№ 10572
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110141610 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване на съществуването на вземания на ищцата срещу
ответника по договор за наем на апартамент, находящ се в гр. ., сключен на
03.06.2018 г. и прекратен на 20.01.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2023 г. по ч.гр.д.
№ . г. по описа на СРС, 67 състав, както следва: 1 116,74 лева, представляваща
дължима наемна цена за периода от 01.12.2019 г. до 20.01.2020 г. и сума за
потребени консумативи за ел. енергия, топлоенергия и вода за наетия обект за
м. октомври и ноември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
09.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното изплащане, и 441,62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 08.11.2023 г. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищцата твърди, че по силата на едногодишен договор за наем от
03.06.2018 г. на жилище – апартамент, находящ се в гр. ., сключен с ответника,
последният се задължил да заплаща ежемесечно наемна цена за ползвания
обект в размер на 550 лв., както и потребените ел. енергия, топлоенергия и
вода, които суми месечно били заплащани от собственика на имота и
предявявани на наемателя за плащане. Поддържа, че съгласно чл. 5.2. от
договора, срокът на последния се подновява автоматично всяка година, като в
случая действал до м. юни 2020 г. Твърди, че след първата година ответникът
започнал да бави, а в края на 2019 г. спрял плащанията към наемодателя.
Твърди, че се споразумели да приключат отношенията си, като на 20.01.2020 г.
ответникът освободил апартамента, върнал владението на ищцата, прекратили
1
договора за наем и изчислили последно дължимите от ответника суми по
договора, както следва: 917 лв. - окончателна остатъчна сума за наем за
периода от 01.12.2019 г. – 20.01.2020 г. и 199,74 лв. – дължими консумативи за
м. октомври и ноември 2019 г. или сума в общ размер на 1 116,74 лв. За
падежна дата на задълженията сочи 20.02.2020 г. Поддържа, че за посочените
обстоятелства е съставен протокол. Твърди, че има право да претендира и
разходи за консумативи за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г., но заявява,
че същите са опростени. Твърди, че въпреки водената кореспонденция с
ответника, последният не е заплатил посочените по-горе суми. Сочи, че се
дължи и мораторна лихва в размер на 441,62 лева за периода от 21.02.2020 г.
до 08.11.2023 г.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е
съществувало облигационно отношение по договор за наем от 03.06.2018 г. за
жилище – апартамент, находящ се в гр. ., при уговорена наемна цена в размер
на 550 лв., както и че договорът е прекратен на 20.01.2020 г. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер на
1116,74 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 01.12.2019 г.
до 20.01.2020 г. и сума за потребени консумативи за ел. енергия, топлоенергия
и вода за наетия обект за м. октомври и ноември 2019 г., и 441,62 лева -
мораторна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 08.11.2023 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищцата трябва да докаже по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД,
че е предала на ответника държането върху процесния имот, като за ответника
е възникнало задължение за заплащане на наемна цена в претендираните
размери и за посочените периоди.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже, че е предала на ответника държането върху процесния имот, като
за ответника е възникнало задължение за заплащане на разходите, свързани с
ползването на имота, в претендираните размери и за посочените периоди.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съобразно твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата Р. Д. К., в
качеството й на наемодател, и ответника Р. Д. М., в качеството му на наемател,
е сключен договор за наем от 03.06.2018 г. за апартамент, находящ се в гр. ..
2
Договорът за наем е прекратен на 20.01.2020 г., за което е съставен приемо-
предавателен протокол от същата дата. Страните също така не спорят, като и
от приетите по делото договор за наем от 03.06.2018 г. и приемо-предавателен
протокол от 20.01.2020 г. се установява, че ищцата е предоставила на
ответника за временно и възмездно ползване процесния апартамент.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от
20.01.2020 г., съставен при прекратяване на наемното правоотношение и
подписан от всяка от страните, същият съдържа изявлението, че към датата на
прекратяване на договора и освобождаване на апартамента от наемателя Р. Д.
М. (20.01.2020 г.), последният дължи заплащането на наемна цена за периода
1.12.2019 г. – 20.01.2020 г. в размер на 917 лв., както и разходите за
консумативи за месеците октомври и ноември 2019 г. – съответно 88,65 лв. и
111,09 лв., като е уговорено наемателят да заплати на наемодателя тези суми в
общ размер 1116,74 лв. в срок до 20.02.2020 г. Доколкото протоколът носи
подписа на ответника и предвид липсата на доказателства в различна насока,
съдът намира, че следва да се приеме, че са възникнали претендираните от
ищцата вземания.
Съдът намира, че следва да се приеме за основателно направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД вземанията за наем и други периодични плащания, каквито са
ежемесечните разходи за ток, парно, вода и др. консумативи, се погасяват с
кратката 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от датата, на която всяко периодично вземане е станало изискуемо. В
настоящия случай с оглед предоговарянето от страните на срока за плащане на
процесните вземания с приемо-предавателния протокол от 20.01.2020 г., а
именно – до 20.02.2020 г., изискуемостта е настъпила на 21.02.2020 г.,
откогато започва да тече 3-годишната давност. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено от ищцата на 9.11.2023 г., към който момент
давността за вземанията е изтекла, включително и при съобразяване на
спирането на давността между 13.03.2020 г. и 22.05.2020 г., въведено с чл. 3,
ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
вр. § 13. ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По делото не са представени
доказателства за това, че давността е спирала да тече или е била прекъсната на
друго основание.
При това положение исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Тъй като претендираните главни
вземания са погасени по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД се погасяват и
лихвите за забава като акцесорни вземания, поради което и искът за
присъждане на мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД също следва да бъде оставен
без уважение.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
3
разноски има ответникът, като ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 800 лв., от която 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 200 лв. – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. .
срещу Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумата 1 116,74 лева, представляваща дължима
наемна цена за периода от 01.12.2019 г. до 20.01.2020 г. и сума за потребени
консумативи за ел. енергия, топлоенергия и вода за м. октомври и ноември
2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2023 г. до окончателното
изплащане, и сумата 441,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 21.02.2020 г. до 08.11.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2023 г. по ч.гр.д.
№ . г. по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Д. К., ЕГН ********** с
адрес гр. . да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., сумата 600
лв. – разноски в исковото производство и сумата 200 лв. – разноски в
заповедното производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4