Р Е Ш Е Н И Е
№260660/25.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5801 по описа на Варненски
районен съд за
2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на предявен от „*, рег. № *, чрез *, със седалище и адрес на управление:*** *, *ЕИК * срещу Б.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца
сумите от 2673.57 лв. - неиздължена главница по Договор за кредит с № * - *; 355.59 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 07.02.2019 г.; 131.23 лв. - мораторна лихва за периода от 07.02.2019
г. до 11.09.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.09.2019
г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 15339 по
описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 7369/ 30.09.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира се и присъждане на
извършените в заповедното и настоящото производство разноски.
В исковата молба се излага, че между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (заемодател) и Б.В.И. (заемател) е сключен договор за стоков
кредит № * - *, с който е отпуснат паричен кредит, под
формата на кредитна карта в размер на * лева. Картата е активирана на 17.01.2017 г. Последното плащане от длъжника е извършено на 01.10.2017 г., като към тази дата задължението е в размер на *.*
лв.. Поради неплащане на две месечни вноски
от страна на кредитора е обявена предсрочната изискуемост на вземането.
Ответникът
– Б.В.И., чрез назначения си особен
представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключване на
договора, но възразява срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост
на вземането на заемателя. Оспорва и размера на задълженията.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбите на
члл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, е
предявен в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 15339/ 2019
г. на ВРС, 39- ти състав.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение, а именно: наличието на валидно облигационно отношение между
страните, с предмет - договор за стоков кредит № * - *, по който е
изправна страна, въз основа на който за
ответника е възникнало задължение за заплащане на начислената
сума
(т. е. усвояване на сумата от ответника).
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си
отсносно размера на търсените вземания. погасяване на задължението.
В случая липсва спор между страните, а и се установява от представените по
делото и неоспорени писмени доказателства (договор за кредит – л. 14,
погасителен план – л. 15, Общи условия – л. 16 и сл., застрахователен
сертификат – л. 21 и сл., декларация за предоставяне на лични данни – л. 25,
фактура – л. 26, наличие на облигационни отношения по силата на
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * - *. Първоначалият
лимит на кредитната карта е определен 1500 лв., а в последствие увеличен – на
2000 лв. и на 4000 лв. В договора и общите условия ясно са посочени размера на
отпуснатия кредит, броя и размера на месечните погасителни вноски, общата
стойност на всички плащания и годишния процент на разходите. С подписа си по
договора, кредитополучателят изразил волята си за приемане на посочените
условия.
Липсва спор относно обстоятелството, че кредитната карта е предоставена на
ответника, а кредитния лимит – отпуснат.
Същевременно, В чл. 3 от Общите условия (л. 16), е предвидено правото на
кредитора да обяви предсрочната изискуемост на вземането, при просрочение две
или повече погасителни вноски. В настоящата хипотеза, от заключението по
съдебно – счетоводната експертиза, кредитирано от настоящия състав, като
обективно, всестранно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се
установява, че усвоената по кредитната карта сума е 5439.73 лв. Размерът на
непогасеният остатък е 2756.07 лв., като последното погашение датира от м. март
2019 г.
При тези данни, и в предвид уговореното
в т. 18 от Общите условия връщане на усвоената сума на месечни вноски, се
налага извода за възникнало потестативно право на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост на цялото вземане.
В случая, предсрочната изискуемост на вземането е редовно
съобщена на длъжника, чрез особения му представител. Този извод се налага по
следните съображения: След изпълнение на процедурата по чл. 47,
ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване
на особен представител в нотариалното производство. При невъзможност за
откриване на длъжника, съобщаването на цесията на особеният представител (който
е лице с юридически познания), охранява правата му в по голям обем, в сравнение
с гореописаната процедурата по връчване чрез залепване на уведомление,
разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с получаването на преписа от исковата молба, обективираща изявления за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземаните по договора, с приложеното към същата показа за плащане на цялото вземане (л. 61),
а именно - на 05.10.2020
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за поканата, дори и чрез
връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. №
566/
Изложеното обуславя извод за наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, по която ищецът е изправна страна. Настъпила е и изискуемостта на
вземането.
От друга страна, ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на възраженията си, включително и за погасяване на
задължението.
Последното обуславя извод за основателност на исковете за досежно главницата
и обезщетението за забава, съобразно заявените от ищеца размери, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на възнаградителната лихва претенцията е основателно за сумата
от 243.23 лв. (съобразно заключението по ССч.Е), като за горницата, до пълния
предявен размер от 355.59 лв., същата подлежи на
отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, ответникът следва да бъда осъден да заплати и направените
от ищеца разноски в заповедното производство - 109.19 лв. и 958.40 лв. - в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** *, представлявано от член на Съвета на директорите Л. Л. П. сумите от сумата от 2673.57 лв. (две хиляди шестстотин
седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) - неиздължена главница по Договор за
стоков кредит с № * - *; 243.23 лв. (двеста четиридесет и три лева
и двадесет и три стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 07.02.2019 г.; 131.23 лв. (сто тридесет и един лева и двадесет и три стотинки) - мораторна
лихва за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 15339 по описа на
ВРС за 2019 г. е издадена Заповед № 7369/ 30.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б. П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** *, представлявано от член на Съвета на директорите Л. Л. П. срещу Б.В.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск за установяване на вземане, представляващо
възнаградителна лихва по Договор за
стоков кредит с № * - *, за горницата над 243.23 лв. (двеста четиридесет и три лева и двадесет и три
стотинки) до пълния предявен размер от 355.59 лв. (трита петдесет и пет лева и
петдесет и девет стотински), претендирана за
периода от 01.10.2018 г. до 07.02.2019 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 15339 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена
Заповед № 7369/ 30.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Б. П. П. Ф.” ЕАД,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от член на Съвета на
директорите Л. Л. П. сумата от 958.40 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Б. П. П. Ф.” ЕАД,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от член на Съвета на
директорите Л. Л. П. сумата от 109.19 лв. (сто и девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена
от ответника Б.В.И.,
ЕГН: ********** по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, БНП Париба С. А.
– клон С..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: