Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №346/2019г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е образувано по предявен иск /уточнен с молба вх.№9066/22.03.2019г./ от
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна срещу НЗОК,
гр.София, с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Предявените искове от
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна срещу НЗОК,
гр.София, са за осъждане на ответника да
заплати дължими
суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: сумата от 49 487.00 лева, представляващи
оказана, но незаплатена болнична медицинска помощ на
ЗОЛ /здравно осигурени лица/ по силата на
сключения между страните индивидуален Договор за
оказване на болнична мед.помощ №021349/24.02.2015г., която дейност е извършена за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. /за м.март 2016г./ ведно със законната лихва от падежа на
01.05.2016г. до 28.02.2019г., в размер на 14 215.81
лева, а така също законна лихва от датата на подаване на исковата
молба на 01.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се и сторените разноски.
В
уточняващата молба се излага, че сумата на главницата в размер на 49 487 лева е формирана като сборна от единичните
цени по КП, по които болницата е оказала мед.помощ в изпълнение на цитирания
индивидуален договор от 24.02.2015г. спрямо пациенти с
посочени три имена, ЕГН, дата на приемане и изписване, за периода от 14.03.16г.
до 31.03.2016г., обхващащ общо 149 броя проведени
хоспитализации, за които е отказано заплащане от НЗОК. /посочени в месечна
справка надмесечни стойности на КП за СБР-Варна АД/ Поименно пациентите са
посочени и в справка в уточняващата молба на л.71 по делото. Поддържа се, че
отказа на касата за заплащане на лечението е, че извършената дейност надвишава
определената в приложение №2 към анекс от 16.03.2016г. определена месечна стойност на дейностите в
размер на 71 419 лева. /която сума е заплатена от
ответника/ Разликата от 49 487 лева за проведените 149 хоспитализации е
недължима според ответника тъй като не се отчита. Посочва се, че претендираната
сума е за оказана болнична мед.помощ за мед.рехабилитация. Началният срок на
забавата е 01.05.16г. тъй като е предвиден 30 дневен срок за изплащане на
месечните стойности съгласно чл.35 от договора.
Извършената мед.дейност през март 2016г. следва да бъде заплатена до
30.04.2016г. и тъй като не е заплатена, се претендира лихва от 01.05.2019г. до
предявяване на иска.
В
уточняващата молба се прави искане за обявяване нищожността на клаузи от ИД /индивидуален договор/, без посочването им
номинално,
като противни на чл.42 от Конституцията на РБ и чл.5 и чл.35 от ЗЗО.
Правното
основание на предявените искове е чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.59 ЗЗО.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на договорни правоотношения между страните
по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., предоставени в периода м.март 2016г.
С така
сключения договор ищецът, в качеството си на изпълнител се е задължил да оказва
болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица
по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБНЗОК за
2015 год., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение
№ 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 год. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът
от своя страна, се е задължил да заплаща осъществените и отчетени от болничното
заведение дейности по конкретно договорени цени чрез РЗОК до 30-то число на
месеца, следващ отчетния. Твърди се подписано допълнително споразумение към
договора от 03.04.2015г. както и анекс от 16.03.2016г., но с отразяване
влизането му в сила от 01.03.2016г. /на л.97/; анекс от 14.04.2016г., за период
извън настоящия.
Твърди се,
че след сключване на договора, за първото шестмесечие на 2015г. са сключени
шест анекса, в изпълнение на решенията на Надзорния съвет на НЗОС, с предмет
корекция на стойностите на дейностите в БМП. В същите е посочено, че всеки
следващ отменя предходния и датата на влизането му в сила, като същите се
отнасят и за процесния период. Твърди се изготвена отделна спецификация и
фактура за сумата по утвърдената месечна стойност, посочена в приложение №2 към
ИД – за сумата от 71 419 лева. Поради действащата Методика в спецификациите
ищецът твърди, че е лишен от възможност да отчете извършената надлимитна
дейност по надлежния ред. /чл.18 от методиката/.
Сочи се
още, че ищецът като изправна страна по посочения договор, в периода е оказал
болнична медицинска помощ на пациентите по КП, осигурил е чрез медицинския си
персонал 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ и е изпълнил
всички условия за спазване правата на пациентите и правата на ЗОЛ /здравно
осигурените лица/.
Твърди се,
че клаузите, въвеждащи лимит за заплащане на оказаната мед.помощ
са нищожни. /в нарушение на КРБ и в нарушение на чл.45, чл.47 от ЗЗО/ -
противоречие с добрите нрави и закона. Сочи се решение на ВАС от 12.01.2018г.
за отмяна на решение от 27.01.2015г. на НС на НЗОК за определяне
лимитите за 2015г., конкр.нищожност на т.2 и т.3 от решението на НЗОК.
В
изпълнение на посочените договори и в указания в тях срок били издадени
съответните първични медицински и финансово отчетни документи, които били
връчени за плащане на НЗОК, чрез директора на РЗОК – Варна. До
настоящия момент ответникът, в качеството си на възложител, не е изпълнил
изцяло поетите задължения за заплащане на извършената и отчетена болнична
медицинска помощ, обозначена като „надлимитна”, в процесния период. Излага се,
че единственият критерий, по който ответникът отказва
заплащане на извършените лечения по КП е надхвърляне на определения
месечен лимит за болницата.
Правят се доводи, че извършената медицинска
дейност е възложена на болничното заведение и същото не може да откаже
провеждането й, тъй като отказът ще противоречи на чл.81, ал.2 от ЗЗ. Правото
на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, обуславя съответното
задължение на болничното заведение да окаже
тази помощ, което от своя страна има право да получи заплащане на същата.
Твърди се,
че въведените с договора клаузи за стойности в рамките, на които следва да се
заплаща на изпълнителя оказаната от него медицинска помощ са нищожни, поради
противоречието им с правото на пациентите да получат медицинска помощ,
регламентирано в ЗЗО. В тази връзка следва да се има предвид и решението на
ВАС, с което е отменено Решение на НСНЗОК за определяне лимити на болниците за
2015г.
В
допълнителната искова молба посочва още, че извършената дейност е отчетена през
Персонализираната информационна система на НЗОК, в договорените срокове и ред –
електронно и на хартия, проверена е и потвърдена от контролните органи на РЗОК
Варна и не са установени пропуски и нарушения на ЗЗО, НРД на МД за 2015г.
Претендира се заплащане на всички КП, по които е проведено лечение на
здравноосигурени лица, чието лечение не е отхвърлено от ответника, но дейността
е посочена като „месечна справка над месечни стойности по клинични пътеки”.
По
същество моли съда да уважи предявените искове и му присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Х. поддържа исковата молба. Не се оспорва
изготвения от съда проектодоклад на спора.
В срока по чл.367 ГПК ответникът НЗОК-
гр. София с писмен и допълнителен писмен отговор, чрез Й.П.Й.,
началник отдел ”Правно и административно обслужване” в РЗОК – Варна, оспорва
предявените искове като неподведомствени, а в условие на евентуалност по
основание и размер.
Не се оспорва
обстоятелството, че страните са в договорни правоотношения по повод на
сключен договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки за 2015г., допълнително споразумение към него и анекси.
Ответникът твърди, че неразделна част от сключения договор са и
стойностите на медицинските дейности за болничната медицинска помощ,
медицинските изделия прилагани в БМП и лекарствените продукти за лечение на
злокачествените заболявания в условията на БМП /приложение №2/. Според чл.40 от
договора стойността на дейностите за болничната помощ се определя по
предварително огласени правила, приети от Надзорния съвет на НЗОК, заплащането
е в рамките на стойностите определени по тези правила и посочени в приложение
№2. Корекцията в тези стойности се извършва на тримесечие, за което се сключват
допълнителни споразумения, а разликата между стойността в приложение №2 и
отчетената не може да увеличи стойностите за следващите тримесечия /чл.40,
ал.4/. Така утвърдените правила са задължителни за страните по договорите.
Оспорва се дължимостта
на претендираната сума, тъй като за ответника не се е породило задължение за
заплащането й. Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба,
липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в
приложение №2 към договора годишни стойности. За да е налице основание за
заплащане на сумите е необходимо дейностите да са извършени, да са договорени и
да отговарят на определените в Приложение №2 стойности, като в процесния случай
не е изпълнено именно последното условие.
Излага се,
че съгласно чл.40, ал.6 от договора изпълнителят не може да отчита с финансово
–отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща тази за съответния месец в
Приложение №2, както и че стойността по финансово-отчетните документи по чл.28
от договора не следва да надвишава размера на определените дейности на
изпълнителя по реда на чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. и посочени в Приложение №2.
Твърди се, че НЗОК гарантира на задължително
здравноосигурените лица чрез изпълнителите на медицинска помощ определени по
вид и количество дейности, но в рамките на бюджета на НЗОК. Доколкото се касае
за плащания в рамките на предварително определен бюджет по месеци, тримесечия и
за годишен бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките
на предварително зададените проценти и в посочените срокове – по тримесечия. Ответникът твърди,
че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като
исканото заплащане не кореспондира с договорените условия и законови изисквания
по отношение на извършените от ищеца медицински дейности. Признава единствено
наличието на инд.договор и заплащането на стойностите по приложение №2 към
договора; всичко останало е предмет на установяване по спора. Оспорват се
предпоставките за заплащане на сумите. Прави се изрично оспорване отчитането на
претендираните за заплащане мед.дейности. /на л.84 по делото/ Сумата не е
фактурирана и не е отчитана пред НЗОК. Отчетена е единствено по ел.път. Твърди
се отделно неотносимост на цитираното в исковата молба решение на ВАС относно нищожността на решение на НС на НЗОК, което
касае бюджет 2015, а не бюджет 2016г. Оспорва се с допълнителен отговор твърдението за нищожността на
клаузи от договора.
Предвид
недължимостта на претендираните главници, ответникът твърди неоснователност
и на исковете за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез
ю.к.Й. поддържа отговорите и оспорва иска. Не прави възражения по доклада,
изготвен съгласно чл.374 ГПК.
По
направеното възражение за неподведомственост на спора, съдът поддържа изложеното становище в определение №2250/17.06.2019г. Предмет на
предявените искове са вземания произтичащи от сключен между страните договори
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Националната
здравноосигурителна каса е държавен орган, на когото са възложени властнически
правомощия при осъществяване на държавната политика в областта на
здравеопазването и регулирането на обществените отношения във връзка със
задължителното здравно осигуряване /решение
по адм. дело № 1118/2011 г. на ВАС, ІІІ отд./. Сключеният договор №
020607 от 25.02.2015 г. между НЗОК като възложител и лечебното заведение като
изпълнител на медицинска помощ, по своята правна същност представлява
съглашение на договарящите в съответствие с действащата по същото време правна
уредба на задължителното здравно осигуряване. Обстоятелството, че договарянето
е реализирано по административния ред, обуславя правното естество на подписания
договор като административен по своя характер, но при липсата на изрична
нормативна уредба на административния договор в Закона за здравното
осигуряване, който е специален закон по смисъла на чл. 19а, ал. 1 АПК (ДВ,
бр. 74 от 20.06.2016 г.), споровете за изпълнение на сключените с НЗОК
договори, независимо че притежават характеристиките на административни, следва
да бъдат разглеждани по общия исков ред. Този извод следва и от новата
разпоредба на чл. 19ж АПК (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.), която изрично предвижда, че споровете относно действителност,
изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават
от компетентния административен съд, т. е. доколкото не е предвидено друго със
специален закон, съдебните производства по спорове относно изпълнение на
административните договори, сключени с НЗОК преди влизането в сила на чл. 45а ЗЗО, следва
да се разгледат по реда на Гражданския
процесуален кодекс пред гражданските съдилища, в който смисъл е § 149, ал. 4 ЗИД на АПК
(ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Посочения в случая договор за болнична мед.помощ, макар и
административен по своя характер, е
сключен преди 01.01.2019г., поради което компетентен
да разгледа спора относно изпълнението им е гражданския съд – в общото исково производство. /в този смисъл определения по гр.дело №4/2019г.
на ГК, 5 чл.състав; ч.т.дело №787/2019г. на второ т.о. и ч.т.дело №284/2019г.
на първо т.о., ТК на ВКС/
Въз основа на твърденията и
доводите на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност,
съобразно приложимите законови и подзаконови разпоредби, по вътрешно убеждение,
СЪДЪТ намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правното
основание на предявените искове е чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.59 ЗЗО.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на договорни правоотношения между страните
по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на
действие – срокът на НРД /Национален рамков договор/ за мед.дейности за 2015г., предоставени в периода м.март 2016г.
Предвид
постъпилите отговори и направените в същия възражения съдът намира, че по
делото са безспорни между страните следните факти:
1/
ищецът е регистрирано заведение за оказване на болнична помощ; страните по
делото са в облигационни отношения по сключен договор №031349/24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително
споразумение към него от 03.04.2015г., както и анекси: от 21.04.2015г., от
04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от
13.07.2015г.; 2/ за процесните периоди е заплатена стойността на проведената и
отчетена медицинска дейност до утвърдената месечна стойност в Приложение №2 към
договора.
По
делото е приложен Договор №031349 от 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, сключен между НЗОК – София, чрез РЗОК –Варна като
възложител и от друга страна Специализирана болница за рехабилитация –Варна АД,
като изпълнител. В чл.1 от договора са посочени клиничните пътеки от приложение
№16 – с кодове от №236 до №244 вкл. както и за извършване на дейности по
приложение №2 „КП, за които НЗОК сключва договор с лечебни заведения за
специализирана извънболнична помощ”. Съгласно договор, възложителят упражнява
контрол по извършване на дейностите, но носи и задължение за заплащането им
съгласно определените с договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г. между НЗОК и БЛС
обеми и цени на извършената и отчетена болнична помощ. Реципрочно право на
изпълнителя съгл. чл.4 от договора е да получи заплащане на извършената,
отчетена и потвърдена от възложителя дейност при условията и в сроковете и по
реда, определени в Методика за заплащане и настоящия договор. Задължение също
на здравното заведение е да обяви на ЗОЛ /здравно осигурените лица/, на видно
място информация за обслужваната клинична пътека и стойността, която се поема
от здравната каса. /чл.7, ал.3, т.1/.
Съгласно
чл.18 от договора, възложителят заплаща договорената в чл.1, ал.1 от същия,
извършена и отчетена от изпълнителя БМП /болнична медицинска помощ/ по
клиничните пътеки по договора както и евентуално възложените при изпълнение на
определени КП мед.изделия, до съответната стойност, които се заплащат съобразно
решения на НЗОК, утвърдени с решение на НС от 10.06.2014г. В чл.19 са посочени
и цените на съответните, обслужвани от ищеца, клинични пътеки като стойността
на мед.изделия не се включва в стойността на КП. В чл.20 от договора са
посочени предпоставките за заплащане на болничната помощ като най-общо същите
са: КП да е включена в предмета на договора и дейността да е извършена от
посочените в приложението специалисти; валидни здравно осигурителни права на
пациентите в деня на хоспитализация; спазване на условията за завършване на КП
съгласно НРД на МД за 2015г.; изпълнителят да е изпълнил задълженията си по
договора за болнична помощ; извършената дейност по КП да е отчетена при
условията на методиката за заплащане на дейността и не на последно място –
чл.20, ал.1, т.6 – извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на
стойностите, посочени в приложение №2 „Стойност на дейностите, мед.изделия и
лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на
болнична мед.помощ”.
Съгласно
чл.28 от договора, заплащането се извършва след представяне на първични
медицински и финансово-отчетни документи – първи екземпляр от направление за
хоспитализация, фактура или електронна фактура, спецификация за извършена
мед.дейност, а за мед.изделия – фактура, спецификация и формуляр за вложени
мед.изделия. В спецификациите /чл.28, ал.2/ се включва само договорена и
извършена дейност по КП на изпълнителя, отчетена в ежедневните отчети по реда
на чл.32 от договора и потвърдена за заплащане в месечно известие по чл.32,
ал.11. В този смисъл и чл.26, ал.4 от договора – заплаща се отчетена дейност,
но само тази, която е включена в ежедневните електронни отчети по чл.33 за
съответния период. В месечно известие до изпълнителя се определят потвърдените
за плащане дейности, продукти и изделия както и отделно – отхвърлените за
заплащане такива. /вж.чл.32, ал.11 от договора/ Съгласно същата разпоредба от
договора, но в ал.13, т.6 е предвидено основание цза отказ от заплащане на
извършената помощ – за дейност, надвишаваща стойността по чл.42 от договора.
Съгласно последната, стойността на финансово-отчетните документи /вж.л.29 по
делото/, не може да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя
по реда на чл.4 от НБНЗОК за 2015г., посочени в приложение №2.
Видно
от множество разпоредби в договора, подлежащите на заплащане дейности по КП, са
лимитирани – цитираните по-горе разпоредби от договора както и чл.30, ал.2,
т.1; чл.32, ал.13, т.6; чл.33 „надвишаващи стойността по чл.42”; чл.40 и чл.42
от договора между страните и др. В чл.33 от договора са предвидени случаи на
освобождаване на ресурс от надвишаващите мед.дейности, отказани в хипотезите на
чл.32, ал.11, т.1-5, които могат да бъдат валидирани като разход по т.6 от
същата разпоредба на договора /чл.32, ал.11/, но единствено при валидирането им
от РЗОК. Съгласно чл.40 от договора, стойностите за болнична мед.помощ се
определят в съответствие Правила за условията и реда за определяне и изменение
на стойностите по чл.4 от ЗБНЗОК и за използване на средствата от резерва
съобразно чл.4, ал.4 от същия закон. Заплаща се единствено извършената и
отчетена дейност в рамките на стойностите, определени с Правилата, посочени в
приложение №2, неразделна част от договора. Именно съгласно чл.40, ал.3 от
договора, изпълнителят не може да отчита с финансово –отчетни документи,
дейности, лекарствени продукти и изделия на стойност, която надвишава
утвърдената в Приложение №2 за месеца. Разликата за тримесечие не може да се използва
като резерв за следващо тримесечие. Съгласо чл.41 от договора, корекции в тези
стойности са възможни на тримесечие въз основа на споразумения. Заплащане на
надвишаваща стойност по чл.32, ал.11, т.6 от договора се извършва по решение на
Надзорния съвет на НЗОК /чл.42, ал.4, 5/, но в съответствие с параметрите на
ЗБНЗОК.
Съгласно
чл.35 от договора, заплащането се извършва чрез РЗОК до 30 число на месеца,
следващ отчетния. Предвидени са строги санкции при пропуски в алгоритъма на
отчитане на дейността и пропускане на сроковете за това, вкл. отказ от
заплащане на болничната помощ.
Към
договора са присъединени по делото и приложение №1 – списък на специалистите по
КП, приложение №2 – стойности на дейности в БМП, мед.изделия и лекарствени
продуктил…. Приложени са и Анекси към договора за оказване на болнична
мед.помощ по КП, съответно от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г.,
от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г., всички за коригиране на
стойностите на дейностите за болнична мед.помощ, посочени в приложение №2 към
договора, съответно с нови приложения, с коригирани стойности.
По
делото са представени спецификации за извършената болнична мед.помощ по
договора /формуляр/ ведно с фактури за отчетената дейност и стойността,
съответно за м.февруари 2015г. и следващите, обхванати от исковия период. Видно
от документите по делото, в спецификациите са посочени освен КП, кодът и,
названието и, както и броят на съответните дейности за месеца, единична цена и
обща такава, а така също и съответния обхванат период на дейността.
Приложена
е месечна справка за стойността, надвърляща стойността по КП за СБР АД –Варна
/на л.53 и сл./, в която фигурират дати на прием и на изписване на конкретни
/поименно посочени пациенти/, сумите, периода на пролекуване.
Част от
приложените от ответника Правила с отговора му, не касаят настоящия процесен
период, поради което съдът не ги обсъжда. В съдебно заседание ответникът е
представил актуални Правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите на БМП /на л.187 и сл./, прието по делото, ведно с Правила за
изменение и допълнение, последните от които касаят периода след м.12.2015г.
По
делото е представена от ищеца Листа на чакащите за м.март 2016г. /на л.125 и
л.136 и сл./
Съгласно
изслушаното по делото заключение, неоспорено от страние, кредитирано от съда
/вж.л.176/, се установява, че съобразно справка при НЗОК/РЗОК-Варна и при
ищеца, въз основа на ежедневните електронни отчети и месечни справки, вещото
лице е посочило размера на изчислената самостоятелно от него „налимитна
дейност” по КП в таблица №1, а именно сумата от 49 487 лева, извършена
дейност през м.март 2016г. Съобразно приложен лихвен лист, неразделна част от
заключението, размерът на обезщетението за забава от 01.05.2016г. до 28.02.2019г.
възлиза на сумата от 14 215.81 лева. В т.3 от заключението вещото лице
посочва, че през м.март са действали правилата, определени с Методика за
заплащане на дейностите в болничната мед.помощ съгласно приложение №2Б, приета
с ПМС 57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане
на мед.помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО /обн.бр.21 от 20.03.2015г./
Документирането и отчитането на извършената БМП е съгласно чл.17 от методиката.
Съборазно заключението, по електронен път са подадени в информационната система
на НЗОК отчетите за всички извършени през март 2016г. дейности и същите са
приети успешно, без корекции и грешки. Вещото лице е пояснило начина на
отчитане на тази БМП съгласно чл.17, ал.10 от методиката и изпращането обратно
на изпълнителя месечни известия за одобрената и отказана за плащане дейност със
съответните основания за отхвърляне. Ищецът е получил такова известие в два
файла – един за приетите за плащане извършени в м.март 2016г. мед.дейности на
стойност от 71 419 лева и втори файл – неприети мед.дейности по КП, на
стойност от 49 487 лева. /в този файл отказаните дейности са
конкретизирани с дати, имена на пациенти, дата на изписване, КП, стойност на
пътеката и др. Съгласно чл.3.3 от заключението, заплащането на дейността е регламентирано
в чл.18 от Методиката. За платената сума ищецът е издал фактура
№1449/11.04.2016г. ведно със спецификация за БМП по договора. Както платената
дейност за м.март 2016г., така и неплатената, са документирани и отчетени по
действащата Методика. Сумата на претенцията за надлимитна дейност е заведена
счетоводно при ищеца задбалансово по делит сметка №9311 Вземания НЗОК, кредит
сметка 999 Други сметки и условни пасиви, на 11.04.2016г. За дейността през
м.март не е извършвана проверка в СБР Варна.
В съдебно
заседание вещото лице М. е отговорило, че за неприетата БМП не се издава
фактура по причина липсата на отчитането и при НЗОК. /след края на 2015г./ Дори
да бъде издадена фактура, същата не би подлежала на заплащане от НЗОК.
Съгласно
чл.5 от Правилата, всяка РЗОК определя стойността на дейностите за БМП към
договорите с ИБМП, разпределени по месеци, в рамките на утвърдените от НС на
НЗОК за съответната РЗОК стойности по чл.4, ал.5. Съгласно чл.7, ал.2 он същите
Правила, определените и утвърдени от НЗОК стойности за ИБМП по месеци и
тримесечия, са задължителни за ИБМП и са неразделна част от сключените договори
за оказване на БМП, приложения №2 към индивидуалните договори. Във връзка с
настоящия спор, съществено значение има и разпоредбата на чл.8 от Правилата,
който регламентира способ за промяна в утвърдените месечни/тримесечни стойности
на БМП, след постигнато съгласие между директора на РЗОК и ИБМП.
Видно
от чл.10 от същите Правила, а и от договора между страните, че наличието на
положителна разлика между финансово-отчетните документи за определен период от
съответната стойност за месеца в приложение №2, не може да се използва за
следващ период, вкл. тримесечие.
Изпълнени
са правилата за добра мед.практика на лекарите в РБ според вещото лице – същите
са посочени и съдържателно в експертизата. През процесния период на са били
депозирани и жалби в лечебното заведение, поради което вероятно е и качеството
на предоставената БП да е било съответно необходимото. Спазени са критериите на
чл.81 от Закона за здравето за достъпна мед.помощ. В заключение вещото лице е
посочило, че претендираната за заплащане дейност за оказване на болнична помощ
по КП е действително извършена, отчетена документално редовно както с
мед.документи, така и с счетоводно-отчетни, отговаря на критериите за добра
мед.практика и на изискванията на индивидуални договор за ОБМП от 24.02.2015г.
и допълнителните споразумения към него, проверена и потвърдена е от РЗОК. В
съдебно заседание при устното изслушване на експерта, заключението се поддържа,
неоспорено от страните.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.59, ал.1
33О вр.чл.29 от НРД, сключен между НЗОК и БЛС за 2015г., от СБР –Варна АД, за
осъждане на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, София,
чрез поделението и в гр.Варна – РЗОК, да заплати на ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна, суми за
проведено лечение по клинични пътеки, за проведено през
м.март 2016г. медицинска рехабилитация.
Предмет
на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите,
извършени от изпълнителя в периода м.март 2016г. във връзка със
задълженията му по цитирания индивидуален договор за болнична помощ. Съобразно същия, задълженията на изпълнителя
/болничното заведение/ са разписани в чл.8 спрямо здравноосигурени лица,
хоспитализирани след сключване на договора на 24.02.2015г. срещу насрещно
задължение на РЗОК като представител на НЗОК да заплати на изпълнителя
договорената в чл.1 от договора извършена и отчетена от изпълнителя БМП по КП
ведно с вложените при изпълнение на КП медицински изделия, съгласно актовете,
посочени в чл.1, ал.2 от договора. Исковете са основани на твърдения за
наличие на договорни правоотношения между страните по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително
споразумение към него и анекси: от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от
24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г.
С така
сключения договор ищецът, в качеството си на изпълнител се е задължил да оказва
болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица
по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБНЗОК за
2015 год., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение
№ 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 год. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът,
от своя страна, се е задължил да заплаща осъществените и отчетени от болничното
заведение дейности по конкретно договорени цени чрез РЗОК до 30-то число на
месеца, следващ отчетния.
Ищецът
основава вземането си на договорно основание както и на твърдения, че като
изправна страна по посочения договор, в периода м.март 2016г. е оказал болнична
медицинска помощ на пациенти по КП, осигурил е чрез медицинския си персонал
24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ и е осигурил всички
условия за спазване правата на пациентите и правата на ЗОЛ /здравно осигурените
лица/, поради което извършената дейност подлежи на плащане независимо от
въведените от НЗОК лимити за заплащане на БМП.
Ищецът
е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от ЗЛЗ. В това си
качество, същият е сключил с Националната здравноосигурителна каса договор
№031349/24.02.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/, на
основание чл.59 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор /НРД/ за
медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015г. /приет
2014г., в сила от 01.01.2015г./ Възникналото правоотношение се регулира от
разпоредбите на ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015г., ПМС №57/16.03.2015г. и ПМС
№94/24.04.2014г. на МС. /продължило да действа до приемане на новото ПМС
№57/2015г. на МС/
Стойността на разходите за извършената болнична помощ се определят
съобразно Правилата по чл.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. Тези правила
са приложени по делото и цитирани в съответните спецификации, ведно с
измененията им с решение на Надзорния съвет на НЗОК за съответния период.
/л.140 и сл. по делото/
Между
страните не е спорно, че са валидно обвързани от индивидуален договор за оказване
на болнична помощ по изрично предвидените в чл.1 клинични пътеки, че изпълнителят
по договора е извършил процесните дейности по КП, че същите попадат в предмета на договора, не е спорна цената на
предоставените заплатени медицински услуги, както не е спорно и
обстоятелството, че претендираните сега дейности не са заплатени
от възложителя НЗОК след надлежно отчитане и заявяване. Не се спори, че претендираните суми
представляват сумарно надлимитна дейност, т.е. извън стойностите по приложение
№2; не се спори принципно
и по размера.
Независимо
от това, размерът на оказаната болнична помощ, извън стойностите по приложение
№2, т.н. надлимитна дейност, е установен и посредством съдебно-счетоводна
експертиза, приета и кредитирана от съда като обективна, неоспорена от
страните. Изпълнението на всички изисквания по договора от страна на изпълнителя,
конкретно предвидените в чл.4, чл.5, в раздел IV от договора и др., се
установява посредством допусната от съда съдебно-икономическа експертиза.
Изпълнени са правилата за добра мед.практика на лекарите в РБ според вещото
лице – същите са посочени и съдържателно в експертизата. Липсват твърдения и не
се усановява през процесния период да са били депозирани и жалби в лечебното
заведение, поради което вероятно е и качеството на предоставената БП да е било
съответно необходимото. Спазени са критериите на чл.81 от Закона за здравето за
достъпна мед.помощ. Въз основа на горното съдът приема, че претендираната за
заплащане дейност за оказване на болнична помощ по КП е действително извършена,
отчетена документално редовно както с мед.документи, така и с счетоводно-отчетни,
отговаря на критериите за добра мед.практика и на изискванията на индивидуални
договор за ОБМП от 24.02.2015г. и допълнителните споразумения към него,
проверена и потвърдена е от РЗОК.
Правният
спор се базира от една страна от дадената с чл.52 от Конституцията на РБ гаранция за достъп до безплатна правна помощ на ЗОЛ и
гарантирания пакет от здравни дейности съгласно чл.35 от Закона за здравното
осигуряване и от друга страна от въведените лимити в изплащането на тези
дейности, в рамките на одобрена от НЗОК финансова рамка. Съгласно
конституционната разпоредба, гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон. Този закон е именно ЗЗО.
Съгласно чл.29 от ЗЗО ежегодно се приема Закон за бюджета
на НЗОК,в който се определят задължителните здравноосигурителни вноски,
приходите и разходите по бюджетна класификация. Или, финансовата рамка, в
която НЗОК заплаща тази дейност е зададена със Закона за бюджета на НЗОК /в случая бюджетът за 2015г./. Съгласно чл.22 от ЗБНЗОК, той
представлява общ финансов план за набиране и разходване на средствата за ЗЗО
като негова неразделна част представляват и годишните стойности на разходите за
отделните видове медицинска помощ, изплащана от НЗОК. В рамките на стойностите
по чл.1, ал.2, НЗОК определя за всяка Районна
здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по
месеци; Районните здравноосигурителни каси определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Съгласно ал.2, стойностите
по ал.1, т.2 и тяхното изменение по реда на ал.3 се утвърждават от Надзорния
съвет на НЗОК.
Бюджетът
на НЗОК е основния финансов план за набиране и разходване на паричните средства
на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО.
Състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв / чл. 25 от ЗЗО
/, вкл. за неотложни и непредвидени плащания. Тъй като спорът се отнася до болнична помощ, извършена за 2015 г., приложим
е ЗБНЗОК за 2015г. Съгласно ЗБНЗОК за 2015г., в рамките
на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя за всяка РЗОК обща
стойност на разходите, разпределена по месеци /чл.4, ал.1, т.1 /, а РЗОК
определя стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите
на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. На основание чл. 4, ал. 4
ЗБНЗОК, Надзорният съвет на НЗОК приема правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал.1, т.1 и 2 и за
осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и за използване на средства от
резерва по чл.1, ал. 2, ред 1.4 за плащане на разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани средства по
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Относимите Правила за
условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015г. са представени по делото /л.175 и сл./.
Правилата са приети в съответствие със законовата делегация на чл.4, ал.4
ЗБНЗОК и регламентират подробно условията и реда за определяне стойностите на
дейностите на болнична медицинска помощ. На основание чл. 5, ал. 1 всяка РЗОК
определя стойността за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с
изпълнителите. Утвърдените стойности са задължителни /чл. 7, ал. 2/.
Съдът отчита, че приложимите към
настоящия спор Правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл.4 и за използване средства от резерва, приети с решение на НС
на НЗОК РД –НС-04-9/27.01.2015г., не са обявени за
нищожни. С цитираното решение по адм.дело №7527/2015г. на АС-София –град,
постановено на 29.08.2016г., са обявени за нищожни решенията по т.2 и т.3 на НС
на НЗОК от 27.01.2015г. поради липса на компетентност на ограна, който е издал
решенията. В решението е посочено, че стойността на разходите за БМП е
определена законодателно със Закона за бюджета на НЗОК, поради което
разпределението на средствата следва да се извърши в рамките на приетите със
закона стойности. С решението е отхвърлена жалбата срещу решението по т.1 – за
обявяване нищожността на Правилата за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл.4, поради което същите са в сила и уреждат
процесните отношения ведно с последващите изменения на същите Правила,
приложени по делото. Обявените за нищожни решения по т.2 и т.3 на НС на НЗОК от
27.01.2015г. не са основание за определяне на месечните стойности на БМП в
индивидуалните договори. По делото няма данни за ревизия на последващите
изменения на Правилата, приложени по делото.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.7, ал.2 от същите
Правила, утвърдените от НС на НЗОК стойности за ИБМП по видове, съгл.чл.3, по
месеци и по тримесечия, са задължителни за ИБМП и са неразделна част от
сключените индивидуални договори – приложение №2 от същите. Действително,
ищецът е представил няколко писма с предложение до началника на РЗОК, за
изменение на стойностите за БМП съгласно чл.8 от Правилата /на л.95 и
следващите/, но в исковата молба и уточняващите ищецът не е навел твърдения, че
претенцията се основава на тази корекционна възможност, при наличие на
предпоставките по чл.8, ал.1 от Правилата – „за случаи на спешна диагностика и
лечение” и/или за дейности, извършени през първото календарно тримесечие на
2015г. Напротив, в хода на процеса ищецът не е твърдял спешност на диагностика
и лечение в посочената хипотеза, поради което и не са му давани указания при
разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не твърди, че претендираните
от него стойности представляват именно увеличеният размер на стойността на
разходите за дейности в БМП по чл.8, т.е. увеличение за сметка на стойностите
по приложение №2 за следващите месеци от тримесечието, напр.5% от стойността на
съответното тримесечие или до 5% от стойността за следващото тримесечие. Никъде
в исковата молба не се съдържа осъразмеряване на претенцията с тези резерви и
такива доказателства не са събирани. Становището на ищеца е сведено
единствено до пълна дължимост поради недействително/нищожно/
лимитиране на насрещното заплащане. Освен това, дори и в
този случай, не е установено съгласуването на такава промяна между ИБМП и
директора на РЗОК съгласно чл.8, ал.2 от Правилата по време на отчитането на
дейността.
Не са налице предпоставките и на чл.8, ал.5 от Правилата,
при обективно възникнали обстоятелства, доколкото независимо от искането на
ИБМП /изпълнителя, лечебно заведение/ до НС на НЗОК, не е налице представено за
процесния период решение на Надзорния съвет за промяна в стойността на
заплащане на БМП. В противен случай, пациентите се включват в листа на чакащите
по арг. от ал.4 от Правилата- Не на последно място, налице е една финална
уговорка, че НС на НЗОК предприема промяна единствено при наличие на бюджетни
средства. В следващия чл.10 освен това е предвидена невъзможност при спесетени
средства от предходни месеци, същите да бъдат използвани в следващ период –
месечен или тримесечен като резерв. Не са и поддържани твърдения на ищеца в
този смисъл.
Съдът намира, че именно въз основа на тези корекции,
предвидени в чл.8 от Правилата /помесечни/, към индивидуалния договор за БМП са
подписани анексите, приложени към договора /на л.40 и сл./, в които са
допуснати корекции в стойностите, отчетени при заплатената дейност, т.е.
непопадащи в процесните претенции.
Съвкупното
тълкуване на всички относими законови норми сочи, че отношенията във връзка с
разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне
и плащане на изпълнителите на БМП, е подчинено на
финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.
Индивидуалното договаряне с изпълнителите е също подчинено на това
лимитиране в
рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности. Това лимитиране е необходимо именно за осъществяване социалната функция на
държавата, обективирано в чл.52 от КРБ по опазване здравето на гражданите и създаване
механизми за гарантиране достъпа до болнична и извънболнична мед.помощ.
Законодателно
въведения регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителните на
медицинска помощ е намерило отражение и в процесните договори с ищеца. Същите
имат за предмет предоставянето на болнична помощ, но
само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на
стойност надвишаваща утвърдената в приложение №2 за съответния месец.
Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на
плащането. Възложителят дължи плащане единствено на
извършена и отчетена дейност, но само в рамките на определени
договорноопределени стойности /лимити/.
С
оглед на така изложеното съставът намира, че определянето на финансови рамки
/лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни
законови норми. Обратно, договорното ограничаване на паричната престация на
възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която
императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и
плащане. Единственото твърдение в исковата молба за дължимост на надлимитните
стойности е позоваване на решение № 5750 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 7527/15
г. по описа на АС – София – град. С това решение са обявени за нищожни две
решения по т. 2 и т. 3 на НС на НЗОК № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. поради липса
на компетентност на органа, издал решенията. С решението на съда е отхвърлена
жалбата за обявяване на нищожни приетите по т. 1 от същото решение на НС на
НЗОК "Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите
по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1,
ал. 2 ред 1. 4 от ЗБНЗОК". Условията
и реда за определяне на годишни общи стойности на разходите на РЗОК за болнична
медицинска помощ и разпределението им по месеци, както и условията и реда за
определяне стойността на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите
с изпълнителите на болничната медицинска помощ са извършени съобразно
действащите към процесния период Правила, приети от НС на НЗОК, които не са
обявени за нищожни. Въззивният съд намира, че обявените за нищожни т. 2 и т. 3
от решение от 27.01.2015 г. на НС на НЗОК не касаят индивидуално определените
месечни стойности по сключения между страните договор, тъй като същите са
определени по реда на Правилата. В исковата молба липсват
други твърдения за нарушение на условията и реда за изменение на стойностите
на дейностите за болнична медицинска помощ, регламентирани в Правилата или за
нарушения на договора във връзка с изплащане на извършената дейност няма
въведени от ищеца. Няма въведени и твърдения, че осъществената
надлимитна дейност е за осъществена спешна диагностика и лечение, а напротив – касае се за медицинска рехабилитация.
Съобразно тези изводи, съдът намира, че
договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болничната
помощ, съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от
ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след
индивидуално договаряне и сключване на договора ведно с приложение №2 към него.
Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на
РБългария е изрично признато в Решение № 2/22 февруари 2007 г. по к. д. №
12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/. Съобразно решение №2/2007г.,
пост.по конст.дело №2/2006г. на Конституционния съд на РБ, задължително за
всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл.14, ал.6 от
ЗКСъд, е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното
осигуряване са от категорията универсални социални права, което по
необходимост налага държавна намеса без да се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2,
5, 6 и 7 от ЗЗО за
свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по
определен вид, обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица
имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е
неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съобразно
разпоредбата на чл.4, ал.4 от Закона за бюджета на касата за 2015г., НС на НЗОК
разполага с правомощие да приеме правила за условията и реда за определяне и
изменение на годишните общи стойности на разходите за всяка РЗОК както на
разходите на изпълнителите на БМП, но това разпределение следва да се извърши в
рамките на приетите със закона стойности по определени правила. Поради това,
неоснователни са възраженията за нищожност на клаузи от договора за оказване на
болнична помощ, конкретно чл.40 и сл. от същите. Видно от клаузата на чл.40,
ал.2 и чл.42 от договора, възложителят НЗОК заплаща извършената и отчетена
дейност, в рамките на стойностите, определени по Правилата и посочени в
Приложение №2 съгласно чл.24, ал.4 от НРД за МД на 2015г. Не е налице
противоречие нито със законова, нито с конституционна разпоредба. В този смисъл
са решени и постановени макар за друг период актове на КС на РБ.
Съдът намира, че поради спецификите както в
дейността по оказване на болнична помощ на ЗОЛ, така и в държавния орган, който
регулира тези отношения, въпросът относно заплащането на т.н. надлимитна
дейност не подлежи на решаване в спор по иск за реално изпълнение на
индивидуалните договори за оказване на болнична помощ. Клаузите от същите са
ясни, точни и недвусмислено, подчинени на лимитирано бюджетно финансиране.
Определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора плащане не
противоречи на императивни законови норми. При съвкупната преценка на изложените
доводи, съдът намира предявеният иск за неоснователен – както за главницата,
така и за акцесорното вземане за мораторна лихва, а така също и за законната
лихва, считано от предявянане на иска.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски съобразно изхода от спора и на основание
чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК. Видно от представен списък по чл.80 ГПК, ответникът
претендира единствено ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание
чл.37 от ЗПП вр.чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на ПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна срещу НЗОК,
гр.София, чрез РЗОК –Варна, за осъждане на НЗОК –София да заплати на ищеца лечебно заведение дължими
суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: 1/ за месец март 2015г. в размер на 50
946лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 15477,41лв. за периода от
датата на падежа 01.05.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на
пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.; 2/ за
месец април 2015г. в размер на
40 234лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на
11876,24лв. за периода от датата на падежа 01.06.2015г. до 27.04.2018г., за
проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба
вх.№15316/23.05.2018г.; 3/ за месец май 2015г. в размер на 64 272лв. ведно с обезщетение за забава в
общ размер на 18 435,54лв. за периода от датата на падежа 01.07.2015г. до
27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба
вх.№15316/23.05.2018г.; 4/ за месец юни 2015г. в размер на 31 020лв. ведно с обезщетение за забава в
общ размер на 8 630,04лв. за периода от датата на падежа 01.08.2015г. до
27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба
вх.№15316/23.05.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.59 от ЗЗО и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА”АД, гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на НЗОК,
гр.София, сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение в
размер на 300.00 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
–Варна.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: