Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
гр. Хасково, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия Костова исково административно дело №56/2022г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
във вр. с чл. 301 от Административнопроцесуалния кодекс АПК),
Образувано e по искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове от „Стил С“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул.***, ЕИК *********, представлявано
от управителя С. А. М., подадена чрез адв. А., с посочен съдебен адрес:***, против
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. С молба от 25.02.2022г. ищеца е
конкретизирал периода и размера на исковите претенции. В съдебно заседание
проведено на 20.05.2022г. по молба на ищеца на основание чл.214, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, съдът е допуснал изменение на исковите претенции, досежно
техния размер, както следва: 1. обезщетение в размер на 9 036.48 лева, от
които 7 298.93 лв. – главница, представляваща невъзстановена към
12.09.2019г. част от удържана санкция, цялата в размер на 33 135.09 лв.,
въз основа на невлязъл в сила и отменен след това административен акт, която не
е възстановена изцяло, и 1737.55 лв. мораторна лихва върху главницата от датата
на частичното плащане – 12.09.2019г. до завеждане на делото, както и законната
лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане
по главния иск и 2. обезщетение в размер на сумата 7 298.93 лв.,
представляваща неплатената за периода 12.07.2017г. – 12.09.2019г. законна лихва
за забава на плащането / връщането / на удържаната санкция в размер на
33 135.09 лв. въз основа на невлязъл в сила и отменен след това
административен акт, която не е възстановена в срок по евентуалния иск.
В исковата молба и в допълнително
подадената по делото конкретизираща молба подробно се излагат обстоятелствата
по случая, като ищецът счита, че е изпълнен фактическият състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че от незаконосъобразния акт са
увредени интересите му, поради което с настоящия иск се претендира обезщетение
за имуществени вреди за това, че административният орган е изпълнил административен
акт, преди да е влязъл в сила, който след като е изпълнен, е отменен с влязло в
сила решение от съда, и в срок не е възстановил изцяло правото, а ако това е
невъзможно не е удовлетворил изцяло засегнатото лице по друг законен начин, при
условията на евентуалност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца моли да бъде уважен предявения иск, при условията на евентуалност,
така както е заявен. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
за които представя списък.
Ответната страна – Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, чрез процесуалния си представител в отговор на искова
молба оспорва изцяло претенцията по основание и размер и моли да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Сочи, че нормата на чл.301 от АПК касае
единствено възстановяване на нарушено право, но не и дължимо обезщетение за
претърпени в следствие на незаконосъобразен административен акт имуществени или
неимуществени вреди. Хипотезата за дължимо обезщетение, която се сочела в
исковата молба, била приложима само в случай, че нарушеното право не може да
бъде възстановено по друг възможен начин. Т.е. правото на обезщетение било
предвидено алтернативно. В този смисъл се сочи, че към отговора е представено
платежно нареждане, от което се установявало, че на 12.09.2019г. сумата в
размер на 33 135,09 лв. е преведена от ДФ „Земеделие“ на дружеството-ищец.
Сочи също, че следва да се има предвид последния по време постановен съдебен
акт по повод оспореното уведомително писмо, а именно Решение №7179 от
14.05.2019г. на ВАС, с което касационната инстанция е оставила в сила решението
на Административен съд – Хасково по адм. дело №973/2017г. Т.е дори и да се
приеме, че е съществувало изискуемо вземане в полза на ищеца по претенцията му
за законна лихва, то същата следвало да бъде изчислявана от 14.05.2019г. до
12.09.2019г. – датата, на която бил извършен превод на сумата от 33 135,09
лв. Моли се да бъде оставена без уважение исковата молба като неоснователна и
недоказана.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявения иск и моли за постановяване на
съдебен акт, с който исковата молба да бъде отхвърлена. Моли се за присъждане
на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от
съда. В условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за
намаляване на адвокатското възнаграждение, в случай, че такова се установява да
е заплатено, до законоустановения минимум.
Представителят на ОП – Хасково счита,
че предявеният иск по същество е основателен. Счита, че е изпълнен фактическият
състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице отменен акт на административен
орган. Счита също, че е доказано, че в резултат на тази отмяна ищецът е
претърпял вреди и е налице причинна връзка между тях, с оглед на което предлага
исковата претенция да бъде уважена.
Административен съд – Хасково, след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., с
изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., с което „Стил С“ ООД, гр.Х., е уведомено за оторизирана субсидия
по мярката, съгласно подадено от дружеството общо заявление за подпомагане с
УИН: 26/280313/06642 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания
за кампания 2013 г., в размер на 293 005.21 лева. С това уведомително писмо са
наложени санкции за бъдещ период в общ размер от 33 135.09 лв. В
„забележка“ е вписано, че посочената сума се прихваща в съответствие с член 5б
от Регламент (ЕО) №885/2006 г. на Комисията, изменен с Регламент 1034/2008 на
Комисията, а ако сумата не може да бъде прихваната в течение на три календарни
години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
По жалба на „Стил С“ ООД от
02.12.2014 г. срещу това Уведомително писмо, е образувано адм. дело №848/2014
г. по описа на Административен съд – Хасково, приложено към настоящото дело. С
постановеното по това дело Решение №27/23.02.2015г., съдът е отменил
Уведомително писмо изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в обжалваната му част, с която на „Стил
С“ ООД – Харманли са наложени санкции за бъдещ период в размер на
33 135.09 лв.“.
Решението е обжалвано с касационна
жалба и по адм. дело №4129/2015 г. по описа на ВАС е постановено Решение №6583/04.06.2015
г., с което е отменено Решение №27 от 23.02.2015 г. по адм.дело №848/2014 г. на
Административен съд – Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
След връщането за ново разглеждане на
делото от първоинстанционния съд по реда на чл.226 от АПК, е образувано адм.
дело №320/2015г. по описа на Административен съд – Хасково / приложено към
настоящото дело/. По същото е постановено Решение №71/01.04.2016 г., с което
отново се отменя Уведомително писмо изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в обжалваната му част, с
която на „Стил С“ ООД – Харманли са наложени санкции за бъдещ период в размер
на 33 135.09 лв. по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично
растениевъдство“ по подадено заявление за подпомагане 2013 с УИН
26/280313/06642.
По касационна жалба на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ срещу така постановеното цитирано по-горе решение е
образувано адм. дело №5737/2016г. по описа на ВАС. С постановено по това дело
Решение №6044/16.05.2017 г. е оставено в сила Решение №71 от 01.04.2016 г. по
адм. дело №320/2015 г. на Административен съд – Хасково.
По настоящото дело е представено
писмо с изх. №02-260-1100/1#6/29.06.2017г. на директора на ОД на Държавен фонд
„Земеделие“ – Хасково, адресирано до „Стил С“ ООД. В писмото е посочено, че на
12.06.2017г. в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково е
постъпило искане от дружеството с вх. №02-260-1100/1#3, в което било обективирано
желание да бъдат възстановени съдебни разноски, сторени по адм. дело №320/2015г. по описа на
Административен съд – Хасково. По отношение на втората част от молбата, в която
е направено искане за изплащане на сумата в размер на 33 135,09 лв., ведно
със законна лихва от датата на прихващане до датата на изплащане на сумата,
дружеството е информирано, че ДФЗ е предприел необходимите действия за
преразглеждане на случая, съобразно задължителните указания на съдебните
инстанции, за които ще бъде информирано с изрично уведомително писмо.
Вместо това на 17.08.2017г. е
издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013г. за кампания 2013г., с
изх.№02-260-2600/17243#6 от 17.08.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” с адресат „Стил С“ ООД, гр.Х.. В същото е посочено, че във връзка
с влязло в сила решение №71 от 01.04.2016 г., постановено по адм. дело №320 по
описа на АС – Хасково за 2015 г., потвърдено с решение №6044 от 16.05.2017 г.,
постановено по административно дело №5737 по описа на ВАС за 2016г., с което е
отменено уведомително писмо с изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция и се връща преписката за
ново произнасяне от страна на административния орган, ДФ „Земеделие“, при
спазване указанията на Върховния административен съд за тълкуване и прилагане
на закона, преразгледал отново подаденото от дружеството заявление с УИН:26/280313/06642
за кампания 2013 г.
В уведомителното писмо е посочено
още, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2013 г. площи по мярка
214 „АЕП“, направление „Биологично растениевъдство“, ДФЗ – РА отказва финансово
подпомагане, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в
описани в табличен вид площи от изброени с идентификаторите си 10 декларирани
парцела – общо 23.24 ха недопустима площ, въз основа на нормативни основания,
изброени поотделно за всяка колона от таблицата. Посочен е общ размер на
оторизирана сума – 0 лева за агроекологична дейност с код АП08 и отново са наложени
санкции за бъдещ период в общ размер от 33 135.09 лв. за АЕП код АП08 по
чл.16 от Регламент 65/2011 г.
Срещу това уведомително писмо по
жалба на „Стил С“ ООД гр. Х. в Административен съд Хасково е образувано адм.
дело № 973/2017г. С постановеното по това дело Решение № 89/21.02.2018г.
оспореното уведомително писмо е обявено за нищожно.
Решението е обжалвано с касационна
жалба и по адм.дело № 4745/2018г. по описа на ВАС е постановено Решение №
7179/14.05.2019г., с което е оставено в сила Решение №89 от 21.02.2018 г. по
адм.дело № 973/2017г. на Административен съд – Хасково.
Видно от представените по настоящото
дело разпечатка от платежно нареждане от ДФЗ – РА за дата 12.09.2019г. и
разпечатка за паричен превод към дата 12.09.2019г. (л.37 и 38), на 12.09.2019г.
от Разплащателна Агенция – директни плащания – ЕЗФРСР (платец) е платена сума
от 33 135,09 лв. на „Стил С“ ООД (получател). Като основание за плащане и в
двата документа е посочено М214-АЕП *********.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението, по първия поставен въпрос, вещото
лице сочи, че сумата по отмененото уведомително писмо, представляваща санкция
за бъдещ период в размер на 33 135.09 лева е удържана от „Стил С“ ООД чрез
разпоредително прихващане на 24.09.2014г. в съответствие с чл.5б от Регламент
(ЕО) №885/2006 г. на Комисията, изменен с Регламент 1034/2008 на Комисията. На
22.05.2019г. от „Стил С“ ООД до ДФ „Земеделие“ е подадено искане за
възстановяване на сумата в размер на 33 135.09 лв., прихваната, ведно със
законната лихва до датата на окончателното плащане на сумата. На дата
12.09.2019г. ДФ „Земеделие“ е възстановил и привел на ищеца исканата сума в
размер на 33 135.09 лв. Експерта е изчислил дължимата лихва по всеки от
исковете в два варианта. По първи вариант е посочил, че ако се приеме, че на
12.09.2019г. от ДФ „Земеделие“ е възстановена на ищеца исканата сума в размер
на 33 135.09 лв. като главница, то при дължима главница в размер на
33 135.09 лв., лихвата за периода от 12.07.2017г. до 12.09.2019г. е в
размер на 7 298.93 лева. По втори вариант е посочил, че ако се приеме, че
с плащането на сумата в размер на 33 135.09 лева е платена първо законната
лихва и после главницата, то с преведената сума 33 135.09 лева е платена
законна лихва в размер на 7 298.93 лева и главница в размер на
25 836.16 лева (33 135.09 лв. – 7 298.93 лв.). Остава за плащане
главница в размер на 7 298.93 лв. (33 135.09 лв. – 25 836.16
лв.), като законната лихва върху главицата от дата 12.09.2017г. до дата 15.01.2022г.
е в размер на 1737.55 лева или общо дължима сума: 9 036.48 лв. (главница +
лихви).
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Същият
е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат
на незаконосъобразен акт на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
насочен срещу Държавен фонд "Земеделие" – юридическо лице, съгласно
чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие",
т. е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на
акта, действието или бездействието на държавния орган. Специалният закон определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за
неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
Обезщетение за вреди от
незаконосъобразни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с
решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При
незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Безспорно
в случая е налице отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен,
административен акт, постановен от административен орган при Изпълнение на
административната му дейност – Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. за кампания 2013 г., с изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г.,
издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и последващ такъв
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., с изх.№02-260-2600/17243#6
от 17.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, което е обявено
от съда за нищожно. Налице е
и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липсата на своевременно връщане на
сумата в размер на 33 135.09 лева, която вреда е в причинна връзка с
отменения административен акт, тъй като в случай, че посочената сума беше
своевременно и в срок възстановена, ищецът не би се лишил от правото да ползва
собствените си средства в размер на 33 135.09 лева.
По делото се доказа, че ответника при
отправено от ищеца искане на 12.06.2017г. за възстановяване на сумата в размер
на 33 135.09 лева, не е сторил това, а е издал последващ акт със същото
съдържание, който както бе посочено по-горе с Решение №89 от 21.02.2018 г., постановено
по адм. дело № 973/2017г. на Административен съд – Хасково е обявен за нищожен.
След оставяне в сила на решението от касационната инстанция ищецът на
22.05.2019г. е подал отново искане до ДФ „Земеделие“, което искане е уважено с
извършения на 12.09.2019г. превод на сумата в размер на 33 135.09 лева по
сметка на „Стил С“ ООД.
При това положение, съдът приема, че
исковата претенция е основателна за сумата 7 298.93 лв., представляваща
неплатената за периода 12.07.2017г. – 12.09.2019г. законна лихва за забава на
плащането / връщането / на удържаната санкция в размер на 33 135.09 лв. по
следните съображения:
Исковата претенция има за предмет
обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на
разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Съгласно
тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително
претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение
съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в
резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за
лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на
административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай
представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати
ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от
административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в
забава – 12.07.2017 г. до 12.09.2019г., така както е поискана. Нейният размер
върху сумата от 33 135.09 лева възлиза на 7 298.93 лева, в какъвто
смисъл е заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в
процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за
които са необходими специални знания. Тази сума следва да се присъди на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
За разликата до предявения размер
9 036.48 лева е дължимо отхвърляне на иска, тъй като в случая предвидената
в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност при погасяване на задълженията не намира
приложение. Получената от ДФЗ сума въз основа на издаденото уведомително писмо
е без правно основание / в хипотезата на отпаднало основание/ и като последица
от постановената отмяна ДФЗ дължи връщане на тази сума като недължимо платена.
Редът за възстановяване на публичните държавни вземания / каквото е вземането,
установено с отмененото уведомително писмо/ е уреден в ДОПК, като там
установеният ред е в поредността - главница, лихви, разноски.
В заключение следва да се посочи, че
законната лихва е предвиден от закона механизъм за обезщетяване на претърпени
вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите
на универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност
на благата въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има
своята пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме
задължението си. Законната лихва е отнапред установен от закона размер на
обезщетението за забавено изпълнение на парични задължения, при което
кредиторът не е нужно да доказва размера на претърпените вреди, които се
покриват от законната лихва. Не е необходима изрична покана от страна на ДФЗ, тъй
като в случая е приложимо правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД - когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
При този резултат на
делото претенциите за разноски следва да бъдат уважени пропорционално на
уважената/отхвърлената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар заплатен от страна на ищеца, е основателно. Договореният
и заплатен хонорар е 2000 лева, което е с 1305 лева повече от определения с
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, сочеща, че възнаграждението при интерес от 5000 до
10 000 лв. е в размер на 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв., което в
случая изчислено от съда с оглед уважената част от иска е в размер на 695 лева.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно 945.00
лева, от които 695 лева адвокатски хонорар, 50 лева платена държавна такса и
200 лева депозит за вещо лице. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.10, ал.4, предл. последно от ЗОДОВ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно разпоредбата на чл.37
от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25 и 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ, сочеща, че за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева
Мотивиран от горното, Административен
съд Хасково, трети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, ул***,
да заплати на „Стил С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул***, представлявано от управителя С. А. М., на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ
обезщетение за имуществени вреди, представляващи лихва за забавено плащане /
връщане / на наложена санкция за бъдещ период, въз основа на отменен по
съответния ред незаконосъобразен акт - Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за
кампания 2013 г., с изх.№02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., издадено от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за периода от 12.07.2017г. до
12.09.2019г. в размер на 7 298.93 лева върху сумата от 33 135.09 лева, ведно
със законната лихва върху 7 298.93 лева, считано от датата на предявяване
на исковата молба на 24.01.2022г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Стил С“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Х., ул***, представлявано от управителя С.
А. М., срещу Държавен фонд „Земеделие“, иск за обезщетение за имуществени вреди
за разликата над 7 298.93 лева до пълния предявения размер от 9036.48 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, ул***,
да заплати на „Стил С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул***, представлявано от управителя С. А. М., сумата в размер на 945.00
лева, представляващи направени от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „Стил С“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Х., ул***, представлявано от управителя С.
А. М., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба
пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: