РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. П., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500266 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба подадена от Р. Н. И., ЕГН **********, с адрес в
с. О., обл. П., ул. „Т."
№ 49, чрез И. Н. Ц., адвокат от АК П., със съдебен адрес- гр. П., ул. „Х.О“ № 2, против К.
А. Г., ЕГН **********, с адрес в с. О., обл. П., ул. „Т.“ № 51.
С определение № 1742/25.08.2022 г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи/ТЛП/
на страната на ответника В. М. А. и М. А. М. от с. О..
С Решение № 165/ 20. 02.2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1612/2022г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло . Присъдени са разноски в полза на
ищцата .
Решението на районния съд се обжалв с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство К. А. Г., ЕГН **********,, подадена чрез
пълномощника на страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противна страна по
1
въззивната жалба . В отговора не се оспорва въззивната жалба.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на
обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе
предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима . Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ). Жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с
правилността на решението.
І. Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Районен съд П. е сезиран с вещен,осъдителен собственически,негаторен иск.Правното
основание на иска е по чл. 109 от ЗС. При този вид петиторна защита в тежест на ищеца е
да докаже фактическият състав на правната норма . Основните разяснения по отношение
фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02.
1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на ВКС. И двете
ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР №
1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия,които пречат, ограничават или смущават собственика
на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем,съобразно
правата си в имота и съобразно предназначението на вещта;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се
има предвид следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на
създадено състояние в резултат на действията или бездействията или вредно
отражение върху вещта . Правнорелевантни са и трите форми на човешко
въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни
2
правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск
владението нито се накърнява ,нито се отнема ;
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на
иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да
съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни
последици от нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( виж чл. 50 от
ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се
отхвърли , като неоснователен.
Ако действията на ответника са неоснователни,но това не създава пречки на собственика
да ползва вещта според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли
,като неоснователен;
е/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от
съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото
си на собственост в пълен обем. В тези случаи ищеца не е длъжен да доказва ,че
неоснователното действие му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на
собственост , съобразно предназначението на вещта(виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по гр.д. №
1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС). .
ж/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие
ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за
пълноценното ползване на вещта;
з/ Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да отбележи
следното, когато се касае до незаконно извършено строителство:
Един строеж може да е извършен без разрешение за строеж, в отклонение от даденото
строително разрешение или да е извършен въз основа на нищожен административен акт.
Строежът може да нарушава технически , технологически , санитарно –
хигиенни,застроителни планове и технически нормативни, по които следва да се осъществи
строителството. Въпреки всичко това , защитата чрез негаторния иск ще бъде
недопустима( неоснователна ) , ако незаконното строителство не пречи на собственика на
съседния имот да ползва собствеността си в пълен обем и съобразно предназначението на
имота.Собственикът на съседния имот ще бъде длъжен да търпи незаконното
строителство в чуждия имот ,защото то по никакъв начин не засяга неговото право на
собственост върху дворното място и / или върху постройките в това дворно място .
3
ІІ. Правни изводи .
1.Какво е установено по делото от фактическа страна.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187 от 28.03.2018 г., се
установява, че ответницата е съсобственик заедно с ищцата, И. И. и В. М. А. на УПИ
XXIV-16 кв.3. по регулационния план на с. О., който по действащата КККР на с. О. е с
идентификатор 53335.501.191, с площ от 1407 кв.м. (стар номер 16, квартал 3, парцел XXIV). С
посочения нотариален акт страните са разпределили ползването на УПИ-то, съобразно
притежаваните идеални части от него.
От заключението на вещото лице и от представения нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имот от 23.07.2021 г. се установява, че ищцата е собственик на недвижим
имот с идентификатор по действащата КККР на с. О. № 53335.501.16, с площ от 1812
кв.м.( стар номер 16, квартал 3, парцел XXV), в който имот попада по-голямата част от
процесната сграда. Вещото лице е посочило в заключението си, че са създадени
регулационни отношения, като за урегулирането на имота на ответницата се придават 170
кв.м. от имота на ищцата, както и че регулацията не е приложена и не са открити
документи за уредени регулационни отношения между собствениците на процесните
имоти – ищцата и ответницата. Няма данни ответницата да е заплатила на ищцата
стойността на придаваемата част от нейния имот . Няма и такива твърдения в отговора на
исковата молба.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това, че по делото няма никакви
доказателства, от които да се направи извода , че ответницата, респективно третите-
лица помагачи имат вещни права върху парцел XXV-16, кв.3 по регулационния план на с. О.,
който парцел по действащата КККР на с. О. е с идентификатор 53335.501.16, с площ от
1812 кв.м., и е собственост на ищцата.Неоснователни са възраженията на ответната страна
и на третите лица-помагачи, че ищцата не се легитимира като собственик на имот с
идентификатор 53335.501.16. По делото не са представени никакви доказателства, с
които да се установи, че ищцата, респективно И. И., не са били собственици на недвижимия
имот, предмет на нотариалния акт за доброволна делба от 23.07.2021 г..
По делото е приложена скица на поземления имот с № 15-368716-06.04.2022 г.В скицата е
отразено, че процесната постройка с идентификатор 53335.501.16.2 е отразена като сграда,
попадаща в имота на ищцата.
Представена е и скица с № 15-368723-06.04.2022 г. за процесната постройка, в която е
посочено, че постройката представлява селскостопанска сграда с площ от 37 кв.м.
Поделото е представено писмо с изх. № 442189_001/30.07.2021г. от община П., адресирано
до ищцата и и до ответницата. В писмото е посочено, че при извършената проверка е
констатирано, че процесната сграда попада в по- голямата си част в XXV-16, собственост
на ищцата Р. Н. И.. Новоизградената сграда била в груб вид на площ от 37 кв.м. и се
явявала като пристройка към съществуващата жилищна сграда, тъй като достъпа се
осъществявал през старата сграда, собственост на К. Г.. Сградата била изпълнена без
строителни книжа, в чужд имот и без учредено право на строеж, поради което е
класифицирана като „незаконен строеж“. Бил съставен констативен акт № 54/28.07.2021
г., с който се стартирало административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за
неговото премахване.Установено било също, че на място имотните граници не съвпадат с
действащият регулационен план на с. О..Бил представен и проект от ответницата за промяна
на имотната граница между нейния имот и имота на ищцата.
4
По делото е представена Заповед № 1634/18.08.2021 г. на община П., с която е
разпоредено да се премахне процесната постройка. Посочено е, че същата е без
строителни книжа, построена е в чужд имот без право на строеж и не представлявала
„търпим строеж“по нормите на ЗУТ.
По делото е прието заключение на СТЕ, От заключението и от обясненията на вещото
лице,дадени в съдебно заседание е установено ,че сграда с идентификатор
53335.501.16.2, с функционално предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със
застроена площ 37 кв. м. е разположена така, че имотната граница между Поземлен имот с
идентификатор 53335.501.16, с. О., ул.„Т.“, с площ от 1812 кв.м. и Поземлен имот с
идентификатор 53335.501.191, с. О., ул. „Т.“, с площ от 1407 кв. м. преминава през
сградата, като площ от 25,79 м.кв. попада в имота на ищцата. Вещото лице е посочило,
че със създаването на сега действащата КККР на с О., одобрена със Заповед № РД-18-
279/27.10.2020 г. на ИД на АГКК, действащият регулационен план от 1967 г. ,с изменението
си със Заповед № 72/23.07.1991 г. на ОНС П., е създал регулационни отношения, като за
урегулирането на имота на ответницата се придават 170 кв.м. от имота на ищцата.
Регулацията не е приложена и не е открил документи за уредени регулационните
отношения между собствениците на процесните поземлени имоти.
Новопостроената жилищна сграда на ответника не е нанесена в действащият
регулационен план на с.О., а е отразена в кадастралната карта в СГККР- П. и обозначена с
идентификатор 53335.501.16.2, с функционално предназначение - Селскостопанска сграда,
брой етажи 1, със застроена площ 37 кв. м. За първи път сградата е заснета през 2020 г. с
одобряването на КККР на с. О.. Установява, че процесната постройка е долепена до
старата полумасивна жилищна сграда и със стоманобетоновата носеща конструкция
укрепва старата сграда. На място, между двата имота от лицето към дъното има изградена
плътна ограда с височина до 2,00 м.л. и дължина от 70 м.л., така че оградата разделя двата
имота и същите се ползват със следните площи- имота на ищцата се ползва с площ от 1282
кв.м, а имотът на ответницата се ползвал с площ от 1937 кв.м.. Жилищната сграда на
ищцата е долепена до оградата. Височината на жилищната сграда на ищцата и на
жилищната сграда на ответника била средно до 3,80 м.л., като не се създавали проблеми при
слънцегреенето или отводняване, тъй като не са срещуположни.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че двата покрива на старата сграда и процесната
сграда са свързани, като на процесната сграда е построен отделно, но при долепването й
двата покрива са съединени и са свързани функционално с керемидите отгоре. Уточнява, че
при премахване на новата сграда няма да има бутане на покрива на старата сграда, тъй като
всяка сграда си има отделна покривна конструкция ,а в последствие керемидите са
съединени. Вещото лице е категорично, че технически е възможно старата сграда да бъде
укрепена преди да се събори новата сграда, като укрепването ще е от вътрешната
страна на ограждащите зидове на старата сграда , за да не се получат увреждания при
премахването на новата сграда.
2.При така установената фактическа страна на спора се поставя въпроса – с
построяване на пристойката към старата жилищна сграда ответницата извършила ли
е неоснователно действие, което създава за ищцата пречки за ползването на собствения
й имот по-големи от обикновените?
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд
за наличието на неоснователни действия на ответницата, които създават пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Това е така
5
, тъй като:
►По делото е установено , че процесната постройка е изградена без разрешение за строеж и
без необходимите строителни книжа, като представлява „незаконен строеж“, попадащ
извън обхвата на търпимите строежи по ЗУТ.
►Безспорно се установява, че процесната постройка навлиза в имота на ищцата с 25,79
кв.м. По този начин постройката пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си
на собственост върху своя имот, поради което посочената сграда следва да бъде премахната.
►Поставя се въпроса- постройката може ли да бъде премахната без да се наруши старата
полумасивна жилищна сграда, до която е долепена?
От заключението на вещото лице се установява , че премахването на сградата няма да
доведе до повреди по старата сграда. Вещото лице е категорично, че старата сграда може да
бъде укрепена преди да се събори процесната сграда. Също заявява, че няма да се засегне и
покрива на старата сграда, тъй като двете покривни конструкции са направени отделно и
няма как едната конструкция да държи другата.
►Неотносимо към предмета на спора е възражението на ответницата, за това че в
процесната сграда живее нейната майка, която е със 70 % увреждане по ТЕЛК. Следва да се
отбележи ,че по отношение на това възражение не са ангажирани никакви доказателства
.
►Неотносимо към предмета на спора е възражението относно разположението на
съществуващата ограда( оградата се намира в имота на ищцата). Наличието на тази ограда не
лишава ищцата от правото на собственост върху останалата част от нейния недвижим
имот.
►Обстоятелството ,че по КККР на селото постройката е отразена като собственост на
ищцата не променя крайния извод на съда , тъй като по делото са събрани категорични
доказателства, че сградата е построена от ответницата и се полза от нея.
В заключение следва да се посочи,че са налице неоснователни действия от страна на
ответницата, с които се пречи на ищцата да ползва пълноценно имота си. Действията се
изразяват в съществуването на незаконната сграда с идентификатор 53335.501. 16.2,
която попада в имота на ищцата.
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с
тези на районния съд , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165/ 20. 02.2023г. на районен съд П., постановено по гр. д. №
1612/2022г. по описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
6
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС ( иск за защита на вещно право върху недвижим имот ).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7