№ 529
гр. Шумен, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500269 по описа за 2022 година
Делото е образувано по постъпила частна жалба от "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, БУЛСТАТ: ********* от гр. София, представлявано от
пълномощника адв. Д.М., против Определение № 303/12.04.2022 г. по ч.гр.д.
№ 1073/2021 г. на РС гр. Нови пазар в частта му с която на осн. чл. 420 ал. 2 т.
3 от ГПК е спряно принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на
парично задължение № 405/04.08.2021 г. и определение за поправка на ОФГ
№ 573/01.11.2021 г., въз основа на които е образувано изп. дело № 408/2021 г.
по описа на ЧСИ Я.Д.а, с район на действие ОС-Шумен.
В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че са неправилни изводите на
районния съд за наличие на предпоставките за спиране на принудителното
изпълнение визирани в чл. 420 ал. 2 т. 3 от ГПК. На първо място неправилно
районният съд е приел, че трите вноски за месеците април, май и юни 2021 г.
не са взети предвид при изчисляването на общия дълг на Е.С., тъй като този
извод съдът не можел да направи само и единствено от представените вносни
бележки. Налице било изискуемото по чл. 417 т. 2 от ГПК извлечение от
счетоводните книги на банката, което от своя страна отговаряло на
изискванията на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. На второ място се сочи, че след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.09.2021 г., цялото
задължение по договора за кредит става изискуемо и се дължи връщането му
в пълен размер, поради което при постъпване на средства в обслужващата
сметка, се погасявали просрочени задължения на длъжника с оглед на това
кое от тях е възникнало в по-ранен момент. По този начин към датата на
образуване на заповедното производство, дори и да са постъпили суми с
1
представените банкови бордера, останалата част от обявената за предсрочно
изискуема сума, оставала дължима. На трето място – неправилен бил и извода
на районния съд, че банката не била осчетоводила постъпилите суми от
страна на длъжника и не ги е отчела при формиране размера на задължението,
който е посочен в извлечението от счетоводните книги. В подкрепа на това си
твърдение частния жалбоподател представя с жалбата и извлечение от
банковата сметка на длъжника в което е отразено, че направените вноски през
м. април, май и юни са осчетоводени на датите на вноските. Прави се искане
за отмяна на Определение № 303/12.04.2022 г. по ч.г.д. № 1073/2021 г. на
НПРС в частта му с която е спряно принудителното изпълнение по заповедта
за незабавно изпълнение и определение за поправка на ОФГ като неправилни
и незаконосъобразни.
Частната жалба е връчена на длъжника Е.С., но от същия не е
постъпило становище по същата.
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
С разпореждане по ч.г.д. № 1073/2021 г. на НПРС е издадена заповед №
405/04.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. Срещу това разпореждане на осн. чл. 419 от ГПК
е депозирана частна жалба от длъжника Е.С.. В жалбата се съдържа и искане
за спиране на принудителното изпълнение по същата заповед, поради
неправилно изчислен размер на вземането, като алтернативно е посочено, че
заявява готовност да представи обезпечение съгласно чл. 420 ал. 1 от ГПК.
Към жалбата са приложени 6 бр. заверени копия от банкови бордера за
внасяни от С. по сметка на банката суми по 1 000 лв. за м. април, май, юни,
октомври, ноември и декември 2021 г. С определение № 263/31.03.2022 г.- по
в.ч.г.д. № 107/2022 г. ШОС е оставил без уважение частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, като е върнал делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането за спиране на
принудителното изпълнение.
С атакуваното в настоящото производство Определение №
303/12.04.2022 г. по ч.г.д. № 1073/21 г. състав на НПРС е спрял
принудителното изпълнение на осн. чл. 420 ал. 2 т. 3 от ГПК. Съобразил е, че
в заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е посочено, че
договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем от 30.09.2019 г. и до
датата на подаването на заявлението не са погасени 22 вноски за главница и
22 вноски са лихва. Приел е, че заявителя е формирал общото задължение на
длъжника на база тези 22 непогасени вноски. Предвид представените банкови
бордера, районният съд е приел, че първите три бордера за вноски за м.
април, май и юни 2021 г. са направени преди подаване на заявлението, но в
заявлението и извлечението от счетоводните книги не е посочено, че тези
2
суми са приспаднати от вземането. Поради това достигнал до извод, че
неправилно е изчислен размерът на вземането и на осн. чл. 420 ал. 2 т. 3 от
ГПК е спрял принудителното изпълнение.
При горната фактическа обстановка ШОС приема, че към момента на
постановяване на Определението за спиране на принудителното изпълнение,
са били налице предпоставките на чл. 420 ал. 2 т. 3 от ГПК и правилно и
законосъобразно районният съд е спрял принудителното изпълнение. Но във
въззивното производство от заявителя „Юробанк Бъргария“ АД към частната
жалба срещу спирането е приложил извлечение от сметката на длъжника С..
От същата ШОС установи, че и трите вноски направени от длъжника С. за
които той представя банкови бордера за м. април, май и юни 2021 г. са
осчетоводени от банката. От това следва извода, че към датата на подаване на
заявлението 27.07.2021 г. тези вноски са намерили отражение в извлечението
от счетоводните книги, т. е. общия дълг на С. към банката е определен като
преди това задълженията му са намалени с така направените вноски. Поради
това въззивната инстанция приема, че правилно е изчислен размера на
вземането към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Ето защо
ще следва да се отмени Определение № 303/12.04.2022 г. по ч.г.д. № 1073/21
г. на НПРС в частта му с която е спряно принудителното изпълнение на
заповед за изпълнение на парично задължение № 405/04.08.2021 г. и
определение за поправка на ОФГ № 573/01.11.2021 г., въз основа на които е
образувано изп. дело № 408/2021 г. по описа на ЧСИ Я.Д.а, с район на
действие ОС-Шумен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 303/12.04.2022 г. по ч.г.д. № 1073/21 г. на
НПРС в частта му с която е спряно принудителното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение № 405/04.08.2021 г. и определение за
поправка на ОФГ № 573/01.11.2021 г., въз основа на които е образувано изп.
дело № 408/2021 г. по описа на ЧСИ Я.Д.а, с район на действие ОС-Шумен.
Оставя без уважение искането на длъжника ЕМ. Й. СТ., ЕГН
********** за спиране на осн. Чл. 420 ал. 2 т. 3 от ГПК на принудителното
изпълнение Заповед за изпълнение на парично задължение № 405/04.08.2021
3
г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и определение за поправка на
ОФГ № 573/01.11.2021 г., въз основа на които е образувано изп. дело №
408/2021 г. по описа на ЧСИ Я.Д.а, с район на действие ОС-Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4