Присъда по дело №115/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20221000600115
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
и прокурора Апелативна прокуратура - София Р. Г. Сл.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600115 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК присъда от 06.07.2021г., постановена по
НОХД № 63/2020г на ОС- Благоевград, с която подсъдимият Д. Л. Д. е бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК,
и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. Л. Д., роден на ******** г. в . ***, община – ***, живущ
в с. ***, община ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, пенсионер, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2020г. около
11,50 часа в с.Плоски, община Сандански противозаконно е държал оръдие -метал детектор
„WAVE“, фабрично произведен, с бяла, кръгла пластмасова бобина в основата, управляващ
електронен блок, монтиран в черна пластмасова кутия, под ръкохватката и захранващ
електрически блок /батерии/ в черна пластмасова кутия, монтирана под поддържащия
накрайник на горния край на уреда, предназначен за търсене на метали, представляващ
„специално техническо средство“ по смисъла на пар.4, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за културното наследство /ЗКН/ и на пар.11, т.2 от Наредба № H-G0-0001 от
14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра
на културата, който не е регистриран по реда на чл.152, ал.3 от ЗКН, пар.16 от ПЗР на ЗКН и
1
глава VI „Регистрация на специалните технически средства“- чл.30-чл.38 от Наредба № 00-
0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, за което
/специално техническо средство- метал детектор/ е знаел, че е предназначено и е послужило
за търсене на археологически обекти, поради което на основание чл. 277а, ал.7 вр. чл. 55,
ал.1, т.2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК го ОСЪЖДА на „Пробация“ за срок от 6
месеца, включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично“ и „задължителни срещи с пробационен служител“, и двете за срок
от 6 месеца.
На основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на Държавата предмета на
престъплението- 1 бр. метал детектор „WAVE“.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховния
касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

С присъда от 06.07.2021г., постановена по НОХД № 63/20г., ОС- Благоевград е признал
подсъдимият Д. Л. Д. /с установена по делото самоличност/ за невиновен в извършване на
престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, изразяващо се в това, че на 03.06.2020г. около 11,50
часа в с.***, община- Сандански противозаконно е държал оръдие -метал детектор „WAVE“,
фабрично произведен, с бяла, кръгла пластмасова бобина в основата, управляващ
електронен блок, монтиран в черна пластмасова кутия, под ръкохватката и захранващ
електрически блок /батерии/ в черна пластмасова кутия, монтирана под поддържащия
накрайник на горния край на уреда, предназначен за търсене на метали, представляващ
„специално техническо средство“ по смисъла на пар.4, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за културното наследство /ЗКН/ и на пар.11, т.2 от Наредба № H-G0-0001 от
14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра
на културата, който не е регистриран по реда на чл.152, ал.3 от ЗКН, пар.16 от ПЗР на ЗКН и
глава VI „Регистрация на специалните технически средства“- чл.30-чл.38 от Наредба № 00-
0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, за което
/специално техническо средство- метал детектор/ е знаел, че е предназначено и е послужило
за търсене на археологически обекти, поради което на основание чл. 277а, ал.7 вр. чл. 9, ал.2
от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е постъпил протест от ОП-
Благоевград с релевирани доводи за неправилност, като се поддържа, че погрешно съдът е
приложил нормата на чл.9, ал.2 от НК, за да оправдае подсъдимия. Според държавния
обвинител, в случая отражение върху обществената опасност на деянието оказват
обстоятелствата около използваното средство, предназначено именно за откриването на
археологически находки, системните занимания на дееца по търсене и откриване на ДКЦ и
археологически обекти, съответно намирането на такива и предаването им на
археологическия музей в Сандански, както и факта, че подсъдимият е бил член на
Българската федерация по металдетектинг. Наред с горното, се сочи, че инкриминираното
престъпление е от категорията на формалните и „държането“ е предвидено като елемент от
фактическия състав. В съвкупност, посочените обстоятелства формират извод за наличие на
обществена опасност, обосноваващ наказателна репресия, но с приложението на чл. 55 от
НК, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл се
поддържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от защитата на
подсъдимия Д. срещу протеста. Поддържа се, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, с оглед което е заявено искане същата да бъде потвърдена, а подадения
протест- оставен без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна
прокуратура не поддържа протеста, като намира изводите на съда за приложението на чл.9,
ал.2 от НК, аргументирани и законосъобразни, с оглед данните за личността на дееца и
ниската обществена опасност на деянието.
Подсъдимият Д. Д., редовно призован – се явява лично и със служебно назначения си
защитник- адв. Б. К.. Последната изцяло се солидаризира със становището на представителя
на държавното обвинение. Счита, че в мотивите към постановената присъда, съдът
подробно е анализирал доказателствената съвкупност и обосновано е достигнал до извода за
явна незначителност на обществената опасност на деянието. Набляга на факта, че у
подсъдимия не са открити движими културни ценности или археологически обекти, а
намерените от него през м. февруари/ март артефакти, сам е предал на археологическия
музей в гр. Сандански. Намира за законосъобразен и извода на първоинстанционния съд за
ниската лична степен на обществена опасност на дееца, а именно- 66-годишен, пенсионер, с
чисто съдебно минало, изцяло съдействал за разкриване на обективната истина, както и
1
изразеното искрено съжаление за случилото се. В този смисъл, настоява за потвърждаване
на постановената оправдателна присъда.
Подсъдимият Д., поддържа доводите на защитата. В предоставената му последна дума,
изразява съжаление за случилото се, като сочи, че не е знаел, че в лозето му има
археологически обекти. Настоява, че е добър и щедър човек, построил параклис и 15-
надесет чешми, работил е в кметството, и че не е извършил деянието с цел печалба.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните във връзка с направените в протеста оплаквания и по правилността на
присъдата, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2
от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е
признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в
обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът
от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от
валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
При така признатите факти от подсъдимия, които съдът е намерил за подкрепени с
доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената
възможност да приеме фактическата обстановка, отразена и описана в обвинителния акт, а
именно:
Установено е по делото, че подсъдимият Д. Д. е 66-годишен български гражданин,
пенсионер. Живее в с.***, община -Сандански заедно със съпругата си Н. Д., с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. Членувал в сдружение с нестопанска цел
“Българска национална федерация по металдетектинг“ от 2016г., като хобито му било
металдетектинг и за целта закупил преди време металдетектор / писмо-отговор от
председателя на УС на БНФМ, копия от заявление за членство за 2019г. и членски карти за
2016г, 2019г. и 2020г./.
На 19.06.2020г. подсъдимият подал молба до министъра на културата с искане да бъде
извършена регистрация и вписан в съответния регистър притежавания от него
металдетектор, който няма да ползва за извършване на теренни археологически проучвания,
а за хобито си-търсене на метални предмети. С писмо от 25.06.2020г. зам.министърът на
културата отговорил на под.Д., че в Министерство на културата подлежат на задължителна
регистрация специални технически средства, използвани само за извършване на теренни
археологически проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в
чл.152,ал.З,ЗКН, респективно- тъй като посочената от подсъдимия цел не съответства на
законово регламентираната, то заявеното от него техническо средство не може да бъде
регистрирано в МК.
Подсъдимият притежавал лозов масив в местността „***“, намираща се в землището на
с.***. В същата местност според археологическата карта на България е регистриран
археологически обект с площ от 65 дка, представляващ група от селища с голям
хронологически обхват на обитаване- Елинистическа епоха, Ранна римска епоха и Късна
античност, като при археологически издирвания са открити керамични съдове и тухли
/съгласно писмо на директора на Археологическия музей -Сандански на л.26, ДП/. Така че,
освен да обработва лозето си, при посещенията си във въпросната местност подсъдимият
чрез металдетектора си търсел различни предмети и когато откриел такива с някаква
историческа /археологическа, културна/ стойност, ги предавал на Археологическия музей в
Сандански. Дарените вещи са вписани с временни разписки /с № 26 от 17.02.20г. № 27 от
19.02.20г., № 28 от 26.02.20г., № 29 от 02.03.20г. и № 30 от 10.03.20г. - копия на л.6 до 10 от
ДП/, като някои от тях имат белези на движими културни ценности и се съхраняват в
2
хранилището на Археологическия музей в гр.Сандански и три от тях са от местността „***“,
а една от местността „Гуменци“ /съгласно писмото от директора на музея на л.56, ДП/. За
благотворителността си, подсъдимият бил награден от директора на Археологическия музей
в Сандански с плакет „С благодарност на Д. Д. дарител“ /вж. л.16, ДП/.
На 03.06.2020 г. преди обяд подсъдимият отново бил на лозето си в местността „***“, като
носел със себе си металдетектора си. Същият ден за времето от 07:00 до 19:00 часа
полицейските служители в РУ на МВР- гр.Сандански - свидетелите Б. Б. и А. Ш. били на
работа. Около 11.50 часа те изпълнявали служебните си задължения по безопасност на
движението в района на с.***, община- гр.Сандански, когато спрели за проверка подс.Д.,
който управлявал мотоциклет - скутер марка „Пиаджо“. В този момент подсъдимият взел
торба от плат, поставена между краката си и я изхвърлил в храсти, намиращи се в
непосредствена близост до пътното платно. Свидетелят Б. го попитал какво има в торбата, а
под.Д. отговорил с недомлъвки ,,...еми сега, едни неща, на стари години ще ми направите
проблем, ще ме срамите...“. Полицейският служител взел торбата и установил, че в нея е
поставен черен на цвят металдектор. Пред свидетелите Б. и Ш., подсъдимият обяснил, че се
връща от собственото си лозе, находящо се в м.“***“ в землището на с.***, където е търсел
монети с металдетектора, че има разрешителни за това /търсене на монети/ и че ако намери
такива, ги предава на музея в Сандански.
С протокол от същата дата, подсъдимият предал доброволно 1 бр.
металотърсач/металдетектор, в който /протокол/ собственоръчно посочил, че е негов.
Впоследствие бил извършен оглед на това веществено доказателство и същото било
фотографирано /л.64- л.66,ДП/.
При съпоставката на тези фактически положения, идентични с описаните в обвинителния
акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, обективирани в хода на досъдебното
производство в протоколи за разпит на свидетелите Б. Б./л.23 от ДП/ и А. Ш./л.33 от ДП/,
обясненията на подсъдимия, в качеството му на обвиняем /л.68 от ДП/, писмените
доказателствени средства - протокол за оглед на веществени доказателства/л.43 ДП/,
фотоалбум /л.64-66 от ДП/, писмо изх. №04-02-267/13.10.20г. на Министерство на
културата, ведно с приложения /л.46-52 от ДП/, писмо изх. № 37/23.10.2020г.на
Археологически музей- гр. Сандански /л.56 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.71
ДП/, писмо/отговор рег. № 6497/11.08.20г. от председателя на УС на Българска национална
федерация по металдетектинг, ведно с приложения /л.35-37 от ДП/, справка за съдимост
/л.30/, автобиография, се установява пълно покритие. Правилна е преценката на
първостепенния съд, че действията по разследването в предходната процесуална фаза са
извършени при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно
провеждани пред съда.
Фактите по делото са безспорно установени, но извършения от първата инстанция
доказателствен анализ е довел до погрешни правни изводи относно вината и отговорността
на подс. Д.. За да признае подсъдимия Д. Д. И. за невиновен, ОС- Благоевград е приел, че
инкриминираното деяние само привидно осъществява признаците на престъпния състав, без
в действителност да е общественоопасно по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК. Така, от една
страна, съдът е посочил, че макар и формално, с поведението си подсъдимият да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.277а, ал.7 от
НК, същевременно обекта на защита не е засегнат в степен, оправдаваща използването на
методите и средствата на наказателната репресия спрямо него. При изграждане на извода си
за явна незначителност на обществената опасност на деянието, съдът е отчел
обстоятелствата, че подсъдимият е бил член на Българската национална федерация по
металдетектинг и е закупил металдетектора да го ползва във връзка с хобито си; факта, че у
подсъдимия не са открити ДКЦ или археологически обекти, липсата на данни за държане на
такива в дома му, а така и, че откритите от него през м.02 и м.03.2020г. вещи, е предал на
3
Археологическия музей в Сандански; липсата на доказателства същият да се е занимавал с
иманярство, с цел печалба и не на последно място ниската лична степен на обществена
опасност на самия деец- а именно- 66- годишен мъж, пенсионер, с добри характеристични
данни, с чисто съдебно минало, без криминалистични прояви, както и, че настоящото деяние
е инцидентно в живота му; че същият е оказал съдействие за изясняване на обективната
истина и бързото приключване на процеса; изразеното искрено съжаление за случилото се,
както и че след деянието е подал заявление до МК за регистриране на металдетектора.
Горните изводи не се споделят от настоящия състав. Както правилно е посочил първия съд,
престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК е формално и за съставомерността му е достатъчно
държането на инкриминирания предмет да е със знанието / предположението за неговото
предназначение. Задължителната регистрация в Министерството на Културата се извършва
само, ако металодетектора се използва за осъществяване на теренни археологически
проучвания или други специални дейност, посочени в закони. Такава регистрация
действително не е била направена, нито е можело да бъде поискана от подсъдимия, тъй като
той не може да регистрира средството, с предназначение за извършване на теренни
археологически дейности, защото за археологическите проучвания се изисква специално
разрешение, което се издава въз основа на заявление, подадено от лицата, посочени в чл.
150, ал. 1 ЗКН. Подсъдимият не попада в този кръг от лица, тъй като не притежава
образователен ценз, научна степен или квалификация и др., които да са свързани с опазване
на археологическото наследство, каквото е изискването на закона.
По делото се явява несъмнено доказано осъщественото държане от страна на подсъдимия на
специално техническо средство - металдетектор, предназначен за търсене на археологически
обекти.
На свой ред, противозаконността на държането на металодетектора произтича, именно от
обстоятелството, че подсъдимият знае, че той е предназначен за търсене на археологически
обекти, за каквото не може да получи разрешение/ поради това, че не отговаря на
изискванията на ЗКН/.
Деянието е извършено при пряк умисъл, доколкото подсъдимият Д. е знаел, че държи в
нарушение на ЗКН металодетектор, имащ характер на оръдие по смисъла на общата норма
на НК, като много добре е съзнавал, че същият е предназначен за търсене на артефакти, но
независимо от това е осъществил това деяние за един продължителен период от време,
насочвайки всичките си усилия към постигане на общественоопасния резултат – държането
на посоченото оръдие в нарушение на закона.
За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност,
инкорпорирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, липса или явна незначителност на
обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се
отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и
съответната степен на тяхното увреждане / Р 706-74-II НО на ВС /, както и конкретните
характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност. Съдът
в първата инстанция се е основал на доказателствата по делото, свързани с членството на
подсъдимия във Федерация по металдетектинг, дейността му по активно търсене на такива
предмети, а така и обстоятелството, че откритите от него през м.02 и м.03.2020г. вещи, е
предал на Археологическия музей в Сандански, за да обоснове извода си за незначителност
на обществената опасност на деянието. Същевременно не е отчел високия обществен
интерес и значимост на защитения обект за културата и историческото наследство на
нацията, което именно е в основата на криминализирането на този вид противообществени
прояви. Членуването във Федерация по металдетектинг и използването от гражданите на
металотърсач за търсене на редки метали в естествено състояние в природата, не изключва
противоправността на деянието. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че подсъдимият в
един сравнително дълъг времеви период е използвал металодетектора за търсене на
4
археологически находки, в нарушение на закона, като за съставомерността на деянието е без
значение обстоятелството, че намерените обекти в последствие са били предавани на
археологическия музей в гр. Сандански. Именно горния прочит на изброените
обстоятелства, дава основание на настоящия състав да счете, че извършеното от подсъдимия
деяние е с висока степен на обществена опасност, тъй като са засегнати съществено
обществените отношения, свързани с опазване и закрила на културното наследство на
Република България, което в случая оправдава използването на методите и средствата на
наказателната репресия спрямо този подсъдим.
Степента на обществена опасност при престъпленията против опазване на културното
наследство може да варира в изключително широки граници и при определянето й имат
значение следните обстоятелства: характерът на деянието – дали то директно уврежда,
поставя в опасност или само нарушава законови гаранции за опазване на културните
ценности; характерът на последиците, които предизвиква – какъв обществен интерес засяга
деянието; имуществената стойност на културната ценност; научната или културна стойност,
която предметът носи като обект на културното наследство, а оттам и значението на
културната ценност за обществото; качеството на субекта – дали е длъжностно лице, дали е
собственик на предмета; субективните елементи – форма на вината, цел и др; начините и
средствата на извършване – например, използване на техническо средство при иманярство.
Окръжният съд не е изследвал прецизно предмета на посегателство и степента, в която е
могъл да бъде засегнат обекта, с оглед характера на самото деяние и възможността, която то
създава в тази насока. Не е взето предвид обстоятелството, че лозето на подсъдимият се
нахожда в землището на с. Плоски, м. „***“, съставляващо група от селища с голям
хронологичен обхват на обитаване- „Елинистическа епоха, „Ранна римска епоха“ и “Късна
античност“, част от „Археологическата карта на България“ и представляващо
археологическа недвижима културна ценност с национално значение. В този смисъл, се
явява без значение факта, че в дома му не са били открити ДКЦ или археологически обекти,
доколкото по делото безспорно е установен факта, че същият системно е търсел артефакти
/видно от предадените неколкократно от него вещи на Археологическия музей в гр.
Сандански/. Дейността му е общественоопасна и вредоностна, независимо от преследваната
цел, тъй като извършвайки я без специални знания и в съответствие с научните
технологични процеси, същата несъмнено води до разрушаване на съответния
археологически пласт, нарушава контекста на находката и по този начин се губи ценна
историческа/ археологическа информация, не само за съответния артефакт, но и за
конкретния пласт, период и събитие. Системността на извършваната от него противоправна
дейност не може да бъде приравнена на такава с ниска степен на обществена опасност,
именно поради многократността на засягане на обекта на посегателство. Посочените от
проверяващата съдебна инстанция факти за защитения обект на посегателство, начинът и
средствата на извършване на конкретното деяние – наличието на данни за противозаконното
придобиване на вещи с археологическо значение, са изцяло релевантни и при оценката на
конкретната лична степен на обществена опасност на подсъдимия Д., която съотнесена към
конкретиката на случая, не изключва престъпния характер на извършеното от него деяние,
респективно категорично навежда на извод за липсата на основания за приложението на чл.
9, ал. 2 от НК.
По индивидуализацията на наказателната отговорност:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д., настоящият
състав счита за необходимо да отбележи, че принципът на законността обвързва
проведената процедура с налагането на наказание по реда на чл. 58 а от НК, респ. чл. 58 а,
ал. 4 от НК. От своя страна, възможностите по чл. 55 от НК са приложими само при наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при отчитането на
които и най-лекото, предвидено от закона наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо
извършеното. Съществено е, че преценката по чл. 58 а, ал. 4 от НК, налага да се изследва и
5
по-благоприятното за дееца наказание, като в настоящия случай Софийски апелативен съд
намира, че са налице достатъчно правни и фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, съответно за замяна на наказанието "лишаване от
свобода" с "пробация". По делото са установени единствено смекчаващи отговорността на
подсъдимото лице обстоятелства - добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,
липсата на криминални прояви, респективно криминални регистрации, отговорността и
самокритичността му към извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина,
както и факта, че макар да е търсил и намирал археологически обекти, същите или част от
тях е предавал в музея в гр. Сандански. Съвкупната оценка на горните, води до извода, че и
най-лекото предвидено в чл. 277а, ал. 7 от НК наказание би се явило несъразмерно тежко за
подс. Д., с оглед което наказанието „лишаване от свобода“ следва да се замени с „пробация“,
с определяне на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК,
всяка за срок от по 6 месеца. Така индивидуализираната по вид и размер наказателна
отговорност на подс. Д., съдът намира за съобразена с всички релевантни обстоятелства,
достатъчна за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията и
същевременно съответстваща на принципа за справедливост на наказанието.
На основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата
предмета на престъплението- 1 бр. метал детектор „WAVE“.
По изложените съображения, съдът постанови своя съдебен акт.
6
Съобщи за изтекли лични данни