РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500863 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева
против Решение № 260066/97.11.2020г., поправено с Решение № 260053/22.04.2021г.
по гр.д.№ 221/2020г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, с която е отхвърлен
искът на въззивника по чл.422 ГПК против П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос,
ул. К. № ** за горницата над уважения размер от 3137,76лв. до претендираната с
исковата молба сума от 5489,96лв. произтичащи от Договор за потребителски заем с
номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена Заповед № 464/27.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 908/2019г. по
описа на AРС.
Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с
което искът бъде изцяло уважен. Счита, че в обжалваното решение неправилно е
прието, че клаузата, с която е договорена застраховка „Защита на плащанията“ е
недействителна, тъй като е с избрано от кредитора дружество, с което потребителят е
бил задължен да сключи застраховка. Твърди, че след като длъжникът е спрял да
обслужва кредита е била налице реална небходимост застрахователя да поеме
плащането по кредита, но тъй като това не се е случила, съдът е достигнал до извод, че
кредитополучателят не дължи застрахователната премия, тъй като за тази услуга не е
1
получил нищо. Твърди, че застраховката по кредита не е била задължителна за
кредитополучателя, а сключването на застрахователния договор не е предпоставка за
сключване на кредитния договор. В подкрепа на тезата си сочи, че в ГПР не е
включена застраховката на кредита, тъй като тя не е задължителна, а и не е настъпило
застрахователни събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от
кредитополучателя и което да е покрито от застрахователния договор, поради това той
не е бил задействан. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемата П.Д. е постъпил писмен отговор по жалбата от назначения
й особен представител адв.В. Демирева от БАК, с който се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че клаузата за застраховка
правилно е приета от съда за неравноправна, тъй като накърнява правата на
въззиваемата в качеството й на потребител. Навежда, че кредитополучателя няма право
при сключване на кредитния договор да избере застраховател, като този избор се прави
еднолично от кредитодателя. В резултат на това ежемесечно сума от 39,20лв. е била
отчислявана за заплащане именно на застрахователната полица, като това се явява
допълнителна услуга, възведена от кредитора, която не носи никакви права на
ответницата, напротив съставлява допълнителна тежест, която тя е поела без да има
право на избор. Не сочи доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: ********* против П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос,
ул. К. № ** за установяване съществуването на вземания произтичащи от Договор за
потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена
Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС. Ищецът е твърдял, че след усвояване на сумата,
кредитополучателя Д. е погасила двадесет от общо шестдесет вноски и е
преустановила изпълнение на задълженията си. Срокът на договора е изтекъл, но
плащане не е извършено. Ето защо ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410
ГПК за сумата от 5488,12лв. главница, 233,99лв-възнаградителна лихва за периода от
05.07.2017г. до 05.10.2020г., 267,85лв-мораторна лихва за периода от 05.08.2017г. до
03.09.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане и разноски по заповедното производство в
размер на 119,80лв. за платена д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението е уважено. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично
вземане за горните суми. При връчването й от съда е установено, че от повече от 1
година лицето е напуснало адреса, посочен по заповедта, а съответно и по договора за
потребителски кредит. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено указание да установи вземането
си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият
иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от Д. за упоменатата сума.
Въззивникът твърди, че е дължима. Ангажирани са доказателства.
2
Искът е оспорен от ответницата чрез назначения й от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В депозирания в срока и по реда на чл.131
ГПК отговор е заявил, че исковата претенция е неоснователна. Излага аргументи за
неравноправни клаузи в потребителския кредит. Позовава се на нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва – като прекомерна и в противоречие с добрите нрави,
нищожност на договора и споразумението за допълнителни услуги на основание чл.146
ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК. Досежно сключения договор за застраховка „Защита на
плащанията“ навежда че ищецът е имал възможност да се удовлетвори от
застрахователя, а не от ответницата. Не ангажира доказателства.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена в частта досежно за
горницата над уважения размер от 3137,76лв. до претендираната с исковата молба
сума от 5489,96лв., като съдът е преценил, че тази разлика съставлява претенция за
сключена застраховка „Защита на плащанията“, която кредиторът е следвало да
потърси от застрахователя. В останалата част, с която е уважена претенцията по чл.422
ГПК за съществуване вземането на ищеца за сумата от 3137,76лв. решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Спорът по делото се свежда относно дължимостта на сумата по застраховката на
кредита.
Видно от договора за кредит в част „Условия по договора“/л.7/ е посочено, че
размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата посочена в поле
„Общ размер на кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, като посочената
сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Противно на приетото в обжалваното решение и наведеното в отговора по
въззивната жалба, въпреки, че в договора тази сума е посочена като тип услуга, същата
не съставлява запретена от чл. 10а ал.2 от ЗПК недопустима за събиране такса. Това е
така, защото на първо място не съставлява нито такса, нито комисионна за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, нито с оценка на риска относно
неплатежоспособност на длъжника. Тази сума се дължи по договор за застраховка
„Защита на плащанията“ като застрахователната премия е определена в размер
съответстващ на договор за кредит, сключен за повече от 24 месеца при кредити под
10 000лв. за едно застраховано лице, а именно като 0.375% месечно от финансираната
сума, умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно. В конкретния
случай съдът е отчел, че потребителя е извършил погашения на 20вноски от по
209,05лв./в която сума е включена и частта от 39,20лв. за застраховката/ и е
преустановил погашенията, като са останали неплатени още 40вноски. Взел е предвид
и че месечната вноска по застраховката възлиза на 39,20лв.. За да отхвърли иска в
посочения размер АРС механично е направил сборуване на 60вноски по 39,20лв. за
застраховка и е отхвърлил иска за посочения сбор. Претенцията в тази й част е
отхвърлена, макар да е отчетено и че не е настъпило нито едно от застрахователните
събития по договора, като е прието, че кредитора неправилно търси сумата от
потребителя по договора за кредит, вместо да се обърне към застрахователя. Видно и
от приложения сертификат № PLUS-11463068 /л. 11 по делото/, застраховката е
сключена с кредитополучателя на 01.10.2015г. и гарантира плащанията по кредита при
настъпили покрити застрахователни рискове като смърт, злополука, инвалидизация и
други като ползващо се лице е финансовата институция. Това е типичен пример на
3
нормативно уреден застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице
застрахованият и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за
заплащане на кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с
всяка една от погасителните вноски не променя гореизложеното. В конкретния случай
застраховката е обявена като възможност предварително от кредитодателя на
потребителя, като процентно съотношение и като стойност и е включена в ГПР
съобразно приложения договор и приложения погасителен план. С оглед съдържанието
на застрахователния договор и застрахователния риск, действително не е настъпило
застрахователни събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от
кредитополучателя и което да е покрито от застрахователния договор, поради това той
не е бил задействан. В контекста на изложеното съдът намира, че сключената
застраховка не съставлява забранена такса по смисъла на ЗПК и същата е дължима за
връщане към финансовата институция.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, а доводите на
жалбоподателя са основателни, обжалваното решение следва да се отмени в
обжалваната част, като претенцията подлежи на уважаване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на
въззиваемата П.Д. следва да се присъди сумата от 499,86лв. представляващи
сторените от въззивника разноски в настоящото производство от които 99,86лв. за
заплатена държавна такса, 100лв. за юк.възнаграждение и 300лв. за изплатено
възнаграждение на особения представител на въззиваемата.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260066/97.11.2020г., поправено с Решение №
260053/22.04.2021г. по гр.д.№ 221/2020г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, с
която е отхвърлен искът на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№
*********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт
Николета Ангелова Матева по чл.422 ГПК против П. И. Д. с ЕГН-********** от
гр.Айтос, ул. К. № ** за горницата над уважения размер от 3137,76лв. до
претендираната с исковата молба сума от 5489,96лв. произтичащи от Договор за
потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена
Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос,
ул. К. № ** дължи на БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт
Николета Ангелова Матева и разликата от уважения размер от 3137,76лв. до
претендираната с исковата молба сума от 5489,96лв., произтичащи от Договор за
потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена
Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
4
ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС.
ОСЪЖДА П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос, ул. К. № ** да заплати на
БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова
Матева сумата от 499,86лв. представляващи сторените от въззивника разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5