ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 25.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 290 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от „МТ пласт“ ЕООД - гр.Разград срещу разпореждане с характер на определение №38/19.02.2020 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №20/2020 г., с което е прекратено производството по иска по същото дело.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Доколкото искът е заведен срещу едноличен търговец, за който /физическото лице Станка Крумова Ш./, е установено в хода на процеса, че е бил починал /на 17.02.2018 г./ към датата на предявяването на иска /03.06.2019 г./, искът е бил начално недопустим поради липса на надлежна процесуална пасивна легитимация на ответника и производството по него е подлежало на прекратяване. Погрешно са били конституирани като ответници по иска наследниците на починалия преди завеждането на иска ЕТ, което съдът е могъл да стори, само ако ответникът беше починал в хода на процеса. ОС Разград след изпращане на делото на същия от САС с оглед повдигнат спор за подсъдност от СГС е прекратил с обжалваното определение производството по делото като недопустимо, и макар да не е изложил за това собствени мотиви, а се е позовал направо на тези на САС за недопустимост на иска, в крайна сметка е постановил правилно определение, поради което същото следва да се потвърди.
Воден
от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с характер на определение №38/19.02.2020 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №20/2020 г., с което е прекратено производството по иска по същото дело.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
НА
СЪДИЯ В.ПЕТРОВ
Считам,
че практиката да се прекратяват във всички случаи производства по искове срещу
едноличен търговец, за който в хода на процеса е установено, че е починал преди
завеждането на иска, е неправилно и несправедливо като краен резултат. Ищецът
се води относно легитимацията на ответника – едноличен търговец от вписванията
в търговския регистър. Ако същият
междувременно е починал, но наследниците му не са поискали заличаването
му от регистъра съгласно чл.60а, т.2 – ТЗ, нито вписване на поемане на
предприятието му съгласно чл.60, ал.2 – ТЗ, няма как ищецът да узнае за смъртта
му. Ищецът няма достъп и до национална база данни „Население“ преди завеждането
на иска, евентуално за да провери дали физическото лице – ЕТ е живо или не. При
това положение, не следва да му се възлагат неблагоприятните последици от
прекратяване на производството по иска му поради липса на надлежна страна –
ответник – подаване на нов иск, заплащане повторно на държавна такса,
евентуално изтичане на давност за вземането, заплащане на разноски за адвокат, евентуално
на наследниците на ЕТ, ако са били конституирани по делото, след като именно
последните не са изпълнили задължението си да впишат необходимите промени в ТР,
а с друга правна възможност да констатира евентуалната смърт на ЕТ ищецът не
разполага. С конституиране на наследниците на починалия ЕТ в хода на процеса
искът за много кратко би бил без надлежен ответник, като този недостатък с това
правно действие на съда би бил саниран, като не би се наложило да се прекратява
производството по делото и да се принуждава ищеца да го завежда повторно, без
да е имал вина за това и след като недостатъкът е поправим и поправен, както в
случая. При конституирани като ответници наследници на ЕТ, които и не
възразяват срещу това, е крайно формалистично делото да се прекратява, като
считам, че тази практика, недържаща сметка за правата на ищеца, които се
нарушават с нея, следва да се изостави. Частната жалба е основателна и следва
да се уважи, като обжалваното определение се отмени и делото се върне на РОС за
предприемане на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждането му.
Компетентността му за това следва не по съображенията на САС, а защото съгласно
чл.120 – ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за
препращане на делото.
СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: