължил да изпълни договорените строителни и монтажни работи в уговорения срок, като при забава дължи на ищеца, в качеството му на възложител, неустойка в размер на 0.5% на ден от стойността на договора, определена при сключването му, но не повече от 10%. В този смисъл, неосигуряването на необходимото финансиране на договора от страна на ищеца не води до отпадане на задължението на последния да извърши качествено и в срок възложените му строителни и монтажни работи, респективно – не лишава възложителя от правото му да претендира неустойка в случай на забавено изпълнение. При изпълнение на задълженията си по договора за ответника съществува правото да получи уговореното възнаграждение (чл.10 от договора). И в случай, че ищецът не изпълни задължението си да заплати на ответника уговореното по договора възнаграждение, в това число и поради неосигуряване на необходимото финансиране на договора, ответникът има право да търси съответното обезщетение за вреди и пропуснати ползи по общия ред (чл.15 от договора), което обаче не е предмет на настоящия спор. С други думи, ирелевантно за настоящия спор, касаещ дължимостта, респективно – недължимостта на неустойка за забавено изпълнение, е обстоятелството дали ищецът е осигурил необходимото финансиране на договора, доколкото същото не води до отпадане на задължението на ответника да изпълни в срок възложените му строителни и монтажни работи и не лишава възложителя от правото му да претендира неустойка в случай на забавено изпълнение, а би било от значение единствено при претендирани от ответника вреди и пропуснати ползи.

Още повече, че от представените по делото и цитирани по – горе писмени доказателства – 3 броя сметки за заплащане на завършените натурални видове работи и придружаващите ги протоколи обр.19 за изпълнени СМР, както и 3 извлечения от СЕБРА за извършени плащания по процесния договор, се установи, че М. на З. и Х. е изпълнявало задълженията си по договора за заплащане на съответните суми, като: сумата по сметката за заплащане на завършените натурални видове работи през месец декември 2006 г. от 27 768.75 лева е била заплатена на ответника на 28.12.2006 г., сумата по сметката за заплащане на завършените натурални видове работи през месец декември 2007 г. от 202 287.59 лева е била заплатена на ответника на 21.12.2007 г., а сумата по сметката за заплащане на завършените натурални видове работи през месец октомври 2008 г. от 298 647.75 лева е била заплатена на ответника на 22.12.2008 г.

Що се касае до довода на ответното дружество, че през 2007 г. при изпълнение на два плочести водостока се оказало, че изпълнението е невъзможно по проектирания начин, което наложило преработка (замяна) на водостоците, съгласно нов проект, който бил предаден на ответника през юни 2008 г., то съдът съобрази следното:

На първо място, по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че изпълнението на договорените два плочести водостока е било невъзможно по проектирания начин. Не установяват това и приетите по делото като доказателства – начална страница на проект за реконструкция на селскостопански път с.З. – с.К., общ.С., обл.Х., фаза: работен проект, част: преработка на водостоците и обяснителна записка към него. От една страна, по делото не се установява същия да е надлежно одобрен, а от друга – по делото липсват доказателства, установяващи, че изпълнението на договорените два плочести водостока е било невъзможно по проектирания начин, което е наложило и изготвянето на нов проект. Напротив, от самата обяснителна записка е видно, че с работния проект се предлага да се опрости изпълнението на съоръжението чрез замяна на плочестите водостоци с тръбни водостоци – батерия 2Ф220 см, поради това, че въпреки дъждовните периоди практиката през последните 4 години показала че нивото на двете малки реки не се е повишило значително.

Освен това, независимо от горното, следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, установяващи, че страните са договорили нов, различен от първоначално уговорения, срок за изпълнение на възложените с договора строителни и монтажни работи, поради което дори и преработката на водостоците да е била изпълнена от ответника по посочения проект, то това обстоятелство не предпоставя вина на ищеца и не освобождава от отговорност ответника за забавеното изпълнение на възложените му с договора строителни и монтажни работи. Следва да се отбележи и това, че в сключения между страните договор са определени предпоставките, при които времетраенето на строителните и монтажните работи може да се удължи – когато атмосферните условия не позволяват извършването на строителни и монтажни работи (чл.6, т.1), както и случаите, при които страните не носят отговорност при неизпълнение на договора (чл.18) – когато неизпълнението е вследствие на действието на непреодолима сила /природно бедствие, земетръс и др./. В тази връзка, релевираното от ответника обстоятелство не представлява такова, което да води до удължаване времетраенето на строителните и монтажните работи, нито е измежду посочените в чл.18 от договора обстоятелства, при които страната не носи отговорност при неизпълнение на договора.

Що се касае до твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че от месец януари 2009 г. до месец май 2010 г. органите на строителния надзор и инвестиционния отдел при М. на З. и Х. не направили необходимото за въвеждане на обекта в експлоатация, то същите са без правно значение в случая. Това е така, тъй като самият ищец сочи, че строителните и монтажните работи са приключили със съставянето на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.12.2008 г. (Образец 15), с който е прието, че строежът „Реконструкция на селскостопански път с.З. – с..”, общ.С., обл. Х.” е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. След подписването на акт Образец 15 от страните, задължението по договора, поето от „. О. Г.М. се счита за изпълнено. Ето защо, предвид твърденията в исковата молба, релевантен в случая е единствено периода до приемането на обекта с цитирания констативен акт, но не и периода от приемането на обекта с акта от 08.12.2008 г. до въвеждането му в експлоатация на 21.07.2010 г.

От гореизложеното се установи, че в случая е налице забавено изпълнение на договорените строителни и монтажни работи от страна на ответника с повече от 21 месеца по негова вина, поради което и на основание чл.11, ал.1 от сключения между страните договор, същият дължи неустойка в размер на 10% от стойността на договора, определена при сключването му, която е 528 704.10 лева – или неустойка в размер на 52 870.41 лева. Предвид твърденията в исковата молба и представените в тази насока доказателства, че ищецът е задържал пълния размер на гаранцията за изпълнение в размер на 22 029.34 лева, то основателен се явява иска за неустойка по процесния договор за сумата от 30 841.07 лева, представляваща разликата между пълния размер на неустойката – 52 870.41 лева, и удържаната гаранция за изпълнение на договора в размер на 22 029.34 лева. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30 841.07 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнениÕ по договор № РД 51-184 от 05.10.2006 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи, и съставляваща разлика между пълния размер на неустойката от 52 870.41 лева, и удържаната гаранция за изпълнение на договора в размер на 22 029.34 лева.

При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 333.64 лева, от които 1 233.64 лева – платена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения по делото от ищеца списък на разноските.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. О. със седалище и адрес на управление в Г. М., обл.К., У.”. № *, с ЕИК *, да заплати на М. на З. и Х. Г.С., Б.”. Б. № 55, сумата от 30 841.07 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор № РД 51-184 от 05.10.2006 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи, и съставляваща разлика между пълния размер на неустойката от 52 870.41 лева, и удържаната гаранция за изпълнение на договора в размер на 22 029.34 лева, както и направените по делото разноски в размер на 1 333.64 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :