Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                              гр. София, 31.05.2023г.

 

           В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4786 по описа за 2021г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №20052529 от 25.02.2021г., постановено по гр.дело №16889/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е осъден К.С.Б., с ЕГН **********, да заплати на Г.Ф.на правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сумата от 1964.99 лв., представляваща възстановено от Г.Ф.на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****, в резултат от ПТП, настъпило на 24.05.2015г. в град София, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника - К.С.Б., с ЕГН **********, при управление на лек автомобил "БМВ 316", с рег.№*****, без да има валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.05.2020г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 546.15 лв., представляваща направени по делото разноски. С решението е осъден К.С.Б., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 310 лв., направени по делото разноски.

            Постъпила е въззивна жалба от ответника - К.С.Б., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.В.К., с която се обжалва изцяло решение №20052529 от 25.02.2021г., постановено по гр.дело №16889/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на закона и събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото е останал недоказан факта на механизма на процесното ПТП, което да е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил "БМВ 316", с рег.№*****, и в резултат на него да са настъпили имуществени вреди по лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****. Поддържа се още, че не следва да се кредитира приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, тъй като е изготвена на основание оспорен констативен протокол за ПТП. Твърди се още, че по делото не са представени доказателства за връчване на ответника на съставените наказателни постановления, предвид на което не може да се приеме, че е доказана вината на ответника за реализиране на процесното ПТП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск.

            Въззиваемата страна - Г.Ф., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника - К.С.Б. да заплати на Г.Ф.претендираната искова сума, представляваща възстановено от ищеца на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 24.05.2015г. в град София, по вина на ответника - К.С.Б., при управление на лек автомобил "БМВ 316", с рег.№*****, който към датата на настъпилото събитие няма валидна застраховка "Гражданска отговорност". Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя молба на 30.05.2022г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

            Предявен е от Г.Ф.срещу К.С.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца - Г.Ф.срещу ответника - К.С.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 1964.99 лв., представляваща възстановено от Г.Ф.на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./  обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****, в резултат от ПТП, настъпило на 24.05.2015г. в град София, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника - К.С.Б., с ЕГН **********, при управление на лек автомобил "БМВ 316", с рег.№*****, без да има валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.05.2020г. до окончателното плащане. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза правилно е преценено от първостепенния съд при анализ на събраните по делото доказателства /неоспорени по надлежния ред/, че за основателността на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ на първо място следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. Наред с това следва да се докаже факта, че процесното ПТП е причинено от водач, който към датата на настъпване на процесното ПТП не е имал сключен валиден застрахователен договор за риска гражданска отговорност, както и факта на възстановяване от страна на Г.Ф.на увреденото лице на обезщетение за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени вреди. В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - протокол за ПТП №1581337/24.05.2015г., съставен от  органите на ПП- КАТ след посещение на място, както и прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че на 24.05.2015г. е настъпило в град София ПТП, чийто механизъм е следният: лек автомобил "БМВ 316", с рег.№******, се движи по бул."Евлоги и Христо Георгиеви", с посока от бул."Черни връх" към ул."Милен камък" в района преди спирката на МГТ пред градина "Баня Лозенец", поради несъобразена скорост, водачът на автомобила реализира ПТП със спрелия на такси - стоянка лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****, като вследствие на удара последният се измества и се блъска в спрелия пред него автомобил. В протокола за ПТП причинените вреди на лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№********, са описани, както следва – заден капак – врата, задна броня, заден ляв стоп, заден панел, заден ляв калник и др. В протокола за ПТП е посочено, че ответникът няма валидна полица за гражданска отговорност. Протоколът за ПТП е подписан без възражение от двамата участници в инцидента, вкл. от ответника – К. С. Б.. В приетия протокол за ПТП №1581337/24.05.2015г., съставен от  органите на ПП-КАТ след посещение на място, който въззивният съд счита, че представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените от актосъставителя факти относно механизма и вида на причинените вреди по увреденото МПС. С оглед на горните аргументи въззивният съд намира, че изложените във въззивната жалба доводи досежно недоказаност на механизма на настъпилото ПТП, както и че в резултат на него са настъпили имуществени вреди по лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*****, не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива се явяват недоказани.

На следващо място  не може да бъде споделен доводът на въззивника, че по делото не са ангажирани доказателства относно вината на ответника за настъпилото ПТП. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се презюмира, като без значение е обстоятелството, дали същият е наказан административно или не. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, които да изключват вината му или да намаляват отговорността му, които в случая не са представени, поради което и съдът приема, че същият носи отговорност за вредите, причинени на лек автомобил "Шевролет Матиз", с рег.№*******. Наред с изложеното съдът напълно споделя изложените от СРС мотиви в частта, в която е прието, че в приетата по делото декларация, изходяща от ответника и съдържаща се в административно-наказателната преписка, образувана срещу него по повод процесното ПТП, станало на 24.05.2015г., същият е дал обяснение за настъпилото ПТП, като е посочил, че е ударил една кола пред него, тъй като колата била поднесла на завой. Съставената от ответника декларация има характер на частен документ, съдържащ неизгодни за съставителя му факти, предвид на което се налага извода, че от декларираните от ответника факти относно механизма на настъпилото процесно ПТП следва да се приеме, че ответникът е действал противоправно, нарушавайки правилата за движение по пътищата, тъй като не се е движил със законосъобразна с пътните условия скорост и не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство, вследствие на което е станал причина на настъпилото процесно ПТП.

На следващо място в случая по делото няма спор между страните, че са доказани останалите изброените по-горе елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, а именно, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 24.05.2015г., лек автомобил "БМВ 316", с рег.№*******, управляван от ответника, няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и факта на възстановяване от страна на Г. Ф. на увреденото лице на обезщетение за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени вреди.

Следователно съдът приема, че Г. Ф. е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.). При това положение и след като няма други доводи във въззивната жалба съдът счита, че е осъществен фактическия състав на нормата на чл.288, ал.12 КЗ (отм.) и е налице основание за реализирането на отговорността на сочения ответник по отношение на заявената искова претенция. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски. На основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) въззивникът – К. С. Б. следва да бъде осъден да плати на Г. Ф. разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Размерът на юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. съдът определя при съобразяване с правната и фактическа сложност на спора, така и с извършените процесуални действия от юрисконсулта, представляваща въззиваемата страна. В тежест на въззивника следва да се възложат и сторените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лв., платено възнаграждение на особен представител на ответника.

На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 39.30  лв., дължима държавна такса по подадената, чрез назначения му особен представител адв.Валентина Каменарска въззивна жалба.   

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20052529 от 25.02.2021г., постановено по гр.дело №16889/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.

ОСЪЖДА К. С. Б., с ЕГН *******, с адрес: гр.София, ул.”*****; да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К. С. Б., с ЕГН *********, с адрес: гр.София, ул.”*******; да заплати по сметка на СГС сумата от 39.30  лв., дължима държавна такса по подадената, чрез назначения му особен представител адв.Валентина Каменарска въззивна жалба

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                       2./