№ 4216
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100511606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 12843 от 28.06.2024 г. по гр.д. № 5969/2024 г. Софийски
районен съд, 174 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 1 695 лв., представляваща остатък от
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи,
настъпили във връзка с ПТП от 01.05.2022 г. около 11:00 часа на ул.
„********* в гр. Созопол, при което вследствие виновното поведение на водач
на МПС марка и модел „Фолксваген Поло” с рег. № ********* с валидна
„Гражданска отговорност“ при ответника, при маневра ляв завой реализира
ПТП с намиращото се в спряло състояние МПС марка и модел „Пежо 2008” с
рег. № ********* с валидна застраховка „Каско“ при ищеца, ведно със
законната лихва от 01.02.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
изплащане на вземането, и сумата 274.41 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2024 г., като отхвърлил иска с
1
правно основание чл. 411 КЗ за разликата над 1 695 лв. до пълния предявен
размер от 2 400.42 лв., и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – за разликата над
274.41 лв. до пълния предявен размер от 389.29 лв. Съобразно изхода на спора
и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.
Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обжалва решението в
отхвърлителните му части (молба-уточнение на жалбата от 18.11.2024 г.) с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Причината за настъпване на процесното ПТП била изцяло поведението на
Д.Г.М., която управлявала л.а. „Фолксваген Поло“ с peг. № ********* с
несъобразена с пътните условия скорост, без да упражнява достатъчен
контрол над своето МПС и без да осигури достатъчно странично разстояние
за разминаване с паркирания л.а. „Пежо 2008”, въпреки наличието на
обективна възможност да стори това предвид перфектната видимост и
характера на пътния участък, на който било реализирано ПТП. Паркираното
МПС се явявало в настоящия случай „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6,
т. 37 ДР ЗДвП, а не „участник в движението“, поради което Д.М. могла и била
длъжна да възприеме същото и съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП да спре, за да предотврати настъпването на удара. Тези обстоятелства
били потвърдени изцяло от изготвената САТЕ и събраните гласни
доказателства. Дори да се приеме, че поведението на водача на застрахованото
при ищеца МПС съставлява нарушение на установено в ЗДвП правило, то това
нарушение не се намирало в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и вредите от същото. Водачът на паркираното МПС щял да има принос,
ако ударът за водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е бил непредвидим и
непредотвратим, какъвто не бил процесният случай. Вещото лице от САТЕ
посочило, че поведението на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е причина за
настъпване на ПТП и същият е могъл да предотврати настъпването му. Завоят
бил взет от виновния водач само с една маневра, от което следвал извод за
липсата на добра преценка от страна на Д.М. относно разполагаемото
пространство за безпрепятствено извършване на желаната от нея маневра.
Същата могла да предприеме маневра за движение назад с цел да намести
своя автомобил в по-добра позиция, след което да продължи с извършването
на маневрата за ляв завой и да избегне удар с паркираното МПС. Приетото от
2
районния съд извършено нарушение по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП от
страна на водача на л.а. „Пежо 2008“ не съответствало на действителната
фактическа обстановка. За първи път с жалбата се навеждат твърдения, че
мястото, откъдето била започната маневрата за ляв завой, не била улица и не
било налице Т-образно кръстовище с ул. „Морска“, това било алея в поземлен
имот - публична общинска собственост, през който не преминавали улици, а
само алеи. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните от него части и вместо това постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Съображения излага в становище от
02.06.2025 г.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обжалва решението в частите, с които
исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – необоснованост. В хода
на първоинстанционното производство се доказало без съмнение от разпитите
на допуснатите свидетели, както и от приетото заключение на САТЕ, че
собственикът на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Пежо“,
модел „2008‘‘ с peг. № ********* имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП с извършващия маневра ляв завой лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № ********* при условие, че бил паркирал
автомобила си на разстояние, по-голямо от 5 метра от кръстовището, на което
било реализирано процесното ПТП. Поради тази причина въззивникът-
ответник счита, че процесното произшествие било следствие от субективното
поведение не само на водача на застрахования при ответното дружество лек
автомобил „Фолксваген Поло“, но и на собственика на лек автомобил „Пежо
2008“, т.е. категорично се установило наличието на „съвина“ в размер на 50 %
за всеки от водачите. Неправилно в решението си съдът стигнал до извода, че
водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил
„Фолксваген Поло“, има 80 % вина за настъпването на инцидента. С оглед
събраните доказателства районният съд следвало да отхвърли исковите
претенции предвид извънсъдебно платената от ответника сума в размер на
2 415.42 лв., представляваща половината от обезщетението, заплатено от
ищеца за уврежданията по л.а. „Пежо 2008“. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните от него части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
3
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
От страните не с депозирани отговори на жалбата на насрещната страна
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 10.02.2024 г., съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 2 400.42 лв. – неплатен
остатък от регресно вземане в общ размер 4 815.84 лв., от които 4 800.84 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
състояло се на 01.05.2021 г. в гр. Созопол, на ул. „*********, по вина на водача
на л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № *********, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника, и 15 лв. – ликвидационни разноски, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 389.29 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2024 г. включително.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда на 01.02.2024 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил исковете по основание и размер с възражения, част от
които не се поддържат в настоящото производство. Релевирал е възражение за
съпричиняване („съвина“) на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“
водач на л.а. „Пежо 2008” с рег. № *********, който в нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП паркирал лекия си автомобил на
забранено за това място – на по-малко от 5 метра от кръстовище, с което
допринесъл за настъпване на ПТП. Така с извънсъдебното плащане от
2 415.42 лв. (половината от обезщетението и ликвидационни разноски)
ответникът бил изпълнил задълженията си като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“. Искал е от съда да отхвърли исковете.
4
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. С оглед релевираните в жалбите непреклудирани
доводи решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
В случая страните не спорят относно наличието на тези предпоставки.
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования
при ищеца автомобил, и ако това е така – в каква степен е допринесъл за
настъпването на вредите с паркирането на автомобила на забранено за това
място.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
5
на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от
увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната
задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от
увредения.
Доводите в жалбата на ищеца процесното ПТП да се състояло
единствено по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № *********
въззивният съд намира за неоснователни.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетеля Д.М., както и от приетото и неоспорено заключение на САТЕ, вкл.
дадените от вещото лице обяснения в открито съдебно заседание се
установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На
01.05.2021 г. около 11:00 ч. л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № ********* се
движи в гр. Созопол по улица без име с посока от ул. „Републиканска“ към ул.
„Морска“, където на кръстовището с ул. „Морска“ водачът Д.М. предприема
маневра завой наляво, без да остави безопасна странична дистанция от
спрелия отдясно л.а. „Пежо 2008” с рег. № *********, вследствие на което
реализира ПТП с него. Видно от скицата в съставения двустранен констативен
протокол, както и от показанията на св. Мирчева, които съдът кредитира като
преки, достоверни и кореспондиращи с отразеното в протокола, водачът на
л.а. „Пежо 2008” с рег. № ********* е бил паркирал на около три метра от Т-
образното кръстовище, на което се е състояло ПТП. При изслушване на
заключението на САТЕ вещото лице обяснява, че съгласно скицата в
протокола и показанията на свидетеля, л.а. „Пежо 2008“ се е намирал в
очертанията на кръстовището. От техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген Поло”, а дали
другият автомобил е бил паркиран на забранено място е правен въпрос.
Че произшествието се е състояло именно на Т-образно кръстовище е
видно както от скицата в двустранния констативен протокол, така и от
неоспореното заключение на САТЕ. Доводите на въззивника-ищец, че
кръстовище не било налице, освен преклудирани са и напълно недоказани. От
съвкупната преценка на събраните доказателства следва несъмнен извод, че
6
процесното ПТП се е състояло на Т-образно кръстовище.
Поради това въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че
водачът на л.а. „Пежо 2008” с рег. № ********* е паркирал същия на
забранено съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП място – на по-
малко от 5 метра от Т-образното кръстовище, с което свое поведение е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Вина за настъпване на ПТП
несъмнено е имал водачът на л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № *********,
който при извършване на маневра завой наляво не е оставил безопасна
странична дистанция от спрелия отдясно л.а. „Пежо 2008” с рег. № *********,
но паркирането на л.а. „Пежо 2008“ на забранено място несъмнено е
допринесло за настъпване на ПТП. Налице е пряка причинна връзка между
това поведение и вредите, доколкото ако не беше неправилно паркиран, вреди
по л.а. „Пежо 2008” би могло да не настъпят или да настъпят такива в по-
малка степен. Доводът в жалбата на ищеца, че паркираният автомобил
представлявал „препяствие“ по смисъла на § 6, т. 37 ДР ЗДвП, поради което
водачът на л.а. „Фолксваген Поло” бил нарушил чл. 20 ЗДвП е неоснователен,
доколкото чл. 20, ал. 2 ЗДвП визира предвидимите препятствия на пътя.
Предвидимостта следва да се преценява спрямо правомерно и обичайно
поведение, но не и спрямо неправомерно такова, поради което в случая
водачът на л.а. „Фолксваген Поло” не е бил длъжен да предвиди, че ще има
паркиран в очертанията на кръстовището автомобил.
Въззивният съд намира за неоснователен и единствения довод в жалбата
на въззивника-ответник - районният съд неправилно да определил степента на
съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач. Съобразявайки,
че въпреки че л.а. „Пежо 2008“ е бил неправилно паркиран, съгласно
заключението на САТЕ водачът на л.а. „Фолксваген Поло” от техническа
гледна точка е разполагал с възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез органите на управлението на автомобила, районният съд
правилно е приел, че приносът на този водач е 70 %, а този на водача на
застрахования при ищеца автомобил – 30 %.
Предвид неоснователността на доводите в жалбите и съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта му по главния иск. Жалбите в частта им по акцесорния
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД са бланкетни, поради което решението и в
7
тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски
за настоящата инстанция не им се следват и такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12843 от 28.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 5969/2024 г. на Софийски районен съд, 174 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8