№ 10
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110207502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-028251 от 05.05.2022г., началник
група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на ТВВ. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба чрез своя процесуален представител- адвокат Х. го
атакува с искане за отмяна по съображения за неправилност, процесуални нарушения и
противоречие с материалния закон, като в условията на евентуалност се претендира за
маловажност на случая, или за редуциране на санкцията до законоустановения минимум. В
жалбата най-напред се излагат оплаквания за пропуски в съдържанието на наказателното
постановление, а именно липса на изрично указание за изпращане на уведомление по чл.574,
ал.10 от КЗ до собственика на МПС, ненадлежно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доколкото липсва посочване на нормативния акт, от който е
цитираната в същото разпоредба на чл.143, ал.10, както липса на посочване на нарушението
в диспозитива на НП. На следващо място се изтъква, че доколкото наказващия орган не е
посочил и няма данни да е установил чия собственост е МПС, респективно дали към датата
на нарушението негов собственик и субект на задължения свързани с регистрацията на МПС
е бил жалбоподателя В., поради което и доколкото превозното средство е било оборудвано с
регистрационни табели, така описаното нарушение не може да му се вмени във вина. В
допълнение се изтъква, че не е изпълнена процедурата по дерегистрация на МПС,
включваща уведомления до собственика, отбелязване в автоматизираната система, както и
сваляне на регистрационните табели на превозното средство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
Х., който моли за отмяна на наказателното постановление по съображения аналогични на
изложените в жалбата, като отново акцентира върху обстоятелството, че не е установена
1
собствеността на автомобила, респективно, че е ангажирана отговорност на лице, което не е
собственик на превозното средство, както и, че няма данни уведомлението издадено от
Гаранционен фонд да е достигнало до жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Началник група при СДВР-ОПП, редовно призована, не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес- ********,
правоспособен водач на МПС, категория В на отчет в СДВР.
Лек автомобил, марка „*******“, с рег. № ********* бил собственост на
жалбоподателя Т. В., като по отношение на същото бил сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица BG/22/*******, със
срок на действие от 10.03.2021г. до 10.03.2022г. Договорът обаче бил прекратен на
26.06.2021г., в която връзка и на основание чл.574, ал.10 КЗ на 20.08.2021г. от Гаранционен
фонд било изготвено Уведомление до собственика на МПС с рег. № *********-
жалбоподателя В.. Липсват данни дали и кога същото е било връчено, но действието на
застрахователния договор не било продължено, поради което от Гаранционен фонд по
електронен път било изпратено уведомление до ОПП-СДВР. Въз основа, на същото и на
основание чл.143, ал.10 ЗДвП, на 21.09.2021г., регистрацията на товарния автомобил марка
„*******“, с рег. № ********* била служебно прекратена, поради липса на валидна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Липсват данни за настъпилото
служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да
са иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото.
На 15.12.2021 около 11:56ч. в гр. София, жалбоподателят Т. В. управлявал
посоченото по-горе превозно средство, на по бул."Ломско шосе" с посока на движение от
ул."Обелско шосе" към ул. "Бели Дунав", когато бил спрян за проверка от патрул на ОПП-
СДВР. В хода на извършена проверка от страна на органите на МВР, същите констатирали,
че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10
ЗДвП на 21.09.2021г.
Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков
№ 562660, с който срещу жалбоподателя Т. В. В. е било повдигнато административно-
наказателно обвинение, за това, че на 15.12.2021г. в град София, управлявал товарен
автомобил марка „*******“, с рег. № *********, който не е регистриран по надлежния ред в
следствие на служебно прекратена регистрация. Фактическата обстановка, актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и
запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателното
производство по пр.пр. № 10232/2022г. по описа на СРП, било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 21-4332-028251 от 05.05.2022г., началник група при
отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на ТВВ. с ЕГН ********** наказание –
глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН серия
GА, № 562660 от 15.12.2021г., НП № 21-4332-02825 от 05.05.2022г., Справка за картон на
водача Т. В. В., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Постановление за отказ да се образува
2
наказателното производство по пр. пр. № 10232/2022г. по описа на СРП, Справка за
регистрация на МПС с рег. № *********, Справка от Гаранционен фонд с приложени към
същата Уведомление № 007989/14.08.2021г. и таблици за статуса на ЗГО на превозното
средство. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва изрично да се
отбележи, че видно от събраните писмени доказателства, в частност предоставените от
ОПП-СДВР данни за регистрация на превозното средство, същото е собственост именно на
жалбоподателя В. от момента на първоначалната си регистрация на територията на Р
България на 10.03.2021г., включително към датата на нарушението, както и към настоящия
момент. Предвид на това съдът намира, че противно на твърденията на жалбоподателя са
налични безспорни доказателства за собствеността на МПС.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, бланков
№ 562660/15.12.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.2.1. вр. т.1.1 от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на цитираната заповед и приложената заповед
за заеманата от Гергана Борисова длъжност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание
на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Следва да се
отбележи, че както актът за установяване на административното нарушение, така и
наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като
съдържат достатъчно ясно и пълно описание на извършеното нарушение- време, място,
както и конкретика относно изпълнителното деяние, и нарушената законова разпоредба-
чл.140, ал.1 ЗДвП, предвид, на което възраженията на жалбоподателя за допуснати при
съставянето им процесуални нарушения не може да бъде споделено. Действително в текста
на НП е допусната техническа грешка, като при посочване на нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП
не е уточнен нормативния акт, от който същата е част, но това само по себе си не се е
отразило на описанието на нарушението, доколкото ясно е посочено, че се касае за
управление на превозно средство със служебно прекратена регистрация.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-028251 от 05.05.2022г. на началник
сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР на Т. В. е наложено наказание за допуснато
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени
за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с
3
обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „*******“ е било без валидна регистрация към
датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 21.09.2021г.
чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е
управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на
територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140, ал.1
ЗДвП.
Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя В., което се
субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено
виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултата на данните
получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за
служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила,
въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е
вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въпреки изричното
запитване на съда от страна на въззиваемата страна не са представени каквито и да е
доказателства за уведомяване на собственика относно прекратяване на регистрацията. Нещо
повече, такова въобще не се твърди да е извършено от контролната администрация като в
представената справка, относно данните по регистрацията на превозното средство се цитира
единствено датата 19.09.2021г., свързана с уведомлението от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.10 КЗ. Получаването на последното обаче само по себе си не води до възникване на
основание за дерегистрация, а освен това видно от информацията, предоставена от Фонда,
същия не разполага с информация относно момента на връчване на уведомленията по
чл.574, ал.10 и ал.11 КЗ, поради което няма как да е предоставил такава на контролните
органи. Иначе казано по делото отсъстват каквито и да е данни, както уведомлението за
липсваща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти, така и уведомлението
за извършената дерегистрация да са били съобщени на собственика на МПС- жалбоподателя
Т. В..
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено
от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, въпреки изричното запитване
на съда, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може
да се твърди и, че същата е известна на лицето.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на Т. В.
В. жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН жалбоподателят има
право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение за адвокат, за което е направено
съответно искане. Съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие
процесуалното представителство по делото е осъществено от страна на адвокат Х. без
заплащане на възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, при
възлагане на разноски на насрещната страна в производството, адвокатът има право на
4
възнаграждение в размер равен на предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай минималното възнаграждение
определено по реда на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата се равнява на 400 лева, като
дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение следва да бъде определено в този
размер предвид липсата на фактическа и правна сложност в производството. Така
определените разноски следва да се възложат тежест на административната структура, към
която се числи органа, издал акта, а именно- СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-028251 от 05.05.2022г.,
началник група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на ТВВ. с ЕГН
********** наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат С. М. М. Х. на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 400 лева, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5